 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Възможно ли е на майка да не се интересува от децата си?
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1564 пъти
Здравейте!
Жена на 38 г съм, омъжена с две деца. От много години ме измъчва една мисъл и тя е, че на майка ми не й пука нито за мен, нито за сестра ми. Акъла не ми побира тази мисъл. Как е възможно една майка да не се интересува от децата си? Ще разкажа малко за нея. Детството у е било много тежко. Баща й я тормозил, психически и физически. Все й повтарял, че не може да в понася. Също така е биел и майка й, все са я карали да помага в домакинството и да гледа по- малките си сестра и брат.
Омъжва се на 21 г за баща ми, който се оказва същия като баща й. Ужасен е. Биеше я, обиждаше я, харчеше си парите, не й помагаше в отглеждането ни. Тя е много нервна, крещеше, все скандали, изпадаше в нервни кризи. Много често си изкарваше яда на нас. Обиждаше ни от малки, беше много строга, маничка на чистотата и по цял ден, а понякога и нощи ни говореше за татко, за свекърва й, за баща й. Още от 9-10 годишни знаехме за живота й и тя всеки ден ни разправяше случки, дори се повтаряше понякога. Нейните роднини ни помагаха, я с храна, я с пари. Тя много често беше без работа, не знам защо. Ние със сестра ми ходехме на училище като просячета, със умалели дрехи и понякога без при за закуска. Растяхме с мисълта, че татко нямаме, но имаме майка светица отдала живота си за нас. Отгледала ни сама и търпяла баща ни заради нас, за да нямаме втори баща защото сме момичета.
Така. Когато станах на 25 срещнах съпруга си и се преместих в София при него. Тогава дойде шока за мен. Майка ми звънеше по телефона, не да пита как съм, а отново да се оплаква от баща ми. Иначе когато баща ми е на вълна да е добър съпруг, да я глези, да се разбират, тя е щастлива и тогава сякаш е само с него и се дразни с нас. Не може всички да се разбираме. Пред говори за сестра ми, пред нея за мен, после за баща ми, после пред него за нас. Та когато си беше в добри от още ви с него, не ми се обаждаше. Родих първото си дете, бяхме в ремонт и я помолих да дойде за 2 дни да гледа бебето, аз да изчистя след ремонта. Отказа ми. После я поканих на мой рожден ден, отказа ми, че да се видела със сестра й. Не се сеща да попита справяме ли се финансово, мъжът ми добре ли се държи с мен, трудно ли ми е с малко дете, как е в работата. Ходя си при тях 2-3 пъти в годината. За нея да не ме вижда 2-3 месеца е нормално. Вече след 3 месец започва да пита няма ли да си ходим. Като си отидем въпроса как сте не се задава, слагат вечеря и гледат телевизия. От внучетата почти не се интересуват. Преглътнах всичко, не искам никаква помощ от тях, примирих се, че са такива. Гледам все пак да ги уважавам, гледам да не се караме, звъня им да ги питам как са, имат ли пари, ако нямат да им изпратя. И аз не съм богаташка, но винаги ще отделя някой лев за тях. Сестра ми живее в същия град, има бебе. Майка ми е отишла точно 2 пъти за една година. Веднъж й се обадих да й кажа, че сестра ми има нужда от помощ, че не е спала от 2 дни и тя каза: Няма да ходя да й помагам, какво толкова не може да се справи. В днешно време и памперси и перални има. Така, че разлика в отношението между двете ни няма.
Наскоро се бях скарала много сериозно с мъжа ми. По принцип не у споделям нищо, и да исках няма кога. Тя винаги говори за себе си и ако аз започна нещо да разказвам, отменя темата или не слуша какво й говоря. Тогава й се обадих и през сълзи й обясних как мъжът ми е е обидил и че се замислям за развод. Уж каза, че биха ме подкрепили каквото и да реша. Очаквах да се обади вечерта да попита как съм, дали съм се успокоила. Чаках още 3 дни, на четвъртия се обади и каза, че не ме е търсила, че не знаела мъжа би дали не е вкъщи. После им ходихме на гости пак не ме попита дали сега той се държи по- добре. Даже се държаха с него по- добре отколкото с мен. Наскоро пък звънях да честитя рождения ден на баща ми. Той не вдигна телефона, няколко пъти, защото ми се разсърдил, че аз никога съм му вдигала телефона от първия път. С две деца съм и телефона не ми е приоритет. Така. Тя е знаела, че той се сърди и казала пред сестра ми, че тя нямало да се бърка да се оправяме. Предполагала е, че аз ще се чудя баща ми защо не ми вдига точно на рождения си ден, но отново не се сети да ми звънне една седмица. След като се обади и аз й казах, че на нея не й пука за нас и звъни рядко се ядоса и ми затвори. Вече 2 месеца не се чуваме.
