Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хайде, хайде... Пак фалшивия морал. Тогава жената така е преценила, така е постъпила. Появило се е дете в неподходящ момент.. .Иначе в домовете постоянно постъпват какви ли не дарения. Влезте в един дом за изоставени деца (потенциални престъпници) и в един студентски блок (уж бъдещето на страната). Разликата е шокираща. От фалщив морал и от подсъзнателни угризения се дават луди пари за домовете, а никой не го е грижа за читавите деца.

Интересно ми е защо никой не излезе и не каза: Дайте да съберем пари за един млад творец да си издаде стихосбирка (примерно). Всеки джвака едно и също: децата в неравностойно положение, децата в домовете... И ни се втълпява чувство за вина. Докато има спонсори за тези домове, дотогава ще има и изоставени деца. Аз съм за това да се направи аборт - убийство е, да, ама то и да си откъснеш маруля пак е убийство. Все е живо същество. Но поне се спестява цяла верига от драми. Никой не е длъжен да гледа децата на някой друг. Разбирам авторката, но по-удачно е било да абортира. Но това си е нейния избор. И пак казвам - спрете с тоя фалшив морал. Под лъскавата повърхност всичко е разлагащо се. Факт!
Ж25

7.   Явно номер 1 избива комплекси. На останалите благодаря за коментарите не бях на 16 а на 18 години и не оставих детето си защото нямаше да се справя сама, а защото щях да изгубя родителите си семейството си щях да им причиня срама, който щяха да изживеят в малкия град в който живея. Колкото до това как живее дъщеря ми се надявам да съм направила някое семейство щастливо...

8.   Остави я и никога не я търси! Ти НЕ си й майка и нямаш никакво право да се месиш в живота й, да се интересуваш от нея и да й докарваш негативни емоции. Представям си навремето колко тежко е приело момичето факта, че е осиновено, сега си представи как ще се почувства ако ненадейно се изтропаш в живота й. Взела си решение на времето, сега си носи последствията.

bile

9.   Ами то тука в този сайт светци пишат май само. Номер 1 и всички, които осъждате авторката и я наричате боклук, не ви ли идва на акъла, че не тя, а точно вие сте боклуците, защото точно заради такива като вас, които с лека ръка отсъждат и дават етикети на хората, тя е зарязала детето си, за да избегне срама и одумванията и да не причини това на родителите си, точно от хората като вас, защото тогава щяха пак да я осъждат, че няма мъж и е самотна майка. И вие които така лесно осъждате постъпките, моля ви погледнете себе си и целия си живот, дали винаги сте постъпвали както трябва и не сте ли сбъркали поне веднъж?

10.   АЗ ПОДКРЕПЯМ номер 1!!!!
Пожелавам на тази майка да няма никога деца или да загуби първородна рожба! Искам Бог да я лиши от майчинска ласка, нека да плаща цял живот за грешката която е направила преди 36 години! Глупаво оправдание " да предпазя родителите си" ами чедо мое глупаво аджеба защо не мисли преди да си разтвориш краката на първия овчар от малкото ти село?
Няма оправдаие за постъпката ти!

М 18

11.   Номер 9 много добре го е казал. Ако вие, които обиждате жената сте живяли през 1976 и по-рано бих се съгласила с вас. Заради такива като вас колко хора страдат и са пострадали, говоря психически най-вече. Начина по който говорите е много груб, защо изобщо пишете?!

До номер 5 : "И на ония времена нищо лошо им няма", може би си на 50 и си достатъчно компетентен по въпросите от народопсихологията ни през годините?! Забравяш, че тук не става дума за пари или не, дали преди или сега е имало пари, става дума за семейната чест през онези години, която е била на първо място преди парите.
Дано да намериш дъщеря си и да ти прости, но не мисля, че тук е мястото. :)

12.   Сетила си се да я търсиш По добре е вече без теб не заслужаваш и да те погледне :X

13.   До номер 1 не съм авторката, но мнението ти е е доста остро... С какво право осъждаш грешката на тази женица, и така да е... Не сочи с пръст никого ей така дори и на шега, не се знае на всеки какво ще му поднесе съдбата. Аз съм израстнала в дом за сираци, и не съм момичето което тази жена издирва, майка ми е жива и здрава, и да не ме е отгледала, но я обичам въпреки това, че не съм живяла с нея...

