Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Това, че му е била жена, не означава, че му е най-близкият човек. Някои хора се събират, колкото да не са сами или да имат деца. Това не означава, че са лоши хора. Но не всички се събират по любов. На теб ти е бил брат и това е по-близък човек, отколкото на нея мъж, в много случаи. Разбира се има изключения.

8.   Не искам да те вкарам в някой филм, ама мисля че може с любовника нещо да са му направили, или поне това е най-разиграния случай в чужбина.

9.   Не, не е нормално и няма за какво да й се обиждаш или да й прощаваш. Не е длъжна да бъде в траур и да отблъсква подходящи мъже. Животът продължава. Радвай се, че си е стъпила на краката след подобна трагедия. Това, че и а партньор не означава, че е забравила за мъжа си. Траурът е за пред хората.

10.   Права е, живота продължава, това не означава, че не го е обичала, ти какво искаш да се съсипе от мъка. А новият човек е индивидуално, някои не могат без мъж или жена.

11.   Просто иска секс и да не е на сухо. Това е жестоката истина, всичко се свежда до секса. Вие сте семейството и е нормално да го приемате по-тежко. Ама тя е жена, която е била омъжена за този мъж, ама колко години ще имат заедно брак и връзка? За нея ще е все едно се разделя с гадже, пък и може този мъж да е още отдавна в живота и. Да, грозно е, но явно не и е пукало и приживе за брат ви.

12.   Хората са различни. Не мисля,че вие сте някоя,за да й прощавате.
Животът е нейн.
Моят баща преди да почине ме помоли да не слагам жалейки,да не нося черно,и да не слагам ленти.Да си гледам телевизия,и да не ми се налагат.Така щял да е щастлив,като не скърбим ние децата му.Каза,ако нося жалейки ще е тъжен.Въпреки,че аз нямах против да нося каквото ми кажат,той ме помоли да не го правя.Повтаряше няколко дни така,също и на моята баба беше казал,че не иска да сме в черно,ако не го изпълним,да ни подсети.
Това не го знаеха бабите,които ме обвиняваха,че не искаме жалейките им.
По същия начин може и те да са си говорили.
Не е длъжна да ви се обяснява,може да му е обещала да продължи живота си.

13.   Виждам в думите ти авторке само една завист и нищо друго.
"Как жена му, неговият най-близък човек, толкова рано се справи? "
Една завист, че ти не се справяш със скръбта по лесно от нея.
Колко време нейна скръб би те удовлетворило? Ако тя отложи живота си с година или две, това ще те направи щастлива, това ли искаш да ни кажеш, по точно да кажеш на себе си? Защото проблемът ти не е дали тя тъжи, проблемът ти е главно защо тя не показва скръбта си, защо не реве а се усмихва. Добре знаеш че тя го е обичала достатъчно, щом сама твърдиш, че тя му е най близкия, просто й завиждаш че успява да прикрие скръбта си вътре в себе си и да продължи да живее.
Защо си убедена, че щом тя не ходи с черна забрадка и не реве по улиците, означава че не скърби за загубата си? Не всички имат нужда от показност, да показват на ляво и надясно скръбтта си. Някой хора скърбим вътре в себе си и прикриваме това си състояние от хората, показността няма да помогне, нито на нас, нито на околните живи, още по малко на починалите. Това ни действие помага на хората около нас да не тъжат, заради нашата скръб. На мен ми се случи следното: баща ми почина на именния ден на дъщеря ми, а майка ми година и малко по късно точно на рожденния ден на половинката ми. Кажи ми аз как да живея с живите или с мъртвите? Да поздравявам ли дъщеря си за именния й ден и половинката за рожденния ден, да празнувам ли с тях, да подкрепям ли празниците им, да посрещам ли гостите им или на техните празници, да се обличам в черно и да ходя на гробищата, да раздавам подавки и да забраня на живите си близки да празнуват празниците си, защото имам лична загуба? Аз избрах да живея с живите, разбиа се тъгувам, но да не го показвам, на празниците на живите си близки отивам в заведението усмихвам се на гостите, онези от тях които знаят за съдбата ми, може да си помислят като теб, но не мисля че е нужно да развалям празниците на близките си заради моите лични тегоби.

