Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Позволявам си да дам съвет и на автора и на №3. Отидете на детки психолог, там можете да получите огромна помощ и съвети, как да се държите с подрастващия в къщи, как да постъпите, без побой и скандали, пък в последствие той може да поговори с децата. Няма нищо срамно и страшно в това. Получих огромна помощ за моето момче и съм благодарна, не е толкова скъпо но си струва всяка стотинка ако попаднеш на добър специалист.

7.   До 5 когато се преместите да живеете сами и сами си изкарвате прехраната, тогава си пранете каквото искате. Защото родителите ти могат да те изхвърлят ако поискат и ще са в правото си. Не стига, че се гришжат за вас и се бъхтят за да има какво да пилеете за гримчета и дрешки, ами и им се качвате на главата!

8.   Децата на тази възраст са много податливи на чуждо влияние. Най-малко родителите слушат и колкото повече обясняваш, толкова по-малко чуват. Единственото, което бих те посъветвала е, да не губите връзка с нея. Ако постоянно я упреквате, ще я отблъснете. Че кой иска все да слуша конско!? Каквото и да правите, и да наказвате, и да мъмрите, тя няма да спре да прави каквото й се иска, само ще се научи да се прикрива по-добре.

Направете така, че тя да може да разчита на вас за съвет, когато има нужда от такъв. Тя сега попада в един свят на нов вид взаимоотношения и е нормално да не й е ясно всичко. А колкото до чалгата и другите тийн-увлечения - ще отминат. И моите деца имаха разни залитания, но те бяха свързани с определени техни "приятелчета" и желание за подражание. Когато ореолчетата на приятелчетата се изпариха, и увлеченията изчезнаха с тях.

9.   Не мисля че ограниченията и забраните са решение на проблема. род този начин подтиквате децата си към това нещо. както бе описано в коментар по-горе. при опити за сближване с детето Ви то смята, че искате да изктопчите информация от него. Не се отнасяйте като с к*рва.

Опитайте се да имате малко повече доверие, това дали ще е оправдано не е фиксирана тема, но в пубертета трудно се общува с тиинейджъри. Изисква се много усилия и от двете страни. Опитайте се да го приемете, но немисля, че забраните и ограниченията ще помогнат. Просто това не е решенито, ами начин да подбуди омраза към вас. ИИ нали знаете, забранените неща са по-сладки. замислете се върху последното изречение...

10.   Какво да кажа.. аз съм на 17 момиче и никога.. ама никога не съм изпадала в тези тийнейджърски побертети.. и т. н. Повечето неща много зависят от родителя! Но да кажа на автора.. много зле правите като сте й спряли телефона, джобните, компютъра.. и т. н. Седнете една вечер семейството и говорете с нея.. нека майка и да говори повече с нея. все пак майките са първи приятелки на дъщерите си...
Успех

11.   Благодаря. Към номер 2- абе, ти откачен ли си? Как ще я ревнувам като мъж, извратеняк такъв... Все пак спя с майка й. Ужас, търсиш турска сапунка на грешното място. А и номер 3, успех ти пожелавам... много зле ми звучи, а и да- пробвай да му спреш интернета или да му вземеш компютъра.
Автор

12.   Има куп полезни книги за възпитание на децата до тяхното пълнолетие

13.   Какъв детски психолог, какво чудо - момичето е порастнала госпожица. Примирете се, че детето го няма вече, тя в момента пробва авторитета ви.
На 15 е, редно е да поговори майка ? с нея сериозно за полово предавани болести, както и за рискове от забременяване, контрацепция. Купете ? дори кутийка кондоми и ? кажете, че ? вярвате. Вярвате ?, че тя ще чака, че няма да го направи сега, че ще оправдае доверието ви, но от сега нека си ги има тези неща, за да не станете преждевременно баба и дядо.

Именно момичетата, които ги ограничават така, наказват ги за глупости, накрая правят най-големите бели. Аз самата съм била ограничавана и по-драконовски, отличничка винаги, но си намирах начини и начинчета и почнах на 17 връзка с мъж, който можеше да ми бъде баща. Нашите и до ден днешен нищо не знаят за тогава, нито съм ги питала, нито съм ги зачитала за нещо - правила съм си каквото искам, моят личен живот не ги интересува! Така мислех тогава!

