Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ако не искаш да ги гледаш, можеш да наемеш асистент. Има обучени асистенти и те биха се погрижили добре за възрастните хора. Ако човек не можеш да си позволи асистент, то тогава ще трябва да ги гледа.

7.   Според мен всеки трябва да гледа себе си. Родителите да спестяват пари докато са млади, за да имат за старини, а децата - да не чакат на родителите да им купуват коли и апартаменти, а да учат, да работят и да се справят сами. Има много прилични домове за стари хора вече, в които освен всичко се осигурява и качествено медицинско обслужване. Аз лично не бих искала децата ми да ме гледат и се старая наистина да не се стига до там. Едно време са живели в една къща, жените не са работели и е било възможно да се гледат старите, но в наши дни - няма как без огромни компромиси. Не и правилно да искаш детето ти да остави децата и партньора партньора си, за да те гледа.

8.   Какво се учудваш... техните деца също няма да ги погледнат. Нека като не им се идва да дадат пари, поне за наемането на човек, когато е техен ред. Горките старци...

9.   Затова има болногледачи и асистенти,аз не мога да се занимавам с това;)!

10.   Ами как да не е задължение. Другото е да ги оставиш, те не могат да оцелеят, имат нужда от помощ. То не е никак лесно да се грижи сама жена за 2ма старци. Нека поне да си разделят разходите да вземете някоя жена да отменя майка ти. Ама те тия ще кажат, че нямат пари. Такива са синовете, и моя брат е същия. Когато му трябват родителите ми ги търси и си иска, а когато го помолят за помощ, все е много зает.

11.   Понякога наистина е трудно, защото да, родители са ти, но от друга стра самият ти си имаш деца и куп отгорности, за това ако можеш да ги гледаш добре, ако не, намираш друг начин да помагаш, най-вече финансово. В България още не приемаме добре идеята да ги заведем в старчески дом, а и тук условията в повечето такива места са ужасяващи. По света обаче, не е така. Често това са спокойни места сред природата, където възрастните хора мога да живеят достойно заобиколени от приятели, в чисти стаи, обзаведени с техните мебели, така че да се чувстват в позната атмосфера. И никой не възприема това за изоставяне. Напротив, самите старци са по-щастливи да са с връстници, вместо да са сами с телевизора и да броят часовете или дори дните, докато синът/дъщерята намерят време да ги посети. Така, че щом вуйчовците ти нямат време, нека помагат поне финансово.

12.   Смятам, че всеки от роднините трябва да отдели някаква сума и с нея да се наеме болногледачка. Гледането на възрастни хора е тежка работа и не е за всеки. Другият вариант е добър старчески дом, но пак трябва няколко човека да отделят средства. Нормално е родителите да сменят памперси на децата си, а не обратното. Не може човек да си изостави работата и семейството, за да гледа възрастни родители. Но и разбира се не може да ги изостави. Затова или болногледач или старчески дом.

13.   На подобни индивиди като вуйчовците им пожелавам да ги сполетят същите деца. Доскоро живяхме с подобен проблем.Искам да ти кажа, че си лягам със чиста съвест, защото не съм захвърлила никого. То с домашен любимец не можеш да се държиш така, какво остава с родител. Всичко е до морал и съвест.

14.   До Номер 1. Чингис Хан
Ваше Величество Чингис Хан, преди време доста отдавна ти бях направил малка забележка за твоите коментари. Не какво пишеш в коментара си, не. Става въпрос за разстоянието между коментара ти и името ти Чингис Хан. Защо оставяш толкова голямо разстояние? В това разстояние могат да се поберат цели 8 (осем) реда текст. Толкова ли ти е трудно да кликнеш два (2) пъти Enter и тогава да си напишеш името един два реда по-надолу. Хайде, не ми се сърди за моята критика. Желая ти всичко хубаво.

15.   Разбира се, ако не може да гледа, наема хора или в дом, но не заинтересованост не трябва да има, освен ако и родителя е бил не заинтересован. Най-добре е все пак да не се стига до гледане.

