Как и защо станах егоист
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1298 пъти
Действително 2020г. промени много неща и много животи не са същите. Тази година беше такава и за мен. В един момент усетих, че е време да се разделя с доста хора, които усещах, че не са "моята чаша чай", но все отлагах. И в един момент се уморих, уморих се от това да ме търсят "само да те питам нещо ", да ми звъни приятел и 98% от времето да говори само за себе си, уморих се да бъда грижовен към "близки" хора, които са ме наранявали. Уморих се да събирам всичко в себе си, защото съм научен, че трябва да съм отзивчив. Половината от живота ми мина по този начин. Когато някой ме търси, аз оставям всичко и веднага откликвам, а, ако не го направя, после чувството за вина ме смазва. И в един прекрасен ден, когато се погледанах, видях един човек, живеещ в услуга на другите. И си казах край. Преустанових контакт с абсолютно всички, освен с детето и жена ми. Дадох си пауза от сициални мрежи....и познайте какво се случи. Малко по малко започнах да усещам себе си, да мисля за себе си, да се грижа за себе си. С абсолютно категоричност спрях от раз контакт с хора, които усещах, че ме използват. И си казах едно, каквото и да се случи оттук нататък, ще обичам себе си и ще се съобразявам със собствените си желания, без да преча на никого. И щастието започна да идва..... пиша това специално за хора като мен, които се лутат, изпадат в мрачни настроения, дори и депресии, които се чувстват нещастни. Хора, всичко това се дължи само на един- единствен факт- вие правите неща, които не желаете. Знаете, че някой не ви е истински приятел, но продължавате да се виждате. Знаете, че някой ви използва, но вие продължавате да сте на линия. Роднините ви постоянно имат очкавания към вас. Когато зарежете всичко, дадете си време за себе си, без телефони, смс-и, вайбъри и емотикони, ще разберете точно от какво има нужда душата ви, а това е пътят към вашето щастие. Ето затова станах егоист! Защото на никой не му пука за мен! На детето съм казал - на този свят си сам, ще живееш за себе си, но няма да нараняваш хората. Идваме сами и си отиваме сами, затова трябва да можеш да се грижиш за себе си и да се отстояваш. Дано поне детето ми бъде по-голям егоист от мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: de2f19f287

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Добре , де , сам си решил да бъдеш услужлив , а си се депресирал ,що така ? Тези отношения е трябвало постепенно да ги регулираш , а не сега да спираш комуникацията с всички , че чак и детето да зомбираш .

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 46f461e9af

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Овреме си се усетил,някои не го проумяват това и цял живот.И аз бях като теб и се усетих преди доста години.Резултата беше точно като твоя-щастие.Отдадох се на хобитата си,имам повече време,странно,но и повече пари.Правилно си постъпил.Сега ще те напхранят какв си егоист,как може така,но повярвай ми,те са повече егоисти от теб.Успех и бъди благословен.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: e65dd0f496

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Точно сега центрирането в себе си е много важно.

 

...

горе^

преди: 4 години, 5 месеца hash: fe2b042d51

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Браво на теб. Чудесно ми се отрази този вирус, колкото и да ме оплюете сега. Само да допълня автора да изгледа куп видеа по темата и да почете по въпросът. Особено темата лични граници. Само да те питам, да ама ти, а аз еди какво си, ама ти еди що си, е само това направи още куп неща. Дадох си сметка как се чувствам задължена да върна веднага обаждане, съобщение и т. н. И авторе всъщност границите не е да ставаш агресивен и да си кажеш край от днес.... не означава да градиш бетонни стени, а да създадеш гъвкави стени, и да имаш лично пространство. Помисли върху това. Умението да кажеш не, без да се оправдаваш. Особено ме дразни нашият стил на говорене. Пример. Какво ще правиш утре? И аз примерно казвам, нищо. И следва да дойдеш да ме вземеш.... И т. н. Вече директно питам. Защо? Дадох си сметка, че понякога просто не трябва да помагаш на някого, защото според вселенските закони вредиш и на себе си и на него. Особено хора, които не искат да приемат и не разбират доброто, което искаш да им дадеш. Само ако искрено го искат и те молят за това. Осъзнах колко пъти някой си казва непоисканото си мнение, поучава ме, директно ми казва какво да направя, защото така е "правилно", открита завист за неща, които съм постигнала с много усилия и не са ми паднали от небето. И в крайна сметка това трябва да се махне от живота ми.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 4b511b7369

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Истината е някъде по средата. Ако учиш детето ти на егоизъм, трябва да знаеш, че абсолютно всички ще му отвърнат с това. Някои хора не заслужават егоизъм насреща им, защото са добри и готини и помагат в даден момент. Човек е социално животно и определено има нужда от другите в даден момент, или от някой конкретен човек - приятел, близък и тн. Ясно е какво ти се е случило - хората са те използвали по доста гаден начин и сега се опитваш да си го върнеш на света, но някои няма да го заслужават.

 

...