И до днес ми е непривично да имат връзка те с личния ми живот, не познават дори годеника ми, някак си ми е непривично и неудобно. Един ден ще ги поканим на сватбата си, май така ще стане. Не мога да си представя и да им дам достъп до детето ми като баба и дядо, защото ме е страх от възпитанието им - не, мерси. И вие в момента ще постигнете обратния ефект. Ще видите, тя вътрешно ви мрази и го намира за несправедливо, при положение, че в нейните очи нищо нередно не е сторила - да се натискаш на 15 с момче не е нещо ненормално, можеше първо да е момиче, второ да са няколко момчета и трето да не се разминава с натискането!

Аз много бих желала да бих имала родители, или поне майка, която да ме беше подготвила по-добре за живота - да ми беше казала за менструацията, но и да ми беше казала за половия живот елементарни неща, да ми беше гласувала доверие. Аз бели не съм правила де, но заради себе си, родителите ми точно на възрастта на дъщеря ви спряха да бъдат авторитет за мен, почнах да си търся извън семейството такива. И ги намерих. С неразбирането си те ме загубиха завинаги. Чужди хора са ми някак си.
...
Между другото - замислете се - ако дъщеря ви действително е искала да прави нещо повече от целуване и натискане, нямаше да е у дома. Това, че се е натискала у дома ви с момчето е било добър знак - там тя е на своя територия и може да го изгони винаги, разбирате ли. Значи се е чувствала добре там, до сега. В бъдеще тя ще се крие много по-умело, както и аз си намирах начини и начинчета, нашите изобщо не разбраха и си мислиха, че и на 25 едва ли не не съм детствена. *ха ха. Те ми нямаха доверие, аз им отвръщам със същото!

14.   От номер 3-аз лесно ще му спра нета, ама след това ще има едно хленчене и вой, които трудно се издържат. Почва се с рев, упреци и всичко, което се сетите. Аз ставам лошата, нищо не съм му дала на хлапака, всичко съм му взела, даже живота съм му отнела, не си струвало да живее, по-добре да го нямало, да скочел от 9-тия етаж и такива подобни. На последната провокация не издържам, защото имам загинала братовчедка/скочи от високо... / и направо налитам на бой, защото ми бърка в рана в душата отпреди години... Или пък съм лоша, защото не съм го гледала, защото ме е нямало до него и не съм го възпитала/а съм работила над 14 години като вол... /. И всички подробности от живота ми ги използва адски комбинативно. А имам и по-малко дете, което не искам да слуша викове, разправии, хленчене и тем подобни, и искам да расте в спокойна обстановка. На хлапака все нещо и някой друг му е виновен, но никога той самият. Ща не ща, си спомням за баща му-същият беше, а сме разведени и не го е виждал от много години. Той пък обясняваше, че бил болен, скоро нямало да го има и т. н. Та аз, патица на 20 год., му се вързах... Ето ти сега генетика.
Честно казано, чакам да стане пълнолетен след година и малко, защото друго не ми остава. Освен ако не заприлича на човек, тогава животът ще му разкаже играта. Ще не ще, ще трябва да работи и да се вписва в него. С тоя мързел не знам как въобще ще стане за работа...
Както и авторът писа, не става със забрани, ама и с приказки не става... Дано животът ги накара да помъдреят след годинка-две. Иначе съм чувала от майки-момчета по-трудно се отглеждат, ама на момичетата им е по-страшен пубертета...

15.   Човече, затвори я в стъкленица - да няма никакъв досег с външния свят! :) Как е възможно да й гониш познатите, как може да й забранявате да се вижда с момчета? Това не е загриженост, а лудост. Осъзнай се!

16.   Отчасти имаш и ти вина за презадоволяването - все пак е дошла след първите седем години, а и като не е твое дете все ще се стараеш повече. Да, други времена са сега, но като гледам и като чета тук какви лигави, мързеливи и безотговорни деца растат страх ме хваща. Не сме били в префектните среди, но възрастните навремето ме научиха на някои прости навици за цял живот - да не оставям разхвърляно, да бъда точен, като обещая нещо да го спазвам на всяка цена, да помагам вкъщи, да не търпя несправедливости - нищо сложно. Сега се счита за нормално децата да си лягат сутринта, да живеят в кочина, която те създават, а друг да им чисти и да им оправя леглата, сервира и отсервира и т.н. Трябва да имат всичко, що излезе на пазара, в училище ходят като пристанищни курви и задължително им се насажда чувство на пренебрежение и превъзходство над учителите. Но както по-горе беше писано, зависи от детето и от семейството, послушай съветите. Не е станало кой знае какво - щом учи и е отговорна май има нужда от някой разговор и повече доверие.
Мечо Пух