16.   Естествено, че не можете да оставите баба ти и дядо ти на произвола, просто не е човешко. Тези хора са вложили от времето и усилията си да изгледат децата си, нормално е сега те да се погрижат за тях.
Не е коректно обаче синовете им да се измъкват и да оставят всичко на майка ти. Предполагам, че някой ден, когато баба ти и дядо ти починат, ще са първи за евентуално наследство. То обаче върви в комплект с грижи за възрастните хора, не е морално да оставят майка ти сама да ги обгрижва. Освен че е тежко чисто физически и психически, изисква и време и пари. Тя добре си е взела отпуска, но това е временно, те могат да лежат и с години, тя не може да напусне работа и да зареже собственото си семейство.
Така че мога да те посъветвам трите им деца да се съберат на сериозен разговор и да решат как ще поделят грижите за родителите си. Най-чистият вариант е да плащат на хора да се грижат или частен хоспис, като си поделят разходите. Ако някой откаже, да го притиснат да се откаже и от наследството си, а подозирам, че това няма да му хареса. Иначе е крайно несправедливо спрямо майка ти.

17.   А номер 4 мога само да я съжаля. След годините набиване на вина и комплекси явно още не е в състояние да се отърси от влиянието на майка си и да постави здравословни граници. Грижата е едно, постоянните изисквания и задоволяването на капризи е съвсем друго.

18.   Леле, та те са си почти столетници! Браво! Повечето "роднини" бягат от отговорност. На който се падне честа да гледа възрастни хора, си ги доглежда. Това е! Не се сърди на чичовците си. Те са си такива. Важното е, че твоите баба и дядо не са на улицата, имат покрив, някой който да има направи топла супа, да им измие краката и т.н. Много са трудни грижите за старите хора, трябва рехабилитация, раздвижване, витамини, риба, месо и т.н.
Така зададен въпроса на темата ти, изглежда все едно, ти си задължена с нещо! Дай каквото можеш от себе си, не питай трябвали да го дадеш и защо си го дала! Обичаш ли ги?

19.   Не, не е. Задължение на всеки е да се подсигурява за старини, не да чака на децата си и да ги кара да зарязват живота си, за да бъдат болногледачи.

20.   Това,което н 4 описа,е почти едно към едно в моя живот,ама с баща ми.Цял живот ми говори "аз съм те отгледал ,длъжна си ..."
И той не искаше друг да го гледа...аз трябваше...
На туй отгоре съм осиновена. И един ден спорехме за поведението на сестрите му...и той се изпусна "ама те са ми кръв. ."
Демек, ти не си.
Нито бях на погребението му ,нито стъпих на гроба му 15 години вече.
Гледах го доста години и първият ми брак завърши с развод, отделно че бях млада...Вторият ми брак без малко да се разпадне заради баща ми отново ,но оцеля,и факт, след смъртта му.
Вече съм свободна.И по-добре се чувствам без него.

21.   Аз признавам, че не мога да се наема с това, колкото и гадно да звучи. Но след като няма да го правя, не е редно да очаквам и наследство. С майка ми сме говорили за варианта да намерим някой да я гледа и тя да му припише апартамента. Или да го продадвем, да й вземем по-малко и с разликата в парите да осигурим грижи.
Не бих искал и от моите деца да ме гледат. Старая да си осигуря средства за специализирани грижи, когато му дойде времето.

22.   Ако питаме дали сме длъжни, трябва да сме наясно, че има законови задължения и те са описани в закона. Моралните е ясно че можем по лесно да пренебрегнем, като си измислим причини за пред обществото, защо не ги изпълняваме, законовите задължения обаче държавата ще си ги търси от нас и няма да ни даде право да се измъкнем.
Държавата като такава се намесва в семейните ни задължения със закони за издръжка. Ако прочетете семейния кодекс, ще научите че пълнолетните хора дължат издръжка не само на децата си, но и на родителите си и на братя и сестри попаднали в затруднение, стига разбира се такава издръжка да бъде поискана. Точно както можеш да поискаш от съд да присъди издръжка от баща за детето му, по същия начин ако останеш в затруднение можеш да поискаш издръжка за себе си от брат си (брат ти да ти плаща месечна издръжка), или от децата си.
От там идва и отговора на въпроса на авторката. Дължим грижа, но тя трябва да бъде поискана! От това идва и темата за размисъл кой има право да взема, решение дали старците имат нужда от помощ и има ли той право да иска от децата на въпросните старци да се грижат за тях.
Често родителите обаче не се възползват от правото си да искат издръжка от децата си, а ако децата са повече от едно предписват имотите си на онова дете/внуче, което се грижи за тях. Но разбира се и те трябва да оценят грижата.
Извод: авторке решението е на старците от кого да поискат помощ за гледане, или кого да възнаградят за грижите с имоти.

