Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Чакайте сега, защо наскачахте така? Авторът не иска да изхвърли родител, просто пита за варианти. Не е лесно да се живее с възрастни, но от друга страна правилно чувства морален дълг. Родителят всъщност има собственост, проблемът е, че не се разбира с другите собственици. Т.е. проблемът е в него и съсобствениците, но в никакъв случай в автора (не е ясно син или дъщеря).
В този случай мога да го посъветвам да поиска принудителна делба и останалите собственици да му изплатят дела, щом не може да се разбере с тях. С получената сума да купи малко жилище, ако е възможно или да плаща наем. Така всички ще са спокойни и няма да има проблеми.

7.   Няма нищо безумно в това младите да излезнат на квартира.

8.   Никога не бих оставил родител на улицата. Поради тази причина, съм взел майка ми, която е над 80 години, да живее при мен. И противно на всички твърдения, как майките гледали синовете си, тук е точно обратното. Аз съм ѝ осигурил нормален живот на тези години, в който да няма никакви грижи. Достатъчно е работила през целия си живот. И отново, противно на твърденията, жената до мен няма никакви проблеми с това.

9.   За закона автора е прав,
До номер 4 прочети чл 10 ал 2, починалите преди наследодателя се заместват само от своите деца или внуци.
Авторе преживелия ти родител е живял някъде преди ти да получиш наследство, каква е причината той да не може да продължи да живее там? Пък ако е толкова възрастен и не го искате при вас има старчески домове, за хората, които през целия си живот не са помислили къде ще живеят на старини.
В крайна сметка си морално задължен да помагаш, но не си задължен да осигуряваш на родителя си всичко, преживелия ти родител може и стаж да няма за пенсия и без пенсия да е останал. По принцип преживелия родител има право да те съди за издръжка, ако е възрастен с минимални или без доходи, но някък си ми струва нечестно да се грижиш за него, като свое дете, след като той няма покрив и доход. Човек когато няма покрив не би трябвало да има навирен нос и да се кара с роднините си с които има общ наследствен имот. На младини не е помислил, нито за покрив, нито за доход, сега авторе ти не си длъжен да мислиш за неговото оцеляване.
Положението на родителя ти ми напомня за коментари в този сайт преди години, в които хора на по 30г твърдяха, че било глупаво да си купуваш собствено жилище, това те правело мобилен. Ето тук виждаме мобилността до къде води.

10.   9, мисля че преекспонираш нещата. Какво значи, че родителят не е помислил за дом и доходи?! Ами че те са имали семейно жилище, та макар и да е било наследствено на другия съпруг! Задължително ли е според теб да е изградил още 1, 2 или 3 други жилища, за да не остане на улицата, прокуден от децата си, които формално в един момент стават собственици?! Що за размишления... Ами нали през годините е бършел задниците, хранил, изучил и въобще грижил се тези деца, които в един момент се замислят дали да не го изхвърлят на улицата или да му намерят квартира, защото пречи на половинките им... Извинявай, но моралът ти май не е на много по-виско ниво от този на автора... Щом човек си задава тези въпроси въобще работата не е на добре...

11.   10 За какво семейно жилище говориш? Бабата и дядото са имали жилище, родителите на авторката не са имали жилище! Между наследствено жилище на съпруг и наследяване на баба и дядо има огромна разлика. Наследствено жилище на другия съпруг се разделя и на преживелия, получено наследство след смъртта се наследява само от децата. Тоест ако родителите ти са починали докато си жив, ще наследиш, след смъртта ти този имот ще бъде разделен между съпруга/та и децата, ако обаче починеш преди родителите си, тогава имотите им отиват само при децата ти.
Задължително е през живота си да си изградил поне една собствена схлупена къщурка за старини, ако не можеш да имаш по хубав имот на свое име.
Всеки родител през годините е бършел задници, хранил, изучил и въобще грижил се за деца, НО не всеки родител е чакал цял живот децата му да порастнат за да го дондуркат. Докато порастнат децата му свекърите го дондуркали и му осигурявали покрив, сега според теб е време децата му да го поемат? Повечето родители са си постигнали собствен дом и собствена пенсия. Да помагаш е едно, да осигуриш всичко е съвсем друго. Да даваш на родител 50-100лв месечно за да си помага за лекарства е много правилно. Да му осигуряваш покрив, храна, лекарства, гледане, без той да има, нито имоти, нито пенсия, това е друго нещо.

