Мамо
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 975 пъти
Странно как това, което дълго сме искали и го получим би ни се отразило толкова силно и би се насочило в неочаквана посока. С години на ред преминавах през големи трудности с определен човек за мен. Трудно бе да се държи човек, но опитвах с всички сили. Да любов получавах, но на периоди, а това трябва човек да получава от най-святото винаги. Как може властта, жаждата за контрол и злобата да заслепят човек и да изгуби съкровищата си. Все по-тъмно ставаше пред очите й, но тя не го виждаше, дори чрез всяка подадена светлинка. Накрая забравих вече какво е обич от този човек, бях забравила какво е загриженост и подкрепа. Когато имах нужда да ме чуе, тя ми викаше, когато имах нужда от подкрепа, тя ме отхвърляше, когато имаш нужда от помощ, тя ми пречеше, когато имах нужда от прегръдка, получавах удар... Това стигна до моята граница, просто неочаквано един ден, тези неща са непредсказуеми, не знаеш кога ще рухнеш и търпението ти просто ще се счупи. Тогава си казваш всичко и изчезваш, а може би и никога връщайки се там. Колко боли това всъщност да се откажеш от този който те е създал, но да знаеш, че няма вече как да продължиш да си там, колкото и сърцето ти да се разкъсва от болка. Въпреки всичко обичаш този човек, но ненавистта е надделяла. Не знаеш кога пак и дали въобще ще я видиш или чуеш отново, глас и лице, които цялото си израстване са били навсякъде около теб, независимо в лошо или добро. Но когато този човек се откаже от теб и ти от него, няма какво да се направи. Просто не мога да си представя са не изричам никога повече думата, която първа съм проговорила на този свят...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: de635242fb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Всъщност бебетата първо казват "баба". След това дори "тата" е по-лесно за произнасяне от "мама". Децата обаче много мамясват в послествие, особено когато са малки. А относно ролите на родители и деца в семейството... Между 18 и 22 годишната възраст на децата някъде тези роли трябва да бъдат прекратени. След това - или се харесвате, разбирате, обичате и си оставате приятели, или ... кой от къде е!

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: db26717cde

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Такива стават някои, и моята стана така. Егоист, и вампир, жаден за контрол. Много се промени когато изпусна контрола, когато напуснахме гнездото. Първо започна да симулира и да ни тревожи, после приложи и груба сила. Егоизмът й стигна до там, че ме блъсна по стълбите малко след като бях родила. Не се интересува от внуците си, интересува се само, да се оплаква и да има кой да я слуша, да казва как да си харчиш парите, да те настройва против хора и роднини които тя мрази. Няма да давам повече примери. Не я търся вече, но чувам, че говоре пред роднини глуписти за мен, че съм я изоставила и прочие. А че ме бутна по стълбите казва, че си го измислям.

 

...

преди: 4 години, 29 дни hash: 7429ed9d1a

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не майките са виновни, няма жена която е родила и да не страда за плодът си, само животните го правят. Личи си колко сприхава и устата е авторката, явно се е държала надменно с майка си, не е слушала съветите й и накрая възрастната жена се е отказала да пълни главата на надменната си дъщеря. Ако авторката се беше придържала към поговорката, каквото повикало това и отвърнало, щеше сега да се разбира с майка си. Явно иска да чисти гузната си съвест, като изкарва майка си виновна. Пази Боже сляпо да прогледа! Авторката не пише на колко е години, но е логично да е още незрял пубер.

 

...

горе^

преди: 4 години, 29 дни hash: 0ec4cd685b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   ТОВА Е ПОРАСТВАНЕ.След време ще мислиш за споменатия човек като нормално същество с плюсове и недостътъце. Ще намерите начин да се оцените

 

...

преди: 4 години, 29 дни hash: 93d1744521

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката: За 3ти коментар, Не стоят така нещата, майка ми ме пребиваше почти всеки ден от бебе, викна е полиция и социални, бяха я заплашил със съд и молба за временно настаняване в дом за психично болни. Майка ми не българка, а Ливанка и детството й е преминало през война, преживяла е много и психиката й е напълно съсипана. Проблема е, че дори 35 години по късно, сега е на 47, тя продължава да е същата и предаде всичко на мен и 27 годишната ми сестра. От скоро живея при тате, защото тя накрая прекали, преби ме жестоко, беше ужасен бой, защото я питах 2 пъти, дали може през седмицата да отида на кино по личен повод и тя се ядоса, защото съм го за дала въпроса повече от веднъж. Подписаха съвсем на скоро смяната на правата в полза тате, защото бе заплашена за нанесена телесна повреда, социални и съд. Не винаги децата са виновни, понякога трябва малко разбиране и към нас, защото това, което изживях, бе ужасно...

 

...