Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Все едно чета за себе си като по-малка. Само че аз, слава богу, съм едно дете, че ако бяхме две, съвсем щях гладна да си ходя. Родителите ми цял живот са работили за минималната (в момента също), а и двамата са с висше образование и работят по специалността си. Смисъл от висше няма, освен ако нямаш сигурен човек, който знаеш, че ще те уреди на хубава работа.
Имах само един единствен чифт дънки, пералня се пускаше веднъж в седмицата максимум, за да се пести вода, с къпането беше същото. Веднъж в седмицата.
Аз намерих спасението като емигрирах на Запад, колкото и да не ми се искаше, но не съжалявам, че го направих. Животът ми се подобри значително. За техния стандарт работя за супер малко пари и с 3 месеца спестяване успях да ди купя кола, като не съм се лишавала от храна, ток, вода, телефон. Нито пък живея с още 10 човека в някоя маза, както си злобеят не малка част от българите в България.
Но ти трябва начален капитал от около 10 хил лв, за да заминеш и за нищо на света през български фирми, които уж намират работа. Аз успях чрез приятели и познати, които в началото ми помагаха с каквото могат и от каквото имам нужда. Пращам пари и на родителите си. Вече няма какво да ме върне в България.
Не искам да оставаш с впечатлението, че е много лесно и сполучливо, но ако си нахъсан и работлив, всичко ти се отплаща във времето и почваш да живееш добре. В България никога няма да се случи, колкото и да се напъваш.
Препоръчвам ти Скандинавието, а не кочините Германия и Англия.
Ж19

7.   Като си потърсиш работа за начало. Каквато и да е която да можеш да работиш- склад, магазин, да разхождаш кучета, дори да копаеш нечия градина. И да учиш!!! Можеш също да започнеш онлайн курс за някаква дистанционна работа.
Жена съм, започнах първата си работа на 15 г. Не можеш да си представиш с какво удоволствие изхарчих първата си заплата за подаръци на семейството и някои необходими за сестра ми неща за училище. Даже се сещам че, купих и пердета за хола :)
Беше само за лятото работа, но вече знаех какво трябва да правя. Есента още започнах да си търся работа за следващото лято, а междувременно почасово за след училище. Тогава беше по- лесно.
Намирах включително домашна работа- пластмасови играчки на които им изрязвах старателно излишните части, носеха ми по два чувала у дома. После в една фабрика за консерви. Сервитьорка започнах в квартално барче. И т.н. каквото излезеше, можех и родителите ми одобряваха.
И при първа възможност заминах за чужбина. Пообиколих европа, работих в няколко държави докато усъвършенствах езиците им, създават си контакти т.н.
Сега вече живея на един остров и нямам намерение да се връщам в България. Мога да работя тук, от тук дистанционно на много места или въобще да сменя страната с която и да е при нужда.
Без значение какво съм учила, татко настояваше да имам занаят. Казваше така "когато хляба ти е в ръцете, никой не може да ти го вземе докато ръцете ти държат" Още преди да навършва пълнолетие изкарах и два курса- за фризьорка и шивачка. Фризьорка работих след това около 4 г. Шивачка не съм, но си шия за мен си понякога по мой дизайн дрехи. Сега мога да упражнявам няколко професии- преводач, фризьорка, шивачка ако се наложи и освен това повечето ми хобита са свързани с материализиране на фантазии- изработваме с ръцете си уникални неща по мой дизайн които после се продават.
Ахаха виж, включително мога да точа ножове по- добре от повечето мъже :) Не ме е страх от бедност, при необходимост хващам ножиците и започвам да подстригвам, да шия, да точка ножове дори.
Но ето, с времето се подредих така да се каже, не знам от тук насетне какво следва имайки в предвид световната ситуация, но без проблем мога да зарежа каквото съм постигнала и да се преместя да живея на голо поле с каравана и да си произвеждам храна.
Даже обмисляме подобен вариант ако станат по- крайни нещата с актуалните проблеми.
Та- само и единствено от теб си зависи! Моят съвет е да си потърсиш работа. Започни от някъде, създавам и контакти. Има много евтини курсове, набележи си и започвай и курсове. Каквото и да учиш/завършиш, научи поне един занаят и поне един чужд език, който да можеш да монетизираш после, ще ти е като спестовна книжка в джоба.
Успех!

