Имам нужда да споделя
преди: 4 години, 1 ден, прочетена 2116 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 23 от град София. Не знам откъде да започна с историята, чувствам се като в турски сериал. Майка ми почина, когато бях малка и оттогава цялото ми семейство се разби. Аз станах неуверена, потисната, затворена, без никакво желание да се срещам и запознавам с нови хора и за съжаление все още е така. Трудно обущавам и създавам нови приятелства. Недоверчива и отдръпната съм. Баща ми не се интересуваше от мен изобщо, важни му бяха жените и работата. Прехвърляше ме от едната баба на другата. От няколко години живее с една жена, която е много злобна и ме мрази без причина. Когато остана с нея насаме непрекъснато ме обижда и напада. Баща ми я защитава и все ме лъже, че ще я остави, но не прави нищо по въпроса...Въпросната аз бях приета в престижен университет с отлични оценки, поради което мащехата дори е плакала от яд. Но поради натрупания стрес и нерви през годините се наложи да се отпиша и да запиша нещо по-леко. Изпаднах в депресия и много трудно се възстанових. За мен се грижеше приятеля ми и неговото семейство. За него нищо лошо не мога да кажа, много ме обича и е готов на всичко за мен. Мащехата като разбра много се зарадва и почна да настройва баща ми против мен и да злобее.Много се чудих къде да запиша новата специалност дали при приятеля ми или при баща ми, но в крайна сметка реших да бъда с приятеля ми. Вече 3 години е до мен и не ме е нагрубил с нищо. Като цяло съм много объркана, не знам кое е правилно и кое не е. Не знам какво да напрвя, за да премахна притеснението и напрежението в себе си. Притеснявам се и се напрягам от най-малкото, например преди изпит нито мога да спя, нито да ям. Или ако ще трябва да се запознавам с нови хора... Просто не мога да се отпусна. Споделям всичко това и историята по-горе, защото си мисля, че детството ми е оказало някакво влияние върху сегашното ми аз. Има ли някой, който да е с подобна съдба и с подобна чувствителност. Какво е направил по-въпроса?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 ден hash: 2cea97069f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Всеки има драми в живота си . Съжалявам , че си загубила майка си . Но сега си зрял човек , който може да преосмисли миналото и да се фокусира в бъдещи положителни цели . Баща ти ,вероятно , е бил млад и е нормално да е имал връзки . Много деца да отгледани от бабите си и дори имат по -силна връзка с тях , отколкото с родителите си . Мащехата ти те мрази , но ти имаш любов и грижа от приятеля си . А това не е малко . Фокусирай се във връзката си и в образованието си . Баща ти да прави , каквото иска . За теб е по-добре той да има някаква жена да си прави компания , отколкото да е самотен и да ти висне на теб на врата . Въобще , фокусирай се върху положителното , а не върху това ,което не можеш да промениш . Като се освободиш от този гняв и самосъжаление , ще ти олекне , няма да си депресирана и неуверена . Можеш да си помогнеш като ходиш на психотерапия .дори и един път в месеца да е , пак ще ти е от полза .

 

...

преди: 4 години, 1 ден hash: 8bbf6b5e4a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Определено детството ти е оказало влияние, много голяма част от проблемите на хората се дължат на някаква травма от детството. Моят съвет е да потърсиш добър психотерапевт, с който да разговаряш и който би могъл да ти помогне да изкорениш проблема.

 

...

преди: 4 години, 10 часа hash: 8a8713ecf9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Престани да се обясняваш на мащехата си, на баща ти, на когото и са било. Какво ги интересува учиш ли, не учиш ли, къде и какво учиш. Защо ходиш при нея и стоиш сама с нея. Харесва ли ти? Моята история е подобна на твоята, само, че аз бях дете и нямах избор и трябваше да търпя мащехата си, ти си възрастен човек и да си там при нея, насаме е есинствено само твой, доброволен личен избор. Не играй жертва и приягелят ти и целият свят да ге спасява, ще му писне и пак ще се тръшкаш. Пржсто си поеми живота в ръцете и се дистанцира от хората, които ге обиждат и радват на страданията ти.

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 часа hash: 5e5a2c0ed4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Разбирам те. Моята майка ме изостави като съм била бебе. И аз съм по-затворена.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 466f859f24

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   При положение, че си пълнолетна, живееш с приятеля си и нямаш проблеми с него, какво толкова те интересува жената на баща ти? Можеш да не общуваш с нея изобщо, да се срещаш с баща си някъде другаде, не у тях. Той си има свой живот, ти -твой, всеки да гледа себе си. Надживей го това твое детство, не търси причини за всичко в него. Аз съм израсла в много сплотено и добро семейство, но също като теб изпадах в ужас преди изпити, които после вземах с отличен, предпочитам да съм сама или само със съпруга си, неуверена съм, чувствителна, но го прикривам, даже ме смятат за самоуверена и надута. Потърси помощ от психолог.

 

...