Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Провери дали не си осиновен. Не че това е оправдание за лудите ти родители, егати и кукувиците - как може да делиш децата си!

7.   Мога да кажа, че всичко това диктува майка ти. Права ли съм? С много жение се случва. Явно се е надявала на момиченце и сега и се радва повече. Не я оправдавам, дори напротив- мисля, че постъпва много грешно. Но тя ще го разбере сама след една-две години, когато сестра ти няма да се търпи вкъщи.
Кофти е когато не получаваш внимание... Но нали си мъж.. погрижи се за себе си :)

Мег*

8.   В родителите ти е проблемът, повечето така гледат най-малкия член на семейството и забравят по-големите, затова по-малките са по-разлигавени, защото постоянно са център на вниманието. Зарежи ги тия родители, наистина не им пука за теб.

9.   Класически случай на ревносрт на по-голямото дете към по-малкото. Психолозите са го казали - за д няма такива случаи, оптималната разлика между децата трябва да е 6-7 години. Иначе от малки се почва със съревнования и т. н. и ето до къде се стига - до самовнушения, самонавиване и обвинения.
Ж25

10.   Съгласна съм с №3, родителите ти не са хора като хора(не се обиждай). Просто учи здраво, за да можеш да се махнеш и да имаш хубав живот. Сестра ти както я глезят и издигат, един ден няма да може нищо сама и все ще чака мама и тате. Така, че тогава тя ще е губилата през годините. Аз съм на 15 и отскоро имам малък брат, може да се каже, че леко ме пренебрегват, но не е фатално.
Не е вярно, че момичетата ги обичат повече, при всеки е различно. Най-добрата ми приятелка е в нещо като твоето положение. Откакто се роди брат й постоянно й крещят или я бият заради него. Достатъчно е да каже- тя не ми дава това или тя ми вика- и отново е наказана. Преди като беше на 14 и не можеше да излезне, ако той не иска, защото почвал да крещи и реве, че ако той е на вън тогава и тя. А ако Ина възрази пак е виновна и наказана. Постоянно я удря, хапе или обижда. Ако тя му каже нещо той звъни на мама. Когато излизаше с приятеля си той вървеше след тях и викаше. Веднъж си счупи ръката заради него, но естествено казаха, че не е виновен и е малък. А той е на 12! Няма да се промени нто пък родителите й.
Така, че не си само ти има и по-зле. Учи и се махай може да са ти родители, но не се държат като такива.

11.   В тийнейджърската възраст хората малко преувеличават. Сигурен ли си че е точно така както го описваш? Може би просто искат да си по-отговорен?
Аз имам 2 сестри, които са близначки и никога не са делени, са толкова убедителни като кажат че примерно съм направила нещо само за едната, че даже и мен могат да убедят в "правотата си" нищо че знам че не е така, какво остава за другите хора.
А ако наистина е така както го описваш, пробвал ли си да поговориш с тях и да им обясниш как се чувстваш? Може да не знаят как се чувстваш

