 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Мразя бебето си!
преди: 3 години, 5 дни, прочетена 5404 пъти
Моята история може би е по-различна от масата тука и явно ще получа доста злоба и обиди от много други, но искам просто да я споделя, не толкова за да получа съвети, и да разбера дали има и други като мене тука.
На 26 съм и с моя се запознах 2017 година. Започнахме като много добри приятели виртуално и само няколко месеца по-късно се сближихме и всичко беше чудесно. Виждахме се, пътувахме заедно, посещавахме приятни места, почнахме да живеем заедно при моите родители докато не се преместихме края на 2019 и всичко продължи да е добре. Но малко след средата на 2021 разбрах, че съм бременна. Не казвах на никого. Чувствах се много потиснато, мислих за аборт и бях готова да го направя, но моя добра позната ми даде съвет да си помисля, че можело да ми провърви с това нещо, че съм можела да го обикна и реших, еми добре нека опитам и го задържах. Това беше най-голямата ми грешка. След първия триместър гледах по-оптимистично с повече надежда, че нещата ще продължат добре, но уви. След раждането му през март започнах много да се отдръпвам от това бебе, не изпитвах нищичко към него, чувствах се много отчаяна когато го изписаха, беше ме страх дали ще провървят нещата или ще стане зле. За жалост всичко започна да върви надолу. Моят приятел беше много щастлив, много му се радва, а аз мълча и стискам зъби, за да не го нараня. Но края на април чашата преля и му споделих какво чувствам. Той продължава да ме умолява да го обикна, а аз мълча и се чудя какво да му кажа, защото ми изглежда невъзможно да заобичам това нещо. Не просто не го обичам, мразя го! Животът ми се превърна в тотална дупка. Гледам го и си викам "това е нашият син" но нищо не мога да изпитам. Напротив, присвивам омразно устни. Всяка секунда прекарана с него ми е противна. Дори времето навънка ми е противно с него. Все едно някой ми сложи белезници, но на живота. Няма да си простя, че си го причиних. Ако можех да върна времето назад, щях да го направя на секундата и никога да не допусна тази грешка, но за съжаление е много късно. Просто не мога да изпитам нищичко отвътре към него, чувствам се в безизходица. Постоянно си мисля колко хубаво беше преди. Питам моя помниш ли това, онова, беше много хубаво, а той ми казва, че живея в миналото.
Подцених факта, че може да се забременее толкова лесно, като знам колко много жени се опитват и не могат с години, а други стигат и до инвитро. Как можа точно на мене да се случи толкова бързо, а тези които искат толкова силно дете не могат. После казвали, че бог си знаел работата. Като чуя това, направо се гневя отвътре. Ако го обичах нещата щяха да са коренно различни, да полагам нужните грижи и връзката да е добра. Може би ако беше момиче щеше да е по-вероятно да я обикна, защото исках момиче. Срамувам се от факта, че съм майка, защото не ставам за такава. Майките обичат децата си. Майка ми иска да ходя на психолог, но дори и с помощта на такъв, не знам как ще се оправят нещата, дори малко. Само дето ще се хвърлят камара пари. Познавам двойка, която е в подобно положение, с разликата, че още не са направили дете. При тях мъжът се дърпа, а жената болна на тема бебе. Не знам кой е егоиста в случая, кажете вие....Може би и от двете страни?
Едно е сигурно, връзката ни не е като преди Усещам, че върви надолу заради ненавистта ми към бебето. Поне той е любящ баща и от скоро обмислям да се върна в моя град и да започна някаква работа, за да му помагам финансово, но не мога да живея с това бебе. За сега само го мисля, но все повече клоня към този вариант. Много ме боли от факта, но смятам че това би било най-малко болезненото решение. Не исках да се стига до тука, много обичам половинката си, но усещам че тези негативни емоции почват да пречат и на обичта ми към него. Май понякога е по-добре да живееш сам. До такава степен се бях привързала към този човек, че жертвах моето щастие, за да е щастлив той. Сега сигурно и него го боли, но това е положението. Хубост на сила не става. Нямам щастието да изпитам тази майчина обич, за която толкова се говори. Едва ли някой някога е разбирал как се чувствам. Всеки мисли само за своите изгоди.