12.   11, много добре разбираш какво ти пиша, но не ти изнася, няма нужда да си мерим ..., защото и аз съм адвокат:) Ясна е поредността, в която са починали хората, за да остане автора единствен собственик, НО това не променя факта, че реално това е било семейното жилище на родителите, нищо че е било на бабата и дядото, и точно в това жилище са отгледани децата. Явно бабата и дядото са имали друг дом. И тук въобще не става дума за издръжка по закон - кога дължима или не, тук става дима за МОРАЛ. НЕ Е МОРАЛНО да изгониш родителя си от дома, в който те е отгледал, поради простия факт, че имаш това право по закон - имаш собствеността на имота. Колко възрастни хора хора прехвърлиха имотите си на деца и внуци, без да запазят право на ползване и сега са на улицата, точно поради такива дълбоки морални устои като тези на автора - днес си задаваш въпроси, имаш някакви терзания, но след някой и друг ден собственото удобство надделява и възрастният родител не е приоритет... Нищо че тези хора дори не влизат в категорията, която описваш, защото за изградили домове, но са имали неблагоразумието да ги прехвърлят на деца и внуци...
От 10

13.   12 От къде разбра че автора е отгледан в описаия имот от родителите си? Защо децата да не са отгледани по квартири, или отгледани от баба си? Възможно е бабата и дядото да са живели в описаното жилище сами? Ако беше адвокат, нямаше да говориш за наследствено жилище при живи наследодатели! Наследствено се нарича жилището от починали наследодатели! Преди смърта на наследодателя жилището си е негова собственост!
Възрасните хора прехвърлили имотите си са имали планове за тези си действия искали са те да измамят, част от родата или държавата, но са останали измамени от получателите на имота си. Познавам такива, прехвърлят само на едното си дете или внуче и мамят другите си деца или внуци, с надеждата да бъдат гледани по добре. Или прехвърлят на единственото си дете всичките си имоти, за да имат право на социални помощи, 5 години след като прехвърлят имотите си без запазено право на позване, имат право на по голяма социална помощ, на социална кухня, на помощ за наем. Могат да ползват социален старчески дом, докато имотите им остават на децата им. Възрастните които са прехвърлили имоти не го правят от глупост а с надежда те да намажат. Точно както с ало измамените, хвърлят пари през терасата, за да отърват детето си от следствие или да го уредят с лечение по втория начин. Обадят им се че синът им блъснал и убил дете и те хвърлят определената сума през терасата, за да се заличи делото за убииство.

14.   13, носи от колкото искаш кладенеца вода, за да оправдаеш ВИСОКИЯ си морал, но така просто не става. Факт е, че не са ясни много от обстоятелствата в случая, поради това говорим малко хипотетично и наизуст, иначе си прав, че не е редно да се определя като наследствено жилище такова при живи собственици. Но тази формалност не променя цялостно картината, пък особено ми харесва старанието ти да прехвърлиш цялата отговорност върху възрастните хора, но като казваш А, стигни и до Я, защото освен, че има хора, прехвърлящи имотите си на децата си, заради облаги - разбирай колосални 500 лв на година за отопление или пък помощи за наем и то както отбеляза чак след 5 години, които човекът я доживее, я не, но да, това са хора, мамещи държавата за облаги и най-вече, за да получат пенсия от 300-400 лв, има и хора, които го правят, за да уредят отношенията между децата си приживе, а и пот давление на наследниците си /пак ще ме обвиниш, че ползвам думата, нали?:)/. И да тези мошеници не заслужават подкрепа от близките си, на които са прехвърлили безвъзмездно или пък формално възмездно имотите си, те залужават да станат просяци, защото мамят държавата и останалите си наследници по закон, на които нищо не са прехвърлили.
Даже предлагам да се промени НК и да се предвиди наказание лишаване от свобода за тези измамници.
Значи на тях няма да им е по-изгодно да си продадат имота приживе и да си харчат парите, та ако щеш и по телефонни измамници, ами решават просто да мамят държавата и затова си прехвърлят имотите на децата, надявайки се да ги гледат, ама найси, те щото децата им хич нищо не искат от родителите си и не си личи всъщност, че те ръководят тези спонтанни желания у възрастните хора...

15.   14 измамникът си е измамник на каквато и възтаст да е. Ако е решил да прехвърля за да получи си е измама, ако е решил да хвърля пари през терасата за да подкупва полицай или лекар си е измамник. Възрастта не оневинява намерението за измама. Всеки трябва да си тегли последствията от собствените решения. Но темата не е за възрастните, които си прехвълили имотите.
Колкото до морала той задължава автор/ката АКО може да помогне на живия си родител, но не я задължава да му осигурява покрив, да го отглежда и осигурява изцяло. Моралът задължава авторката да отглежда децата си изцяло до 18г възраст да им осигурява покрив. На родител си длъжен да помогнеш до една определена степен и то при възможност, не да го отглеждаш наравно с децата си, той не е твое дете! Крава от теле не суче са казали хората.
Възрастните през живота си са имали достатъчно време да се самоподсигурят и да вземат решения. На всеки положението в старостта му е плод на неговите собствени положени усилия и взети решения през целия му живот.
Родителя на авторката цял живот не е помислил/а за свой собствен покрив, сега никой нито му е виновен, нито длъжен да му осигури покрив.