8.   Вземи се успокой,на ридителите ти също не им е лесно.Мислиш ли,че ако имаха щяха да те лишават?Лошото е че сега с брат ри растете и имате нужда от храна. ..и не само.Няма да споменавам,че има много семейства в това положение сега,никой не иска децата му да ходят боси и гладни.Така,какво имаш в ръцете си.Себе си и училището.Действай,и не мисли глупости,за край на живота си.Комуникирай с някой близък приятел или създай такова приятелство.Далеч,не е нужно да се ходи по ресторанти.Огледай се,все има приятел до теб в сходна ситуация.Още малко и ще дойде време нещата да зависят и от теб,но ти трябва стабилно образование и смислени цели. Животът е и това,трудни моменти има.Проблемът с парите е налице в много бг.семейства,но ти си един от малцината,който дръзва да говори за това.Браво за смелостта!Потърси психотеапевт в фейсбук Даниел Троев гледай някои от нещата му.Пиши му,ако на лични,момчето е младо и може да даде адекватна насока и горе главата,ще мине

9.   Аторе много добре знаем каква е цената на ток, вода и т.н. Ние сме хора, които плащаме сметки. 2000лв са си нормални пари от заплати на работническо семейство, проблема на семейството ви е в харченето, живеете така, както не можете да си позволите, купувате стоки с кредит (на изплащане), единственото логично нещо на изплащане е жилището, но и неговата цена би трябвало да е съобразена с доходите на семейството. Работническите семейства би трябвало да се задоволяват с по евтините жилища в крайните квартали. Трябва да се задоволяват с по евтини телефонни апарати и с по ниски телефонни планове, а нови мебели се купуват само, ако можеш да си ги позволиш без кредит.
Няма нищо лошо касиерка да си мечтае за телефонен апарат от 8000лв, но това трябва да остане мечта, докато тя не се издигне в работата до мениджър на голяма верига магазини в държавата. Докато е касиерка ще ползва телефонен апарат до 200лв и ще си го пази.
Надявам се си чел ябълкова история за забогатяването на Рокфелер? Там прави ли ти впечатление, че той не само не взема на кредит вещи, но и не яде от ябълките или от парите за утрешната стока.
За яденето не знам за какво лишаване от храна става въпрос, но си мисля, че не те лишават от хляб, а ти казват че целия сладкиш не е за теб и трябва да се съобразиш да има за другите. А сладкиша, тортата са десерт, те не са храна, те са за почерпка, да се подсладиш, не да се наядеш с тях. Доста е тъпо да те лишават от хляб и манджа, в същото време да са ти купили телефон и да ти плащат интернет.
Малко е грозно да се оплакваш от глад и в същия текст от липса на джобни, кафенета, ресторанти и секс, в цяла Европа децата не получават джобни от родителите си и единствените пари, с които разполагат са от труд. За секс на 15г си малък, секс се прави, когато можеш да понесеш отговорността за момичето и евентуалната бременност, която може да е резултат от секса.
Още малко ще станеш на 16г ще имаш право да работиш и да печелиш пари. Още от сега трябва да се оглеждаш какво можеш да вършиш за пари и колко време можеш да отделиш, как да направиш така че да учиш уроците си усърдно и по бързо за да имаш повече време за работа, Добре е от сега, да придобиеш финансова култура, да се научиш и как да харчиш.

10.   Като учих и завърших специалност, която ми носи високи доходи. Вземи се в ръце. Като те чета, не гладуваш. А аз с дни съм яла хляб и сирене поради липса на пари.

