 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Какво да правя?!......... На предела на силите си съм
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 2683 пъти
Първо моля да се публикува темата ми, спешно е!!! Второ ако имам грешки, моля да извините, но пиша от чуждо устройство и бързам (Ако ще имате въпроси ще се опитам да проверявам по 1-2 на ден за коментари.)
Момиче на 19 години, студентка. Исках да се изнеса, но първо родителите ми взеха всички спестявания и второ случват се много неща и в момента съм изцедена до краен предел. Ще кажете, "Как така родителите ти са ти взели парите", еми взеха ги. Крила съм къде ли не, но в този малък апартамент и майка ми, която рови навсякъде явно ги намира. Един от проблемите ми в семейството ми винаги е, че наште искат да им докарвам пари, и не говоря за малка финансова помощ, говоря за суми като 1000-1500лв. Това с искането на пари започна още от както бях на 12-13 години. Не можех да си намеря работа, защото ми казваха че на тази възраст не е законно. Но наште всеки ден ми казваха: "За какво си ни в къщата, като не ни даваш пари", или най-любимото ми: "ДЛЪЖНА СИ ни да ни даваш пари, ние те гледаме и трябва да ни връщаш всичко" (мислите ли че сме длъжни на родителите си??). Разбирам че и аз живея в този дом и трябва да помагам финансово, но те искат нещо извън възможностите ми.
Вторият ми плоблем е, че никога не зачитат моето мнение, личното ми пространство (Нямам стая дори, спя на диван в хола и само самия диван е пространството ми, т.е нямам такова), никога не са ме питали какво искам или искам нещо, моето "Не искам" и "Не" никога не са ме питали, правя неща против волята си :( . Винаги са ме биели за глупости като пица, одеало и потник и още многоооо други. Много прости думи нали? Някой ще каже какви толкова скандали стават за такива неща. Еми явно стават. Винаги съм била много срамежлива, чувствителна, приемам всичко навътре, въпреки че се опитвам да не обръщам внимание. Физически и психически се чувствам съсипана от боеве и обиди, от това да ме третират като някое животно или предмет. Баща ми най-вече постоянно пие (направо целия му род са пияници), налита ми, притиска ме винаги в някой ъгъл, слага ръцете на стената зад мен и не мога да се измъкна и тогава започват викания и обиди в лицето, а след това бой. Много ме е страх от вида му като се ядоса. Очите му се едно побеляват и от устата му излиза пяна, стиска зъби и прилична на..... някое побесняло животно. Познат е на целия квартал, все пак обижда и налита на всички, че от отдавна си има и прякор. Има още много, но схванахте че баща ми сигурно е с мантра: "Всичко се решава с бой". Имам чувството че от целия този тормоз психиката ми е разклатена и ми е много трудно. Смятам че ако някога съм имала самочувствие и то дори малко, от много време го няма. Всеки ме тъпче (дори в училище и гимназията беше така). От много време, нямам доверие на хората от около мен, смятайки че ще ми направят нещо. Един вид никога не свалям гарда. Не мога да се доверя на никого от страх, че хората около мен ще почнат да се държат като родителите ми. Страх ме е. Когато не успявам нещо баща ми само казва: " Това не е мое дете, разменили са го в болницата, това нещо да се маха от тук". Винаги ме боли като го каже и всички обиди също, не мога да се възстановя седмици и дори месеци. Когато направя някоя грешка, примерно в училище веднъж, докато решавах задача по математика, обърках нещо малко и решението не излезе правилно, и когато разбрах че съм направила грешка изведнъж почнах да треперя, заплаках безпричинно и изведнъж ми стана черно пред очите. Май се бях паникьосала и ми беше "паднало пердето", момичето до мен се уплаши какво ми е. След още години и години, осъзнах че правя ли грешка почва същото с паник атаките и изведнъж всички думи, които той ми е казвал, като че не ставам за нищо, че ще пукна и така нататък, почват да се въртят в главата ми като някаква лента от филм или нещо подобно.
Така и не разбрах от къде идва тази агресия. Помагам много с домакинството, правя каквото ми кажат, дори и да не искам, но ще последва бой, а един бой и караници продължава цяла седмица. Може би са видяли че се подчинявам и ме въртят на малкия си пръст. Той винаги е бил такъв, а на майка ми никога не и е пукало, какво прави той с мен. Той бие и нея, дори преди да се оженят е било така. Понякога се чудя, защо се е оженила за него, щом така е било още от началото. Може би е било насила? Кой би искал да бъде с такъв човек?
