 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Омраза
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1374 пъти
На 30 години съм. Имам проблем който ме измъчва от както се помня. Хората казват, че когато простиш ти олеква. Но нека споделя малко спомени от миналото
- спомням си как като деца баща ни ни биеше с брат ми, в повечето случаи него, понякога ни е карал да си удряме шамари - не го правихме. Бях наказвана и остригана като дете в първи клас, от тогава само подигравки и така до края на образованието ми никакво самочувствие. Баща ми се напиваше до смърт, а преди това биеше всички, нямаше за нас спокоен празник. Ние му бяхме криви за целия живот. Натякваше какво бил направил. Никога не е носил много пари в семейството но това, което даваше искаше да го вижда на масата, за него сметки нямаше. Помня как обиждаше и удряше майка ни пред хората на гости. Помня една вечер скандал и тя го гонеше а той се молеше, щял да се промени, но не се. През годините майка ни ни защитаваше но, що за жена би търпяла това 30 години - разведоха се, а брат ми го осъди за тормоз. А аз избягах в друга държава. Историите са много с един и същ сюжет. Мразя баща си, никога не сме били близки, освен омраза не изпитвам друго. С майка ми макар и разведени още контактуват понякога.
Е? Как се прощава? Как се забравя такова детство? Аз не мога да простя, не търся контакт с него. Но той се прави все едно не се е случвало. Бих искала да имам смелостта да застана пред него и да кажа всичко това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 5770d5c8e1 |
|
1. Може да ходиш на психотерапевт, да го осъдиш за тормоз като брат ти, да му простиш и да продължиш напред, да се държиш така все едно той не съществува... Добре, че майка ти се е развела с него.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 73ed43345a |
|
2. Не е нужно да прощаваш или забравяш. Ако се беше случило инцидентнто един-два пъти - айде, ще стиснеш зъби и така, но това е бил системен тормоз над цялото семейство, а на всичкото отгоре баща ти се ослушва и се прави, че нищо няма. Казваш му всичко, за да ти олекне и сбогом, той да си въобразява каквото иска, да изкривява истината и да се прави, че нищо няма. Негов проблем, гледай себе си и ти да се движиш напред. Решението ти е съвсем адекватно.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: bebd652942 |
|
3. С майка ми макар и разведени още контактуват понякога.
Какво искаш да кажеш с това изречение? Каква е връзката, че е разведена и контакта? Сякаш я обвиняваш. Факт, че е много закъснала. Дано си намери някого.
И моето детство беше черно и аз съм в чужбина за да забравя, но е тежко. Последствията са факт.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 4a7db034c2 |
|
4. Няма да забеавиш. Аз съм на 68 и не съм забравила и простила тормоза и побоищата. Баща ми не пиеше, просто беше мизерник и гаднар. Майка ми го търпеше, нейна си работа, не съм поддържала никанви контакти с тях. Няма нужда да забравяш или простиш. Просто си живееш своя живот, никакви контакти, нищо. Внимавай какъв партньор ще избереш, да не е насилник или пияч.
Омъжих се за 22 години по-възрастен мъж, живяхме добре, все още се гледаме ефин друг. Живях за семейството си, децата, градих кариера, гледах внуци. Живях така, както исках, не съм се обръщала назад, затворена страница. Той е умрял преди майка ми, тя се обади, дадохме ѝ пари за погребение, моят мъж присъства, аз не се прежалих. После майка ми я кремираха и дадоха урна, сложих я при баба. Моят мъж и аз дарихме наследството за благотворителност.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 19ce769ade |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
