Родители
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 964 пъти
Момиче на 16 години съм. От 4 години баща ми е в чужбина, от тогава живея само с мама. Почти нямаме пари, тате има огромни дългове към бързи кредити. Майка ми е болна и не може да работи, все още не си е оправила документите за пенсиониране по болест. Опитва се да работи онлайн със сайтове, но парите са малко. Цялото това напрежение се отрази на цялото семейство. В началото, когато тате отиде в чужбина, просто изглеждаше, че имаме нов шанс за живеене и през първата година беше горе-долу спокойно. Тате изпращаше пари често и се обаждаше често. Но просто с времето нещата някак си се влошиха. Нашите започнаха да се карат страшно много, да пият и да си крещят. Наскоро спряха изобщо да говорят, правят го само два или три пъти през месеца и само за да може майка ми да знае дали тате ще прати пари този месец. Разбра се преди около година и половина, че тя има две дискови хернии. Парите не достигат, за да може да отиде на лечение. През зимата аз цепя и нося дървата. Аз чистя всичко, аз ходя до магазина и плащам сметки. Цялата бъркотия ми се отразява доста тежко. Имам чувството, че не мога да се доверя на абсолютно нито един човек, чувствам се сама и объркана. Сякаш всичко, което ме държи цяла изведнъж се разби и не може да се поправи. Все едно целият товар на семейството е поставен върху мен, защото аз съм единственото дете с бъдеще, здраво и младо. Не знам дали нашите имат желанието за мен да стана най-добрата във всичко или аз сама съм си го поставила, защото искам да помогна на семейството си. Майка ми е страшно депресирана. Изобщо не ми обръща внимание. Опитвам се да говоря с нея, но просто нейните отговори и държание са толкова безразлични. Когато имам проблем, който искам да обсъдя с нея, тя ми дава много безчувствени съвети, като например да свиквам, защото е такъв живота. И просто се опитва да ме накара да се махна от нея, защото е прекалено заета да си пише с мъжете от сайтовете. Станала ми е толкова гнусна, съжалявам, че го казвам. Горделива е, мисли си, че съм прекалено малка да разбера какво става и че съм глупава. Не си признава нищо, когато се карам с нея за неща, които са пределно ясни. Опитвам се да съм търпелива с нея и да я разбера, но не мога. Не мога да стоя на едно и също място с човек, който не се интересува от мен и не говори с мен, той просто ми е чужд. А ме е срам да говоря за това как се чувствам пред баща ми. Никога не съм го правила. Той е по-отворен към мен, но просто прави глупави решения. Просто не бих му се доверила. Майка ми не иска да живея в чужбина с него, или път тя. Просто иска да е разделена от него и да си намери нов мъж. Просто решихме, че ще е по-добре да завърша гимназия в България и тогава да му мислим.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: b61b7ea5d4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Еми освен да те съжалим и да ти кажем такъв е живота, нищо друго не можем да сторим. Все пак можеш да си улесниш живота, като говориш повече с баща ти, за да те чувства по близка, така че да ти праща пари, но решението си е твое, съответно ще си теглиш сама последствията от решенията. Все пак за 16 годишна пазаруването и ходенето да платиш сметки не е кой знае какво, а лятото дойде и няма да сечеш дърва, но можеш да използваш лятото за да убедиш баща си да наемете някой да насече дървата за следващата зима, ти решаваш. Колкото до майка ти, ако болестта й е само дискова херния, Телк няма да й дадът, тоест ще й дадът лист, но ще е 30%- тоест безполезен. Всички знаем че хернията е болезнена, но и лекарите знаят, че се оправя с инджекции или операция. Търси си жената друг мъж да я издържа, не е леко да те мързи и оня който те храни да избяга.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: adcf84aed2

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей, мило момиче! Няколко години по-голяма съм от теб, но също съм преминала през сериозни семейни перипетии. Звучиш като интелигентен млад човек, пишеш грамотно, разсъждаваш логично - имаш бъдеще, за чиято бляскавост обаче ще трябва да се постараеш повече от връстниците си. Не се отказвай само заради това :) . Можеш да се консултираш с психолог в училище или пък със социални работници. Ще се открие някой, който да те посъветва или просто изслуша. Вероятно има поне някой учител, на когото се доверяваш - действай! Разбирам, че вероятно ти е много тежко, но опитай да отделиш време за някое високоплатено умение - уеб дизайн например, който е далеч по-усвояем от програмирането. Ако те бива в някой предмет, предложи частни уроци на съученици/по-малки от теб. Пиши домашни срещу заплащане. Срамен труд няма!!! Ако правилно предполагам, живееш в камък град - има ли някой малък бизнес / познат с такъв, където да работиш почасово? Можеш ли да рисуваш / пишеш умело и да продаваш творби онлайн? Ако майка ти се бави с докумвнтите, дай ѝ зор или ги попълни сама. Проучи дали можеш да ѝ бъдеш социален асистент или подобно нещо. Надявам се с нещо да съм полезна. Ще се радвам да пишеш с развитието на нещата. С поздрави и вяра, В.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 6e955d01eb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Намери си някаква работа на 4 часа, събери пари и като станеш на 18 г замини или при баща си, или да учиш в далечен град. Свикни с мисълта да си самостоятелна.

 

...

горе^