23.   Не, не е. Никой не може да очаква от мен да легне на легло, аз да зарежа всичко и да отида да го гледам или да го прибера в една стая с детето си. Всеки е длъжен да се пикрижи за старините си докато е млад. Ако човекът е с ниска пенсия, може да се помогне финансово, но прищевки тип “не искам чужд човек да ме гледа” не минават при мен.

На майка ми не бих помогнала и финансово, защото, когато бях малка, тя се оплакваше, че живеем в мизерия, но вечно имаше оправдание да не работи. Така е и до ден днешен - започне нещо, струва й се тежко и веднага си намира оправдание да напусне. Аз работя от 15-годишна и за съжаление това ми коства здравето. Да я гледам и издържам на старини - никакъв шанс.

24.   Не е задължение! Тези думи последно ги чух от човек, за когото мога да разказвам с часове и то лоши неща. Та не се изненадах, че вярва и в това - падаше си нарцис и егоист, нормално е да вярва, че децата са консуматив за лична употреба!

Ако си задължен да ги гледаш на старини, защото те са ти дали нещо или са се грижели за теб, означава, че тяхната помощ и всичко от тях не е било безвъзмездно и от истинска обич, а някакъв вид сделка - аз на тебе, ти на мене. А щом е безвъзмездно, няма как да имаш задължения. Можеш да го направиш, но категорично не си длъжен или длъжна! А ако някой си е мислел, че си... какво да ти кажа? Заблудените хора с лопата да ги ринеш! С различни заблуди са, но всеки се е заблудил някак.

25.   22, като подмяташ издръжка по закон, защо не кажеш колко е тя?

26.   25 ами колко е - всяко от децата трябва да плати издръжка на всеки от родителите по отделно. И минимална да е издръжката, ако предположим, че са бедни децата им, това са по 170 лв на старец от дете, или всеки вуйчо трябва да дава на родителите си по 340лева. Като ги събереш от трите деца 1000 лева на месец. И за памперси ще има и за заплата на някоя жена от селото да ги гледа.
Ако имат имоти още по лесно предписват ги на някой срещу гледане и готово.

27.   Родителите се грижат за нас, а ние - за децата си, иначе кръгът се затваря.

28.   Грижата за възрастни хора е доста тежка работа, общо взето не всеки може да се справи физически, а и психически с нея. Т.е. не мога да каже, че някой е длъжен да я извършва лично, но съм категоричен, че този който не я извършва лично спрямо родителите си е длъжен да я организира и финансира в необходим размер.
Съгласен съм, че не всеки човек е получил най-доброто отношение от родителите си, може би някои са дотолкова травмирани, че имат моралното право да откажат да се грижат за родителите си в нужда, кото едва ли не само генетично са свързани, но няма нищо друго. И все пак смея да твърдя, че мнозинството случаи са различни. Родителите, а и децата стават жертви на грешни интерпретациии на отношенията помежду им, една дума или действие водят до необясними разриви. Значи един човек може да се грижи за децата си 20 години, ама каже една реплика и хоп наследникът толкова се обиди, че не иска да погледне родителя си до гроб?! Горе една осиновена дама се засегнала, че е осиновена и баща й споменал, че не може да зареже сесетрите си, защото са му кръв. Е, за нея изводът е: а аз не съм му кръв, значи няма да му ида на погребението и ще забравя къде е гроба му?! А дали това е смисълът на въпросната реплика? За мен, като непредубеден човек - не е така, ама ето ви пример за грешна интерпретация с тежки последици. А това, че човекът е преодолял доста стереотипи и е взел и отгледал чуждо дете за свое - това явно е маловажно...
Разбирам, че тези отношения между поколенията са сложни, но нека бъдем на първо място ХОРА, да отговорни и благодарни за това, което сме, като част от всичко това дължим и на родителите, при това немалка част. Редно е да гледаме в момента, в който имат нужда, лично или чрез гледачи, това не е толкова важно, важното е този човек да не бъде изоставен и да има кой да му даде храна и вода, да обслужи основните му нужди, темата е безкрайна, но толкоз, пък и нали знаете - който е дал, ще му се даде...
М, 43