В училище съм давала най-доброто от себе си, но не съм била отличничка. Нямам приятели, на които да споделя, но и без това ме е било страх. Въпреки това ме хвалеха, че слушам в час и пиша (може би защото бях единствената). Същото беше и в гимназията. Опитах да говоря с училищния психолог, но нещата не се получиха. За малко наште да разберат, че съм го направила. Ако бяха сигурно щях да съм в гроба. Все пак и за малки неща ми се е случвало баща ми да ме бие и да хвърля остри предмети по мен. Камоли за психолога.
Другият ми проблем е че записах нещо, което те искат. Това нещо не мога да го понасям, ходя като труп на лекции. Всеки ден плача и дори през ноща също, не мога да заспя, цялата треперя, плача и не мога да спра (знам че плача няма да ми реши проблемите, но не мога да го контролирам), а ако заспя е много късно и се събуждам след 2-3 часа и не мога да заспя отново. Събуждам е силно казано всъщност. Усещам че нещо се тресе, и като се събуждам осъзнавам че треперя и плача без причина, сама се учудвам какво става. Явно плача дори в съня си без да се усетя. Нямам апетит и не се храня с почти нищо. Дрехите почнаха да са ми големи. Като се теглих май бях 49-50 кила от близо 57. Искам да запиша нещо друго, но не знам какво. Сега ще кажете поредната неориентирана. Така е, признавам си.
Реших да пиша тук, защото от близо 10 години насам чувствам болка, тъга, самота, студенина, омраза, гняв и още много други неща. По принцип съм много чувствителна и наистина не мога да издържа с толкова емоции едновременно. И тези емоции най-вече са към родителите ми. Не искам да изпитвам такива чувства, все пак те са ми родители. Понякога не издържам и просто ИЗБУХВАМ. Почвам да се държа студено и грубо. А не го искам. Не искам да си го изкарвам на другите хора, понякога става без да искам. После се извинявам на тези хора, те казват няма нищо и че всичко е наред, но мен ме е много срам после. Много пъти съм говорила с родителите си, казвала съм как се чувствам, но никаква реакция от тяхна страна. Или по-скоро, ако кажа: "Аз съм много чувствителна и не ми харесва начина, по който се държите с мен", те гледат ококорено се едно съм казала: " Вие сте прави, аз не съм добре, водете ме в лудницата".
И май ставам вече съм параноична, защото сигурно през ден ме питат няма ли да се женя вече за някой богаташ (сигурно пак мислят за пари). П.С.: под богаташ те разбират някой от голям град (въпреки че нашия град също се брои за голям) с професия лекар или адвокат, за който да се оженя, за да има достатъчно пари за ТЯХ. И не се шегувам, чувала съм ги да си говорят в кухнята, когато си мислят че спя. Първият беше случайно, като станах защото не можех да заспя, и ги чух това да си говорят. Казах си че ми се е причуло, но после пак чувам подобни разговори. А от близо няколко месеца ме питат няма ли да имам деца, а аз казвам: "Аз съм само на 19 години, каква женитба, какви деца?!", а майка ми : " Ее, ти пък, на твоята възраст гледат по 3 деца!". Няма да се учудя, ако ме продадат или оженят за някой. Но почвам малко да се страхувам от тези неща.
Не знам какво да правя, с тях, с образованието си, направо с живота си като цяло. Няма кой да ми помогне, нямам близки, при които да остана или пари, за да се изнеса. Чувствам се на предела. Не искам да се самоубивам, защото ме е страх, а искам да живея възможно най-дълго, искам само да съм щастлива. Много ли искам?!
П.С. Благодари за тези прочели това.
Моля ви без подиглавателни коментари и грубости!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: e4b623fad0 |
|
1. Това не са родители... Много хора и млади студенти излизат на квартира заедно и си делят наема, намери си работа и си потърси стая която да наемеш с други момичета, така хем ще се махнеш от този ад, а и ще се социализираш и ще намериш приятели. Втория вариант е има центрове в които помагат на жени потърпевши от насилие вкъщи.. които също могат да помогнат докато си намериш работа, млада си нещата ще се подредят.. намери сили в себе си да се спасиш и да си оправиш живота, ако не се бориш за себе си и да бъдеш щастлива, явно друг няма да го направи. И нещо много важно не допускай обидите на тези неудачници да ти повлияят, вярвай че заслужаваш да бъдеш щастлива.