16.   А въпросният родител работи ли, т.е. трябва ли непременно да е в същото населено място? Или е пенсионер? Ако е пенсионер, би следвало доброволно да отиде в старчески дом и да отстъпи имота на детето си, поне това щях аз да направя. Но щом питаш значи друго трябва да се мисли. Ако имате възможност, теглете кредит и си купете ваше жилище, а когато въпросният родител си отиде- продайте имота и ще върнете кредита. Щото не ми се струва, че е вариант да плащате наем, не се знае колко дълго ще го плащате, по-добре кредит за тия пари. Или разговаряйте с родителя, да чуете какво мисли и заедно да намерите решение. Може пък той/тя да се навие да излезе на квартира, да се премести при близки и т.н.

17.   До 11: нещо си сънувал, че си адвокат. Пълен смешник.

18.   На мен ми е чудно, щом “младите” трябва да излязат на квартира и да се оправят сами с живота, защо не е направил същото и родителят? Къде е блял цял живот да не си купи или построи жилище? Не работи ли, така че той да плаща наем? Едното поколение може да са готованци и за нищо да не си мърдат пръста цял живот, другото - да се оправят. За старини се мисли на младини. Живей си където ти харесва, а този родител трябва да е благодарен, ако и наема му плащаш - то така всеки може - от мама и тате - на децата. Ако си стягате задниците и работите вместо да раждате деца без условия, няма да има нужда да се “лишавате” заради тях и да отделяте от залъка си ;).

19.   Недей да усукваш, кажи си, че искаш да разкараш някой старец, който има дял в имота, защото искаш да бъде само твой. Щом е наследник на другият починал родител, той ти става освен родител и съсобственик на наследен имот. Без него не можете да продавате, нито пък можете да го изгоните от имота. Или трябва да си поделите имота, или да му купите по малък имот, а вие да ползвате и неговата част от имота по наследство. Другият вариат е старческият дом.

20.   15, съгласен съм, че моралът е по-голяма врата в полето, отколкото е закона дори... Всеки разбира нещата, както нему е изгодно, явно моите и твоите морални норми са различни, не мога да те укорявам за това. Законът позволява да оставиш новороденото си за осиновяване, моралът, поне според моите разбирания - не, законът позволява да не положиш особена грижа за родителите си, особено ако и ти си затруднен финансово, но моят морал не разбира такова поведение. Да, животът не е особено справедлив, законът също е просто една обществена регулация, обществен договор, а не еманация на справедливостта. Съгласен съм напълно, че човек трябва да се помъчи да си осигури сам по-добри старини, а да не разчита на някого, НО не на всеки му се получава, отделно че с възрастта настъпват здравословни проблеми от всякакво естество и мозъкът грубо казано дегенерира. Иначе как може да си обясниш уж интелигентни възрастни хора да изхвърлят спестяванията си от терасата или да прехвърлят цялото си имущество на роднини, без да се подсигурят поне малко...
И тези хора вместо да бъдат предпазени от близките си на практика биват изритани от домовете си именно от тях... Ти явно не си имал такъв случай и затова говориш по принцип, но аз съм имал и ми беше безкрайно мъчно, че не можех да помогна, защото всичко е законно, но морал... морал просто няма...
17, аз може и клоун в цирка да съм, за мен няма проблем, това е достойна и хубава работа, но ми се струва, че това няма да промени нищо, нито тук, нито в твоя животец, изпълнен с негативни емоции, които изливаш тук, нито където и да е другаде, бъди жив и здрав.

21.   А мен ми е интересна друга ситуация - родители на един от партньорите, независимо дали мъжа или жената, млади хора с малко дете имат няколко имота на свое име, независимо дали говорим за къщи или апартаменти. Те държат в зависимост един от младите партньори, заплашвайки го открито, че ако не разполагат с помощта му един ден ще го оставят без наследство. Младите хора нямат жилище, нямат дори пари настрана за наем. Редно ли е това, читатели на сподели? Защото много се говори за възрастните и техните права, а ето ви един случай, в който възрастните спокойно могат да пуснат младите в един от имотите си, с тяхното внуче, но по неведоми пътища това не се случва, като там пречка не са дори наемодателите.