29.   Не е задължение. Всеки трябва да си "постели" за старините за да не се налага да изпада до там, да заъдлжава родата му да си оставя живота и да му бърше г*за. Има си болногледачки и специализирани домове за това(не говоря за някой мизерни разбира се). В днешно време държавата или частника като цяло осигурява такъв вид грижи. Все едно да ме питате нормално ли е детето да се остави на детска градина, или ако си счупите ръка да карате близките ви да ви лекуват. Така, че не е нормално, не трябва да се слага такъв товар на наследниците и трябва да си голям задник за да разправяш, че някой ти е длъжен да ти бърше г*за на старини видиш ли щото едва ли не за това си го направил и цял живот си ял, пил и си се веселил за този момент. Имайте достойни старини хора, а не да я докарвате до там, че с вашите болки и страдания да завличате и наследниците ви.

30.   Не приемам като задължение да помогна на майка си под каквато и да е форма занапред, но тя е човек, подсигурил старините си и докато години наред други обясняваха на децата им, че "Ето ще има човек да ми донесе една чаша вода един ден", на мен тя ми обясняваше, че ще се подсигури и иска само аз да съм добре. Което не значи, че съм егоист, бих помогнала и на нея и на свекъри един ден. Последните ме нямат за човек, но въпреки това. Дете не гледам за да ми дава чаша вода един ден - ще работя и ще направя нужното да не съм му в тежест (ще плащам на човек), в никакъв случай манипулации от рода на "ако ме гледаш ще имаш наследство" няма да има. Ще й отдам всичко безвъзмездно, както моите родители са направили с мен, което не значи че няма да им помогна, за друг тип мислене говоря.

31.   29, много точно казано.

32.   Не съм създала/ отгледала деца, за да ме гледат като остарея,а защото съм обичала човека до себе си и сме решили да имаме деца /начинът е без значение в случая/.
Когато осиновиш дете,поемаш още по-висока отговорност. Или го приемаш с цялото си сърце като свое и става такова , или въобще не осиновяваш. Да вземаш дете с единствената цел да те гледа,да няма свое семейство и деца,да му се месиш във връзките и живота,да му промиваш мозъка от бебе, да угодиш на общественото мнение /още повече в соца /, е всичко друго, но не и родител .
Естествено е да помогнеш .Да се обадиш по телефона ,да отидеш,да напазаруваш,да поговориш,да обърнеш внимание,и не само да се отбие номера...Всичко над това е егоизъм.

33.   Здравейте! Благодаря на всички за коментарите. Правя си заключение, че някои от коментиращите са дошли наистина в 21-ви век /преносно казано/. Как се развиха нещата, ами баба ми почина 4 дни след като навърши 90 г. Тихо и кротко. Просто една сутрин не се събуди. Тя беше по-зле. Дядо ми, той си се справя сам, въпреки че не вижда много добре и трябва някой да го придружава то тоалетната. Скоро навършва 93. С вуйчовците му се разбрахме, те ще го вземат при тях. Тоест при единия. Разходите ще делим. Ту майка ми, ту те.. За жалост такъв е животът - непредвидим и гаден.

Авторката:
Магдалена

34.   Интересно ми е, някой от вас получавал ли е обиди и нападки от брат/сестра в случай, че го приканите към споделяне на грижи/разходи по възрастен родител? Считате ли, че имате право да потърсите солидарно участие от брат/сестра в грижата по родител?

