Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До номер 1, знам че ще ти прозвучи налудничаво, но трябва да и простиш. Ако и простиш, ще престанеш да страдаш и ти. Махни се от нея. Тя наистина е болна. Не от рак, от шизофрения, но не се лекува и това е проблема

7.   Не всички вземат добрия пай в този живот. Но едно ще ви кажа и на двете.. колкото по-скоро разберете майките си.. толкова по-скоро ще заживеете.. толкова по-скоро ще се усмихнете. Отношението ви към Мама е отношението ви към Живота. Можете да останете жертви колкото пожелаете... Мама дава толкова колкот може... при всички случай - най-доброто на което е способна.

8.   Аз имах подобни отношения с баща ми. Развдени са с майка ми и аз живея с нея. Помежду ни има противоречия, но в рамките на нормалното. С баща ми обаче нещата бяха трагични. Когато ходех у тях на гости, все ме критикуваше за нещо. Била съм се обличала като клошарка, защото нося дълги поли, била съм безотговорна и мързелива, защото седях пред компютъра в търсене на работа за през ваканциите. Но кой да го разбере, за него е виснене пред компютъра.

Била съм луда, смеели ми се хората и такива неща. И аз ходех кли ходех при него, защото ми е баща и защото така е редно - да си общуваме. Поисках му веднъж 10 лв, а той се изсмя и каза: Да си купиш някоя дрипа ли? Завърших училище и университета с отличен успех. И едно Браво нямаше от негова стррана. Все ми втълпяваше, че нещо не ми е наред, че съм глупава и смахната и не като другите...

Веднъж случайно ме видя да седя на кафе със сина на негов познат. И като се почна: Той е добро момче, ама ти нали не си стока и няма да го оцениш, той е свестен, ама ти не го разбираш и т.н. Приютих едно кученце от улицата. Той почна да ми се подиграва, била съм кучкарка, била съм луда като майка ми...

Намерих си работа в сферата на изкуството, а не по специалността ми. И отново: Ето, нали си некадърна да си намериш нещо по това, което учи...Т и толкова си и учила... На мен ми писна от всичко това.

Питах се как е възможно собствен родител така да се отнася с детето си и да му срива самочувствието, но в един момент спрях. Прекъснах всякакъв контакт с него. Вече 5-6 години не сме се чували.

Видяхме се случайно веднъж на центъра, поиска да гпвприм, но казах, че закъснявам за среща с приятели и си тръгнах. Контактът ми с него само ми носеше негативни емоции. Сега съм усмихната със самочувствие и т.н. Решението е: Край на взаимоотношенията или поне ограничаването им до минимум.

9.   И моята майка е от този модел...
да ви кажа, и аз не мога да разбера защо някоимайки ЗАВИЖДАТ на дъщерите си. от завист го правят - че са по-млади, по-свежи, често и по-хубави...
разбиват живота на децата си.
сега вече и аз съм майка. синът ми е 1.80,, на 14 години е... искам да кажа - знам как се гледа едно дете. и за това не мога да простя на майка си. това е най-ненормалното нещо - майка да съсипва детето си!!!!!!!
чувам я по тел. понякога. все се оплаква, иска ми пари.
но не мога да я отпиша напълно, и да не я чувам дори - МАЙКА ми е! не й давам пари, но поне я чувам.
и знаете ли какво стана с нея? - като че Съдбата й го върна за нечовешкото й отношение към мен. загуби всичко, ввсичко, всичко... пари,семейство, кариера, приятели.... всичко!
прибра един нещастник, когото тя бие... да - бие го, от проклетия! и той от 2004 г. се преструва на умиращ, за да отърва боя. просто няма къде да отиде човекът.
татко се разведе с нея.
брат ми и сестра ми не искат да я видят и да я чуят...
и т.н., и т.н.
така че, момичета, просто си продължете живота, борете се за вашето щастие - колкото можете.
съдбата си знае работата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
но че винаги ще ви боли за майките ви - това да го знаете.
уви!

10.   Прочетах всички истории, ужас не бях предполагала, че някоя майка може да бъде толкова жестока спрямо детето си (особена на 1).

Към авторката- прекрати всякакъв контакт с нея, дали ще и простиш или не, твоя работа. Отдалечи я от децата си (Е кво като им е баба?) и се заеми да си спасиш брака си, ако не значи майка ти е постигнала целите си.

11.   Nomer 1
Мисля че спокойно можеш да прибереш майка си в клиника за душевно болни или в старчески дом. Махни се от нея, започни си живота. Щом не си финансово зависима. Така сама се тровиш. И ако се виждаш с баща си можеш да го заплюеш в лицето. Как е възможно той сам да се отърве от душевно болна, а да остави детето си при нея? Мисля че майка ти има психически проблем, и определено с постоянните ти упреци те е направила слаба и страхлива, за да има някой до нея винаги...