17.   14 кажи му така "Ако искаш нет, ще си го плащаш. Много деца на твоите години вече работят"

18.   №14 Както пишеш май те е страх от детето. Щял да се самоубие, но ти го подтикваш на там, като му слугуваш до 18 и после изведнъж спреш кранчето тогава е възможно да се стигне до там. И тогава може да те заплаши с същото ако спреш да ми слугуваш ще се самоубия или наистина да го направи да си скубеш косите. Ти казваш животът щял да го научи, а всъщност ти си тази, която го пускаш неподготвен за живота.

Родителите сме тези който трябва да научим децата, не да ги изоставяме с надежда, че живота ще ги учи. Писах да отидете на психолог той ще ви даде съвет как да възпитавате и другото си дете за да не чакате и него животът да го учи. Нищо, че вече е 17 годишен големият, все още имате шанс да поправите част от пропуските си, не обвинявайте гена за свойте неуспехи. Дете се възпитава 18 години не както казват първите седем макар от рано да е по лесно, но когато човек изпуска автобуса бега да го гони.

Генът има минимално влияние в характера, но във възпитанието никакво влияние. Казвате работили сте като вол, добре, а сега се запитайте защо? За да задоволите всички претенций на децата. За сметка на това сте изпуснали да ги научите как да живеят. Децата растът мързеливи, защото няма кой да ги научи на труд, това не е от гена нито от възрастта. Растът без да уважават родителите си, защото никой не ги е научил на това, утре няма да уважават колегите и хората около тях. Не ви обвинявам. Давам ви съвет да потърсите професионална помощ там можете да научите много, на психолог не ходят лудите, а хора нуждаещи си от съвет. Замислете се правите лошо не само на себе си а и на детето си и на обществото.

Отидете там ще ви кажат как да поставите правила в дома си, как да постигнете децата сами да си оправят стаята, кога и къде да се харнят, как да се грижат за вещите си, всичко ще подредите заедно и ще сте доволна от това което сте постигнала. Макар да е малко късно 17 годишният ви син, може да се научи вярвайте в себе си потърсете и помощ. Колкото е по голям човек по трудно се научава, но и пенсионер можете научите да се съобразява с хората с който живее, как според вас приучават пенсионерите в старческите домове независимо от това, че си плащат спазват установения ред. А спазват ред защото го има наложен написан. У вас като го няма, като не се знае какъв е редът, няма как да искате от някой да го спазва.

Ако искате сама седнете и напишете на един лист какви са ви изискванията и наказанията ако не се спазват напр:
1 Седене на компютър до 22часа в 22 се изключва нета.
Напишете го и го раздайте на членовете от семейтвото си, спазвайте и вие тези условия, без "ама не съм доиграл, догледал, дочел". Така всеки ще си прави сметка дали е уместно в десет без десет да почне да гледа филм в нета.

Макар да си мисля, че сама не бихте се справили все пак при вас тези заплахи за самоубийство трябва да ги приемете на серьозно, а не да го водите на психолог чак след опит.

19.   До автора. Момичето си е съвсем нормално, вие какво искате от нея? Не ограничавайте контактите й с всичко от мъжки пол. Тя да не става монахиня. Аз също съм на 15 и я разбирам до голяма част. Вярно, че не се занимавам много с момчета и не излизам до късно, но само защото не ми е много интересно. Но хормоните при всички на тази възраст се отразяват доста. Не знам писането на смс-и какъв проблем ви е, нека да си пишат това е си е нейна работа. Какво очаквате, да се изолира от момчетата? До колкото разбрах, това е основния проблем. Не й се бъркайте в ЛИЧНИЯ живот, чувството е ужасно. Просто й кажете, че ако има нужда да поговори с вас за нещо или да ви пита, вие ще сте насреща. Нека да разбере, че й имате доверие. Ако го знае няма да прави глупости, защото ще я е стрях да не го изгуби. Но ако се държите предубедено и без доверие, нищо чудно да ви направи нещо напук, защото в нейните мисли вие ще очаквате точно това от нея.

