Споделена история от Семейство |
Нежелание за съвместен живот
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 2994 пъти
Имам връзка с човек, с който нещата вечно са на кантар. Основните ни разногласия са, че е ревнив и властен човек, който обича да се налага и изтъква. Кратката предистория-от около 4 месеца сме заедно. Големите му плюсове са, че се държи отлично с децата ми, като със свои собствени. Сам той е отгледал две големи свои деца. Особено малката ми 3-годишна дъщеря в началото бягаше-отрасна изцяло без баща и бягаше в буквален смисъл от всеки в мъжки пол, взе да свиква с него, даже го хваща за ръка и се водят на пързалки, колички и т. н.
Големият ми син взе да споделя някои тийнейджърски и мъжки неща с него. И за котката ми се грижи даже, когато има нужда. Няма нещо, което да съм поискала (говоря за неща в къщи и не са капризи) и да не го е направил. Където съм го пратила, там е отишъл. Страхотен екип сме. Помагаме си много. Но тук идват минусите. Аз не го обичам-той знае това. Не сме първа младост, направо отиваме към средна, той даже е доста по-голям от мен. Но много го уважавам, харесвам и ценя интелекта му, страшно ерудиран и интелигентен мъж е, което е адски важно за мен, самата аз се смятам за интелигентна и начетена жена.
Но имах много тежък живот, в подробности не ми се коментира, и като цяло не вярвам много на мъжете, мнителна съм, гледам под лупа и смятам, че времето, т. е. годините ще ми покажат верния път, 4 месеца са нищо. Особен характер съм. Страшен домошар и направо домосед съм. С кран не могат да ме извадят от нас. Едва излизам от нас, за да изведа малката. Не контактувам с много хора. Имам 2-3 приятелки и също 2-3 приятели от мъжки пол, с които много години сме заедно само като приятели, уважавали сме се и сме се обичали. Единият даже ми е съученик. Знаем се повече от 30 години!!
Малката не ходи на ясла и съответно си седя в къщи и си я гледам. Давам всички тези подробности умишлено. Къде да ходя да изневерявам, като нито имам време, нито възможност, а нямам и никакво желание за експерименти, тъй като вече съм към 40... (малката се роди много късно...). Навън ли да ходя по ъглите, да дам малката някой да я гледа, като нямам средства за това, пък всяка вечер гаджето ми е вкъщи, някой път и сутрин и на обяд минава, живеем в един квартал през няколко блока, и цял ден с нея е въртележка, обличане, занимавки, храна, спане, къпане, като при всяко дете... И ми е смешно, гадно и противно да ме ревнува!!!
Да ми обяснява, че човек може да намери повод и лесно му го давам очевидно, защото просто изглеждам доста добре за годините си. И защото имам приятели от мъжки пол. Ами няма да хвърля приятелства в коша за боклук, които са от 15, 20 и повече години заради него и заради който и да е!
Аз самата не смятам, че съм готова за съвместен живот с който и да е, предпочитам да сме си гаджета и всеки да си има своята свобода и личен живот. Живях сама с децата доста време и видях колко ми е приятно да отговарям сама за себе си и всички неща в ежедневието, в къщи и навън да ги решавам сама, без да налага да изслушвам, да приемам мнението на човека до мен... Преди години приемах всичко, което ми се кажеше, и не можех да се защитя, да се обоснова добре, защото очевидно нямам таланти за спор... И всеки можеше да ми се наложи както и когато, и за каквото си реши..
Но виждам приятелят ми как се държи с детето като със свое, може да и бъде добър баща, грижи се повече отколкото родният и баща се е погрижил някога/говоря повече за дъщеря ми, тъй като синът ми е вече доста голям.. /. Харесвам чувството му за хумор, много се смее и майтапи... аз пък не съм толкова усмихната, а сериозен и далеч по-затворен човек. Отговорен и разумен човек е, Телец, но е адски разхвърлян и забраван. Аз пък, подреден Козирог, всичко гледам да ми е в ред, чисто и където му е мястото/пък цял живот попадам на разхвърляни мъже... /.