12.   Благодаря ви за подкрепата, толкова ми се иска да имах една любяща и подкрепяща майка, имам нужда да знам, че има такъв човек до мен, иначе аз се справям сама, но уви.. съдба..

13.   Здравейте, четох всичко и видях себе си в всяка една статия публикувана, маийка ми е властна личност, винаги контролира нещата и ги наглася в нейна полза, пред мен си показва личността, пред хората се прави на друга заа да ме злепостава, в момента изпитвам нейната вина, аз винаги съм и длъжна, дори за това че ме е родила, че не ме е оставила в дом, че съм и провалила живота съм и съсипала, явно за отмъщение тя съсипва моя, провали ми добра работа която имах, за да не съм повече от нея, имам дете, раздели ме с бащата като изтъкваше пак моя вина, общо взето аз съм ВИНОВНА ЧЕ СЪМ ЖИВА за нея, наблюдавала съм я, когато стане нещо лошо се радва тайно, а за добро акъл не давала. отчаяла съм се много, объркана и имам чувството че няма изход от това положение. Ако някой ми даде съвет, благодаря предварително!

14.   Съветът е един и е ясен и за питащите - отдалечете се! Нека децата Ви не виждат подобни картини, нека не се натоварват. За Вас не е имало кой да се застъпи, Вие поне го направете за Вашите дечица. За съжаление повечето хора имат детеродни способности - чисто физиологични. Не са готови обаче да станат родители - или поради заболявания, или поради нанесени на тях самите психотравми. Жал ми е за всички малки дечица, които са принудени да растат с такива родители. Пишещите тук обаче сте достатъчно възрастни вече, спасявайте се.

15.   Здравейте! Прочетох ви със сълзи на очите. Жена на 35 съм и още страдам, заради поведението на майка м в миналото и до днес. Много, много е сложно да обясня, но мога да кажа, че тя допринесе за осакатяването на психиката ми. На антидепресанти съм, тя не знае, а и да знае все тая. Мисля, че поведението й е резултат от психично заболяване, но не е била диагностицирана. Много ми е тежко да го кажа, но татко не издържа-отиде си :( Вече живея отделно, но понеже ми беше съвестно, че я напускам, си купихме жилище съвсем близо до нейното. И сега, когато мъжът ми го няма, тя идва у дома и се почва... Крещи безобразно на тема политика, но прави супер неадекватни коментари, граничещи с параноя и ако не дай боже не се съглася почва да ми крещи и да размахва средни пръсти пред лицето ми. Като си тръгне аз съм вече срутена тотално, не мога да спя и почвам да изпитвам страх да не се превърна в жена като нея. Знам, че е налудничаво, но, така е. В един момент бях на ръба на самоубийството, уплаших се и отидох на психиатър и от тогава насетне съм на антидепресанти. Много е тежко, още се боря с човекът, който не желая да бъда, но все още съм, благодарение на майка ми.... Тя никога не ме е попитала как съм, що съм, никога не се е замисляла какво ми е причинила.. Срамувам се понякога да излизам с нея, срамувам се, че го написах, но е истина..
Имам бетонирано чувство за вина, вкоренено от нея и подхранвано до ден днешен. Старая се да не бъда майката, която тя не беше за мен, старая се да съм любяща и подкрепяща мама, защото както каза момичето по-горе-това страшно много липсва в отношенията на хора като нас.
Много, много ми е тежко, но уви, това е положението. Опитвам се да го приема като урок, който трябва да усвоя.. :(

16.   Моята е същата и колкото и грозно да прозвучи, аз много я мразя. За всичко, което ми причини, за това, че ми даде живот, но аз живях, живея и до края на дните си ще живея в ад, заради нея. Тя ме побърка и никога нищо няма да е същото. Винаги е гледала как да направи така, че да се чувствам зле, от сърцето ми кръв капе, душата ми очерни. Тя е самият дявол и от години искам да умра. От страх не смея да избягам, защото направи така, че да съм сам сама на тоя свят. От малка слушам как ще съм я вкарала в гроба и всякакви подобни истории и тя все е болна, както вие описвате, а как луд умора няма се питам аз? ! Жива ме погреба, собствената ми майка, опитвах се да и простя за целия кошмар, но не мога и цялата тая отрова ме погуби.

