|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
След 24 години брак...
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3769 пъти
Здравейте, незнам откъде да започна. След 24 години брак всеки ден се събуждам с мисълта ДОКОГА ЩЕ ИЗДЪРЖА. Потънала съм в сивото ежедневие на работа, домакинство и работа и пак...
От десет години полов живот почти не водим или ако вземе, че се случи то си е цяло събитие. Съпругът ми за всичките тези години е вечно нацупен и сприхав. Аз съм виновна за всичко.
Виновна съм, ама не знам за какво?
Работя, плащам всички сметки на домакинството, пазаря изцяло аз и пак съм виновна. Добър и лъчезарен човек съм и никой от моите близки и приятели не могат и да допуснат дори, че вече съм на ръба и незнам докога и докъде ще я докарам така.
Вечно пренебрегната, за мен нито мила дума нито някакъв жест. Нищо. Eй така си отмина поредното лято, без грам инициатива и желание за каквото и да е. Закъсняваме след работа и понякога почерпени - приятно ни е с колегите. А когато предложа разходка - седи ни се в къщи. Или няма пари т.е. моята заплата естествено понеже е изчерпана и затова не може.
Почивните дни на дивана с дистанционно в ръка и не дай се боже да помолиш за нещо мъжко ще бъда убита само с поглед. Ако реша да говорим - Аз съм виновна. Всяка вечер-бърза вечеря за да не го дразним а после той в хола, аз в спалнята, детето в неговата стая.И така вече години наред. За да сме добре ако може да не дишам дори.
Постоянно ми се всява чувство за вина и всеки разговор прераства в скандал а понякога и до бой. Събаряне на пода, ритане душене. И така не смея гък да кажа.
Не мога да събера кураж да се разведем защото пак незнам дали ще оцелея.
Какво да правя? Какво? Но не се издържа
И най-важното никой който ме познава не би допуснал,че това ми се случва.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: ee170368ba |
|
1. Миличка съжалявам, че още няма коментари по твоята тема-но това, което преживяваш е ужасно. Ти си човешко същество, ти също имаш нужди и желания, които да задоволяваш, а не да се превръщаш в робиня на мъжа си. според мен ти си го изпуснала в началото-и той ти се е качил на главата образно казано. Не може само ти да плащаш сметките и после-няма пари. И особенно това ми направи впечатление-че вече 10 години не правите секс и ако се случи си е цяло изключение. Да не би да има любовница. Според мен ти не си му интересна защото се опитваш да му угодиш на всяка цена. Гледай си децата и не се занимавай толкова с него. И тишина ли трябва да му пазиш-но това е ужасно. Излизай с приятелки след като си свършиш работата в къщи и се убедиш, че децата са добре-но те навярно са и големи вече. Така, че направи така той да те търси и да си му интересна. Не се съобразявай въобще с него. Както той не те зачита-не го зачитай и ти. Не се карай с него, а просто не му обръщай внимание-сготви, изчисти и край, без да се застояваш повече в къщи и без това се натоварваш излишно. Можеш да разправяш на децата весели случки от твоето ежедневие и то така, че и той да те чуе, може да кажеш, че някой колега ти е обърнал внимание, но без да цитираш име. Така живей си живота и ако той не се промени не виждам какво-просто трябва да се разделиш с него.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: ac86ac04e7 |
|
2. Щом няма да оцелееш без него (който в нищо не ти помага) - не се оплаквай.
Ж25
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 2f6395db16 |
|
3. @Виновна съм, ама не знам за какво?
Работя, плащам всички сметки на домакинството, пазаря изцяло аз и пак съм виновна. @
@Не мога да събера кураж да се разведем защото пак незнам дали ще оцелея. @
Първо, плащайки всички сметки и т. н. ти без да се усетиш сигурно натякваш на човека за това, освен това - първият ми цитат, както и цялата ти ситуация са потвърждение на мнението ми, че мъжът трябва да се чувства мъж в семейството, да печели повече от жената и да получава признание от нея.
Твоят мъж има обаче друг проблем, освен че не може да се грижи за семейството си материално -той е вреден по всякакъв друг начин. Стига насилието, което проявява към теб, за да ти кажа - ЗАРЕЖИ ГО!
Детето ти расте в страшна среда.
И още - пишеш, че не си знаела как да оцелееш без него - не разбирам сега, хем ти издържаш семейството, хем си зависима от него?