11.   4, това реално не е твоят живот, а този, който родителите ти са осигурили. Прави разлика. Аз също произлизам от такова семейство, но в момента съм щастливо омъжена и двамата взимаме много над средното. Много съм обидена на родителите си, защото с времето осъзнах, че бедността и това да лишаваш децата си е върпос на личен избор - мързи те, не ти се работи нещо по-трудно, не ти се учи и т.н., но това е друга тема. Всичко си е в наши ръце. Ето какво направих аз, за да не приличам на родителите си.
Първо, от 16 годишна започнах да работя сезонно лятото на морето, за да имам пари. Истината е, че повече джобни нямах - отиваха за храна и дрехи, така че това можеш да го пропуснеш. Аз лично не бих насилила детето си да работи по морето - 12-16 часа смени всеки ден за никакви пари, наркомани, утрепки, нищо хубаво.
Второ, бях отличничка в училище и взимах стипендия. Малко пари са, но са отгоре. Успехът ми помогна после и при влизане в университет, защото сформираше част от оценката.
Трето, отидох да уча в София. Взимах държавна и европейска стипендия за успех. Живях на общежитие. Ходих на бригада в Щатите всяко лято и така се издържах.
Четвърто, от трети курс започнах работа и от тогаванси скъсвам гъза, за да прогресирам. Това коства много психически и физически и ето тук идва истинският избор - да избереш трудното или по-лесничкото, но пък да обречеш децата си на мизерия. Твоите и моите родители са избрали второто. Аз не съм като тях. Искам детето ми да дойде искано и да му бъдат осигурени минималните неща - дрехи, храна, качествено образование в чужбина.
Това беше моят начин. Успех!

12.   Около 2000 лв на месец не са чак толкова малко, не са с минимални заплати. Разбира се, че не са много, но и не са като да гладуваш. Със сигурност родителите ти са се фокусирали върху изплащането на жилището и може би не осъзнават, че те лишават от важни неща.
Съветът ми е да учиш занаят, не толкова висше, защото голата диплома няма да ти даде пари.

13.   Като станеш на 16 си намери лятна работа и си спестявай. То може и преди това, но ще е нещо неофициално, примерно да помагаш при съседи. Това да пушиш си го избий от главата - плащаш, за да си съсипеш здравето и да смърдиш на пепелник. Не е нормално вашите да ви лишават от храна, по-скоро трябва да намалят други разходи. Този живот ще те мотивира ти да станеш много по-успешен от тях. Не е задължително дс учиш в университет. Може да изкараш някой курс за квалификация в сефра, която ти е интересна. Мисли и какво се търси и е доходоносно.

14.   Аз съм два пъти на твоите години. Как преборих бедността, ами с учене, занаят и дисциплина.
От малък мога да рисувам, заради това завърших каквото трябва. В студентските години бачках каквото мога- в складовв и прочие. Също така правих допълнително портрети по поръчка, продавах тук-таме разни пейзажи и прочие. Ако имаш добра маркетинг стратегия, можеш да продадеш всичко.
След завършването, заминах за чужбина.
Там взимам повече пари и пестя. В свободното време отново правя портрети, които продавам. Там дори имам по-голяма клиентела и взимам по-скъпо. От време на време се занимавам и с някои фриланс услуги- изработване на логота и прочие, помагайки на някои колеги в България, те съответно ми изпращат дължимата сума по банков път.

15.   Никак!

16.   Струва ми се, че нямаш представа за доходите на родителите си или за някои големи разходи. Ако доходите са около 2000лв и за кредити не отиват половинат, положението не е толкова драматично. Т.е. или доходите са доста по-малко (примерно чисто 1200лв общо) или баща ти харчи за комар и цигари или имат твърде много заеми и половината пари изтичат натам. Може би имаш депресия по други причини, примерно липса на секс (който липсва на всички като теб, но ти си въобразяваш, че си изключение). Нямаш представа колко по-зле живеят други и някак оцеляват. Така че не гледай първите и да си мислиш, че всички е нормално да са като тях.