20.   Педагог: Аз съм бивша учителка на ХІІ и ХІІІ клас и настоящ счетоводител. Учениците ми са измежду най-добрите приятели и до днес. Как ли? ! - Ключът към бараката е: Да спечелим доверието им и да са сигурни, еч в наше лице имат НАЙ-ДОБРИЯ приятел на света. Ограниченията само влошават обстоятелствата и отношениеята. Все се намира начин да ги заобиколиш, ако имаш малко пипе. Поне аз така правих като тийнейджър. "Спах" с хиляди, бях и хулиган, и зубрач, и грозна, и тъпа, и красива, и обичана... Докато намеря себе си. Родителите не бяха сред най-добрите ми приятели. Добре, че има свестни хора на този свят да ти подадат рамо, да те вразумят... Благодарна съм на най-добрата ми приятелка. Благодарение на нея живея НАЙ-ОСМИСЛЕНАТА част от живота си.
Приятелство и пълно взаимно доверие... Това е решението.
Явно детето не е неуправляемо, а достатъчно схватливо, наблюдателно и умно...

21.   20, аз съм 13 и според мен напълно сме на едно и също мнение. Не е толкова далеч времето, когато бях на 15 и аз като теб (и доведената дъщеря на автора) бях отличничка, но си намирах много хитринки, за да избягам от родителския им свръхконтрол. Отчуждих се от тях и накрая мнението им беше нищожно за мен, докарвах си признание у други хора, спрях да уважавам родителите си, дори бяха за мен твръде прости, за да усетят методите, които съм си измислила, за да живея личния си живот без тяхното неразбиране - в кето бях сигурна, че щеше да го има.
Така съветите, подкрепата на чуждите хора станаха за мен по-важни от родителските, те ме изградиха като личност, не родителите - те станаха и мои пример в живота като поведение, ценности и практически ме възпитаха, в това, което съм днес. Съвсем естествено беше за мен да изчезна от дома им като навърших пълнолети - нито пари им исках, нито позволение. Днес родителите ми са на светлинни години от моя начин на живот, среда и и приятелски кръг. Мисля, че са ме загубили завинаги - и за какво? В крайна сметка никога с нищо не бих ги изложила, но не - те искаха повече - пълен контрол над живота ми, дори за личните неща. Сега нямат никакъв и никога няма да са повече от гости в живота ми, каквито са отдавна.

22.   Педагог: Да, напълно съгласна съм с № 13. Родители-гости и нищо повече... За съжаление... Иначе и сега се опитват, но няма кой да им позволи да контролират семейния ми живот. Поне се осъзнаха, че повече от тях съм се ошлайфала и поотракала в живота, та се обаждат за съвети. Майка ми е на 65 г. и не може да готви за разлика от мен. Факт, който изумява всички, но е факт. И сега се учим по телефона как се готви нещо елементарно. За други житейски сфери да не коментираме... Не е нужен контрол, а приятелство, подкрепа и съвсем ЛЕКА и НЕОСЕЗАЕМА насоченост.

23.   Човече, погледни се отстрани, бе! Дъщеря ви е голямо момиче, а вие я дебнете и преследвате като престъпница! Ти много ли беше смирен като малък-такъв един послушен и примерен, а? Я да питаме майка ти и баща ти, или дъщеря ви да ги попита? И какво от това, че е поканила момче у вас? В манастир ли ще я пращаш или в пансион за благородни девици? А жена ти какво казва за това дебнене пред вратите? Комплексиран тип като тебе само комплексирано поколение може да възпита! Ти ще бъдеш намразен от момичето в най-скоро време! Не се меси в ЛИЧНИЯ живот на детето-сега е в пубертета и опознава света! Всеки ден е урок по живот! А ти не се изживявай като пъдар, защото ще спечелиш омраза!

24.   23, ами аз като малък никога не съм пушил, не съм закъснявал. И в гимназията само ходех до училище и обратно вкъщи. Не всички сме разхайтени като теб!

25.   24, да излиза и да се среща, не значи, че е разхайтена. Ти пък като не си имал социален живот, не значи, че останалите са “разхайтени“. 23 е прав.

