Споделена история от Семейство |
Някои мъже си мислят, че длед като имаш бивш съпруг, имаш и бивши деца от него
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 3845 пъти
Здравейте,
Отново темата за вторите бракове и децата от предишните. Ще се опитам да бъда кратката досолкото мога.
иша всичко това с болка. Ами не се научи българският мъж (сигурно се отнася и за българските жените) искрено и без резерви да приемат деца от други бракове. Нас уж ни приемат обичат, а децата ни някакси остават между другото. А ние и на тях им деца раждаме, гледаме да им угодим, не делим децата си на мой и твой и какво ли още не.
Миналата година дъщеря ми от предишния брак катастрофира с нейния приятел. 20 годишно прекрасно момиче, борба за живот. На нейния приятел нищо, просто късмет. Първият ми съпруг от 12 години живее в чужбина, там има друго семейство, но не е прекъснал връзката си с нас. Всяко лято е прекарвал с дъщеря ни, докато беше малка. Плащал е издръжка, интересувал се е от нея и т. н. Веднага му се обадих, притеснена, разплакана.. Той на следващия ден долетя. Настоящият ми съпруг с запази такжва спокойствие, че чак тръпки ме побиха. Вика ми "не се бой, млада е ще си оправи". Пиеше си биричката, спеше си спокойно и от "кумова срама" поне да беше казал с нещо да помогна. Аз разбирам, че дъщеря ми не е негово биологично дете, но осем години е живял с нея и поне някаква степен на привързаност трябва да има. Нищо подобно не усетих. Баща и направи всичко, което се изисква от едшн баща, плаща не жалеше средства, искаше най-доброто лечение. С нищо не ни натовари. Въпреки всички притиснения и главоболия всичко мина успешно и детето се възстанови. Втората съпруга на бившия ми, която не е българка една седмица след него пристигна да ми изкаже лично емпатията си и да ме подкрепи. Хайде сега кажете ми как да не се ядосвам? Как да не ме заболи за повединието на съпруга ми?
Моят съпруг има също дете от друг брак. Приела съм го и за секунда няма да се поколебая да помогна в така ситуация. И когато всичко приключи ми вика: "Абе аз казах ли ти, че всичко ще бъде наред, какво си се запритеснявала". Идваше ми да го тупна.
Това е, чуждите деца, явно си остават чужди. Дъщеря ми след навършване на пълнолетие е напълно самостоятелна и по никакъв начин не ни пречи.
Пиша ви, за да си излея болката и не искам да кажа, че вторият ми съпруг е лош човек, в никакъв случай, но все пак като майка усетих безразличието му към моето дете.
|