Като гледам другите родители как се интересуват от децата си, ми става много мъчно. Не искам нищо от нея, освен може би да усетя загриженост. Много съм закоравяла, не споделям с никой нищо, но и аз съм човек и имам нужда да усетя подкрепа.
Съпругът ми не пропуска възможност да ми каже, че дори нашите не се интересуват от мен, той също си позволява да ме обижда по много грозен начин и знае, че няма къде да отида. От него също съм разочарована, но това е друга тема.
Благодаря, че ме изчетохте. Малко ми олекна, но не мога да повярвам, че жената която е дала всичко за нас, може да живее без да ни потърси с месеци.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: aa86b38531 |
|
1. Ето, отрицателите на Истанбулската конвенция да четат. Виж, майка ти е имала тежко детство, после то се е повторило в брака й. Тя или е закоравяла емоционално, просто да оцелее, или си изкарва яда от лошия си живот на вас със сестра ти. Ако можеш прати я да ходи на психотерапевт. Не чакай от нея положителни емоции. Свиквай с това. По-важното е как си ти в твоя брак. Не допускаш ли същите проблеми - груб съпруг, който се държи лошо с теб? Това е важното. Сега си голяма и си сама. Така е в живота. Обичай се и се уважавай и не позволявай мъжът ти да се държи лошо с теб. В краен случай си намери работа, ако не работиш и се разведи с него. Ще се справиш. Децата растат и в един момент ще са самостоятелни. Така че бъди силна, гледай себе си и не търси подкрепа извън теб Успех.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 21a26e0559 |
|
2. Всичко е възможно, има всякакви хора, включително такива, които могат да обичат единствено себе си.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: fff8f5aeea |
|
3. По-сериозният ти проблем е с мъжа ти. С него си семейство. Маминка я остави вече. Явно, че нещо не е наред. Няма какво да направиш. Обаче с мъжа си трябва да се разберете. Не може да те обижда.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 3e15efd7c0 |
|
4. Недей да мислиш, как всички родители са добри пък само твоите лоши.
Първо порасни, отдели се емоционално от родители си.
Второ, не очаквай от никого нищо.
Три не си длъжна на майка си финансово, тя те е длъжна да ти помага, в тази връзка прочети правило две. Защо и предлагаш пари? Това не е редно, ако тя ти поиска помоли, можеш да помогнеш, но да не е постоянно.
Мъжът ти се държи така, защото ние сме огледало, отражение.
Чети, развиват се, защото ще повториш грешките на майка си. С нея са се държали лошо, тя се държи лошо с вас, утре ти ще се държиш така с децата си и няма да го осъзнаеш.
Гледай себе си, бъди позитивна, ясно покажи на мъжа ти, че така не може да се държи с теб, но не с крясъци, а наложи граници твърдо, но с любов.
Твоите родители са позволили да имат такива отношения, не можеш да ги накараш да се променят, да те обичат, да те питат как си.
Не става, аз напуснах България поради тази причина. Чуваме се все по-рядко, няма какво да си кажем, раните ми са дълбоки, много боли, но какво можа да променя? Държа се добре, а ми се иде да крещя, прибрах се последно преди 3 г. с куп подаръци и положителност, все недоволни, мрънкащи, искат и още и още.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: eba2841507 |
|
5. Че как да не е възможно? Възможно е.
Синът ми е 16 години и откакто се разделихме с майка му преди 14 години, тя не е вдигнала телефона да го чуе как е, добре ли е, жив ли е. Родителите ми помагат с каквото могат. Бившите ми тъстове - също. Тъщата щеше получи инфаркт като ѝ разказах за цялата случка преди 14 години. Тъстът не можеше да повярва. Това беше тяхното "златно яйце". Те самите си признаха как са правили повече за нея, отколкото за сестра ѝ и брат ѝ (това го разказах и в тяхно присъствие). Сестра ѝ каза, че никога не е съмнявал какъв боклук е бившата ми жена, а брат ѝ беше отвратен от кака си. Затова, пък, са големи фенове на новата ми жена. От нея имам дъщеричка на 8. Синът винаги я е приемал за сестра, а жена ми - за майка.
|
...