Такъв е живота, грешим, дори и да не искаме, единствено според мен ни остава да си прощаваме и да се обичаме. Аз лично не обвинявам никого за нещата случили се в живота ми, въпреки, че майка винаги ми е липсвала, но и простих, а и май никога не съм и се сърдила, в сърцето ми винаги е имало и място за нея.... Случвало ми се е да ми казват защо се срещам с жената която ми е майка, а пък всъщност, само по документи, но и аз незная как, и да знаеш не съм я осъждала, в живота има къде, къде по тежки случаи. Цъл роман ще напиша, ако ми се наложи да разказвам, за чуждите съдби...

15.   До номер 10... аз първородната си рожба вече съм я изгубила и как се чувствам си знам само аз.... Наистина, може би такива като теб са виновни за положението в което съм. Искам да ти кажа, че в моето село овчари няма и дали съм си вдигнала краката на първия или втория проблема си е мой. Злобата, която таиш в себе си ще те убие. Огледай се и около теб има много грешки, които си правил, но едва ли плащаш такава висока цена за това. Кръста си го нося аз, ако не можеш да ми помогнеш по добре не хули.

16.   Хей времената са били такива, че момиче на 18 да роди сама, без приятел, без семейство е било направо грях! Разбирате ли, че на такива момичета са им втълпявали стотици глупости, че няма да се справят, че ще са ужасни майки, че ще е срам за семейството, а те млади и глупави се връзват. А за колко случаи да изтръгват детето от ръцете им съм слушала. Не я съдете, тя сама се осъжда достатъчно. Вие тук я съдите и да и аз не одобрявам самата аз си мисля като порасна да си взема едно дете като приемно семейство, обаче не я съдя нали. Проявете разбирателство тя сама си носи кръста и я се замислете. Аз съм момиче на 13 и не съм го правила, а проявявам повече разбиране отколкото вие- големите и зрели хора. Тази жена съжалява за грешката си болката която сама си нанася е много по-тежка и лоша от всяка една злоба, която можете да изразите тук!!! Знаем, всички знаем какви са тези домове и повярвайте ми напълно съм наясно как 50% завършват зле, ама едно малко здраво момиченце се е родило и е дадено кой няма да я вземе. Здраво и малко бебче, с онези искрящи очички и невинно изражение, а ако е бяло на секундата е осиновено, ама и да не е пак. Вярвам че са я взели, ама за мен тогава приютите са били по-добре макар липсата на определени неща. Това е живота и ако аз детето мога да проявя повече разбиране от вас големите не знам какъв ви е проблема.

17.   По- леко бе хора... или не вие сте светци ангели безгрешници ама не.... споко бе...

18.   Едно мнение и на потърпевша (осиновена) дъщеря. Аз също съм родена през 1976 само че в друг град и на друга дата. Първите ми впечатления за моите родители бяха тези че правеха за мен онова което родителите на приятелките ми не го правеха. Аз бях най- задоволеното дете, личеще си че и най-обичаното, най-желаното. Въпреки че родителите ми бяха бедни, за мен думите "нямаме пари и неможем да ти го купим" не съществуваха. Препуснах да кажа че родителите ми бяха хора на години, мама е имала честа да стане майка (макар и да не ме е родила) на 44 години.

Когато поодраснах започнаха подмятанията че майка не ме е родила, че са ме взели от дом. Аз пак да каза бях най-щасливото дете по отношене на родителите си, тяхното внимание, тените всеотдайни грижи, техните угаждания на моите прещевки и тяхната обич бяха толкова силни че изобщо не ми препука какво говорят хората, за мен тези хора бяха единствените златни родители. Но не остана и затворена скобата по този въпрос. Те бяха стари а аз единственно дете.

По това време почти нямаше семейства с по едно дете, и когато кажеш че си самичка всички те мислеха за осиновено. След години аз се обедих че съм вземена, нямаше как да не се сети човек И ХОРАТА МНОГО ПЛЯМПАТ (ЖИВЕЕМ НА СЕЛО). Майкине нищо не ми споделяха. А една бабичка дирекно ми рече-хубаво да гледаш майка си, тя какте изгледа нямаше и 3 месеца като те взеха от държавата.