17.   Когато бях малка имах същия проблем. Майка ми ме биеше за най- малката глупост и постоянно ме обиждаше, че за нищо не ставам. Израснах с огромни комплекси, някои от които ме мъчат и до ден днешен. Бях пълна отличничка в училище и веднъж не ме похвали, но, когато влязох в гимназия и започнах да се справям по- зле в училище и дума не каза. Като влязох в пубертета станах много буйна и при един от опитите и да ме удари и хванах ръката и явно съм я изгледала адски злобно, защото изпочупи 2 сервиза чаши от яд, но повече не ме е удряла. Каквото и да правех все се стремях да съм далеч от нея и поради тази причина направих много грешки в живота си. Незнайно как обаче и нейното отношение с времето се променяше, а сега когато вече е на близо 60 години явно вижда, че за напред тя ще има нужда от мен, а не аз от нея и се държи като истинска майка. Да не повярва човек, но с нея може да се говори, мога да споделя проблемите си и ме уважава повече от когото и да било в семейството. Не знам аз ли някак си извоювах това право или тя се осъзна, но съм искрено благодарна, въпреки че никога няма да успея да залича напълно травмите от детството. За съжаление сега пък попаднах на такава свекърва, която вечно се налага, прави се на болна като не е на нейната и все умира от нещо, но и с нея ще се оправя. Вече една година не сме се нито виждали, нито чували и на мен ми е много добре така. Жал ми е само за мъжа ми, че не разбира как го манипулира майка му, но слава на Бога, че поне се съгласи да се изнесем от нейната къща и сега контролът се осъществява по- трудно. Успех на всички и за да се оправят нещата проявете повече авторитет, а ако така не става бягайте на където ви видят очите и назад не се обръщайте.

18.   Тези хора си мислят, че знаят всичко най-добре, те наистина си вярват. Желанието им за контрол е продиктувано от егоистичната им нарцистична природа, където реалността на другия не може да бъде осмислена. За тях съществува една истина и тази истина е тяхната. Лъжите и манипулациите им просто отговарят на нужда да се игнорира всичко, което засяга техния собствен нарцистичен интерес. Нарича се 'бяла психоза', като кризите са плод на безпокойство, породено от подсъзнателен страх да не изгубят обекта, който служи като патерица, подкрепяща техния нарцисизъм. Получава се отричане на нарцистичната автономност на другия, в който те виждат своето 'продължение'. Всъщност те са ненаситни и желаят всичко за тях, всичко перфектно. Именно затова, когато дават съвети, те мислят, че правят добро и не могат да проумеят, че тяхното виждане за доброто може и да не кореспондира на реалността на другия. Откъдето и поговорката - 'не прави непоискано добро'. Другото следствие на дази душевна патология е завистта (естествено - нали трябва да са в центъра на света ), ако нещо по-красиво съществува, те са задължени да го отрекат, те трупат, трупат, искат внимание, искат адмирации, получава се разрив между една част от личността, която прави психотично отричане на реалността и другата, която остава достатъчно адаптирана за живот в обществото. Постоянното сравнение с другите, параноята са други фасетки на "болестта", защото 1.те са перфектни 2. те са жертви на хора и обстоятелства 3. животът е гаден и ... какво може да подкрепи тяхната визия (перфектната визия) за света, за хората, за тях самите - 1. те са жертви 2. другите са лошите 3. те винаги имат право - хората са лоши, а те са жертви и това е светът. Това е цикълът на техния 'омагьосан кръг'. Дегенератите се опитват всячески да докажат на себе си, че са най-добрите, но че са жертви, те съществуват единствено чрез другите хора. Подобен човек няма да се наслади на позитивна емоция, той няма да гледа филм, за да го почувства - ако е слабоинтелигентен ще гледа турски сериали, за да страда как при другите е перфектно, а той е незаслужено нещастен, въпреки перфектността си, ако са интелигентни ще гледат черен хумор, защото е "по-изискано" от филмите за простосмъртните. Те са съвършени комплексари, които не могат да осъзнаят заблудата си. И да, смятам, че натискането по болните места на обекта, който са решили да вкарват в 'правия път' е резултат от желанието им да вкарат въпросния човек в 'правия път', такъв какъвто си го представят - съвършен. Децата са прекрасен начин да се покажеш пред обществото, да се хвалиш пред хората, а ако си перфектен родител, трябва да имаш перфектни деца. А перфектността, всички знаем ... е недостижима. От друга страна - ако детето се "уреди" в живота, за кого ще бъдат значими? за кого ще съществуват? кой ще желае съветите им? с какво ще се "хранят", ако никой не им засвидетелства нужда? Парадоксали личности - те трябва да са значими, те са над другите, те притежават истината. Хубавата част от историята е, че наистина им е нужно да са значими, в очите на другите, в очите на авторитетите. И тук мнението ми подкрепя казаното от коментар 17 - "Успех на всички и за да се оправят нещата проявете повече авторитет, а ако така не става бягайте на където ви видят очите и назад не се обръщайте."
Държа да уточня, че това са мои разсъждения по темата, че не съм психолог и не обвързвам никого с моето мнение.
С моята майка така процедирам, без никакви скруполи я поставям на място, понякога я лаская, за да се радва, понякога я инфантилизирам, понякога й демонстрирам, че е абсолютно неадекватна по даден въпрос, понякога повдигам вежди с очуда (липсата на отношение е най-големият им страх). Вече спря с поученията, понякога все още се прави на жертва, ако нещо не й изнася, в подонби случаи затварям телефона, правя се на недочула, млъквам, сменям стая или си тръгвам демонстративно, не се поддавам на 'страданията" й, породени от мен, високото й кръвно - заради мен, безсънието й - заради мен, притесненията й - заради мен. Вече обича да казва - ти едно говориш, пък всичко си правиш на своя глава. """Точно така, мамо, мила майко моя, ти си по-прозорлива отколкото смятах, всъщност ти си доста умен човек и аз се вслушвам ВИНАГИ в твоите съвети, кажи ми - колко други познати имаш, на които децата признават това? А какво мислиш за тази моя приятелка, права си, и аз смятам, че за нищо не става, и леля *, да - и тя е неадекватна, и зла, така ми се струва, защо?!""" Сложно е, натоварва, при мен беше сложно, докато не започнах да си играя с това, та тези хора са истински експонати! Все още ми се случва да желая да я набия, но е толкова радостна, когато служи, помага и се чувства значима... Харесва ми метафората - '''светът наобратно'''. Галете нарциса, ако желаете да ви изчисти къщата; не му обръщайте внимание, ако желаете да страда, да досажда или да се цупи; ядосвайте му се - ако желаете и двамата да страдате; сложете го на място - ако искате да желае вниманието ви и да слуша; иронизирайте - ако желаете да гледате безплатен театър. Слабите са те, те се нуждаят от патерици, просто се забавлявайте! ... и четете английски хумор