Обиждайте ме, кълнете ме, все ми е тая. Аз си нанесох достатъчно голям удар, така че другите минуси не са ми от особено значение. Ако не сте сигурни, че искате деца, по-добре не правете.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: d719392bbb |
|
53. Номер 52, аз съм човек, който не обича дискотеки, прекалено социални среди, камо ли с. кс. И отчасти си права за децата израснали без майчина обич, но какво да кажем за 60-70% от децата, които са израснали с родители, които са давали и правили всичко за тях и накрая стават едни долни неблагодарници, които гледат на родителите си като на джоб за пари и подаръци и изобщо не ги признават за личности, които са ги отгледали с много труд и лишения. За момента помагам повече финансово, но ще го изразя директно, аз към моето дете ще съм сериозна и няма да му мине номера с лиготиите. Ще му осигурявам само храната, дрехите, образованието и от време на време нещо различно, разбира се ако полага старания в положителна посока. Ще се научи да цени най-важните неща в живота, а не да се превърне в един неблагодарен глезльо. Ще кажа и нещо положително, възхищавам се на жени, които макар всичките трудности през които са минали от начало до край, особено без мъжките подкрепа и помощ са се съхранили психически и са дали всичко от себе си да отгледат децата си, особено ако са повече от 1. Моята братовчедка е минала през този ад и много я уважавам, че се е съхранила. Моята леля също е минала през този ад, нямали са подкрепа от така нар. си мъже и сами са се оправяли. Мразя такива мъже, които правят деца на жените си и после ги зарязват. Като не искат деца защо са ги направили. Съща така са ми разказвали случки, по-често за синове, които се превръщат в абсолютни неблагодарници към родителите си, използват ги, възползват се от тях и не ги имат за нищо. Единия родител се поболява, после другия заради такива екземпляри.
Благодаря на хората, които са проявили малко или много разбиране, защото това не е рядко срещано състояние, и само който го е преживял знае за какво става на въпрос.
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: 7f14a31b3f |
|
54. Може би наистина ще е по-добре да се отдалечиш, да видиш как ще се чувстваш. Недей да се обвиняваш за нищо. Ти не си първата, нито последната. Познавам много жени оставили децата на баби и дядвоци или на бащи. Не разбирам съдниците тук. По-горе някой спомена лицемерните майки и е прав. Масово раждат и после се чудят на кого да прехвърлят детето. Показателен е факта, че възпитанието е оставено изцяло на учителите. Огледай децета по улиците - масово са нахални, нагли и невъзпитани. Това е защото едни жени са раждали, а не е трябвало. Аз съм ставала свидетел и на по-фрапиращи неща. Една приятелка след раждането не се справяше и редовно крещеше на 3 месечната си дъщеря "Да пукнеш дано". Това си го позволяваше само пред мен. Иначе на улицата, сред други хора, пред бащата беше много любяща и грижовна майка. Такива неща се случват, защото според някои хора всички трябва да имаме деца. А това не е така. Аз за себе си знам от ученичка, че няма да имам деца. И до ден днешен съм на това мнение.
Ж, 29
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: 27d8507986 |
|
55. Така се чувствал, защото мъжът ти не те поглежда. Не прави секс с теб, спи в друга стая. Съжалявам, мило момиче, но щастлива майка може да бъде само тазу, с която партньорът й прави секс
Ако можех да върна времето назад, никога нямале да родя дете на такъв човек. Аз от самото напало не исках да раждам дете, чувствах, пе животът ми ще се преобърне с главата надолу. Така и стана. И не заради детето, а затова, че той не ме поглеждале години баред. А нито бях дебела, нито имах стрии, нито гърдите ми провиснаха. Изовах се в затвор и колкото и да е късно, по-добре да си взема детето и да се махна. По-добре самотна майка, отколкото в тайава връзка.
|
| преди: 2 години, 18 дни hash: 6c8c491b35 |
|
56. Оо, хайде стига с тези деца и "стигмата" да нямаш такива.
Това да имаш деца на времето е било за да има кой да ти помага да копаш на нивата. Нещата се промениха от тогава.
Който има акъл, не би си причинил подобен проблем, колкото и да го обвиняват старите баби в егоизъм.
А тези, които се натискат доброволно на ножа, не мога да ги разбера.
Както гласеше старата приказка "едни рвеат за деца, други от деца"
|
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
57. Може би авторката има следродилна депресия. Донякъде я разбирам аз също имах но не съм мислила по подобен начин за детето си. Исках си момиченце и си имах момиченце. Радвах и се. Тежаха ми грижите за нея, недоспиването, липсата на организация, исках си свободния режим обратно.