Беше ме срам и неодобно да питам майка, а бях и убедена че съм осиновена, като че ли ме беше страх да го чуя като слово от нейната уста и не исках да чувам онова за което бях сигурна. Омъжих се и останахме да живеем с тях, аите бяха на седмото небе че им доведох заврян зет да се грижим за тях един ден а отначало те да ни помагат. По време на бременноста и раждането на първото дете майка си нямаше и хал хабер от тази тема и така и мъжът ми разбра а и аз нямаше смисал да крия от него че съм осиновена.

За сметка на това пък мама се оказа каквато беше майка 5-пъти по добра и всеотдайна баба. Отгледа и двете ми деца и ми помага с каквото може. Тати го няма вече-мир на праха ти татко. Мама да ми е жива и здрава още дълго. Пишейки тези редове от очите ми изтичат сълзи и ми мокрят цялото лице, много ама много съм им благодарна нямате си напредстава колко са ми мили.

Сега да се върна към авторката на статията-дано и твоята дъщеря и моя наборка да е имала моя късмет и сега да е щаслива някъде. Няма смисал да я търсиш. Ти може да си мислиш често за нея -вярвам ти но тя едва ли. Човек не си мисли и не обича този който го е създал макар че живее благодарение на него а почита този който го е отгледал възпитал и направил човек.

Аз не мразя родната си майка-напротив благодаря и че ме е родила нищо че съм била тежко бреме за нея. Разбирам че не могла да ме задържи и се надявам както аз си имам семейство и тя да си има такова да си е родила други деца а може вече и да е баба. Аз чесно да си кажа изобщо не си мисля за нея. Само не знам едно -дали щях да изпитвам същото ако тези златни хора не ме бяха осиновили и аз бях израснала в дом тоест без майчина обич, без нищо и в мизерия. Тогава може би щях да в намразя.

Авторке ти не знаеш в какво полжение е дъщеря ти така че не си прави илюзии че можете да съедините конеца и да започнете отначало. Миналото не може да се върне за да се поправи, ти гледай напред, моли се за нея -за здравето и и за щастието й, и дано БОГ чуе молитвите ти. Извинявам се че стана дължичко, но се развалнувах, разплаках и пожелах да разкажа подробно чувствата и впечатлениятата си. С уважение :ж-35години

19.   Благодаря ти Ж-35 години Благодаряти от сърце. Варно е, че аз няма да спра да мисля за нея докато съм жива и може би очите ми ще останат отворени за да видя точно нея. Щастливо съм омъжена и имам две дъщери и две малки внучки. През тези 35 години съпругът ми нито веднъж не ми е казал една лоша дума и не ме е обидил. Напротив... разбира ме знае колко много страдам. Когао се омъжих веднага тръгнах да търся дъшеря си но беше много късно. Преди в тези институции не беше както сега, сега може ако детето не е осиновено да си го вземеш защото си биологичен родител, а тогава не. По професия съм медицинска сестра и единственото нещо което все пак разбрах, е че е осиновена. Всеки божи ден се моля да е жива и здрава.

20.   Авторке, не спирай да търсиш дъщеря си, най-малкото да разбереш как е, добре ли е. Иначе, никой не те съди. Аз мразя комунизма и фалшивия му морал. Днес момичетата могат да си гледат спокойно децата, всеки може да си живее, както иска и не се сърди на обидни коментари тук - просто ние не можем да си представим, как сте живяли навремето, какви са били тогавашните норми и натиск в обществото. Не си виновна, направила си най-доброто от живота си. При същите обстоятелства сигурно и повечето от нас (съдниците) бихме постъпили като теб.
ж26

21.   Не искам да обидя авторката, но според мен не я търси, не питай никого - нямаш това право. На мястото на дъщеря ти никога не бих те погледнала. Съжалявам, не искам да бъда груба, но в каквото и положение да съм, не бих изоставила детето си (до номер 20).