Отиди на психиятър, нека ти изпишат медикаменти, защото жените на насилници не по-рядко също си имат много проблеми, най-вече са емоционално зависими от него, смачкани и депресирани. Ако не намериш днес сили да живееш без него, детето при първа възможност ще поеме по своя път и ще те обвинява наравно с него за отвратителния дом, в които се е превърнал вашият!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: d7b94efdd9 |
|
4. Не се казва "пазаря", а "пазарувам"!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 2a7e445c39 |
|
5. Ами сама казваш, че работиш и плащаш сама сметките за домакинството. Защо тогава мислиш, че няма да оцелееш без него?
|
...
преди: 13 години, 4 месеца hash: e6611f787d |
|
6. И защо да не оцелеш? Щом плащаш всички сметки и пазаруваш той за кокво дава парите си? Това първо. Второ - вероятно детето е голямо, а е и едно - т.е. разходите са по-малко. Обстановката у вас е ясна. Така, че имаш според мен няколко варианта. Или да се примириш и да не му обръщаш внимание, като излизаш с приятелки, защото естествено е, че колкото и да са ограничени парите, да се отиде на кино, планина, разходка или кафе не е свързано с огромни разходи.
Другият вариант - паралелна връзка, но не само за секс. Което е трудно, защото все пак си е шанс след определена възраст, а и двамата да имат еднакви очаквания, рисковано е. Въпреки, че подобна емоция ще те извади от сивотата, ще те накара да се чувстваш желана, харесвана, а дори и обичана.
И накрая - раздяла или развод. Да, иска се смелост, но пък на фона на тормоз, който дори прераства и във физически? Това направо прилича на мазохизъм. Така, че можеш да си сигурна, че нещата надали ще се развият в положителна посока. По-скоро ще се случи обратното. Вярно, че на една зряла възраст човек има нужда от някого до себе си. Но зависи дали това е досадният дразнител или мъжът, който те цени и уважава. Така, че ти ще си решиш в зависимост от характера си, материалните възможности и смелостта да промениш живота си, който за съжаление е прекалено кратък, за да позволим само отрицателни емоции от мъжа вкъщи.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: c5aa9c8e4e |
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 45bc122cfe |
|
8. Извинявай, ама сама си си виновна. Как ли пък няма да търпя свиня като мъжа ти, одавна да съм си взела дете и да съм се махнала и да съм му....! Стига вече жени жертви, помогнете си, а не чакайте всички Богове да ви помогнат!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 062bb72bd6 |
|
9. Една жена: Че ти и така няма да оцелееш... Я, се съвземи, поговори с детето, организирай подмолно - къде да живееш, как да се издържаш, поизнеси незабелязано покъщнина и... Беж, Лиске, да бягаме. Подаваш молба за развод и т. н.
Така до кога? !
Родителите ми бяха така. Но аз вкарах баща ми в правия път след редица скандали. Сега живеят що-годе щастливи сами заедно. И на разходки ходят, и на гости, и къщата си поддържат.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: ebf47e81c0 |
|
10. Не знам защо още търпиш а не си се развела ако е заради детето повярвай не си заслужава то пораства и няма да отрази токова много че е сте разделени а по скоро ще му е гадно да гледа майка си изцедена като парцал за под понеже е търпяла в името му един ужасен живот
|
...
преди: 13 години, 4 месеца hash: dc07710d74 |
|
11. Проблемът е в теб. Не вярвам страхът да е причината. Защо ли? Ами защото звучиш като жена, която много добре анализира ситуацията и вижда всички негативи, а същевременно отчита собствените си нужди - т.е. знае какво иска и какво не получава.
Четейки описанието на семейния ти живот, си представям жена, която:
= има чувство за отговорност и е всеотдайна (поне към другите);
= сравнително независима е финансово и може сама да отговаря за себе си и за детето си;
= наясно е какъв НЕ трябва да е бракът й;
= осъзнава, че мъжът й е грубиян, мързеливец и манипулатор.
И въпреки това остава там, където не я оценяват и където я малтретират.
Изводът е: обичаш насилника повече от себе си и детето си! Предпочиташ затвора си пред свободата.
Как да ти се помогне? Да дойда да ти стегна багажа ли??
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: aebe7d650a |
|
12. Знам какво е да си вечно виновна. Знам какво е да се чудиш къде да се денеш само и само да не бъде подразнен някой. Знам какво е да работиш като животно и всичките ти пари да отиват да попълваш бюджет, който е предназначен за двама. Знам какво е да си постоянно глупава и задръстена и гадна и проста, дори "добър ден" да кажа, пак това е най-тъпото нещо на света.
