 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Изнасяне от вкъщи(токсични родители)
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1744 пъти
Момиче съм на 21 години.
Имам приятел, който обичам страшно много, той ми е най-добрия приятел, дом, семейство и мой бъдещ съпруг.
Давам си всичко за него и от негова страна виждам същото. Просто искам да опиша любовта, която имаме, за да вникнете в историята ми възможно най-силно.
Той е бедно момче, живее в апартамент под всякаква критика, мъчи се да го оправи колкото да може да се живее в него(под наем е). Няма кой знае каква възможност, няма лъскави коли или дрехи, но го обичам заради отношението му, вниманието му и държанието му към мен. До тук няма кой знае какъв проблем, но родителите МИ.. Те са хора, които са материаристи, отгледана съм в супер токсична и проблемна среда. От както се помня от мен е изисквано изключително много неща(училище-отличие, излизане навън с приятели-нулево, за да бъда максимално заета с образование)Не живеем в много лукс, но пък като погледнеш майка ми ще кажеш “тия са бая богати”Все е в някакви скъпи дрехи, обувки и обича да парадира с това. Казва кое колко струва без дори да си я питал, например. Държат се лошо с мен, проблем им е, че оставам да спя в приятеля ми, че работя дори, че излизам и ми държат сметка за какво харча парите ми(работя по 12 часа на ден, за да имам собствени средства). Тук идва и ред на въпроса ми след като набързо разказах историята ми.. Как да ги подготвя възможно най-внимателно, за това, че искам да се изнеса? Как да подходя, без да ми се обидят, защото ги познавам и ще го направят.. Няма да ми говорят, няма да ми вдигат телефона и няма да искат да ме виждат(сигурна съм). Как да постъпя, след като смятат приятеля ми за “прошляк”?
Така се обръщат към него.. Боли ме, да ме карат да избирам между него и тях. Е, ето избрах, просто не знам как да им го съобщя. Ще бъда благодарна на адекватни съвети.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 912cbd8da0 |
|
1. Сродители като твоите нямаш голям избор, единствения начин е да се изнесеш и после да изчакаш да им мине сръднята.
Ти си им дъщеря колко да ти се сърдят, ще им мине по скоро от колкото се надяваш, дори мисля че ще се опитват да говорят с теб за да те разубедят да се прибереш отново при тях.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 5611973e9d |
|
2. Да ги подготвяш ли? Я си стегни багажа и дим да те няма! Живейте щастливо и да не ти пука!
Преди години, родителите ми категорично ми заявиха, че няма да ми позволят да се оженя за жена ми, понеже е израснала в дом за сираци. 10 години по - късно - аз и тя сме женени, с хубави доходи, голям апартамент и две щури дечица на 6 и 8. Родителите ми ми се молят всеки месец да видят внуците. Аз категорично им заявих, че ще ги гледат само на снимки. Да бяха мислили.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 2e2a914a20 |
|
3. Събираш си нещата и отивате да си живеете с чоека, който обичаш.
Иначе историята ти е все едно тази на моя братовчедка. Страшно красива жена, интелигентна...и я докараха до лудост, буквално. Сега е на 45. Сама като куче вечно в някакви депресии. Тоя не е подходящ, оня не е подходящ, скандали вкъщи, ще учиш това, щото е "перспективно", ще свириш на пиано, ще се учиш да рисуваш...И накрая я побъркаха. Направо я смазаха. Вече нищо не става от нея. Бяга от хората. Неподдържана, запусната, никакво самочувствие, живее от едната шепа лекарства до следващата.
Голяма си, вземи си живота в ръце и спри да живееш живота на другите, дори да са ти родители. Очертай си територия и придобий самочувствието да я защитаваш. Който иска да влезе в нея, трябва да е по твоите правила. Всичко друго ти гарантира огромни проблеми в бъдеще.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: f89acd825e |
|
5. Родителите на жена ми са същите. С жена ми се познаваме от деца. Заедно сме от 12 годишни. Те нищо не подозираха, мислеха си че сме просто добри приятели, понеже бяхме неразделни. Разбраха едва когато бяхме на 14 и жена ми забременя. Нямаше как тогава, трябваше да им кажем. Ония откачиха и я принудиха или да абортира или да ги даде за осиновяване ( без успех и в двата случая, слава, Богу ) и като бе стана я изпъдиха вярвайки че и нашите ще го направят. Причината беше не само че бяхме млади ( така си беше ) но и че аз съм от бедно семейство и без баща ( оставил ме е клгато съм бил на 4 ). Е нашите ( бедните ) я приеха и още тогава и я обикнаха като тяхно дете. Това беше първата бременност. Следващата беше 3 години по-късно и също не беше планувана. И в двата случая не ни беше лесно но се справихме накрая. На 18 се оженихме, на 20 заживяхме отделно. На 21 се замогнахме и си купихме наш дом, като освен това си построихме къща извън града. Днес имаме жилища във всички големи градове в България и сме обиколили света няколко пъти. Аз вече не съм беден ( не бях от момента в който жена ми каза, , Да" когато подписахме. Още преди години родителите на жена ми започнаха да правят опити да са част от живота ни. Първо изпратиха леля й да разузнае къде живеем и как живеем, после започнаха да пращат брат й да идва у нас и накрая се опитаха да дойдат и те. Е не ги допуснахме. Не са достойни. Реваха, караха се но ние сме непреклонни. Сега искат да виждат децата ( същите които самите те де опитаха да убият ) и да са част от живота им ( както и от нашия ). Постоянно предявяват нереални претенции от сорта че видиш ли ние сме длъжни да им простим щото това е в миналото, че не сме имали право да ги разделяме от внуците им и че заради тях е трябвало да им простим и други такива. Е, грешат. Не им дължим нищо, камо ли прошка или уважение. Те ни предадоха. Предадоха дъщеря си като й обърнаха гръб когато имаше най-голяма нужда от тях. Сега не ни трябват. И не ги искаме в живота ни. А затова могат да се сърдят единствено на себе си. Каквото са надробили : това ще сърбат. И където са си постлали : там ще легнат. Това е.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 95890bbdca |
|
6. Никак не ги подготвяй. Багажчето, информативен тон и да те няма. Това си е твоят живот и на никого не си длъжна!
|
...
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 233c191620 |
|
7. Няма да го приемат добре. Ако си свикнала на добри условия, да не запискаш след някой и друг месец като поживееш при изгората. Едно е да си гукате вечер, друго е да си домакинята там и да чистиш, готвиш, переш и т. н. Не казвам, че няма да се справиш, но трябва са си наясно какво реално значи съжителство с мъж. Върху теб ще падне цялата шетня и т. н, плюс ако и условията са кофти.... Плюс битовизми и сметки. Любовта е до време. Според мен прекалено витаеш в облаците.
Родителите ти сигурно искат най-доброто за теб. Няма родител, който не е такъв. Изнеси се, щом искаш. Ама после да не мрънкаш колко е тпудно и как принцът е станал на жаба.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 534ae62997 |
|
8. Читаво момиче се - живееш живота си не според очакванията на другите и това е. Няма лесен начин да им кажеш в случая - просто им казваш истината, какво ти чувстваш и че се надяваш това да не се превърне в проблем за отношенията ти с тях. В края на краищата всеки прави избор и живее с последствията от него - това важи и за теб, и за тях. Ако искат да схващат. Слушай интуицията си. Успех с изнасянето!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 0e4796e945 |
|
9. Какво се случи, изнесе ли се, каза ли им?
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: ff6b9fcd6f |
|
10. Просто се изнасяш без да им казваш. Ако те обичат ще ти простят.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