22.   И аз мога да го кажа от днешна гледна точка, в днешното общество и т. н., ама хайде да ни сложат да живеем в НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ през 70-те и да видим, как щяхме да постъпим. Друго време, друго възпитание и култура. Лесно ни е да съдим ДНЕС.

Аз бих изслушала такава жена, но не бих я приела за майка. Но го казвам, защото моята си майка е добра. Представи си, че детето на авторката е било осиновено от лоши родители? Може и днес да има нужда от нея.

23.   до авторката: потърси я дано да я откриеш. аз лично смятам че всеки трябва да знае откъде е дошъл на този свят и защо едно или друго се е случило в живота му. няма да те съдя не съм идеална и безгрешна да го правя. до тези които критикуват ще ви кажа че до всеки от вас мили моралисти има по едно дете което би живяло понякога по добре в приемно семеиство отколкото с собствените си родители. ежедневно умират деца от глад. 5 мои познати прибягнаха до инвитро защото имат проблеми и не всички ще имат деца. е за някои хора това че други нямат възможност да се грижат за собствените си деца е благословия и късмет. ха останете си със здраве и благодарете на господ че сте имали късмета да си изгледате децата и да им се радвате. не всички имат този късмет

24.   Я моралните идиоти да не обиждат жената! Ти знаеш, мила, как си се чувствала през годините и кое те е накарало да направиш това! Пожелавам ти успех и много щастие!

25.   Успех в търсенето, авторке. Не слушай онези, които искат да те замерват с камъни. Всичко в този живот се е случило поради някаква причина. Вярвам, че никой не би оставил един живот така заради глезотия.

26.   Номер 22 е абсолютно прав! С мен се случи подобно нещо. Не виня онази която ме е родила, но не живях добър живот с осиновителите си и ако се появи пред мен, бих я изслушала и бих поддържала някаква връзка с нея... защото винаги съм чувствала една особена празнота, която само осиновените знаем какво представлява...
Авторке, опитай да намериш детето си, но бъди готова на всичко-и на приемане, и на отблъскване...

27.   До номер 26, аз съм 18 прочете ли написаното от мен? Подразбрах, че и ти си осиновена. Но не съм съгласна с "празнота която само осиновените знаем какво представлява. " Аз незнам, никога не съм чувствала празнота, мисля че няма нищо общо с осиновена ли си или си родна дъщеря. Толкова много пораснали вече деца се отвращават от родителите си и обратно -родители от родни деца. Просто някои хора немогат да бъдат родители, независимо от това че БОГ ги е дарил с рожби. Никой не ти гарантира че родната ти майка шеше да е по-добра от осиновителката ти. Просто си нямала късмет на родители. Но не си сама, те са много дето нямат късмет и май-точно тогава може би се чувства тази празнота -макар да живееш с биологичните си родители. С поздрав: ж -35

28.   Безгрешният да хвърли първия камък...

29.   Осиновена съм и пак не разсъждавам като номер 1. Аз не познавам жената която ме е родила и не знам поради какви причини ме е изоставила, но не я съдя. Чувала съм че тогава времената са били страшни и да имаш дете без мъж те е заклеймявало като най-голямата курва.
към авторката:много осиновени търсят биологичните си родители, може и твоята дъщеря да те търси, не се отказвай, но бъди дискретна. Ако я откриеш не нахлувай в живота и изведнъж. Успех!

30.   29, браво, че не живееш с яд и омраза в сърцето си. Сигурно си попаднала на добри родители, които са те възпитали, дали са ти любов и сигурност. Обаче - над 60 000 деца нямат този късмет. Преди са били и повече, а израстват по домове, където биват малтретирани и унижавани.
Аз се пазя много от нежелана бременност, но дори и за най-голямата курва да ме обявят, аз детето си няма да дам да „държавата“ - т. е. в дома, за да ми го тормозят. Я има късмет, я няма.

