Проблеми в отношенията
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1186 пъти
Здравейте! Може би бихте ме посъветвали как да постъпя в ситуация като моята, че се чувствам в порочен кръг.
С мъжа ми сме заедно малко повече от 5 години. Преди сме били съученици в един клас и винаги сме се харесвали, но нищо. След като завърших висшето си образование, се прибрах в родният ми град и ето, че почнахме да излизаме и да се търсим. Всичко беше много хубаво. Година след това му предложих да излезем на квартира, за да можем да видим-как ще съжителстваме, дали всичко ще е наред, също така да бъдем по-самостоятелни, защото всеки живееше с родителите си и си ходихме на гости. Той прие с радост идеята ми и много бързо намерихме апартамент подходящ за нас. Родителите му след като разбраха не бяха доволни от факта, майка му дори плачейки отиде при моята майка, че синът и се изнасял от тях, че не искаме да живеем у тях, защото сигурно ни пречели…и т. н., но тя и обясни, че не отиваме в чужбина, а 2 улици по-надолу и да се успокой! През това време смених работата за друга, на по-висока и отговорна позиция с доста по-добро заплащане, с единственият минус- нощни смени, почни ежедневно на работа. Заживяхме заедно… отначало имах доста трудности с човек, който е свикнал мама всичко да му прави, но му обясних, че постоянно съм на работа и ако може повече да помага по вкъщи с каквото може… Не ми хареса това, че въпреки, че живеем заедно прекарва голяма част от времето си у тях(при родителите), но все пак си казах, че няма за какво да му се сърдя, при положение, че само в почивният ми ден имам възможност да сготвя нещо, а повечето пъти предпочитах да го прекараме заедно и някъде навън… Другата причина за това да искам да се преместим е, че забелязах, че не е от най-сексуално настроените мъже и го отдавах на факта, че все пак у тях е малко неудобно. Макар, че дори като си бяхме вече и отделно нямахме много време за това, тъй като той се прибираше от работа, а аз вече се оправях за моята и излизах…и това беше постоянно. Много исках да сменя работата, но бяхме вързани със сметките вече, пък и исках да имаме добър стандарт на живот, а той не получаваше добри пари. Можеше да намери по-добра работа, но майка му настояваше да му бъде спокойно… и по този начин го ограничи на максимум продавач-консултант… Докато аз работих, той си позволяваше постоянни излизания с приятели… случвало се е и в почивният ми ден да го няма, защото все е на някъде. Година след това ми предложи и направихме сватба. След сватбата решихме да се преместим в къща на моите родители, но там си искаше страшен ремонт. Работих като луда, наемах майстори, ходихме и мебели да поръчваме и се преместихме. Няколко месеца след това дойде пандемията и си останахме вкъщи… През тази една година от сватбата от дъжд на вятър правихме секс и ето, че сега след като сме си вкъщи му предложих по-сериозно да се заемем с правенето на бебче, което и той искаше, но греда… Не е била причината нито родителите му, нито това, че постоянно няма време за това, а той просто си е такъв… рядко му се прави… момента никога не е подходящ… или ще е изморен, или ще го боли нещо, или ще е гладен, или ще е късно вече… За мен това е голям проблем… в предишните ми връзки винаги мъжете са били много активни, а сега направо с пръст в устата останах… При положение, че сме си вкъщи… правихме секс 3-4 пъти месечно. И ето, че съвсем случайно 2 месеца след това с изненада разбрах, че съм бременна. Бях много много щастлива! Имахме финансови затруднения, защото вече на мен и моята работа не можеше да се разчита. Но бременността ми беше прекрасна. Малко преди да родя реши да изтегли кредит, затото му казах, че моите спестявания вече приключиха и аз съм до тук. Родих прекрасно момченце. Месец се гледахме вкъщи вече, когато започнаха истинските проблеми! Мъжа ми разбра, че има вероятност да го съкратят от работа… много се беше притеснил… не ми помагаше… постоянно го мислеше това, всяка вечер излизаше с оправданието, че му е много тежко и се прибираше в малките часове мъртво пиян… аз гледам детето без помощ от никой. Свекървата настояваше често да идва, но не да помага, а уж да види внучето… Като аз съм постоянно недостала и ме заливаше с въпроси от сорта- Ама тва дете защо го мажеш, ама моята приятелка еди как си прави… Ама защо ползваш тези памперси, а не взимаш от по-евтините…Ама това дете с маз трябва да го мажем, ама трябва и да го осолим… и всевъзможни глупости…. Идваше пееше 5 песнички по минимум 10 пъти на висок глас, като по този начин плашеше и детето, но не смеех да и кажа, че ще изляза крива. просто имах чувството, че се опитва да ми играе по нервната система. Ясно и показвах с държанието си, че просто прекалява… бях много нервна и отговарях рязко на всичките и въпроси, свързани с гледането на детето. А тя дори не подозираше, че каматният и син излиза всяка вечер и след 100-ното позвъняване от мен се прибира мъртво пиян… че детето има колики и че почти не спя… Въпреки това, не ми е погонала по вкъщи дори чиния да вдигне. Поне носеще от време на време като е сготвила нещо и то си мисля, заради синът и. Имах трудни месеци… Мъжа ми не го съкратиха от работа, но го преместиха в друг град на 70км да работи и се налага всеки ден да пътува… разбирам го, че е изморително…Като се прибере вкъщи се паркира на дивана и иска да си почива, най-често с телефона в ръка. Отношенията ни станаха ужасни… Аз съм супер изнервена постоянно… Постоянно му мрънкам да стане да свърши нещо, че от веднъж не възприема и трябва да повтарям по няколко пъти… Няма женалие да ми помага, нищо не иска да върши по вкъщи, имаме и двор за оправяне… а аз с бебе на ръце не се справям. Иначе като му оставя детето да гледа, го гледа, ама всичко останало…. Всеки ден се караме… все едно няма мъж в къщата… за нищо не мога да го помоля, защото отговора е винаги-изморен съм. Пък да не ви говоря за нежност или изобщо някъкви интимности. Позволявал си е да ме удря… наскоро това направо си беше побой. След поредния ден на дивана го помолих за нещо да стене да свърши и се прави, че не ме чува и си разглежда телефона.. Дръпнах му го от ръцете и той стана и започна да ме налага с юмруци… Ходих с дълги дрехи и ме беше срам да се покажа навън след това…простих му, но поговорих с него, защото всичко това се случва пред детето, което скоро ще започне и да разбира какво се случва… Както си бяха нещата… така и си продължиха… Опитах се да поговоря с него… предложих му да се разделим, защото повече не издържам да се чувствам по подобен начин-самотна, търсеша внимание, подкрепа, обич, разговор и т. н. Но той беше категоричен, че това няма как да стане и да престана с моите глупости… Каза ми също, че без детето никъде нямал да мръдне… Много често му казвам вече да се разделим, да си събира багажа… знам, че без него ще ми е много трудно, но не мога повече да търпя подобно отношение… Но нищо… дава ми пълен игнор… като искам да говоря с него. Дори наскоро предприех да отида при нашите за една вечер с детето… като се прибрах дори не ме пита къде сме били… Не знам вече как да постъпя. Обичам го този човек, дете му родих, но от негова страна никакво уважение… твърди, че ме обича. Но не мога да го позная. Не знам вече как да постъпя.
Благодаря ви, че прочетохме моята история.