17.   За съжаление, животът не е честен. Това с какви средства разполагаш зависи от семейството, в което си се родил, което пък е въпрос на късмет. Познатите ти, които имат средства, не ги заслужават повече от теб. Знам, че много боли и наистина е ужасно нечестно.
Истината е, че на теб ще ти е по-трудно от на други, които са били с повече късмет. Според мен има две неща, които можеш да направиш:
1) Да започнеш работа като навършиш 16. За предпочитане само за лятото.
2) Обърни сериозно внимание на ученето. Ако се справяш добре в училище, най-вероятно ще можеш да изкарваш стипендия за отличен успех, която макар и малка, все е нещо. Също така, помисли за университет. В твоето положение наистина ще е трудно с общежитията и други неща около университета, но има ли университет в твоя град?
Важно е да помислиш добре коя специалност ще запишеш в университета (ти имаш още доста време да мислиш). Университетът не е безсмислен и не е загуба на време, ако учиш правилната специалност.
Какво имам предвид под правилната специалност? На първо място, такава, която се търси и може да ти осигури стабилен доход. На второ място, да ти харесва и да ти се отдава. Трябва добре да проучиш за какви специалисти има търсене в твоя град.
Също така, имай предвид, че не е нужно да се записваш в университет веднага след като завършиш. Можеш да поработиш 1-2 години и да поспестиш за следването. Започване на висше 1-2 години по-късно няма да ти навреди по никакъв начин.
Разбира се, не е задължително да ходиш в университет. Ако не си от хората, които обичат да учат в академична обстановка, можеш да се квалифицираш по друг начин. Но задължително се квалифицирай.

Пожелавам ти успех. Знам, че е трудно и неприятно, но ще се справиш. И гледай да не се отчайваш толкова :) със сигурност има неща в живота ти, които са хубави

18.   Аз лично бих се благодарил, че моите имат и тези пари, заедно са и се подкрепят... От всички оплаквания които можеш да имаш към семейството си, парите са най-дребното. На тия години може да ти е трудно да го схванеш, но е ФАКТ. След 18, пари се изкарват, но други неща не се компенсират... Университетите днес са пълна шега, и според мен е загуба на време дори да имаш пари. Това което ти трябва се нарича интереси и мотивация в някаква сфера. Но точно това липсва най-много на днешното поколение. Не пари...

19.   До 11: Предполагам си имала предвид мен, н3 (не 4).
Моите родители не са избрали "лесничкото". И те се скъсваха от работа, майка ми е работила и по 16 часа (а се води 8), баща ми цял живот чете и се образова по професията си, но това не е в училище да те похвалят за старанието. Това може да стане само, ако ОБСТОЯТЕЛСТВАТА са такива, че работодателя е принуден от тях.

20.   19, всъщност исках да пиша само до автора - номерът е печатна грешка. Съжалявам за объркването :).

22.   Аз съм на 10 години, обаче мога да помогна. Живея в пет-членно семейство и преди нямахме пари даже да си купим храна. Карахме на пържени яйца, без хляб. Родителите ми работеха за малко пари. Накрая просто смениха работата си и всичко беше както преди. Посъветвай родителите си да сменят работата си! Би помогнало:D

23.   Аз съм започнала на 350лв преди 7г, сега доскоро взима до 600лв. Имам заделени около 5/6 заплати, имаме и деца. Важно е да се готви вкъщи, да не се пуши, да не се прекалява с излишни покупки. Да има повече хляб вкъщи, нещо за мазане. Много хора не си правят сметката. Може да поработваш някъде на 4ч.