31.   Авторке, ами наеми детектив. Или се заеми сама с това. Проучи в дома за сираци, в който си я оставила, после къде е отишла и така се опитай да намериш следите, по които тя е отишла.
Или поискай помощ от полицията, знам ли.
Успех желая!
Който търси-намира, да знаеш

32.   Аз също съм осиновена, родена съм на 03. 03. 1976г. и много бих искала да намеря биологичните си родители, въпреки че хората, които ме осиновиха 14 дни след раждането ми са все още живи - баща ми е прекрасен човек, когото много обичам и уважавам, но винаги съм знаела и чувствала, че майка ми не е моята истинска майка... Повярвайте, усещането за това е убийствено... Винаги съм мечтала някой ден биологичната ми майка да ме потърси, защото аз нямам смелостта да я търся - смятам, че щом ме е оставила, значи не е искала да бъда част от живота й.. но се надявам с времето да е разбрала грешката си и както авторката на темата поне да се опита да я поправи.. Не съдя никой... Всеки отговаря за това, което прави... Просто това, което изживява едно дете когато разбере, че е осиновено е разкъсваща болка, милиони въпроси "защо", депресии, чувство за малоценност и какво ли още не... И времето за съжаление не лекува това състояние...

33.   32 аз съм авторката на това писмо.
Миличка искам да ти кажа ......:"Винаги съм мечтала някой ден биологичната ми майка да ме потърси, защото аз нямам смелостта да я търся - смятам, че щом ме е оставила, значи не е искала да бъда част от живота й.. но се надявам с времето да е разбрала грешката си и както авторката на темата поне да се опита да я поправи.. "

Аз също мечтая да намеря дъщеря си. Всяка вечер си лягам и се моля на Господ да я дари със здраве и да ми помогне да я намеря. Какво значи не е искала да бъда част от живота и? Ако си прочела коментарите по горе щеше да разбереш, че аз нямах друг изход. Беше 1976 година. Търся я от мига от който я изоставих... до 1989 беше абсурдно. След това мислех, че ще е по леко но уви! Знам само, че аз я кръстих Теодора и е родена във Варна. От тук научих, че е осиновена и до там. Колкото остарявам толкова повече искам да я намеря за да не умра с отворени очи.

34.   Не я търси. Тя има свой жиквот. Ако е рекъл Господ, ще се намерите сами. Но не я търси. Можеш да и нанесеш вреди в житейски план.

35.   Как не те е срам да пишеш??? Аз също съм изоставена в дом, ама добре, че е имало добри хора та са ме отгледали да стана жена ан 31 вече. Няма никога да простя на майка си биологичната това вече е ясно, защото я познавам и не ме интересува дор на колене да ми се влачи... АМИ ТИ АВТОРКЕ, ПОМИСЛИЛИ КАК ТОВА ДЕТЕ ЩЕ ЖИВЕЕ? НЕДЕЙ НАМЕСВА МАЙКА СИ И БАЩА СИ, ЧЕ И МОЯТА ВЕЩИЦА ГОВОРИ СЪЩО. ПЛЮЯ НА ТАКИВА КАТО ВАС ИЗРОДКА!

36.   Жената пита как да намери детето си а вие скачате отгоре и. С какво право я съдите, вие безгрешни ли сте. Аз лично никога не бих го направила, две деца имам да са ми живи и здрави, но не се знае какъв е бил живота и. Пожелавам ти успех.

37.   До 36-Какъв живот е имала? А аз какъв щях да имам? Ама това трудно се възприема от човек който не го е изпитал, вие ли ще ме учите как да говоря на тази г-жа? Тя няма да може и след 10 живота да се изчисти от злото което е извършила. ЗАХВЪРЛИЛА Е НЕВИННА ДУША НА БОКЛУКА.

38.   Успех в търсенето! В БГ мама има подобна тема не съм чела с подробности но дано ти помогне.

39.   До 37. от авторката
Съжалявам, че водиш толкова тежък живот, но едва ли аз съм виновна за това. Само искам да ти кажа, че човек не може да съди за това си има БОГ! Нека той ме съди! Той ми е дал живот и той ще ми го вземе! Избивай комплексите си някъде на друго място като не ми помагаш не ми пречи!

