 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Проблеми в семейството...
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 8456 пъти
Ето, че и аз реших да споделя. Женени сме от 7 години, а имаме връзка от 10. Имаме си и момченце на 6. През всичкото време по нещо куцаше, но най - вече след като се роди детето ни. Чудя се къде ни е грешката, но мога да ви дам само моята гледна точка.
Трудно разговаряме. Общите ни теми са малко. За работа не можем, защото нито аз разбирам от неговата, а той няма и хабер от моята. Ако му обясня какво се е случило през деня на работното ми място, то ще говоря на китайски. Та тази тема е табу.
Всяка вечер го питам как е минал денят му. Имал ли е проблеми, имал ли е успехи. Но ако не питам, той сам няма да каже. С всеки разговор е така. За да говори, трябва да питам, подпитвам, разпитвам. Тежи ми. Тежи ми, тази липса на желание за разговор.
Сега си стройм къща. Той е обсебен от това. По цял ден е там от месеци. Вечер се прибира късно. Вечеря и е на компютъра. Или трябва да вадя думите от устата му, или мълчим. За него това е: "Аз си строя къща на дядовата ми земя". Ние явно ще сме само гости там.
А детето, то остава на заден план за него.
Когато беше мъничко, молих мъжа ми да играе с него и получавах отговор "Да не съм мечка да играя". Аз учих детето да рита, кара колело, да пишка право. Все неща, които тати би трябвало да направи. Но уви не прави.
Той не говори и с него. Не го пита как е, как е минал деня му. Паднало ли е, играло ли е. Все едно аз и детето сме част от интериора. Детето ни е контактно и обичливо. Никога няма да откаже внимание и баща му му липсва.
Бяхме на заведение скоро. Сервитьора се заигра с детето. След 30 мин, то каза: "Имам си нов татко". Толкова му липсва неговия татко. Това ме накара да пиша тук. Усещам, че детето показва, че не му е добре така. Че има нужда от татко си, но татко му не вижда и не чува това. Това сигнал и то силен. Модела на бащата в семейството ни липсва.
От години не ме е хващал за ръка, не ме е целувал. Любовна игра няма. Само едно..... Не ми стига. А повтарям, но думите ми отлитат.
Независима съм и финансово и съм силна. Мога и сама. Но не това е желанието ми. Мъжа ми е добър човек. Но сякаш абдикира от семейството си. Когато му кажа мнението си, той го чува като обвинение. А думите ми не са това. 6 годишното му дете му го казва/разбира се не така, а чрез ситуации и чисто детско разбиране/ и пак не го чува.
Колко боли да чуеш детето си да казва, че си е намерил татко. Все едно си няма. Започвам да си мисля, че просто любовта я няма. Но пък да лиша сина си от семейство без да опитам да се преборя да него. Как мога да променя нещата и дали има смисъл? Вие ще помагане. Аз изход почти не виждам. Говорих, плаках, сърдих се, опитах да бъда добра, но резултата е винаги патова ситуация.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d76abb3333 |
|
1. Човек оценява нещо, едва когато го изгуби. Май вашият татко не я знае тази приказка, добре е да му я припомните малко- или започва да се държи адекватно, или се изнасяте и си намирате нов татко, който да ви обича и цени.
Вярно е, че любовта понякога си отива, но тази към детето не би трябвало!
Успех!
Ginger~~
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d824f69236 |
|
2. Първата ми мисъл, когато прочетох историята ти, беше да напиша, че ти би трябвало да си познавала мъжа си, още преди да си се омъжила за него - че не обича да споделя, отношението му към децата, към теб, общите теми за разговор... , но зная, че хората се променят. Но ако винаги си е бил такъв, нямаш право да искаш от него нещо, което не е обещавал, а ти си очаквала. Да го промениш - не вярвам. Не, и докато не го убедиш, че имаТЕ проблем. Щом през главата ти е минал варианта "раздяла (развод)", значи не просто червената лампа свети, а алармата пищи.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 41557c34f6 |
|
3. Аз пък живея с един темерут, колко съм плакала и ме е било яд обаче оправия няма. Един съвет от мен, гледай си семейството, гледай детето ти да е спокойно и трябва да приемеш, че той ще си е такъв. Живей твоя си живот, забавлявай се, намери си приятели, излизай с тях, не мисли за нещо което няма как да промениш пък каквото стане
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 3a20725446 |
|
4. Миличка, аз съм в подобна ситуация. трябва да намериш покой и баланс. на мен ми беше трудно и все още не съм успяла напълно, но все пак успах да постигна някакъв напредък. когато дъщеря ми беше в първи клас и му казах, че трябва да й помагаме с материала, мъжът ми ми отговори, че на него никой не му е помагал. любовна игра също няма от години. а пък после се чуди защо не ми се прави това или онова. това да не е секс на къра? човек има нужда от сродна дуща. но иначе ме подкрепя и обича децата по свой начин.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 1febe0aa60 |
|
5. Той не винаги е бил такъв. Преди да се роди детето съм го виждала как играе с децата на роднини. С деца на плажа. Говорили сме, излизали сме. Такъв е откакто се роди детето. Все едно бяга.