12.   Една жена:
№ 2 и 3 са МНОГО прави. След години, повярвай ми, ще се превърнеш в прекрасен, твърд и желан младеж. Никоя жена не гледа външността, а истинските жени търсят твърди и оправни мъже като теб. Така че... Остави ги. Дори и да поговориш с тях, резултат едва ли ще има. Постарай се да излетиш от семейното гнездо, да се образоваш (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО), сам да си изкарваш перхраната, да създадеш семейство. Предполагам, че в никакъв случай не би ползвал настоящото като житейски пример? !
И най-важното, наистина прекъсваш всякаква връзка с тях и НИКОГА не им прощаваш. В редките случаи, когато имаш подобна възможност, им казваш истината право в очите и приключваш.
Не си единственият в подобна ситуация. Сигурното е едно... Впоследствие, толерираното дете загърбва и изоставя родителите си, те се кахарят, примолват и как ли не подлезурстват на "оправния", на самостоятелния, а ако се окаже и преуспял, още по-добре.
Аз съм едно дете на възрастни родители. Противно на всички общоприети схващания бях в твоята ситуация. Пораснах, много се образовах и взех хляба в ръцете си. Превърнах се в уважаван и високоплатен специалист. Само че нямаше къде да живея. Не исках да духам на кого да е за покрив.
В края на краищата сменях партньори, но живеех вкъщи. Бях изключително примерна - прибирах се най-късно в 21 ч., не съм ходила по екскурзии, не съм обикаляла. Зарязах поредния нехранимайко и тогава Баща ми ме обяви за уличница. Да, каза ми го в очите...
Накрая се запознах и заживях с наскоро разведен мъж, детето е при жена му. Обидите от родителите ми няма да ги опоменавам, но не са от най-лицеприятните... Изоставиха ме, анатемосаха ме и какво ли още не. А човекът е повече от НЕВЕРОЯТЕН. Не е дъртьо. Разликата ни е 4 г. Жена му се оказала пълно куку и пълен парцал. Славата й се носи, ли, носи...
Ела да ги видиш сега...
По-добър от кандидат зетя няма. Аз пак съм пренебрегвана. Убеждават ме колко добро момче е той, а аз съм била.... (едва ли не най-долното същество). Чак на него му се плаче, когато ги дочува случайно.
Но излезнах от вкъщи и там не стъпвам. А родителите ми звънят по няколко пъти на ден, уж загрижени за мен, готови на какви ли не саможертви. Но вече е късно и те добре го осъзнават...
Често им посочвам допуснатите грешки и негативи, за които дори не са се извинили и добавям: "Това никога няма да Ви го простя! " и се започват едни извинения, едно лицемерие...
Хайде няма нужда!

13.   До 7, точно защото е майка би трябвало повече да обича сина си, няма никаква логика. Бъщите обичат повече дъщерите, майките - синовете.

14.   Да, проблемът е в родителите ти. Не мрази сестра си за това!
До това изречение
„И така е всеки ден - за Яна хубавите дрехи, за Яна лаптоп (аз още нямам такъв)“ се съмнявах, че си въобразяваш.

Та ти си на 16! Как може тя, по-малката да има лаптоп, а ти не? Или двамата няма да имате, или ако нямат пари за два, ще вземат на голямото дете, след година на по-малкото.

Аз знам какво ти е, макар че съм малката. За сестра ми отиваше целият ресурс - аз нови дрехи почти съм нямала, винаги износвах, да не говорим за раници, за всичко. Винаги съм била отличничка, тя винаги на ръба. И въпреки това. ...
Накрая платиха нейното следване в друг град за сметка на големи лишени, а тя дори не искаше да учи и винаги крещеше по телефона, че трябвало да се мъчи, заради тях. Не я и приеха първата година, после не завърши навреме. На мен, някъде на твоите години, казаха, да съм забравила за учене в друг град, докато сестра ми не завършела (когато и да се случи това).
Е, аз само завърших гимназия и 3 месеца по-късно с едно куфарче и 80 лв. в джоба се сбогувах с тях.
Бай-бай!
Прави си планове как да си стъпиш на краката след 2-3 годинки, миналото е минало! Не можеш да ги промениш, но не се сърди на сестра ти, тя не е виновна с нищо, и ти да беше, и ти щеше да се възползваш от това внимание. Лошо няма

П.П. след години, когато сме говорили по темата оправданието им беше, че съм се била справяла толкова добре - и в училище, и извън него, че са се чувствали излишни. Още от бебе (?) съм се била оправяла без особени родителски грижи, докато сестра ми - винаги е имала нужда от тях, още от бебенце - имала е луксации, съмнявали са се за анемия...докато аз - ами аз не съм била имала нужда от тях. И отличничка отгоре на всичко! Сестра ти явно е разбрала, как да използва инстинктите им и да се прави на много беззащитничка (случая, които описваш). Тя е по-добрият манипулатор. Вашите те обичат по техен си начин, но не можеш да повярваш, колко е хубаво, най-после да напуснеш такъв дом! Не се карай с тях, не искай каквото и да е било, няма да ти се даде - или ще ти се даде, но под условия!