24.   Живяла съм и като теб, много е трудно да броиш всяка стотинка и да си спестяваш пари от стипендии (които навремето бяха 21 лв. на месец в средното образование). Все пак съм и жена, искаше ми се да имам хубави дрехи, гримове... Неприятно беше, определено. Сега виждам, че до голяма степен се е дължало на неспособността на родителите ми да разпределят средствата си и да оптимизират разходите вкъщи.
Дори сега, въпреки че имам доста добри като за България доходи, които са чисти, след данъци, осигуровки и пр., аз не прахосвам пари. Т.е. ако ми трябва душ гел, никога няма да дам 10-15 лв. за него, а ще си купя за 2-3 лв. от ДМ. Продукти от магазина купувам предимно намалени, стига да смятам, че са достатъчно качествени. Тоалетна хартия купувам само в големите пакети по 40 бр. и то когато са на промоция. Дребни неща са, но това оптимизира разходите ми. Когато си беден, както е в твоето семейство, такива навици са изключително важни. Ако едрите картофи са 2 лв. килограма, но има по-дребни на половин цена, логично е да се купят по-дребните, за да има храна за по-дълго време. Дрехи също купувам само намалени, не ми се дават 200 лв. за рокля, която в края на сезона ще е 80 лв. Моите родители пък действаха по съвсем различен начин, не спестяваха и вкъщи всичко се харчеше до стотинка. Гладна не съм стояла, но май само храна имаше вкъщи. Баща ми обича да си похапва и постоянно имаше всякакви чудеса в хладилника, но за сметка на това нямаше пари за маратонки за мен и ходих със скъсани маратонки почти цяла година (нямах други обувки за пролетта и есента). От много малка се научих да разпределям парите си, което е хубав навик, но цената за постигането му беше много тежка. В момента съм с високи за стандартите на България доходи, но това ми струваше много време, усилия и дори да преодолея това, че родителите ми ме дърпаха назад с това, че имаха дългове, които аз изплащах години наред. Вместо те да ми помагат, аз помагах на тях да не загубят жилището си.
Съветът ми е - много бързо се ориентирай какво можеш да работиш. Но, винаги се стреми към повече. Образовай се. Научи чужд език. В момента Интернет ти дава толкова голямо предимство да имаш БЕЗПЛАТЕН достъп до информация - дали ще са книги или клипове в YouTube - ти абсолютно безплатно можеш да получиш допълнителна квалификация. Важно е да си избереш нещо, в което можеш да си добър, но да не е в пренаситен със специалисти сектор.
Как искаш да живееш, какво искаш да постигнеш? Всичко е пред теб, ти си ковач на собствената си съдба. Не мисли за семейството ти, те са си те, техните неудачи не са твои. Не оставяй родителите ти да ти вменяват чувството, че не си достатъчно добър, за да постигнеш повече от тях. Набележи си план и го следвай, може и да го променяш по пътя, но важното е винаги да имаш цел и план за следването й.
Успех, дано след години пишеш, че си се измъкнал от хватката на бедостта.

