За спомените.
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1266 пъти
Не мога сам да реша, кое е по хуманно, какво да се случи със старите дрехи и други стари вещи на починалите ни родители. Дълго време си стояха непокътнати, така както са си стояли и при тях, но не може вечно да ги кътаме, идва време да се ползват помещенията в които те са живяли. Да стоят още така е невъзможно, да се изхвърлят в контейнера за смет е нехуманно, не е синовно, да се изгорят също е нечовешко. Кое според вас е най приемливият вариант? Не става въпрос за нови дрехи, които могат да се дадат на по бедни да ги доизносят, а става дума за дрехи полуизносени, разни кувьорчета, покривки, завивки и др. подобни. Ако в сайта има по възрастни жени, вероятно най точно ще ми дадат съвет. Аз клоня към тотално изгаряне и праха да го събера в метална кутия, нещо като урна, която да кътам докато съм жив, пък после който иска да я унищожи. Не мога да ги хвърля на бунището, много е грозно това. Ще съм доволен ако има съвети. Младото поколение лесно решава, начаса ще ни изхвърлят парцалите когато си заминем, но аз съм от по консервативно мислещите, и ми е трудно да се реша, затова споделям проблема си. Ако ми помогнете, ще съм благодарен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 6b7abdb865

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Дрехите на човека не са човека, ако ме разбираш. Съберете се по семейно и обсъдете въпроса заедно, така се прави. Нека всеки, който има желание/нужда, да задържи по някоя вещ или дреха за спомен. Хубавите неща могат да бъдат дарени, не толкова хубавите можеш да ги рециклираш. Има кошове, включително и в по-големи магазини, където можеш да дадеш включително и парцали, платовете се преработват и от тях се правят нови дрехи. Нека кажем, че така една минимална частичка от починалия ще бъде максимално запазена, без да държиш пепел от дрехи в урна.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: d3d31778bb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз съм в същото положение, вещите, мебелите и всичко на родителите ми стои в апартамента им. Подарих доста дрехи на майка ми по фейсбук групите, защото бяха съвсем запазени, а има нуждаещи се хора. Има още доста, но нямам време да ги събера и подредя. Aко става дума за износени дрехи, ковьорчета, покривки и т.н., които не стават за подаряване, бих ги дала за рециклиране. Нямам сантимент към вещи и не мисля, че душата на починалите е в тях. Но ако ще се чувстваш по-добре, ако ги изгориш и събереш праха, така направи. Аз в такива случаи се водя по вътрешното си усещане, ако смятам, че нещо е правилно, не се водя по това какво мислят другите.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 2cbc944095

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   №1и2, благодаря ви, че станахте съпричастни към проблема ми! Не си мислете, че съм набожен маниак, който си внушава, че в старите вехтории на починалите се крие душата им. Далеч съм от такива помисли, но все пак, в тези вехтории се крият спомени за родителите ни, затова и заглавието на темата е за спомени, а не за душата на починалите. Как за велики и значими хора се правят къщи-музеи, в които се показват вещи, дрехи, покъщнина на тези хора. За мене, а допускам за всеки разумен човек, родителите са велики хора, колкото и незначими за околните да са били, затова спомените трябва да се запазят по някакъв начин. Понеже е навъзможно да се съхранят в този им вид тези стари вещи, те трябва да се преобразят в нещо по приемливо. Това да се рециклират е добра идея, но в нашият град такава опция няма, единственото рециклиране става на бунището, но за мене е неприемливо това. Нали виждаме, колко грозна гледка са купчините стари дрехи до контейнерите за отпадъци, даже и старото бельо на починалите е там. Това е отвратително. Хайде за парцалите еди-доди, но съм виждал и албуми със снимки да се изхвърлят, това човешко ли е, да се затрият всички спомени? Ще постъпя както №2 ме съветва(аз бях си го решил) -"Но ако ще се чувстваш по-добре, ако ги изгориш и събереш праха, така направи." Все пак исках да съпоставя моето мислене с това на други хора, и виждам, че се одобрява. №1, парцалите не са човека, но в тях има спомени за човека, които понякога са много ценни, затова ме вълнува тази тема. Благодаря ви, че споделихте виждането си! Ще се радвам на още споделения, те могат да бъдат полезни и за други като мене.

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: 4959240fcf

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Имам една идея - има хора, които по поръчка правят одеала, покривки и други подобни от дрехи. Някои родители правят такива за децата си от свои дрехи или пък от техни бебешки за спомен. Наскоро една позната почина от рак сравнително млада и направи за малкия си син такова. Обмисли идеята. Така винаги ще имаш тези спомени под формата на едно одеяло, което няма да заема много място.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: efe653e937

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Не бях в добри отношения с баща ми и резултатът беше, че се отказах от наследство. Не отидох там, където почина, никога. Оставих стотици книги... Много е важно дали си имал хубави отношения с родителите си, авторе. Аз си оставих снимки, дребни бижута от майка ми. Запазих си всички стари документи, подписани от баща ми. Естествено и снимката му. С внуците му, с кучето... Всичко останало /малко /изхвърлих. Авторе, не се обръщай назад. Човек е повече от вещи и тяло. Респект на н 1.

 

...