15.   Благодаря на всички за подкрепата. Действително си мислех да поговоря с тях, но си останах само с мисленето. Нашите отидоха на пикник със сестра ми, а мен ме оставиха вкъщи, за да съм изчистел - сега бил мой редът. Откакто се помня, все мой е редът, от време на време на майка ми, но никога на сестра ми.
До номер 14: Да, аз нямам лаптоп, но Яна - да. И не мисля, че нашите ме обичат по какъвто и да е начин.

авторът :(

16.   Авторе, ако е вярно това за пикника, това е върхът на сладоледа!
Няма какво да кажа, освен - ужас!
Аз съм 14 и също само аз чистих, помагах за други неща, докато сестра ми пушеше с приятелките си в детската, но нашите поне са се опитваха, не че се получаваше.
Едно лято ми писна и направо се преселих да живея при една приятелка, чиято баба беше върхът, цяла ваканция по пикници, с кучето по гората и т. н., правехме пакости, мазахме дръжките на вратите с паста за зъби, спукахме една гума и я платихме де, техните ме прикриха и не казаха на нашите... Цяло лято никой не забеляза, че ме няма, прибирах се само за едното спане, сутрин пак изчезнах.
Толкова си свикнаха хората, че като поисках нови маратонки за училище, се учудиха. Имаше нови маратонки, защото здрави от сестра ми не оставаха, но друго - забрави. Ако имаше как и тетрадките втора употреба щяха да са.
На 14, като отидох в елитна гимназия, СИ ВЗЕХ СТИПЕНДИЯ ЗА УСПЕХ. Родих се!!! Тези пари си бяха само мои!
Сестра ми се скъса от яд, почна да ми взима нещата, които си купувах с МОИТЕ ПАРИ и после аз го обирах (как може друго яче) от нашите, защото съм била егоист. Накрая тя ми хвърли нещата през прозореца, паднаха в градината и се съсипаха.

3 месеца, след като завърших гимназия, без да кандидатствам и с 80 лв. в джоба им казах чао-чао и заминах на точно 1300 км. въздушна линия. Днес живея малко по-близко до тях, имам много добри отношения, но гледам да не е на по-малко от 1000 км. Със сестра ми ни делят 2500. Не се бяхме виждали 4 год., само в скайп. Завидя ми за новата кола и жилище и не пожела да се видим за по-дълго от ден. Такъв е животът!!!!
Прави планове, как да се махнеш от вашите като завършиш, а и преди това (нямаш ли приятел с добра баба? )

17.   От родителите си ще бъдеш изгонен, от Него ще бъдеш приет. Прави повече от това да живееш, живей за Исус Христос.

18.   Не се бои каквото нямаш сега ще го имаш после така е при всички . Но ти вярвам сигурно доста глезена и аз сам моми4е и сам на 14 може да се каже че и аз в момента прекалявам , но на всеки му се връща някои ден не се бои .

19.   Говори с родителите си по този въпрос, ако вече не си го направил. Ако не се променят нещата, стискай зъби, не се предавай и един ден ще дойде и твоят шанс, ще ти се отддаде удобен момент, в който да им натриеш носа, така че да разберат за грешката си. Прояви търпение, и се постарай да не се комплексираш. Живота е колело, един ден ще се завърти и от твоята страна.

20.   Към номер 9-въобще не си прав/а. Проблемът не в него а в родителите му. Ти трябва да си егати тъпанара за да делиш децата си. Но както и да е, съветът ми да учиш здраво, да
кандитатстваш другаде и да се отървеш от тия глупаци, а
когато те помолят за нещо на старини им покажи че не трябвало да се отнасят така с теб.
АнОнИмКаТа

21.   Ей пичага вижг ся с моята сестра никога не сме били така мама толкова ни е обичала че дели на мен и сестра ми, това което искаме

Сестричката ми е само на 7 години пък а з на 20 почти никога не съм бил пренебрегнат от майка ми защото тя има 2 деца мен и сестра ми, която толкова много обичам