Вещица
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 95098f02a7 |
|
2. Не се страхувай. За да живееш нормално трябва да се изнесеш от там. На 19 г. си, но имаш емоционална зависимост към тях. Виждаш че те не са прави и все пак позволяваш да ти говорят така. Търсиш някакво одобрение, искаш похвала и добри думи. Няма да ги получиш от тях. Млада си, сега е време да действаш. Иначе и на 30 да станеш пак ще си в същата позиция. Ясно ти е, че не могат да те продадат, нали? Питам, ащото виждам, че съзнанието ти е леко замъглено от техните глупости. Спри да го ииграеш жертва. Когато осъзнаеш, че ти си самостоятелен човек с права, тогава ще бъдеш щастлива. За целта първо събери пари. Ако не мможеш да ги скриеш, когато вземеш заплата се изнасяш на квартира. Подготви нещата предварително, намери кварртира, разбери се е хазяйката и в деня, когато ти преведат парите просто отиваш там и си плащаш наема. Не е нужно да ги уведомяваш. Може да заминеш и в друг град, за да не те открият. Има начини, планирай и действай. Аз така бих постъпила на твое място.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: d467dc42ab |
|
3. Подкрепям написаното от н.2, но преди да предприемеш това, трябва да пиеш някакъв антидепресант, за да ти даде сили. Отиди при личния си лекар и помоли за рецепта.
Знам какво говоря, повярвай ми.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c2d524ac88 |
|
4. Питай майка си циганка ли е. Защото мисли като такава.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: a6e82cdaf1 |
|
5. Изстрадала си много , но трябва да се бориш за мечтите си. Аз също записах да уча нещо, което бе желание на родителите ми. Не съм радостен, но все пак имаш възможност да учиш, да го превърнеш в свой плюс. Гледай положително върху ситуацията.Ако желаеш мога да помогна с приятелство, подкрепа, защото съм наясно колко е трудно. Момче съм на 25г.
|
...
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 02ead526c0 |
|
6. Може да идеш на общежитие, щом си студент. Не е добре тази среда. Може да искаш аванс от работата, кредит и се изнася, защото ще става по-зле и ограничителни заповед. Оплакване в полицията. Не ти трябват такива родители.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 55ce4d8e2d |
|
7. Не слушай номер 3, никакви антидепресанти. Пил съм и знам, че дългосрочно влошават положението, дори да го закърпят за момента.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: e5fde2340b |
|
8. Парите си събирай и дръж в банка. При първа възможност се изнеси. И мисли за себе си.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 9e9a79b1e2 |
|
9. Изнеси се от там. Отпиши се от специалността, която не ти харесва и се запиши за такава, която би учила желание. Изобщо не им се обаждай, с нищо не си им длъжна. Това не са родители , а някякви зли хора. Бягай от тях, вече си пълнолетна и се справяй сама.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: ceaae5aa33 |
|
10. Това е системен тормоз- МАГНАЛАБС ДЕПРЕСЛЕС, леко е действа при тревожност и много помага- глог, жълт кантариаон и л-теанит. Започни за тръсиш стая по наем за студенти,има обяви в ало.бг. Създай план как да се махнеш от тези хора, потърси помощ фондация Анимус,в сайта има телефони за връзка.Обаждай се говори,потръси помощ,бягай от ази вредна среда.
|
...
| преди: 4 години, 6 месеца hash: a1a4c6e206 |
|
11. Слушай намери си работа и си направи веднага банкова сметка и вкарвай парите само там !! Картатат може да дадеш на някой близък човек или поне на някого на когото имаш доверие за да не я намери майка ти. Напусни уни и не им казвай, ходи на работа а те да мислят че имаш лекции. Като събереш пари веднага избягай в друг град и си наеми евтино жилище. Работа пак ще си намериш, тъси упорито, ще ти предстоят няколко много тежки месеци, но това ще е за последно, обещавам, като се изнесеш сама и станиш финансово независима ще запишеш нещо, което ти харесва и ще учиш с желание, през това време дано срещнеш любовта. Пожелавам ти успех, ще се справиш!!!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: d467dc42ab |
|
12. От номер 3 до 7: Казвам временно да взима, докато се измъкне, защото ще й трябват сили, а тя в момента няма такива, защото е в състояние на серотонинов срив. Например Деанксит, за него трябва рецепта, не знам, може в някоя аптека да й дадат и без, ако не - за рецепта при GP-то.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: ed80eab69b |
|
13. Не си дръж парите вкъщи, а в банка. И не им споделяй за това. Така няма как да ги вземат.
Трябва да се съвземеш. Не разбрах дали и в момента работиш? Ако работиш и изкарваш някакви пари, то по-добре се изнеси на квартира. Не е нужно да търпиш това...
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 8ff292ab26 |
|
14. Потърси евангелска църква и им сподели. Ще намериш подкрепа и топлина
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c1d3297dcb |
|
15. Аз съм автора на темата:
Искам да благодаря на всички, които коментираха. Радвам се че споделих тук, защото ми олекна, не съм се чувствала леко от дълго време.