22.   21 Съветвам те да си отвориш нова тема.
А моето мнение за твоето питане е: да всичко това е редно. Редно е като очакваш и приемаш помощ да ти осигурят безплатно покрив, да се отплащаш, и никой дори родител не ти е длъжен да ти остави наследство. Проблемът на младите, че нямат пари за наем си е само техен и това не засяга родителите им. Наемите се плащат с труд и пестене, ще се лишават от някой стоки, ще се свиват или ще се научат да изкарват достатъчно пари и ще си плащат наем, щом не могат да помагат на онзи който може да им предостави жилище без наем. Да, възрасните могат да ги пуснат в един от имотите си, но не са длъжни. Това че младите имат дете не им дава право да ползват чужди имоти. Наличието на внуче не задължава бабите и дядовците да осигуряват покрив на родителите на внучето. Малките деца са отговорност само и единствено на родителите си, бабите и дядовците с нищо не са длъжни, нито на пълнолетните си деца, нито на внуците си и всичко, което им дадът, дори един сандвич си е чист бонус.

23.   21, и аз мисля, че се прекспонира с правата на родителите. Винаги по темите се тръби “ама той/тя ти е родител”. Хубаво, като е родител, позволено ли му е да ти казва как ще живееш, да обижда пртньора ти, да уронва авторитета ти пред децата ти? Не се ли очаква точно като е родител да те подкрепя, да иска да си щастлив и независим? Нормално ли е човек да ражда деца, за да има кой да го гледа на дърти години и после всячески да се опитва да саботира връзките им? Изисквания към “децата” много, а към родителите - няма значение как се държат, обичай, уважай и най-вече слушай. Ние с мъжа ми такива не ги признаваме и затова не си комунираме с токсични родители. Ако някой смята, че сме длъжни да му търпим наглото поведение, защото ни е родил и си е свършил дълга по закон като родител, да хваща пътеките. Или взаимна любов и уважение, или да забравят за нас.
В случая на автора, му наскачаха какъв бил и какво трябвало да прави, да се изнася, да се оправя и тн. Да питаш защо “безпомощния” родител чака и той на имоти от майка си и баща си, цял живот не се е изнесъл и не си е купил нещо свое? Отгоре на всичкото - конфликтна личност. Автора прави много като предлага да му плаща наем. Цял живот е ял, пил и се е веселил, сега - деца помагайте. Предното поколение масово са паразити - родителите им осигуряват жилища, родителите им им гледат децата, а после “деца, лишавал съм се заради вас, трябва да ме гледате на стари години”.

24.   Много са ми странни родители, които от 60 годишни лягат на ръцете на родителите си. Моите родители не биха взели и 50 лева от мен, защото имам малко дете. Има една поговорка "Кравата не суче от телето". Познавам хора, които непрекъснато карат сина си да им помага и му заемат и много време, снахата си мразят и той си ходи там сам, настройват го против нея, това помагане ли е? На път да да му разбият семейството с интригите си, времето, което крадат за себе си в "помагане". Помагането е нещо относително. Много пъти в България от 50 годишни крякат, взимат пари от децата си, все им помагат, тия деца и да имат семейство то се разбива. Много пъти подобни родители са супер манипулативни. Как моите родители нищо не взеха, за детето ми помагат, раздават се на максимум, а хич не са богати. Има хора, които внучетата си не се сещат да видят, ама да им помагат. Тотални егоисти.

25.   Настани го някъде на квартира и му плащай наем, помагай с каквото можеш. Консултация с адвокат за дяла му в наследствения имот ще е удачна. Ако го вземеш в дома си, ще ти съсипе семейството. Можеш да помогнеш, без да си разваляш живота.

26.   На колко години е въпросния родител,пенсионер ли е ,майка,баща ли е?
А той няма ли някоя наследствена къща на село(или другаде от неговите родители),където може да се изнесе,особено пък ако е пенсионер?
Добре е да се разговяря с него,какви са му намеренията,да се види кой как мисли,как си представя нещата и да се стигне до общо решение от което и двете страни да са доволни....Иначе най-добре е всеки да си е самостоятелен.

Моят свекър навремето излезе от жилището ,когато бяхме млади с малко дете,а той отиде на квартира.Това стана без да сме настоявали,той така беше решил.Тогава още беше по-млад и работеше.След време,когато се пенсионира и остаря дойде да живее в същото жилище,което от преди да излезе от него всъщност беше прехвърлено от него с покупко-продажба на мъжа ми.А ние пък тогава заминахме за чужбина. През това време си купихме наше жилище с кредит,в което си живеем и до днес.А свекъра мина 80-те г. и си живее в апартамента,който ще остане един ден за децата ни.Освен това сега всеки си има отделен дом.

27.   Авторът - май ще се уредят нещата. Става въпрос за баща ми, сега е в процес на продажба на съсобственото му жилище с чичо ми. А аз съм на мъж на 24, за тези които ме нападнаха - спокойно, в момента нямам гадже, заради което да го гоня, той самият предпочита да си вземе някъде къща, защото моето жилище е малък апартамент, не е някакво имение и не съм отраснал там, а в апартамента на баща ми и чичо ми(докато бяха живи - на баба ми и дядо ми), което сега го продават. Моят апартамент, също не беше на майка ми, когато почина, а на другите ми баба и дядо.