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 2edb4b8a52 |
|
6. А, "бракуваните" мъже са такива!
те и "небракуваните" са такива, ама се престарават, за да не им избягат любовниците. но като се оженят - е, няма накъде, жената си е тяхна вече и ... това е.
щом строи къща човекът, значи си гледа семеъството - това е мъжката логика.
виж, няма смисъл да мислиш за развод. и аз имам син и доста години живях същите истории. сега като порастна синът ни, вече имат някаква връзка "баща - син". като мъж към мъж.
така става.
мъжете нямат "майчин" инстинкт.
и повечето - да не кажа всички - омъжени жени се чувстват самотни, че няма какво да си говорят със съпрузите си и т.н.
остави какви театри се играят пред чуждите хора - всяка една си знааааае...
а темата за "кърския" секс... виж, може и той да е свикнал с теб и да му омръзва лека - полека... може би трябва да си помислиш ТИ как да си разнообразите секса. той едва ли ще откаже. напротив - ще се зарадва.
ако е доволен в секса, тогава ще започне да става и "сродна" душа!
мъже, какво да се прави?!...
повярвай ми - така е.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d824f69236 |
|
7. Номер 6,
никога не съм се чувствала самотна, ни насаме, ни за пред хората. Не говори от името на другите жени. Това, че ти се чувстваш така, или че някоя приятелка ти е споделила същото, не ви прави представителна извадка.
Авторке,
опитай се да бъдеш част от живота му, интересувай се от това, с което се занимава. Покажи, че ти е интересно, питай и не се отказвай, ако не отговаря с охота. Поискай да видиш къщата, питай кое как ще бъде, можеш ли да си полезна с нещо.... Ако той повярва, че наистина те интересува, може да потръгне разговора. Нещо се е променило, за да се промени и той. Детето няма нищо общо с взаимоотношенията ви, освен ако заради него не си го пренебрегвала и той се е отчуждил.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 36b4082ae5 |
|
8. номер 6 съм
добре де, номер 7, спокойно! никой не те е засегнал лично, чак пък толкова... а между другото - колко години си женена, ако не е тайна? повече от 10? 15? 20?
тук всеки казва мнението си - нито ти си представителката на жените, така че ПРОСТО сподели опита си, посъветвай... може би това е по-адекватно? !!!
викам аз- - може би...
и се връщам на въпроса си към теб - КОЛКО години си омъжена???
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d824f69236 |
|
9. Номер 6 съм
От почти 24 години. Но годините нямат значение - от хората зависи. Явно съм гледала, като съм се женила (или съм имала късмет).
Съветите съм си ги дала. Аз поне така бих постъпила на мястото на авторката. Или бих потърсила консултация със семеен психолог. Ако не стане, каквото и да опитва - има два изхода:
- да се примири и да намери начин да бъде щастлива, без щастието й да зависи от мъжа й
- да се раздели с него, ако смята, че така ще й е по-добре
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d824f69236 |
|
10. Извинявам се, за грешката - номер 7 съм (коментар 9)
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 69f97fe8b4 |
|
11. Разбирам, че не искаш да отделиш детето от баща му, но не мисля, че е по-добре да остава при татко, който не му обръща внимание, още повече, че и той като порасне ще се държи по същия начин с децата си и съпругата си... и така се навлиза в един порочен кръг. Щом повтаряши не чува, а го приема като обвинение, може би трябва да се опиташ да формулираш изказа по друг начин и да е кратък и ясен. Нещо от типа на "Детето сподели, че иска да играе футбол(примерно). Мисля, че ти би се справил по-добре с тази задача от мен. " Когато започнеш с ти не правиш това, ти не правиш онова, дори и да нямаш предвид нещо обвинително, той автоматично го приема така. Ако говориш дълго и намеквайки, той автоматично изключва... Ако и това не подейства, може би е по-добре наистина да се отделиш от него за известно време. Като усети колко празен и глух е дома ви без вас двамата, може ? да се усети... Надявам се, нещата да се оправят и да си щастлива, защото едно дете усеща и попива всяко чувство на мама.
Лола
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 2f8cc3f6d2 |
|
12. Рутината убива, спор няма! Предлагам ти да си спомниш, какво е било преди или по-точно каква си била ти и какво е накарало този мъж да създаде семейство с теб. Помисли над ситуацията като страничен наблюдател и дано успееш да намериш ключа отново. Сигурна съм че един мъж не строи къща с такъв хъс за да живее сам в нея ;) Успех и много любов ти желая!
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 6479d526f4 |
|
13. Късно прочетох написаното. Живея с такъв мъж, но с две вече пораснали деца. Същата история - лека-полека се стигна до там да живеем като съквартиранти. Късно, много късно разбрах, че оправяне няма. Не любовна игра, а от години нямаме интимни отношения. Но аз не съм финансово независима, децата още учат и трябват много средства за това. Той е работлив, дава парите си вкъщи, все сме "на ръба", но някак се справяме. С децата трудно контакува - забележки, наставления и това е. Е, аз намерих начин да оцелея емоционално. Мисля, че ще се досетиш какъв. Просто вече осем години имам извънбрачна връзка. Но това не е решение, защото децата чувстват, че нещата в семейството не са наред, а аз нямам какво друго да правя, освен да продължавам сдъжителството си с баща им. С една дума според мен докато си млада и щом си финансово независима поогледай се. Може да успееш да намериш наистина любовта. За мен този мъж или е голям темерут или просто не те обича. Не става и за баща.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 598d8cbc9c |
|
14. 7.