35.   Разбира се, че в случай, че се налагат разходи за гледане на родител, всички деца трябва да дадат поравно.

36.   Всичко е до човека. Ако се случи при мен така, няма да го възприема като задължение. Че аз ще се тормозя,че родителите ми се гърчат някъде, а аз си гледам кефа. Тук не става въпрос да си загърбиш семейството, за да гледаш родителите си. Винаги могат да се намерят компромиси и да се получат нещата. Извинявайте, но ако половинката ти не го възприеме, значи няма душа. Това е човешко да помагаш на човек в нужда. Моите родители гледаха дядо ми 17 години, и аз помагах макар че бях тийн тогава ,но помагането беше да му оставя храна. Дядо беше в инвалиден стол.Нито майка ми, нито баща ми са напуснали работа, за да го гледат. Жалко е,че някои деца не го разбират това. За пример - свекървата беше пред умиране след ковид. Мъжа ми пое всичко. А брат му каза,че нямало какво да направи и нямало нужда да идва. При все,че и двамата работят откъщи. Ами да не би мъжа ми да не работи, да няма дете, да няма жена. Някои хора просто не са ХОРа.

37.   34, естествено, че децата трябва да си разделят грижите и средствата по възрастните родители. Когато получат наследството, ще искат да делят по равно, нали?

38.   Когато си дете, не е възможно сам да се издържаш, иначе ако знаете колко деца щяха да напуснат токсичните си родители и да живеят достоен живот без скандали и бой за щяло и нещяло.

Родителите отдавна не са деца, следователно би трябвало сами в по голямата част от времето си да се грижат за себе си. Аз пращам доста пари на месец на родителите си, отделно им давам нон стоп психическа подкрепа дори и за незначителни неща и пак съм кривата и лошата дъщеря.

Ако всеки човек на този свят се грижеше сам за себе си, светът щеше да е доста по малко нарцистичен.

39.   Не е задължение. Хората трябва да си постилат за старините си. Не може да ядеш, да пиеш и да живееш ден за ден и после ...ООО изненада, аз съм стар и сега ще се метна на врата на наследника ми, щото аз съм го правил.

40.   Кофти е това, наистина. От една страна е нехуманно да оставиш възрастен родител. От друга, не може да си оставиш работата, живота и семейството. Баба ми е на 87, във влошено здраве, оправя се, колкото може. Баща ми е в чужбина повечето време. Не може да си зареже професията и да иде да я гледа. Поне изкарва пари, плаща на домашна помощница да ходи за час-два на ден, да помага.
Говорил съм на тази тема с родителите си. Казал съм им, че като се стигне до там, няма да си оставя живота и да гледам болен. Майка ми е на 63, пенсионира се скоро обмисляме да й купим или наемем апартамент близо до моя, като й се влоши здравето, да мога да ходя по-често да й помагам. А ако се стигне до нужда от постоянни грижи, да търсим хоспис. Бих помогнал за покриване на таксите, доколкото мога. Съответно съм й казал, че не искам наследство. Ако трябва да продаде апартамента си и с това да си осигури достойни старини, нека го направи. Аз бих помагал с пари, колкото мога, бих я посещавал, но не бих живял с нея и да я гледам целодневно.

41.   Не не е задължение, особено ако са унищожили живота ти!

42.   Напълно съм съгласна с 39 и с 40. Човек трябва да заделя за старини докато е млад, а не да разчита или да задължава децата си да го гледат вместо да се наеме някого. Ако това означава да си лишен от наследство ОК.

43.   Не е задължение ако старецът е егоист, който нито е дал нещо на децата и внуците си, нито пък поддържа отношения с тях. Има много такива старци и като ги слуша човек, ще вземе да ги съжали, че са изоставени, ама не е точно така. За всичко има причина. Щом един човек е сам и саможив, няма кой да го погледне - абе, има си причини и не е само егоизмът на по-младите.