25.   Непрекъснато учене и нагаждане според трудовия пазар. Завършила съм литература в Русия. Върнах се в България в началото на 90-е години, няма работа. Старите издателства вече не съществуват, новите работят с по един-двама редактори, затова пък вестниците никнат като гъби. И се насочих към журналистиката. Понеже преди това бях завършила Художествената гимназия, а магистратурата ми буше по литература, съвсем естествено беше да започна в ресор "култура", но съм работила и като парламентарен репортер, била съм и главен редактор на информационна агенция, и зам. -главен на литературен вестник. Междувременно превеждах книги, така че поддържах и руския си език и не губех връзка с издателския бранш. Какво ли не съм писала: сценарии за рекламни телевизионни клипове, текстове за песни, сценарии за радиопредаване, рецензии на изложби, по едно време пишех стихчетата за некролози към една печатница... Нали знаеш: близките искат стихче за покойника, ама ако може да е различно. След време журналистиката започна да замира, започнаха фалитите на ежедневниците и седмичниците. С мой колега се престрашихме да издаваме месечно научно-популярно списание и вече 5 години се крепим, но тиражът е нисък. Така че записах докторантура по руска литература в университета, за да си осигуря възможност да преподавам. Сега съм последна година и тъй като вестникът, в който работех 13 години, също премина в онлайн вариант и съкратиха две трети от редакцията, започнах да преподавам руски език в една частна школа. Напоследък давам уроци и по български език и литература. Преподаването се оказа доста прозорлив ход, тъй като покрай пандемията учениците изостанаха с една година и родителите им отчаяно им наемат частни преподаватели. Продължавам и с преводите на художествена литература. Усъвършенствах си и английския език за всеки случай. По пътя натрупах много контакти, които са ми полезни днес, изградих име на коректен човек и общо взето хората с желание работят с мен.
За сведение авторе, след един месец ще навърша 50 години. Да, правилно чу, че на тази вързаст продължавам образованието си, което започнах на 18 години. Това изисква усилия, но пък никога не съм била бедна и не съм гладувала. Баща ми почина отдавна, а приживе беше инвалид по болест, майка ми е пенсинерка с 300 лв. пенсия, т. е. никой, никак и с нищо не ми е помогнал освен с морална подкрепа.
Така че, моето момче, след като жена може да постигне самостоятелност и добър стандарт, какво остава за млад мъж, който е в състояние да работи далеч повече неща - търсят се шлосери, дърводелци, арматуристи, електротехници, въобще - всякакви занаяти, които са чисто мъжки, поради физическите натоварвания. Ще те светна, че в момента има глад точно за ниско квалифицирани кадри. Началници много, но някой трябва и да свърши работата. Съпругът ми с един техникум по електротехника не пада под 2500 лв. на месец и го търсят отвсякъде. Но и той две години скапан от работа ходи всяка вечер на курс по английски, за да покрие нивото на езика, което евентуално биха му искали, ако кандидатства в чуждестранна компания.
Та, авторе, бедността може да се победи по два начина: с количество или с качество. Или се скъсваш от работа на пет места, или непрекъснато повишаваш квалификацията си. В момента би трябвало да си 9 клас. Ами имаш 3 години да си поставиш професионална цел и да вървиш към нея. Университетът не е "да пиеш кафета". Има и задочни програми, в които си ходиш на работа и се явяваш на изпити.

26.   Преди много, много години, когато се роди дъщеря ми имах точно 1лв. в джоба. :) Тъкмо бяхме завършили, живеехме при родителите на жена ми. Ние бяхме късметлии - едни от последните, за които универистета беше безплатен за всички.
Има само един начин да се измъкнеш от бедността - той е да можеш да правиш (и продаваш) нещо, което малко хора го могат. Дали ще рисуваш, както писа някой по-нагоре, дали ще имаш занаят или нещо друго - няма значение. Но най-лесния път да го постигнеш е училището, после университет и после търпение и постоянно усъвършенстване.
А до тогава ще трябва да стискаш зъби и да си изобретателен и да не си мързелив.
Успех.

27.   Изключително благодарен съм на всички за отделеното време.

От автора.

28.   Не се притеснявай, след 3г ще бъдеш господар на себе си и ще харчиш каквото изкараш.
Съветвам те дотогава да учиш езици. Това много ще ти помогне

29.   Номер 9 много добре го каза

30.   Според мен най-важното е да имаш мотивация и постоянство. То е и най-трудното. Да си поставиш цел и да не се отказваш , колкото и да е трудно, да успееш да превъзмогваш моментите, в които искаш да зарежеш всичко. Искаш ли нещо истински и работиш ли здраво за него, то ще се случи със сигурност!

За момента това, което можеш да направиш, е да си потърсиш почасова работа. В супермаркет, магазин, склад, babysitter ако харесваш деца, помощник за възрастни хора и т.н. Защо не пробваш да пуснеш обява в интернет?
Дори и да изкарваш малко, това ще са ти най-сладките пари, защото си ги изкарваш сам и трупаш ценен опит.