14.   "Като видя такова нещо по врати, стълбове, жалейки по дрехите се отвръщам. Що за традиции и що за манталитет. Уважението е приживе."

Божееее, като не разбирате нещо, защо коментирате!?? Аааа, защото вие всъщност не знаете/ не осъзнавате, че не разбирате! Ами-не! Черните ленти НЕ СА за уважение, що за глупост! Те са за ИНФОРМАЦИЯ на околните, че даден човек/дом е в траур, та да се съобразяват ДРУГИТЕ с това!!!

15.   Не е нормално и няма какво да прощаваш всъщност. Можеш да правиш само догадки, че му е изневерявала приживе. Иначе има право и след една седмица да продължи любовния си живот, ако иска. Всеки си намира начин да се справи с мъката. Едно се самоубиват, други са в траур цял живот, трети избират да живеят, а не да се превръщат в живи мъртъвци. Всъщност, ако нямат деца, ти нямаш повече поводи да общуваш с тази жена, ако те дразни толкова. Гледай си твоя живот и недей да съдиш останалите.

16.   Може и изобщо да не са били толкова близки, колкото си мислиш. Това, че двама души са съпрузи, не значи нищо.
Браво на жената че продължава живота си, така и трябва. А колкото до твоята прошка - вероятно на нея нито й трябва, нито нищо.

18.   От това, което си описала, не може да се направи заключение. Може причината да е, че всъщност никога не го е обичала и т. н., но може и въобще да не е.

На мен ми се е случвало да дойде момент, който съм знаел предварително, че ще дойде, и за който съм се чудил как ще си удържа сълзите като дойде. Но като дойде моментът, бях като труп. Ни сълзи, ни нищо. Все едно емоциите ми бяха блокирани. Все едно нещо у мен е направило сметка, че няма да мога да се справя с емоциите, и ги е било спряло.

Не знаеш каква е причината, не знаеш какво е в душите на хората.

Но е чудовищно да вменяваш вина някому, че не е тъжен. Ъх.. трудно ми е да си представя нещо по-перверзно. А ти дори не, че не е тъжна, а че не е по достатъчно явен начин тъжна.

19.   Искрено съжалявам за брат ти!
Обаче не бъди толкова крайна по отношение на снаха си.
Може всичко това с новата й "любов" да е вид защитна реакция. Да не влюбена в нов мъж, а да е толкова наранена и уплашена от случилото се, че да се хване с първия срещнат само и само да не е сама. Защото самотата я ужасява! Тя разбира се никога няма да си признае, но реално в момента отчаяно търси закрила.
Просто тя е на принципа "животът продължава и по-добре поне да имам някого отколкото да остана сама." Най-вероятно не е влюбена истински, по-скоро търси утеха.

20.   Авторката е. Да дам отговори на въпросите. Жената, първо беше моя най-добра приятелка и дефакто аз я запознах с брат ми, който тя хареса от тийнейджърските ни години още. Затова първо се допитах аз да простя ли и вие какво бихте направили? Защото ми беше близка и ме търси, но изпитвам неприятно чувство. Бяха голяма любов като младежи, от типа все заедно. Семейно може да са поизстинали, но знам, че не е имало драми, побоища и скандали. Абе до последно изглеждаха влюбени. И тя много, и той. Не ме интересува как ще го възприеме обществото, а мисля, че е неуважение и буквално гавра с брат ми. Ако я питам тя няма да знае как да отговори, не я и питам де, тактична съм. Мъжът до нея е също дългогодишен семеен приятел, но любовници не са били, знам със сигурност, защото той беше в чужбина и си имаше живот там, дойде си и в опитите да я утешава явно са се влюбили, но ми се струва адски бързо. Не искам да реве, да се самоубива абсурд, но защо двете крайности? Тя първата седмица се скъса от мъка, после сякаш с магическа пръчка й мине. Ами за мен това е безчувствено. Имам право като сестра, която обичаше брат си, да изразя и своите чувства. Казва се, че около година се чака, тоест и на психологическо ниво тогава приблизително минава, и обществено е прието. Ама 3 месеца? Казах, че го показва, защото ако жаждата за ласка, самотата е надделяла, то поне в началото да беше прикрито, така просто ми се вижда голям среден пръст към брат ми, не ми пука хората какво ще кажат, мен ме боли. Може би някой ден ще я питам, не знам... И да, има малко момченце на 4 годинки, а брат ми си отиде на 38 (тя е на толкова също). Дали не търси баща на детето донякъде, защото човекът много го обгрижва? Не във финансов смисъл, а емоционален. Тогава бих се опитала да я разбера. Просто ми е тежко, не че злобея. След смъртта на брат си аз не мисля, че се възстанових и очаквам всички така да приемат. Майка ми е на мое мнение, но не ми дава да я съдя, а баща ми напълно я подкрепя - беше казал "сама ли да остане цял живот като от турско време, оставете момичето да си има другар".