44.   Монетата винаги има две страни, ако родетелят навремето е малтретирал детето си би било голяма наглост след години да очаква от същото това дете да се грижи за него , след като цял живот го е мачкал. Има отровни родители, които до такава степен обсебват децата си, че ги правят неспособни да вземат елементарни решения за живота си. Пример за това е бивша колежка на моя приятелка. Техните до такава степен са я обесебили, че не може да се реши от страх да не им се случи нещо да се отдели от тях и да създаде семейство с половинката си. Колко още ще може да я чака човекът докато се събуди и се научи да бъде самостоятелна? Не е нормално жена на прага на 40 те да пита майка си може ли да влезе в басейна когато е на почивка. Класната ми и тя до такава степен се беше отдала на болните си родители, че не е намерила време да създаде семейство и сега е стара мома към 70 г. и живее сама в голям празен апартамент. Грижила съм се за баба, която беше на легло легло след като си счупи крак не я оставихме. След като бана и дядо починаха всички домакински грижи в къщата легнаха на мен и пране и готвене и чистене и на мен понякога ми идваше в повече. Причината, майка ми има психически проблеми (живее си в неин свят, говори си сама, изпада понякога от нищото изпада в истерия и започва да обижда някакви хора, които не е виждала от поне 20 г.,крещи и по балконите, издава звуци подобни на кучешко ръмжене особено когато е нервна и когато я попита човек защо го прави отрича и изкарва другите, че си съобразяваме)Няма как да я завдем на лекар да я дигностицира, тя не желае да отиде на лекар. Наскоро закъса със здравето баща ми викна лекар, изпадна в истерия, заключи се в стаята си и се наложи баща ми да разбива вратата. След цялата тази сцена се наложи да пия усоокоителни, за да заспя. От 2 г. не живея с тях а при половинката ми, но гледам да ги посещавам всяка седмица с малки изключения и да им готвя, пера и чистя . След грозната сцена, която ми дойде в повече реших да си отида оттам след двудневен престой и баща ми едва ли не намекна "утре ако и на мен ми стане мъжа ти ли ще предпочетеш пак". Да ама ако утре имаме дете с него, кое ще ми бъде повече с приоритет? Отношенията ми с баща ми също са сложни винаги ми натяква ако сбъркам нещо, било то в училище, университета или работата, по тази причина отдавна не споделям всичко с него. Като дете ме наричаше неведнъж смотана затова, че бх по - свита и нямам много приятели. И сега нямам много, защото е по - важно качеството а не количеството, от неговите много притяли, които е имал като малък сега малцина се сещат за него. Откакто не живея с тях се чувствам много по - добре. Споделих онзи ден терзанията си с кръстницата ми, тръгна да ме упреква как ако се наложело и постоянно трябвало да бъда при тях и да загърбя личния си живот . Вчера ми видя снимки в социалните мрежи и намекна, едва ли не, че щом нашите са го закъсали със здравето нямам право и да се усмихвам на снимки. Мъжът ми ме възпря да не и кажа някои неудобни неща.
Самата тя е нещастна поради факта, че преди няколко години синът и замина за Щатите с жена си и детето си в търсене на по - добър живот и ги вижда веднъж годишно. И съм сигурна, че ако го закъсат с кръстника със здравето си няма да мисли по същия начин и да иска от сина си да захвърли, всичко което е градил зад граница, за да дойде да ги гледа. Всичко е много сложно с баща ми не чак толкова, но с майка ми не знам как бих се справила.Ако взимаше хапчетата щеше да се държи нормално, но както казах няма как да я накараме да се лекува ако не желае.

