3. Говори сериозно с родителите си, кажи им, че не приемаш да се държат така като получовек с теб. Как така ще те наказват за нещо, което само предполагат, че ти си направила! В съда така ли се прави? Не, защото и потенциалните престъпници ги третират като пълноправни хора, невинни до доказване на противното.
SImon Sinek има много прост и бтилянтен съвет за ефективно отстояване на нещо. Като повдигнеш въпроса, трябва да изпълниш три неща:
(1) Трябва да посочиш конкретни примери. С „Вие ВИНАГИ така-и-така“ не става. Само ще изнамерят един пример, в който пък не е било така, и разговорът ще се отплесне в непродуктивна посока.
(2) Трябва да обясниш как точно те е накарало да се почувстваш това, което са ти направили. И да е по-конкретно от „зле“, „лошо“, „гадно“.
(3) Какви последствия за отношенията ви се опасяваш, че може да има, ако поведението им не е промени.
Например. „Когато ме наказахте за счупената ваза, защото просто предполагахте, че съм я счупила аз (а всъщност не съм), се почувствах ужасно безпомощна - наказахте ме, защото така ви скимна, без да съм го предизвикала с никакви мои действия (защото не съм счупила аз вазата). Това ме кара да се чувствам, че нямам контрол върху това, което ми се случва - и да не правя бели, явно пак ще бъда наказвана. И се опасявам, че ако продължавате да ми причинявате такива несправедливи неща, все повече ще ви възприемам не като хора на моя страна, а като заплавителни фигури, все по няма да мога да ви се доверявам, и лека полека ще ви намразвам. Не искам това да се случва, но се опасявам, че ще се случва, ако това продължава. “
Надявам се, че преувеличи като спомена самоубиването. И да си, все пак ти минава през акъла. И това добави към третата част (последствията, от които се опасяваш, ако няма промяна).
Може да избереш по-ясен пример от това с вазата. Може да е по-кратко и ясно. Но всяко от трите неща трябва да фигурира.
Трябва да не ги оставиш да те прекъсват. Затова не е лошо да го формулираш не особено дълго. Настояваш да те изслушат. Две минути, една минута, ако трябва, само да слушат.
Като се изкажеш, ще се опитат да замажат и отклонят темата. Например да ти дадт пример как ти някога не си постъпила справедливо към някого. Тогава казваш „това ще го обсъдим, щом искате, след малко, но сега искам да обърнете внимание на моя проблем, който ви споделям“. И връщаш разгвора към това. Повтаряш това, което си казала. Или съкратен вариант.
Тази стратегия за конфронтация е изключително ефективна. Наистина обезоръжава хората и ги поставя в ситуация, в която разбират, че нещо трябва да променят.
Горе главата! Сега си въоръжена със стратегия не за кавги и караници, а за градивна конфронтация.
|