19.   Точно така, №18. Благодаря ти за този коментар, съвпада напълно с моята стратегия за справяне с манипулативна майка. Доста години ми отне да напипам правилния подход и съм стигнала до същата тактика: ласкателства, когато трябва, игнориране, когато се налага, и никакво отстъпление пред хленченето. Жал ми е за жената, понякога искам да я гушна и да й кажа, че няма да ме загуби, да не се притеснява, но не го правя, защото ще се почувства разкрита. Оставям й илюзията, че има власт над мен, без реално да допускам такава. Инструктирала съм и съпруга си как да отбива атаките, защото в миналото често сме се карали заради нейни манипулации, докато не се обединихме около идеята, че това е човек с болезнена емоционалност и трябва да се приема като такъв.

20.   Ами тя все пак ти е майка и те обича. Обичай я и я подкрепяй. Опитай се да я разбереш. Може би е възрастна. Не я обвинявай и я оставяй да бъде баба на своите внуци!!! Тя има това правво.

21.   Разплакаха ме някои от историите ви. Искам и аз да споделя за моята майка. На никой не съм разказвала за детството си, дори и на мъжа си. Моята майка също ме биеше и обиждаше постоянно. Не съм ходила на детска градина и никога не ме е извеждала като малка да контактувам с други деца. Можете да си представите това до какво доведе след като тръгнах на училище, а дори и днес имам проблеми със социалното общуване. Майка ми не работеше, защото "все съм цапала и разхвърляла, та някой трябвало да върви и да чисти след мен. " Това го слушам от както се помня. По цял ден стоеше пред телевизора и пушеше цигари, без да ми обръща никакво внимание. Постоянно ме обвиняваше, че е надебеляла заради мен. Когато тръгнах на училище стана по-зле. Всяка събота и неделя в 7 часа ме събуждаше с крясъци и дърпане на завивките. Крещеше ми "ставай мързелано, да чистиш". По цял ден чистех и ревях, тя ме биеше, защото рева. Не ми се даваше да излизам никъде. На мен също не ми се даваше да си избирам дрехи. Тя винаги ми купуваше такива, които са плътно прилепнали по мен, а аз бях пълничка и в училище доста ми се подиграваха. Баща ми се пребиваше от работа само за да имаме всичко, а тя постоянно му крещеше без причина. Наричала ни е измети, боклуци и т. н. Вече съм голяма и се виждаме рядко, а баща ми се пропи и ми е много мъчно. Всички се чудят защо този добър човек толкова се е променил, а аз знам причината, но ме е страх и срам да говоря с някой за това.