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 1c06a4133c |
|
6. Авторката съм. Аз никога не съм разчитала на никой. Сама се оправям в живота. Никой с нищо не ми е помагал, помощ не търся. Единствено ако наистина нямам изход ще го направя. Закоравях доста. Примирих се, че са такива и ги търпях. Само, че и аз съм човек и аз искам от време на време някой да го е грижа за мен. Не съм робот. Писна ми да слушам оплакванията на майка ми от този и онзи и да не попита аз как съм. А на мен например нещо ми гори отвътре. Със съпруга ми е същото. Хич не му пука за мен. Да и аз като нея налетях на такъв мъж. И уж имам самочувствие, уж му се ежа понякога, но какво от това? Знае, че с две деца и заплата от 1000 лв няма къде да отида. Вижда, че родителите ми не се интересуват от мен, с тези при на квартира няма как да излезна и си прави каквото си иска. В много отношения прилича на баща ми. Мислех, че ме обича, но в няколко ситуации се убедих, че не е така. Това е страшно за едно човешко същество. Да знаеш, че нямаш родители( при живи такива), нямаш съпруг, приятели. Моралната подкрепа е нещо много важно, не я търся постоянно, но в някои моменти имам нужда от нея. Всеки гледа себе си. Реших да се дистанцирам от такива хора и да гледам себе си и децата. Пък един ден може би ще намеря сродна душа.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: d69690865b |
|
7. Не е светица, просто е била притисната от обстоятелствата и си е мислила, че е нямала друг избор. А и е по-удобно да вменява на вас вина, вместо да я потърси в себе си и в изборите си. И моята се изкарваше майка-светица и че заради нас едва ли не се е отказала от живота си, спряла е да работи и какво ли не. Реално след раждането не е могла да си намери нова работа. Пред всички роднини и чужди хора се свиваше и отстъпваше, а на нас със брат ми си изкарваше агресията, биеше ни, крещеше, обиждаше ни и ни настройваше срещу баща ми и неговите роднини. Представяше се като майка-героиня, посветила се изцяло на децата си. Реално си избиваше върху нас нервите и негативите, защото нямаше върху кого другиго. Натякваше все как се жертва заради нас. Насаждаше ни постоянно чувство за вина. Тя толкова много прави за нас, а ние каквото и да направим все не е както трябва и не е достатъчно. Само критика, никога похвали. Сбъркана работа. Защо е раждала и тя не знае - деца не е искала, но свекърва и почнала да и натяква и тя родила по нейните собствени думи, за да се отчете.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: b036ac2d3d |
|
8. Добре, че осъзнаваш, че не се интересува от теб и децата ти, в този смисъл страни от нея и не го преживявай, нито си виновна, нито нищо. Аз съм свидетел как мъжки майки по същият начин с внуците си два пъти годишно, но мъжете не го осъзнават как майките им не им пука за внуците и търчат да помагат. Значи виж, остави я.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 8b40391722 |
|
9. Напълно е възможно. Светът е шарен. Много жени имат деца по задължение, защото все още го има абсурдното схващане, че без деца жената е нищо. Затова, поради някои огорчения от моята собствена майка, аз реших да нямам деца. Нито ги искам, нито се вписват в начина ми на живот и просто не виждам смисъл да ги имам. Убедена съм, че имам ли деца, ще съм ужасна майка и само ще ги накарам да страдат. Подобни теми само затвърждават решението ми. И около себе си, в своето обкръжение от роднини и познати, имам наблюдения на нездравословни родителски отношения.
Родителите не могат да контролират всичко, и все пак, всичко започва от тях. Жалко, че малцина имат доблестта да се запитат, стават ли изобщо за родители. Понякога ми се струва, че трябва да има лиценз за родителство, като в антиутопичните фантастики.
Много деца нямаше да са тормозени, пребивани и убивани от родителите си, ако точно те не им бяха родители. А нали интересите на децата трябва да са на първо място?
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: b114c74c3d |
|
10. Не я мисли майка ти. Тъжно е че не те обича но вече имаш дете. което да мислиш.
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: b114c74c3d |
|
11. Това е ужасно номер 5. Как може майка да не се интересува от детето си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