И искам да отговора на някои хора:
1. Да не мислите че не съм се опитвала да избягам от този ад. Нямах 18 тогава, но взех тайно някакви пари, телефона си и просто избягах. Не знаех къде да отида и парите надали щяха да ми стигнат за нещо, но тръгнах. Майка ми ми звънна тогава, да ме пита дали съм свършила училище, и аз й бях казала, че се закъснея за да ходя на консултация. Тъпо оправдание да, но се паникьосах и това ми дойде на ум. Трябваше ми оправдания за 2-3 часа. А всъщност, аз вече бях минала през вкъщи, взех каквото взех и така. После не помня какво стана, но с 1 дума, баща ми явно имал доста познати в полицията и по-рано и хора там, извинете не знам как се наричат, и бяха вдигнали целия град да ме търсят. Не веднага, но явно за няколко часа бяха се организирали. После всичко ми е малко като в мъгла, но пак си бях вкъщи. И май затова и не ми вярват, наблюдават ме и съм като на каишка. И да явно планът ми за бягство не се получи.
Така е май като не знаех къде да отида.
2. Сигурна съм че майка ми не е циганка.
3. Специалността, която уча има само редовна смяна, а когато разпитвах за работа, ми казват че търсят на 8 часа, а аз не мога да ги съчетая така. Питах и за 4ри часа, ама май нещо не им се иска студент, не знам защо. Ще разпитвам още. А и чакам да свърши поне семестъра, за да се опитам да се преместя, ако успея някъде.
4. За пари в банката не се бях сетила. Благодаря!
5. Пила съм валериан и горе-долу ми помага. А за ходене при личния лекар няма да мога. С родителите ми са близки, а азне искам те да разбират. Ще проверя в аптеката за без рецепта.
Благодаря много на всички за съветите!!!
|
...
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c489a2089e |
|
16. За съжаление хората не се раждат с равен старт в живота, не избират родителите си и отчасти детството си. Такъв е бил животът ти досега , но е много важно да разбереш, че ти и само ти ще градиш твоя живот от тук нататък. Трябва незабавно да се изнесеш от къщата на родителите си, това са хора, които са егоисти пълни и разграничи напълно живота си от техния. Разбирам, че с годините си развила панически атаки, в което няма нищо срамно, но те моля да си осъзната , че това не си ти, това е реакция породена от този психически тормоз над теб. Когато това свърши, ще свършат и паническите разтройства. Ти си едно прекрасно създание , което търси своето щастие и съм сигурна ,че ще го откриеш. Само бъди силна, пази чувствителността си за хора, които го заслужават, наблегни на образованието си. Това ще ти изгради самочувствие и ще е трамплин в живота ти. След време ще срещнеш един прекрасен човек до теб и ще забравиш за всичко лошо. Пожелажам ти да бъдеш силна и да не се предаваш!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 5613a30d2e |
|
17. http://spodeli.net/1/story-154329.html
Виж ме мен, мъж на 30.
Абсолютно е така, започва се от семейството, и като те надушат приятели и връстници, че си без самочувствие и започват и теб да те мачкат. Толкова познато. Изнасяш се и спираш контакти, че те ще те търсят, ще го правят, но е ясно, че не трябва да им се даваш повече.
Няма да те лъжа, чувствам се изостанал в живота, колкото повече съм сам и разбирам какво съм пропуснал, токлова повече удари понасям от собствения си интелект. Гоня си живота, изнасянето е наложително и правилно решение. Това ти е първото, посне като го направиш и като вземеш въздух, пиши пак. Да си призная доста бързам и се варкам, опитвам се да не го правя, но подсъзнателно усещам, че съм назад с живота си, и често ми се случва да съм се стресирал.
Ще се борим няма предаване. Да махнеш дразнителя е първото вежно нещо. После идват моментите, в които си борим това, че сме свикнали да ни мачкат, но това е градене. Първо спри отравянето си. Изнасяне и спиране на контакти с всички злоупотребяващи!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c0ab223bfe |
|
18. "Пила съм валериан и горе-долу ми помага. А за ходене при личния лекар няма да мога. С родителите ми са близки, а аз не искам те да разбират. "
Момиче, не си за валериан, а за ксанакс, много помага. Твоите няма да разберат че си ходила на лекар-не си ли чувала за лекарска тайна? Тази поне все още се спазва. Отиваш тайно на консултация и си взимаш рецептата. Пожелавам ти скоро да се махнеш от този ад
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 8cd1d012b6 |
|
19. Ах, милата, не можеш ли да взимаш стипендия по успех, да я внасяш на сметка и да се изнесеш на квартира? А после запиши друго висше задочно и работи.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: d6137b50f5 |
|
21. И аз мисля, че имаш нужда от антидепресант. Той ще ти даде сили и ще се стегнеш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