Интерес показвам до колкото мога. В смисъл не разбирам от стройтелство. Питам как е минал денят, до къде са. Но уви немога да разговарям за полагане на плочи, вик... Нито мога да ходя често да я виждам. Трябва да се пътува с кола, а в момента това не може да се случи. Когато придумам приятели отиваме да видим. къщата я мислихме е чертахме заедно. Но напоследък мен в схемата ме няма. Онзи ден разбрах как ще изглежда двора. Дори не ме е попитал или пък не ми е показал.
Трудно е все да буташ в една посока, а там да те среща стена.
Аз също ходя на работа, гледам дете, дом... Понякога силите ми са на ръба. Като добавя и към това постоянното бутане, питане, мъчене на разговор и започвам да изнемощявам.
Отношение му към мен не е толкова голям проблем, колкото това към детето. Смятам да му предложа да посетим специалист. Така ще можем да чуем проблемите си и да ги проумеем. Искам да бъде баща на детето си. Да го води в парка, да ритат, да си говорят. От както детето ни е родено, това се е случило сигурно 10 пъти. Присъствал е и на един негов рожден ден.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d824f69236 |
|
15. Пак съм 7 номер.
"Искам да бъде баща на детето си. Да го води в парка, да ритат, да си говорят. От както детето ни е родено, това се е случило сигурно 10 пъти. Присъствал е и на един негов рожден ден."
И моят мъж беше страничен наблюдател в живота на децата ни, докато бяха малки. Един единствен път отиде на родителска среща на дъщеря ни (и учителите още го помнят :))) Не е бил на едно тържество, на един рожден ден, на един концерт, на една тренировка, не е извел сам децата в парка. Може да се каже, че сама ги отгледах. Но когато станаха тийнейджъри, той ги пое. В течение е на всичко, което става с тях, съветва ги, подкрепя ги, финансира ги, когато имат нужда. Има хора, които нямат афинитет към по-малки деца, но това не означава, че са лоши родители.
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: e5a2830898 |
|
16. Според мене трявба да утидете заедно към психолог може би има проблем и не иска да говори с вас успех
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 598d8cbc9c |
|
17. Поговорихме си ще видим как ще тръгнат нещата. Нямам никакво намерение да допусна той да бъде страничен наблюдател в живота на детето. Не ме устройва такова положение. Все ще намерим начин да се включва по - често. Децата имат нужда от двама родители. Благодаря на всички за мненията.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: bf777e36d0 |
|
18. Аз съм в абсолютно същата сируация, с разликата че му родих двама сина вече са големи, но големият ми син е инвалид. Отледах го сама без помощ от таткото(винаги е изморен), а аз не съм. Заболях млада от притеснения по детето ми имам хашимото, херний, нерви до небето... и чак след 20 години разбрах че този човек не ме обича, не ме почита нито мен нито децата си. Забременях на 16 сега съм на 35 а имам чувството че съм пенсионер. Момичета ако можете бягайте, никой не се променя в този живот не давай шанс на никого, дай шанс на себе си! Аз пропилях мият живот поне вие недейте!
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 9d6d49e2b4 |
|
19. №18, ще перефразирам думите ти: "аз съм много изстрадала, но пък си признавам, че съм луда и няма значение какво си говоря, затова слушате: бягайте, без да знаете от какво".
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: b347337010 |
|
20. Хм, не ми стана много ясно какво авторката разбира под добър човек? Какво му е доброто на някой, който не обръща внимание на най-близките си хора и е напълно абдикирал от ежедневното общуване с детето си? Може би това, че не ги е пребил, а само не ги отразява изобщо и не му пука за тях? Или не трепе животни? Мъжът ти, авторке, е емоционален инвалид, човек без чувства, краен егоцентрик, живеещ единствено и само за себе си. Това разбирам аз от написаното и за мен такъв индивид не е добър човек. Не знам какво си намерила ти в подобно студенокръвно същество?
Възможно е и да има друга, заради която да закъснява. Това прави нещата още по-нетърпими.
На въпросите, които задаваш - нищо не можеш да промениш в него, оттам и в живота си с него. Каква любов пък, когато някой просто не иска да комуникира с теб, не ти обръща внимание и дори сексът му е само едно възвратно постъпателно движение, физически акт, неподплатен с никакво чувство? Според мен не си заслужава да се мъчиш да спасяваш един фалшив, изпразнен от съдържание брак, който е само съжителство на съквартиранти. Мислиш ли, че детето ти ще се чувства много щастливо занапред в семейство, което е такова само на хартия? Щом имаш материална възможност, прекрати това положение и продължи живота си сама с детето. Може да срещнеш и по-стойностен човек.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