Второто най-важно за теб в момента е образованието ти. Старай се в училище, бъди прилежен и гледай да не си пропиляваш времето. Знам, че не е “яко” да си “зубър”, но да си отрепка в училище е най-прекия път до това да станеш отрепка след това. Гледай на образованието като на най-ценната ти инвестиция! Старай се да си повишиш квалификациите и извън училище, вече ти казаха - курсове, може и онлайн, клипчета, книги - материали в днешно време с лопата да ги ринеш, само да ти се занимава. По-нататък вече ще си прецениш дали искаш да запишеш висше или не - напълно възможно е да имаш страхотни доходи и без висше, но с професия или занаят.

Успех и горе главата! Всички сме минали през дупката на тийнеджърските години и повярвай ми, след това става много по-добре :)

31.   Такъв е животът на много хора! Ти се радвай, че и двамата ти родители са живи и здрави, работят и имате покрив над главата. Та както казваш " сега с пандемията"- две наши близки семейства дадоха жертва в лицето на таткото, от ковид и две жени останаха с малки деца( много по- малки от теб). Вместо да се депресираш и да спиш, вземи се стегни и налягай учебниците, помагай на родителите си и се ослушвай да си търсиш някоя почасова работа. Трудният живот калява човек, но това се оценя късно. Аз пораснах в ужасна нищета. Моите съученици излизаха, ходиха на дискотеки, с гаджета, вкъщи нашите брояха стотинките... Ти си човека, който може да направи така, че бъдещето му да е по- светло.

32.   31, на мен трудния живот не ми е дал нищо друго, освен разбити нерви. И аз навремето залягах над учебниците, вместо да се забавлявам (и моите родители не ми даваха пари, така че и да исках - пак щях само да гледам). Е, от цялата работа - "файда - йок", никой не ме пита сега как съм живяла (на интервю за работа примерно), а съгласна ли съм с това, което могат да ми предложат, или да си търсят друг човек. Всичко е до късмет.

33.   32, разбира се, че работодателят няма те пита как си живяла, а какво можеш да вършиш. Ако имаш полезни за него знания и умения - ок, ако не, си търси друг човек.

35.   31 съм- сигурно е така. Например- брат ми, който е по- голям от мен, има различен мироглед от моя и до ден днешен не спира да мрънка какво е било, колко е бил лишаван, как е можело да постигне много, ако е имал финансов гръб. Вече е на 40, продължава да живее с нашите, отказва да се отдели( има къде), отказва да създаде семейство. Аз го приемам по друг начин. Знам две и двеста. Умея да ценя, умея да пестя, имам семейство, което ми е стимул. Възпитавам децата си да не робуват на моди, марки, течения, да пестят, поощрявам ги с дребни пари, ако свършат някаква работа, каквато им кажа и да заделят в касичката си. Живота е непредсказуем. Днес имаш, утре нямаш... затова казах и на автора на историята- да се радваме докато сме заедно, живи сме, здрави сме. Все пак родителите му, доколкото чета работят, изплащат, не са някои прахосници и пияници.

36.   От 31:
32, риторично го казах, разбира се.
35, просто моята теория е, че не е до мироглед. Да, и аз мисля, че без финансов гръб човек просто не е склонен да рискува. Защото ако загуби - губи всичко. Докато с "финансов гръб" пак губи, но не стига до там да няма какво да яде / живее. Даже може пак да опита. Отделянето от родителите преди човек да има партньор, е просто излишен разход за наем или поне за сметки. Аз не виждам никакъв смисъл, освен ако не се разбира с родителите.

37.   Едит към коментар 36 - аз съм 32, станала е грешка, но предполагам се подразбира.