Някога загубих години да подреждам това и онова на бащата на дъщеря ми и после ставаше пак предишния бардак... Сега вече нямам нито сили, нито време, нито желание да уча някой пак наново на ред, или пък да му чистя и подреждам, а перспективата някога... пак да е бардак и кочина....
В секса имаме проблеми... Не съм влюбена в него и не ми се прави често, смятам, че на 3-4 дни е нормално, той пък е и бързак, прави му се май всеки ден... не съм толкова сексуална...
Както и да се погледне, коренно различни сме...
Сближава ни интелектът, ерудицията, образованието... и дотам..
Какво мислите, трябва ли да останем заедно? Опитах да го разкарам на 2-3 пъти... той се връща, опитва с думи... кълне ми се в любов и че искал да остарее с мен... а аз не искам съвместен живот, не и сега. Може да съм готова след 10 години! Той знае, но смята, че при мен е въпрос на далеч по-кратко време... Аз мисля обратното. Предпочитам да си остарея с котката, телевизията, един ден и внуци ще се появят... Да се уча на нови порядки и съобразяване... нямам време и желание..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 65d74aff75 |
|
1. Ха, че вие не сте кой знае колко заедно. Според мен ти трябва да го освободиш от себе си, за да може той да намери това, което иска с друга. Не е редно да го използваш за детето си, без да искаш да дадеш поне малко обратно. Може да не си влюбена, но си била влюбена в бащата (щите) на децата си. И сега какво? Какво ти донесе влюбването?
Сега пък искаш хем да си сама, хем да има баща за детето си. Как става това? Какво си готова да дадеш обратно?
Аз на 40 бих се радвала да имам такъв човек до себе си, особено, ако имам малко дете. Ти сама си знаеш де.
Иначе, ревността се преодолява. Той си знае, че няма право, но не може да се контролира. И мъжът ми много е ревнив, от обратни мъже ме ревнува, какво да го правя?
Не ти е това проблемът, по-скоро не знаеш какво искаш сама, как тук да ти кажат хората, какво да правиш?
Аз лично бих избрала на твое място средно положение - бих останала с него, бих си дала повечко зор в секса, но не бих искала да живеем заедно - бих искала и бих изискала всеки да запази жилището си.
Успех, ти решаваш!
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: ae0da892ef |
|
2. Направи ми впечатление, че много справедливо си описала историята си. Обикновено хората не виждат никакви проблеми в себе си и поведението си. Много е трудно въпреки всичко да се даде съвет така, но ти сама си закодирала отговора в обясненията си. Ако се пренесе в къщи, ще ти тежи. След като имаш възможност да си гледаш децата, и нямаш възможност да приобщищ баща им/бащите им към грижите и радостите, които съпътстват отглеждането им, по-добре си живей живота, като се съобразяваш само с тях и себе си. Изобщо не става въпрос дали ще си готова или не за едно съжителство след 10 години, а дали го искаш. Според мен ти не го искаш.
Сара
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: cf6d1f9e10 |
|
3. Според мен сте от много малко време заедно, за да не ти се прави секс. За мен поне винаги това е бил един от най- важните индикатори за това дали една връзка върви или не.
Мисля, че не е справедливо да си играеш с живота му при положение, че не го искаш като мъж и те дразни ревността му... не искаш да живеете заедно- ти просто не го искаш! Може да е чудесен човек, но не е за теб. Друг е въпроса дали можеш или искаш да се опиташ и да направиш компромис със себе си, да видиш все пак или ли начин и в теб да е причината. Може наистина да си прекалено мнителна, може би трябва да се отпуснеш малко и да се забавляваш с него.
Почувствай сърцето си, то какво ти казва? "Да" или "Не"? Ако сърцето ти казва "Не" по добре е да прекратите това мъчение, защото и двамата се измъчвате и децата покрай вас. Ще става още по- трудно с времето когато и малките се привържат към него.
|
|