40.   Авторке, потърси книгата „Детство без сълзи“ на Александър Миланов. Не знам, дали е на пазара, но вече е отпечатана. Този човек се занимава и с различни проекти, целящи закриване на домовете, подпомагане на родители да задържат децата си и е против осиновяването дори. Израстнал е в дом. В книгата си разказва за преживяното - няма да е далеч от съдбата на дъщеря ти. Той е инсайдер в систамата, знае, как нещата са се случвали и се случват.
Може би той ще ти помогне или поне ще можеш да изплачеш болката си и може би ти да помогнеш в делата му. Ангажирай се с НПО по темата, защото имаш голям дълг пред обществото и Бог, стани премна майка... нещо направи.

Моето лично мнение е обаче, че нямаш право да беспокоиш дъщеря си, ако тя води спокоен и добър живот. Някога си се отказала от нея, тя е оцеляла и израстнала без теб, не си ? нужна, а твоите нужди не са от значение при тези обстоятелства. За сметка на това има много деца, на които още можеш да помогнеш, много млади майки, който имат нужда от помощ, за да задържат децата си.
Не те съдя, но мисля, че е време да помислиш за благото на детето си - без теб в живота му е по-добре. Съжалявам.

41.   http://baoo-bg. org/forum/

42.   мила не се отказвай - търси я. Наеми детектив или поискай помощ от полицията. Сама е трудно :) но не се отказвай все пак. Успех!!!

43.   Аз също бях зарязана в дом и израснах с насилие... късно е да я търсиш ти достатъчно си наранила живота и, и на ония свят Бог няма да ти прости... хора като теб.... нямат сърца.... къде ти е майчинското чуство? Като беше бебе не почуства нищо... а като е порастнала я търсиш за да се възползваш от живота и в който ти нищо не си и дала.... Дано дъщеряти е намерила по стойностни хора който да са и дали обичта... Дай Боже да Обикаля света като мен!!!

44.   Не виждате ли, че авторката дори няма вина за постъпката си, такива типове жени, винаги смятат, че за всяко нещо си има причина, те нямат вина за нищо... Не виждате ли, авторката с каква злоба отговаря. Тя дори има смелоста да погледне дъщеря си която е зарязала....

45.   ДО 43

от авторката

Кръста си го нося сама само аз знам какво изпитвам и вината си изкупувам всеки ден. Дано ми стигне този живот за да я изкупя. Колкото до това, че искам да се възползвам от живота и - пълна глупост. Живея живот в който ми липсва единствено и само тя. Може би ще мога и аз с нещо да и помогна...

46.   Ами като имаш вина усинови дете с което да изпълниш пропуснатото в живота което си направила!
От номер 43.

47.   До 43
Това с осиновяването не е толкова просто ако съм сама на тоя свят може, но при положение, че имам съпруг нещата не са толкова прости. Все пак правя каквото мога постоянно пращам есемеси благотворително нося дрехи в домовете за сираци, плащам пари за сметките им. Но сърцето ми е празно... търся дъщеря си.

48.   Грешката която си направила не достигат само дрехи, едно дете има нужда от обич, дай това от което си пропуснала в живота стига си се изтъквала , ами аз нося дрехи аз това онова, , ами осинови детенце... омръзна ми на такива безотговорни жени.... който зарязват децата и после се оправдават че носели дрехи....

49.   Виждам, че историята е отдавна. Предлагам ти, да се обърнеш към някои медии. Пиши в интернет има различни инвестиции. Отиди, във дома където си е оставила. Много мога да ти пиша, но неискам и аз като останалите да те нападам. Желаяти Успех! ^^^^ЛуДкАрКаТа^^^^

50.   От номер 43 Ами аз открих майка си и какво да видя една курва която спи със синът си.... мъжат и алкохолик който се опита да ме изнасили а тя със синът си в леглото... секс... а мен ме руга и скубе за косите да се махам...

51.   М да.... какво да кажа... от подобна жена изоставила ме преди време има няколко белега... в буквален и преносен смисъл. Всички знаем как "добре " се грижат за децата в институциите-от там години наред имах изоставане в растежа, за бронхитите и другите заболявания нямо да говоря. После "добри" деца ми се подиграваха и сочеха с пръст. Та - грозни неща, но такъв е живота. Ако не бе помолил баща ми /лека му пръст / на смъртното легло -никога нямаше да си помисля за тези хора, генетично свързани с мен. Никога!!!