Споделена история от Семейство |
Наследствените врътки и "нашите хора"
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 947 пъти
Здравейте! Пиша това във връзка с темата на една мома, според която цялата небогослужебна утвар отивала в ръцете на първородното дете, а пък ако било и момче едва ли не още приживе му се приписват и устройват Дионисиеви пиршества. Оставих и коментар под темата преди малко. Аз съм единствен син и съм по-голям от сестра си. "Баща ни" има друго дете от друга жена, което никаква сестра не ми е. Аз имам една сестра и тя е родена от майка ми. Тая иска да налапа апартамента на баба ми и с дъщеря си да вземат и моя дял. Чичо ми деца няма, и неговият апартамент иска да вземе тая кобра. Ако ли не, ще разпродадат всичко и ще си цепят кешовицата, защото ме мразят, да може един лев да не взема. Много гнусна и подла рода имам, само дядо ми беше човек, ама той затова пръв се загуби... Нито кола имам, нито "баща ми" ми е дал ей така един лев да си имам. Фаворизират сестра ми и това е. Къде са тия апартаменти и коли дето бълнувате не знам. Никога не съм бил на второ място, даже и място не е имало за мен. "Чувам" се с езиците, с всякакви чужденци се разбирам (не говоря за противния език, който се опитват да ми го пробутат за "световен"), за немски, руски, испански, италиански, турски няма никакъв проблем. И тоя "световния" го разбирам, но мразя да отговарям на него, звучи ми противно. Та завърших с отличен успех. Никаква реакция, както при нещо негативно. Ако има негативно, на момента ставам виновен за всичко, от глобалното затопляне, през умишленото съсипване на турската лира до бомбите в Кербала. Същевременно на сестра ми всичко й се дава като на заслужил майстор на спорта. Един ден отивам у баба си, имаме лозе. Викам й "дай да ида на лозето да видя как са нещата". "Ооо, ама ние го продадохме". Тъй ли?!? И аз що разбирам година след това? Всеки си прави каквото си иска, та не знам наистина от къде ги взимате тия апартаменти, коли и ниви.
|