26.   Аз, понеже съм само на 19 и не съм създавала подобни проблеми, нямам много опит. Едва ли ще ви кажа нещо ново, така че само ще илюстрирам нещата, които няма как да знаете за нас.

Първо- спирането на интернета, тел. и т.н. само ни прави още по проблемни, тъй като се заражда нещо като желание за реванш и по-късно ви го връщаме тъпкано. Необяснимо е.

Второ: Презадоволяването е адски вредно. Ние свикваме лесно с материалното. Когато имаме всичко което пожелаем от материална гледна точка започваме да мислим, че може да си правим всичко останало и нищо не е забранено. Но на 15 вече е късно за реформи, разбира се.

Трето, поздравления за отличния подход! Не трябва да се вика, да се правят скандали. Ако детето е инат може да си създадете много проблеми. Ако на мен някой ми обясни с нормален тон нещо, било то и забележка, бих го приела. НО ако тръгне да ми вика, просто си остава с викането, нито го взимам насериозно, нито го приемам за авторитет. Той не уважава мен и ме счит а за незрял човек, следователно също не заслужава моето уважение. Това е поне от моя гледна точка. Аз не помня нашите да са ми викали, наказвали или удряли и станах човек (поне на този етап от живота). Но те не са и имали много поводи, така че...

Ще завърша малко песимистично, поколенията от 90та год. нататък с малки изключения са загубена кауза, просто са откачени. Част съм от това...

27.   Аз вече не съм в тинейджърските години, но определено съм много по-близо до тях, отколкото от автора.
За разлика от повечето коментирали искам да кажа, че подкрепям мисленето, действията и притесненията на автора.
На годините на момичето мисля, че имах същото ежедневие и създавах "същите" проблеми както момичето в тази история. Моите родители постъпваха по същия подобен интелигентен, но същевременно малко строг подход към мен. Никога не са ме ограничавали или не са се месили в решенията ми, но определено бяха категорични когато не одобряваха някоя поредна моя приумица или действие.
Не знам дали това е правилният подход от педагогическа гледна точка и не мога да дам съвет дали авторът трябва да продължава в същия дух. Искам само да подчертая, че колкото повече време минава от тези "луди" години, толкова повече осъзнавам колко полезна е била намесата и подкрепата на родителите ми и определено това, че са се намесвали в развитието ми не ме е отдалечило от тях. В крайна сметка има отношения и отношения и ако всяка ситуация бъде разбрана добре и от двете страни, няма да има сърдити.
От написаната история става ясно, че авторът е умен и разбран човек, който мисля че задава правилните въпроси. Според мен с постоянни диалози и някои умерени и обосновани ограничения може да се постигне добър баланс в отношенията и развитието на момичето.
Успех!

28.   25, ама че глупаво мнение! Много ясно, че да се лигави с хора до късни нощи си е разхайтеност.

29.   Разглезена, много учи, кога???

30.   И според мен трябва да и имате повече доверие.
Аз така постъпвам с моите, казвам им вие сте достатъчно пораснали и имате мозък в главите си, използва?те го така, че после да не се срамувате от постъпките си.
И повярва? ми има резултат, не ги ограничавам от нищо.
Разговаряме постоянно, за всичко и по всяка тема.
Няма тема табу, споделят си с мен като с приятел. С баща си рядко споделят Не им се карам дори, че са направили парти в нас. Само казвам имам ви доверие, но след като свършите купона си изчистете и подредете.
Дори приятелите на синът ми - казват често, лельо незнаеш как искаме и нашите ма?ки така да си говорят с нас както ти с тях двамата.
И с щерката нямам проблеми, само малко не и се ходеше много много на даскало през последните дни. Някоя не?на приятелка и беше втълпила 4е трябва да работи, но понатиснахме я и таз година беше абитурентка и сега вече се е успокоила.
Така че няма страшно, щом не прави бели и щуротии оставете я да излиза и да се среща с приятели. Нормално е, вие сте родители и се притеснявате. Разговаря?те с нея на всякакви теми просто като приятели, забравете за момент че сте родители, това ще ви помогне.
На мен ми помага още. Успех

31.   аз също съм на 15 и съм момче събирам се с момичета, но не трябва да я наказваш и да и дадеш книги няма да чете. пускай я навън, но не я държи на страна от връстниците и, защото ще си развалите отношенията! ... :)