45.   44, съжалявам, много съжалявам за това, през което ти се налага да преминаваш, заради родителите си. Най-правилното е да настаните майка ти в психиатрия. Ти си жена в пряка връзка с психично болен родител, за да не отключваш и ти подобни заболявания, е нужно да я поверите на специализирани грижи. Как да го организираш ли? Просто върви на консулт при личния и лекар, опиши поведението и, искай направление, запиши час и я заведи, без да се обесняваш къде я водиш. Преди това говори с лекаря, опиши симптомите и попитай за съвет, как да му доведеш пациента. Изпуснали сте момента, когато се е барикадирала, е трябвало да изивкате полиция с психиатър, да знаеш, че имаш право за друг път, ако се случи подобно изживяване. Обаждаш се и казваш, че имаш нужда от психиатър за родителя и описваш какво се случва. Има такава процедура. После ще я вземат за принудително лечение. Освен да и говориш, че сигурно е в депресия и се нуждае от спокойствие, и ще я заведеш на невролог да и предпише нещо за да се чувства по-добре. Що се отнася до баща ти и кръстницата ти, които се опитват да ти вменяват вина и да те поставят в положение на обслужващ персонал без личен живот, им кажи право в очите истината. Че не смяташ, че е правилно да зарежеш детето си и семейството си, живота си въобще, за да изпълняваш функциите на прислуга и обслужващ персонал, и че не си ги оставила и правиш каквото можеш. А кръстницата си специално така можеш да я насолиш, като и рекнеш, тя да гледа собственото си дете, което чак на друг континент е емигрирало. Запомни, не си тяхна собственост, ти си отделен човек, с отделен живот и емоции. Те са имали щастието да имат дете, което въпреки обстоятелствата и отношението, не ги е изоставило. Аз ако бях, щях да махна всички подобни токсични роднини от профилите ми в социалните мрежи. Въобще повече не споделяй с тази жена нищо. Трябва да си съвършен егоист и много злобен, че да изискваш от собственото си дете или което и да било дете да седи да те обслужва и да ти търпи терора и глупостите.

46.   44, 45 ти е казала доста неща. Аз единствено бих добавила, че не си длъжна и да готвиш и да чистиш. Защо баща ти не го прави това? Кръстницата изобщо не я слушай. Точно пък тя ще ти казва как да си живееш живота. Майка ти има нужда от лечение и ще намерите начин. Водят къде къде по-тежки случаи в психиатрия, вие двамата с баща ти не можете…

47.   Родителите на мъжа ми на по 65 години му заемат времето почивните дни да им "помага", като вместо да е с детето си той кисне по цели дни у тях. Сестра му на почти 40 живее с тях. За пример моята баба е на 92 и от пенсионерка дълги години си даваше едната стая на квартиранти, нищо че не и беше удобно да е в една стая. Сега си плаща за помощ на човек, за съжаление я посещавам много рядко, но тя не изисква помощта, която моите свекърви постоянно искат за себе си. Направо не ми се мисли с годините колко повече време ще му гълтат, време, в което поне веднъж може да заведе детето си на почивка. Имаме чести караници на тази тема и не е изключено да се разделим, не може моето време личното да се води по плановете на свекърите ми.

48.   Преди 4 г. бащата на мой приятел получи инсулт и се парализира, няколко месеца преди това му бяха открили и последен стадии цироза, защото много пиеше. Изживя го много тежко, но нямаше как да си напусне работата, за да го гледа, защото това означаваше да остане на улицата (живее на квартира) и да не може да погасява заемите, в които е потънал. Намери вариант да плаща на негова позната, за го гледа, а ток взимаше дрехите му да ги пере. Дори и в парализирано състояние бийстваше и си търсеше пиенето. Почина след 2 месеца на легло. Не искам да прозвучи гадно, но моят приятел се отърва накрая от това бреме, той почти не се грижеле за него, отглеждаше го в мизерия, понякога го оставаше да гладува, но за сметка на това винаги намираше пари за пиене, накрая след намеса на лелята го отнеха и настаниха в център от семеен тип, майка му взе сестра му а от него изобщо не се интересуваше остави го в при баща му да мизерства. Справя се някак в живота, но уви следва бащиния си модел.

49.   Онзи ден татко ходи да пробва да я настани в психиатрия оказа се дълга и широка казали му първо да отиде в болница да я лекуват за другите и болежки и едва тогава могли да я вземат
. В другата тема на момчето с майка шизофренчка авторът тръгна да не упреква как не ми неудобно да имам личен живот при положение, че майка ми е в такова състояние. Хубаво е да се грижим за родителите си, но не и с цената на нашето щастие.

50.   Мисля , че има към общината хора , който минават да помагат на възрастни , питайте в социала.