21.   Вие сте се познавали от малки, живяли сте в една къща, играли сте си, гонили сте се и всичко друго. А това, че тя му е била жена нищо не значи. Може да си е имала любовник, да са се карали и много други неща. Никой не знае какво се е случвало между тях 2-мата. Няма цял живот да живее сама. И ти си различен човек. Ти за много хора може да страдаш цял живот. А ако и на нея брат или сестра умре и за него няма да страда толкова сигурно.

22.   Грозно е това, което си написала. Хората се справят с болката по различен начин. Когато баща ми почина внезапно след погребението изобщо не можех да се заставя да стъпя отново на гробището. Отказвах да говоря за него. Сменях темата, когато някой я повдигне. Отказвах да отида с близките ми да поднеса цветя. Отказвах да си спомняме случки с него. Ако някой ме е наблюдавал отстрани, сигурно съм се държала все едно нищо не се е случило. Но обратното просто не можех да понеса. То е някаква много болезнена рана вътре в теб, място което дори не смееш да приближиш. Едва няколко години след като почина нещо най накрая се пречупи и успях да отида и да поднеса цветя на гроба. Преди това не бях готова.
Хората често не реагират социално адекватно след смърт в семейството.
Не знам какви са били отношенията между снаха ти и брат ти, но не бих си позволила да осъждам ничии начин за справяне със смъртта. Преждевременната връзка може да е точно това. Може да е страх от самотата, от смъртта, от живота без човек до теб, желание да върнеш времето, да върнеш загубеното, желание за нормалност. Може да е всичко. Каквато и да е истината, недей да мразиш тази жена - няма да го върнеш. Няма нищо по страшно като чувство от личното безсилие пред смъртта на близък. И да безсилието поражда гняв, много гняв. Разбирам че имаш нужда от виновен, от някой върху които да насочиш фрустрацията си, но това не е тази жена.

23.   Понякога човек не изразява всичко, което чувства.
Ако се погребе жената, ще бъдеш ли добре?
Макар за приятели, които си отидоха, още не съм ги преживяла и забравила. Минаха години. Не всеки е като мен
Не изразявам мъката си насам и натам. А още ме боли...
Как му казваш на това??

24.   Аман от роднини, които си пъхат носовете, където не трябва. Брат ти и снаха ти най-добре знаят какво е било между тях и само те едни други могат да се съдят или да си прощават, ако е имало нужда. То заради такива " добронамерени" братя, сестри, родители има проблеми в някои семейства.

25.   Наистина 3 месеца са много кратко време... Но от това, което си написала разбирам, че въпросния мъж е семеен приятел. Може би тя вижда подкрепа и приятел в негово лице. Едва ли се е справила с мъката вътрешно, обаче и тя и детето имат нужда от сигурен човек до себе си, опора и т. н.
Не я съди... И не е твоя работа да прощаваш или не. Тук всеки е с мъката си.
Ти си сестра, а не съдия.

26.   Това пък следното откъде го извади: "Казва се, че около година се чака, тоест и на психологическо ниво тогава приблизително минава, и обществено е прието"??? Освен от някой лексикон на баба ти когато е била на твоите години.
Няма какво да й прощаваш, личният живот на жената си е нейна работа. Явно този мъж й е помогнал да излезе от дупката и да продължи напред. Колкото и да ти е неприятно, това не е твоя работа. Всеки изживява травмата по свой начин. Това, че ти не си го преживяла, не ти дава правото да обвиняваш нея, че се е справила или поне така изглежда отстрани. Ти свое семейство и свои проблеми нямаш ли, че си се хванала за нея?
номер 2

27.   Нормално е да не простиш.