 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не искам да се отделя от нашите!
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1534 пъти
В повечето случаи е обратното - момче мамино синче и не го признават, ама аз ще го карам съвсем честно. Жена съм, на 23, онзи ден ги направих, години. Студентка съм, близо до София живея в околните градчета и съм си с нашите. Пътувах до унито със собствената си кола или автобус, сега като съм онлайн съм си в нас. Откакто се помня все съм била до нашите и не искам да се отделям. Казвам го на всеки, с когото се сближа. Не знам имам ли проблем, но все пак да си излея душата.
Моите приятели главно се изнесоха по общаци или квартири, но аз не исках. И да подчертая - живея в къща, но голяма и съм много самостоятелна що се отнася до задачите. Аз пера своите дрехи, аз си готвя храната, почиствам моите стаи и така. Нито майка ми, нито баща ми се месят. Но аз съм ЕМОЦИОНАЛНО вързана за тях. Не искам нито да съм далеч от тях ако ще в мезонет в Дубай, нито да срещам партньор и с него да се изнасям. Ако имам мъж един ден или той ще дойде да живее с мен, или няма начин да се отделя от нашите. Ясно, разбирам, че имам проблем, но няма как да го поправя. Обичам ги и искам всяка минута просто да знам, че са близко. Те не са постоянно вкъщи, работещи и заможни (не се хваля, просто са заети хора), но да знам, че са тук и мога да ги гушна, да говоря очи в очи с тях. И не, дори финансово зависима не съм. Работя като координатор, изкарвам достатъчно пари, по-рано имах още една работа, не съм им в тежест. Просто искам взаимно да сме си подкрепа.
Също така няма да има мъж, който да обичам повече от баща си и да мога да се изнеса и да оставя баща си (както и майка си, само казвам). Съвсем пък не разбирам жените, които отиват при чужди родители. За мен на първо място винаги ще са моите. Имах гадже, украинец, студент по медицина тук. Той живя кажи-речи у нас, но искаше да заминем в Англия да се реализираме и натам или да се върнем тук или са останем, както се стекат нещата. И нямаше да берем ягоди, аз имам компютърни умения, знам 3 чужди езика, а той щеше да е ако не лекар стажант, то като мъжка медицинска сестра при това в частна болница. Но не можах да оставя нашите и той остави мен. Иначе като беше тук се разбирахме и стоеше у нас, не е давал зор за квартира. Той ми е единственият. Аз живея в страх да не се налага да се отделям по-далеч от нашите. Била съм максимум седмица на море, в чужбина и почнат да ми липсват и моя собствен роден дом.
Ходила съм на психолог няколко пъти, но отвътре като ми идва тази неестествена привързаност. Те самите не са токсични - не ме обсебват, не ме и игнорират, най-грижовните, но не досадни родители, които съм срещала. Самата ми майка ме съветва като по-добре за мен да се отделя рано или късно, но не мога и това е. Именно за това си стоя само с една връзка.
Иначе у нас съм правила купони, канила гости, както плащам 1/3 от сметките, не съм на квартира. При това по собствена инициатива. Както казах гаджето е живяло, следователно правили сме секс, спорили сме, никой не ни се е бъркал. Но емоционално съм котва. Ако ми излезе като преди в чужбина или в друг град, та аз дори в друг апартамент без нашите не искам да се местя, ще си пропилея живота. Има ли хора като мен и как го превъзмогнахте? И има ли мъже, склонни да живеят в голям дом (1 етаж, но много стаи) с родителите на жена си, които по никакъв начин няма да се бъркат, просто жената да е близо до тях?
И да вметна, не съм асоциална или грозна - имам приятели, излизам си, ходя на фитнес, на специалисти за външен вид и така, но просто се прибирам после в нас и това е. Тоест не само че не се отделям, но и не мисля за отделяне. И нашите никога (освен като непълнолетна) не са ми държали сметка в колко се прибирам, колко харча, правя ли секс и подобни. Просто вкъщи ми е рай.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 96e8f73707 |
|
1. Разбирам те,но рано или късно всеки се отделя. Просто се опитай да го превъзмогнеш. Разбира се,че не е лесно човек да напусне родния си дом,или дори да не е роден,то домът в който е живял преди да реши да се изнесе. Но всичко е в главата,трябва просто да приемеш,че все някога ще трябва да го направиш. Ако можеш на първо време да си вземеш квартира близо до родителите ти,за да може по всяко време да ги виждаш,най добре квартира,която можеш да стигнеш и пеша без да ти се налага автомобил или рейс,така ще ти бъде по спокойно. Сега се стресираш,защото си мислиш че.нече ти е време да живееш отделно от тях,но не мисля все пак 23 г. Рано ти е още поне според мен. 27-8 вече си е възраст но 23 според мен си е ранна възраст за такова решение(лично мое мнение). Желая ти успех,дано успееш да го превъзмогнеш.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: d526b3fa04 |
|
2. Нали знаеш, че родителите не живеят вечно. Я помисли какво ще правиш, когато някога не са живи. Аз пък отидох да уча в София най-вече, за да съм далече от родителите си.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 12b6759af4 |
|
3. За мен идеята да съжителствам с нечии родители е ужасяваща, включително и с моите, но не е така при всички хора. В този ред на мисли номер2 е 'малко' злобен/злобна.
