Споделена история от Семейство |
Страх ме е от собственият ми баща!
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1394 пъти
Здравейте, след 3 месеца правя 17, а все още ме е страх да питам баща си за каквото и да е. Примерно след няколко дни е Нова година и приятелят ми ме покани да празнувам с него и семейството му, а мен ме е страх да попитам баща си. Попитах майка ми, но тя каза "Ти хубаво ще питаш мен ами баща ти? ". Съща така баща ми не харесва особенно много приятеля ми, защото приятелят ми е мюсюлманин (не турчин, просто с друга вяра/религия)... Таа... според мен страхът ми от баща ми се дължи на факта, че като по-малка той ми се ядосваше от нищото, биеше ме, обиждаше ме.... абе изобщо отвратителна работа... също преди някакво известно време помня, че хвърли кучето ни от дивана и то падна лошо и аз естествено като всяко привързано дете му се развиках, че кучето не е плюшена играчка, за да го хвърля така и тогава той побесня.... започна да ми крещи, да ме нарича със всякакви обидни думи (мизерница, лигла и т. н. ).
Моля ви за съвет как да преборя страха си от него и да го попитам да карам Нова година с приятеля си!
Благодаря ви предварително! <3
|