22.   Ами, аз не знам откъде да започна! При мен проблема е по-скоро в другата посока. Имам брат, който е доста по-голям от мен. В интерес на истината, родителите винаги са ни помагали и на двамата, но просто гледат на него с друго око. Много е тъжно, едно дете да се чувства недооценено, защото бати може да рисува хубаво, да разбира математиката, да изглежда по-добре и т. н Аз с тази мисъл си израснах, с брата-идол и когато минаха години - вече и двамата имаме деца, съдбата пак се намеси, аз си родих две момичета, а той ги нашари. Моите родители се радват по един начин на моите деца, по съвсем друг на неговите. Уж снахата била лоша, не им обръщала внимание, не ги уважавала, пък само да каже А и те казват Б. Стремя се да съм независима доколкото мога и да си гледам сама съкровищата, а те само да им се радват, да не ги ангажирам, но честно казано те милеят за повече и това си личи. Както някой се изрази в по0горните постове, сина ще продължи рода и затова може би аз вече не играя.

Много ми е тъжно на моменти и тихичко си плача, майка ми дори си позволява да сравнява децата, кое е по-хубаво. Никога няма да забравя момента, когато в разговор моята майка се хвалеше колко хубава и била снахата- в мое присъствие- другата жена от неудобство каза, че и аз съм красива, но моята мила майка веднага и възрази, не не било така, тя не знаела! Сега прави това и с внучките си. Лека полека се отчуждавам и ми става все по-трудно да общувам, от друга страна се тормозя, все пак това са най-близките ми хора!? С тях ако не поддържаш връзка, с кого? Пожелавам на автора на тази статия, да има късмет и да създаде свой собствен свят, в който да няма място за хора, които не го обичат...

23.   Мислех си, че съм единствна с такива проблеми, но.... :-)

25.   Какво стана накрая?
One girl

26.   ...момиче на 14г съм...майка мие. мила..не живее в България за жалост и се налага да живея с баща ми..по-голямата ми сестра е във Варна и с нея имаме 10г разлика...Винаги тя е била в по-хубавите оценки както смята баща ми...Нея ще помни с хубавите й черти,а мен с лошите..Даже преди малко пак заговори темата за това как не приличам на сестра ми...как имам слаби оценки(няколко шестици,петици и 2/3четворки..)Винаги ме е сравнявал с нея...вече ми писна тя да е най-добрата във всичко,а аз ...аз явно за него съм едно нищо ВЪПРЕКИ ЧЕ В НАС АЗ ГИТВЯ,ПЕРА,ГЛАДЯ,ЧИСТЯ ВСИЧКО АЗ....

27.   Ще ви разкажа и моята история, за да ви покажа, че чувството да си пренебрегнат за сметка на другото дете в детството не е само чувство. Аз имам по-малка сестра, но само с една година, по-скоро сме като близначки. Още от малка чувствах пренебрежение от страна на майка си. Баща ми сякаш и с двете се държеше по един и същи начин. Винаги тя имаше нужда от помощ, оправданията бяха, че аз съм достатъчно оправна и самостоятелна. До тук добре. Така си минаваха годините. Винаги съм си мислила, че съм по-грозничка /постояно се изтъкваше нейната красота/ до момента в който бяхме с майка по магазините и една нейна колежка случайно ни видя и каза, че съм била много красива. За първи път чух комплимент за себе си, а бях на 19 години, естествено майка ми побърза да каже /тази я остави, ти другата да видиш/. Оженихме се, имаме по едно дете. Правила съм всичко за сестра си, детето й съм гледала, да не забравим, че и майка ми не спираше да ходи у тях с тенджерите и да й почиства / в нас не е стъпила за такива дейности/, Купиха им апартамент и кола, на мен нищо, ние с моя мъж се трепехме и с помощта на свекърва ми, която е сама, имаме жилище над главата си. И така си останах грозното патенце до края, когато ми заявиха, че техния апартамент ще го препишат на сестра ми и земите които имат пак на тях, защото аз не уважавам. Дори не разбрах как трябва да уважавам, не бяха ме научили, и моето дете, тяхното внуче не исат да видят. Не е до имотите, но това говори много.

28.   Наистина ти съчувствам но моля те не намразвай сестра си заради това. Тя не е виновна.