38.   Аз съм родена края на 80те и съм преживяла много по голяма бедност от теб. Нямах дрехи за училище. Имах 1 дънки, които петък перях на ръка,защото пералнята беше развалена и може би 15 години бяхме без пералня. Сушах дънките понякога с ютия за да исъхнат по бързо за да ги обличам. Беше ме срам, но виждах как и другите си ходят с 1 дънки само. В къщи беше толкова гадно, че ме беше срам да каня приятели. Пораснах, учих, намерих си добре платена работа по специалността. Ожених се, родих 2 деца. Мъжът ми и той както всички е от бедно семейство. Завършил 3 висши образования, работи добре платена работа В ЧУЖБИНА. Защото същата работа в София е с доста малка заплата. Изнесохме се всички в чужбина и сега имаме завиден стандарт. Купихме си красива къща и имаме планове за децата да получат най-доброто образование, което сме способни да получат. Аз не съм спирала да работя, докато раждах и гледах бебета. Миналата година бях в болница и от там работех. И не за да изкарам още малко пари, а защото хората за които работя имат нужда от мен.
И двамата с мъжа ми учим от вкъщи вечер. Филми гледаме рядко, като излезе някой хубав. Тв гледаме само образователни. Само образованието и ти в среда в която те ценят е изхода от бедността. Да можеш да правиш нещо от което другите се нуждаят и да си добър.
Ще ти дам пример за 2 сестри мои приятелки. Едната с 1 година по голяма, завършиха средно образование в кварталното училище в София и двете. По-голямата още след 12 клас си намери университет в Швейцария и със стипендия замина, завърши, стана медик. Било й е трудно, но успя. Сега чака бебе и има семейство. Живеят много добре.
Другата малката също умна и добра ученичка се хвана да работи, какво-продавачка защото й трябвали пари да си купува козметика и дрешки. Годините минаваха, тя продавачка, недоволна и гневна на родителите си, че не са я записали в университет. Сега сме на по 34 години с нея. Тя още живее с родителите си и е супер гневна, че всички са учили а нея не са я записали в университет. Докато тя се оплаква, хората около нея завършиха и второ висше, купиха си жилища, родиха деца. Тя сега е спестила и ще си прави ремонт на детската стая в която живее. А целия апартамент е тотал щета, неремонтиран от както се е родила. Ако я питаш, виновни са родителите й, че не са й давали пари. То на кой са давали, по онова време всички бяха бедни. Сега вече има някакви по средни. По онова време бяхме с по 1 дънки.

39.   38., и аз съм била дете и ученичка горе-долу по същото време - е, не са били всички така. По-скромно живееха хората, но това, което описваш, беше изключение. В моя клас аз бях така. Останалите си имаха дрехи според модата тогава - дънки с верижки, с дупки и т. н. Никой не е бил без джобни, купуваха се разни неща със стикери и с не знам си какво (зарибявки). Нямам връстници, които са искали да учат висше, но не са поради липса на средства. А това кой е "успял" (тук често се визира забогатял), почти няма корелация с това колко е учил и какъв е като човек.

40.   Здравей,
аз живях до 13 годишна с мама, баба, дядо и вуйчо в тристаен. До седми клас делях стая с майка ми и баба ми, лично пространство йок. После мама се омъжи втори път и заживяхме отделно и със сестра ми деляхме стая, а на нашите стаята беше хол, кухня и спалня в едно. И двамата са с доста престижни професии, за които на запад се плаща дооста добре, но тук не, и ние живяхме с горе долу 2000лв на месец четири човека, но при вас предполагам проблема е във вашите и в това, че вероятно не знаят как да пестят пари и затова все нямат. Ти нямаш вина за тва, просто стисни зъби и си завърши училище. Ако са ти интересни компютрите се насочи нещо в тази сфера, там винаги търсят хора и се заплаща добре дори и в България. Но трябва да се мотивираш, знам, че звучи тъпо и почти невъзможно, но МОЖЕШ. Стига да го искаш наистина, ще успееш. Изгледай историите на доста знаменитости, които буквално са живяли на улицата, а сега са изградили империи!

41.   2000 лева са много пари. Питаш ли ни нас как оцеляваме двама човека с 800 лева на месец. Оцени това, което имаш.