Споко, не си за психолог. Има мъже точно като теб, за които се намират доста жени, които да ги искат и да се съобразяват с тях. А щом казваш, че вашите не са досадни и апартаментът е голям... Много жени се навиват да живеят с родителите на мъжете си в къде-къде по мизерни условие, че и деца раждат в тези условия, че и домакинстват заедно със свекървите си. Защо да не може и обратното? С бившия ти приятел просто сте имали различни приоритети. Продължавай да каниш интересни хора у вас, със сигурност ще се появи точния за теб човек.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 160846657b |
|
4. Единствено дете ли си?
Няма лошо да си обичаш родителите и да искаш да си край тях. Но може би емоционалната ти превързаност към баща ти ти идва в повече. Казваш, че не можеш да си представиш да обичаш мъж повече от баща си и живеенето с чужди родители ти е странно. А искаш някой, който да живее с твоите, които за него пък те ще са чужди.
Остава само да намериш някой за когото живеенето с твоите родители няма му е проблем... По принцип живеенето с нечии родители не е толкова добре и започват проблеми и дрязги от всякакво естество. Но все пак много зависи и от хората донякъде как ще го предразположат и т. н. и той до къде е склонен да ги допусне...
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: d6a204c362 |
|
5. Живей си там където ти е най-добре никой не те кара да се отделяш от вашите и от домът ти! Който те обича ще се съгласи да живее у вас! Не смятам, че имаш проблем!
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 57ec51720f |
|
6. Да, имаш проблем. Тази привързаност не е нормална. Очевидно не си срещала още любовта щом смяташ, че родителите ти са най-близките на този свят, искаш да ги гушкаш по всяко време и не можеш да си представиш да обичаш някой мъж повече от баща си. Аз съм омъжена жена с две деца и много щастлив брак и ще ти кажа, че именно това усещаш след време, но с партньора си, ако е правилният за теб. Разни гадженца не ги броя в това число. Аз лично не бих живяла с чужди родители и не бих се занимавала с човек като теб, който очевидно има проблеми. Звучиш откачено. Иначе евалата за директността и откровенността. Наистина много мъже искат точно същото, но не си го признават. Друг е върпосът какви жени им се вързват. Ако държиш да живееш с вашите, не очаквай мил, красив, умен, успешен, страхотен баща, а по-скоро мъж тип скопена подметка, който е готов да се навре в чужда къща и да слуша и да изпълнява. Не забравяй и че родителите не са вечни. Рано или късно ще ти се наложи да се разделиш с тях. Помисли си каква искаш да бъдеш тогава. Самотна стара мома, която ще ни пише как животът й е приключил и иска да се самоубие или щастливо омъжена жена, която има с кого да сподели и превъзмогне мъката си.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 139419b431 |
|
7. До авторката - поведението не е налудничаво, разбираемо е. Винаги търсим зоната на комфорт. Там ни е най-добре и сме сигурни, че няма да имаме тревоги. Обаче според мен все пак трябва да помислиш за изнасяне. Може да е някъде близо до вашите, но да си отделно. Ще се научиш да живееш и без тях, а повярвай ми това е ценно. Обожавам цялото се семейство до девето коляно както се казва, изключително прекрасни хора да, голяма съм късметлийка, но няма нищо по-полезно от това да се научиш да живееш първо сам, а после да изградиш и свое гнездо. А има и друго - наскоро преживях много загуби на близки. Знам как боли и какво е, но когато си свикнал да живееш отделно е по-лесно да се справиш поне в ежедневен план. Нека вашите са живи и здрави още много време, не ме разбирай грешно.
До номер 6 : не мисля, че такива квалификации са нужни за мъж, който ще отиде да живее при родителите на жена си.
Случаят на родителите ми е точно такъв - поради различни обстоятелства са били принудени да живеят с родителите на майка ми. Но баща ми не го е направил, защото е "скопена подметка", а защото е знаел, че това е жената на живота му и е готов да изтърпи малко неудобство, за да бъде с нея. И напротив - умен, красив и достоен мъж е. Еталон за пример.
След 2 години са успели да се отделят, появили сме се аз и брат ми и вече и ние сме самостоятелни хора. И съм благодарна на баща си, че е взел решение да последва майка ми навсякъде, иначе нямаше да имам такива чудесни родители.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 8137776be3 |
|
8. все някога ще трябва да се отделиш от родителите си.
можеш да живееш в квартира близо до дома ти така че да ги виждаш всеки ден.
Дотук добре да приемем за нормално не искаш да се лишиш от комфорта си.
НО това ми се струва откачено да пишеш. че не може да обичаш друг мъж повече от баща ти.
Не е нормално.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