22.   Здравейте, момичета. Повечето от историите тук са за нарцистични майки/бащи. Манипулативни, критикуващи, фокусирани изцяло върху собствените си нужди и детето е само инструмент за задоволяване на тяхните желания. Препоръчвам на всички емоционално травмирани работа с психотерапевт. Към това се насочих и аз.

23.   Ето за това вече няколко пъти съм писала в този сайт, че родител не трябва да се става на свободен принцип, не трябва да е право, а ПРИВИЛЕГИЯ единствено на годните за това хора!

24.   Хора, защото си причинявате това, защото сме свикнали да ни се налагат разни принципи, че детето трябва да е в идеалното за пред хората семейство, с баба и дядо. Да ама идеален вариант няма. Нашите родители също са жертва на абсурдни комплекси на още по абсурдната ни народо-психология. Постоянно правим пеща, които не искаме, не ни харесват, но трябва защото така е редно. А да помислиш първо за себе си, не е егоизъм а право. Не ви харесва, не сте щастливи, но се изтезаван е с тези отношения. Е и аз бях така, съобразявайки се с този, онзи и накрая моето здраве страда, нервите ми опънати до краен предел. Затова постоянно си повтарям, че не трябва да се съобразявам с никого, че искам да се отърся от ужасното ми детство и да имам минимален контакт с тези хора. И го направих, сега съм по-добре, но борбата с навиците и предразсъдъците продължава. Това подсъзнателно го предавам и в сегашните си отношения. Постоянно си казвам, като не искаш да се видиш с някого, не го прави. Обажда ми се обсебващата приятелка, почва да ме манипулира да излезем защото и е скучно. Сега казвавам, не нека се сърди. За съжаление от детството тръгва всичко и после цял живот се бориш с комплексите си. Защо трябва да се събираме с цялото семейство, като това за мен е тежко и ме натоварва. Защо трябва да слушам нечии абсурдни магии и комплекси в стил внушение, че е много зле, нещастна и лудост и в стил КАТ и шоф. книжка споменати в предходните постове. Ако не искате да ви тормозят, не споделяте с такива хора, всяка една инф. за тези хора е "храна" за драми и манипулация.

25.   Съществуват много токсични роднини наистина. Примерно много пъти съм бил тровен и т. н. И поставян в трудни ситуации нарочно, за да прибегна до тяхната помощ. Мисля, че по този начин те умишлено правят това, за да има, за кого да се грижат. Което от моя гледна точка според мен е една свинщина. И основното това им доставя удоволствие, да вредят на хората, и да ги унижават. Когато съм говорел с тях, и им споделя за някое нещастие очите им грейват от щастие и гледат, да прикрият усмивката си. Желая ви здраве и щастие в живота и по малко токсични хора около вас.

27.   Само защото аз приличам много на майката на баща ми, а не на майка ми и другата ми баба, майка ми не ме харесва и често пъти ми казва - виж си, виж си лицето, на онези там селяни приличаш!

Ако баща ми прояви някакво внимание към мен, майка ми ревнува и винаги ми отмъщава. Един ден, тя Хвърли нож по мен, той се заби в гърба ми, а тя се направи че нищо не е станало. Хвърли ножа защото не се съгласих с нея за нещо дребно, не ми се мисли какво щеше да стане ако не бях пълна отличничка, и нямах гадже до 19 години. Сигурно щеше да ме разфасова на парчета, ако имах петица.

Откакто мама хвърли ножа по мен, аз я загубих завинаги. Това беше когато бях първи клас, сега съм на 38 години, и продължавам да нямам майка. Да, пращам и пари, ходя и на гости с други роднини винаги, никога сама не ходя при тази жена. Но за мен тя престана да бъде майка, когато хвърли ножа, и той се заби в гърба ми.

Понякога гледам белега си, доста кръв изтече и ме шиха в болницата, но се радвам че белега ми остана. Да ми напомня какви хора живеят по тази земя и че аз никога не бива да бъда като тях.

28.   Е това минава всякакви граници. Заради нея да преживееш бъбречна криза.
Заради нея да се подложиш на зверски глад.
Не мога да оправдава неща, които се отнасят до здравето на човек.
Да, не е лесно човек дА Е родител но това е прекалено.
Добър човек си щом си простила на майка си.

29.   Това е прекалено майка ти да те манипулира, че е болна от рак.
Не е нормално да ходи по улиците и да говори, че дъщеря й е курва.
Психичен проблем ли има.
А и как ще ходи в КАТ. А и да отиде кой би повярвал на една луда и кой би ти отнел книжката.