Подкрепа и закрила никаква, да не говорим за някакво споделяне или разбиране. Също знам, как познавайки човека/съквартиранта/в дома си не смееш да се защитиш, тамо ли да поискаш развот. Не се сърди на дамите по-горе. Никой не може да те разбере. Та това просто не е за вярване. Ако и аз не съм в същия водовъртеж и аз нямаше нито да вярвам, нито да разбирам. Но сега разбирам и ти вярвам. По тая причина не се сърди на някой от предните коментари-как да знаат вкуса на нещо което не си опитвал? .
Ако си присъствала на достатъчно сцени, при който другия просто превърта и става напълно луд. Когато започне да заплашва, ти просто му вярваш, защото знаеш на какво е способен. Нищо че ще затрие и себе си и дете и близки.
Мили дами писали преди мен, моля ви не мерете всичко със собствената си мярка. Колко време трае развода в тая държава? Колко пъти можеш да извикаш полиция? Дори за мярка на неотклоние трябват поне две седмици. Защото мили коментаторки през тия две седмици какво може да направи един превъртял, неценящ собствения си живот човек? На такива врътнали било от алкохол, било от чиста злоба не им пука дали ще отидат в затвора/нали всички виждаме колко е виновен престъпника в България/. Не им пука дали и колко травми ще нанесат на собствените си деца. Не е за вярване, ама е вярно и то такива мъже изобщо не са единици за съжаление. Ако се опита по- твърдо да се защити то може и да я претрепе отрепката с отрепка.
После ще му дадат някоя година условно и всичко свършва.
Авторака цени живота и нервите на детето си и за това се опитва да си трае. Вярно е, че всичко е толкова отвратително но не само в България е така повярвайте. Дори да са рядкост тия случай ги има и то навсякъде. Който иска да не вярва, който иска да хока и обижда. Няма да се променят нещата. Ако има закони и общество, това няма да се случи. А вие преди да се изкажете неподготвени кажете освен с голословие с какво сте готови да помогнете?
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: dc07710d74 |
|
13. От 11 до 12
Много съжалявам, ако вие или ваша близка ежедневно понасяте униженията в подобен брак. Но, колкото и сили и енергия да влагате в обясненията какъв ад е животът ви и колко непосилно е да избягате от този ад - имате само две алтернативи! Търпите и страдате до края на дните си и всеки ден се питате: "Това ли е животът ми? Това ли заслужавам до края?" или поемате риска да прекратите брака си и да се преборите за по-добър и смислен живот за себе си и за децата си.
Това е.
Аз познавам няколко жени със съдба, подобна на описаната в историята.
Едната - живот с алкохолик и побойник. От заможно семейство е момичето. В дома им има всичко - от колекция кристални сервизи до модерна битова техника. След една кошмарна нощ на пореден пиянска истерия тя грабва сак с дрехи и излиза от дома си, оставяйки сервизи и телевизори. Никога не се връща там. И никога не съжалява за решението си.
Другата - живот с грубиянин и коцкар. Имат обща фирма. Всеки ден тя търпи унижения и скандали, удари - страхът се загнездва в нея. Докато не взема решение да прекрати това след 20 години съвместен живот. И го прекратява. Тий и изплаща нещо символично за фирмата и общото им жилище. Тя, с две деца, започва почти от нулата. От нея знам едно:" Съжалявам, че не се осмелих да направя стъпката по-рано. Животът ми започна на 44 години!".
Така че решението е във ваши ръце/ в ръцете на авторката. Когато наистина желаеш нещо, бориш се да го постигнеш. Не се вглеждаш в препятствията, а в крайната си цел. А тя си заслужава - особено, ако е по-спокоен и щастлив живот за теб и децата ти.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: a0b4495aee |
|
14. Мила, трябва да решиш дали искаш да доживееш до старини с този съквартирант. Детето един ден ще намери щастието си другаде и оставаш още по-самотна.
Моят съвет-намери мъжа на живота си и заживей с него. Сега ти се струва невъзможно, но ти не живееш в момента, а вегетираш! Искаш ли да си щастлива? Ако е да-направи го!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: ff49877404 |
|
15. Ако си втълпите мисълта "по-добре убити от него, отколкото самоубийци(до там ще стигнете), ще намерите сили да избягате. Нямате ли роднини, приятели от детството, за които мъжете ви не знаят? Намерете ги тайно, обяснете им, за какво става дума, ако ви подадат ръка - изчезвайте като "защитени свидетели". На най-близките кажете истината и че сте в чужбина, но за сигурността ви да не казват на никой, но не им казвайте къде сте. И започнете от нула. Хляб и вода, но спокоен сън е най-доброто лекарство за сегашния ви УЖАС.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|