Може би след време авторката ще я обикне. Може би пише такива неща, защото няма кой да я отмени в грижите за детето. Може би ако само й се радва ще я обикне и няма да си мисли такива неща за нея.
Или като почне да полага грижи за нея постепенно ще я обикне.
При някои жени майчиния инстинкт не се появява веднага нужно е време да свикне човек, че трябва да се грижи за някой друг. Човек се привързва към този за когото се грижи. Обичта не се появява веднага.
Аз също забременях непланирано. Но сега вече си обичам детето и искам да се грижа за него. Но щом авторката мисли такива неща него е трябвало повече да се пази. Приятелката на авторката е дала съвет нищо лошо в това да остави детето но авторката е трябвало добре да помисли преди да го задържи. Може би авторката го е оставила за да върже мъжа.
Аз осъзнах, че искам да се грижа за детето си едва когато ми го отнеха.
Така, че чувствата на авторката също могат да се променят ако остане за кратко сама.
|
...
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
58. Добре е човек да има деца стига да има кой да ги отнеми в грижите за тях. Детегледачките са супер.
|
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
59. Не съм съгласна, че жените трябва с лека ръка да изоставят детето си. Трябва да се борят за да може да се грижат по-добре за тях. Да, не е лесно човек да промени начина си на живот, появата на нов член на семейството не винаги носи щастие но човек трябва да се бори да преодолее лошите чувства и да почне да се грижи по-добре за детето си.
А и дори един родител да не обича детето си той е длъжен да се грижи за него. Добре е и някой да отменя родителите в грижите за децата.
И родителите трябва да разпускат.
|
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
60. Не съм съгласна, че децата носят най-голямото щастие. Щастието е различно за всеки човек.
|
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
61. Номер 24 прекаляваш с думите си към авторката. Майките не винаги се привързват към децата си. Нужно е време човек да се привърже към някого за когото се грижи.
Не си ти така, която ще каже какво е най- голямото щастие на света.
|
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
62. Не е лесно човек да свикне с появата на нов човек в семейството но тези думи са ужасни, които авторката използва за детето си. И на мен не ми беше лесно като се появи бебето ми но не съм мислила такива неща за него.
Не мога да оправдава авторката за тези думи.
|
...
| преди: 2 години, 17 дни hash: 5de0c63c1e |
|
68. Номер 52 създаването на живот не е най--прекрасното нещо на света.
|
| преди: 2 години, 16 дни hash: 41f4995466 |
|
79. Не я съдете прекалено строго жената. Появата на дете е галяма промяна в живота на човек.
Вие пък се изживявате светци.
Но съм сигурна. че и вие имате кусури. Идеални хора няма. Всеки човек грижи.
Замислете се за това какви сте вие и после съдете жената.
|
| преди: 2 години, 15 дни hash: 2547727c92 |
|
82. Може би авторке си мислиш. че не обичаш детето си защото е бебе. Но като почне да разбира да говори може да се сприятелите. Ще може да си говорите за всякакви неща. Ще си имаш приятелче за цял живот.
|
| преди: 2 години, 14 дни hash: 78137c7abd |
|
85. Поне прочети малко сок да се държиш с него, за не викаш, крешиш. Вке пак носиш отговорност. Оман нужда от помощ, майки, лели, баби за имаш хора около теб да го гледат. Дай го някой да го гледа и отиди някъде да си починеш.
|
| преди: 2 години, 13 дни hash: f317da57d4 |
|
...
| преди: 2 години, 13 дни hash: 6b225a46ac |
|
87. С много болка прочетох написаното от теб!
Ти си сбъркан човек с неправилна ценностна система...
Знам, че няма да ме разбереш сега, но заради другите хора, които са в подобно на твоето положение, с цел да съм полезен поне на тях, ще напиша някои неща.
Първо: никъде не пишеш, че сте сключили брак с бащата на детето ти, а това е нещо много важно. Защо?
Защото, когато човек живее с любимата си без брак - живее в беззаконие и прогневява Господа! А когато сключи брак - над семейството му вече има Божие благословение!
(говоря не само за граждански, а и за църковен брак)
Второ - това дали човек ще има деца или не - не зависи само от него и от жена му, а е Божия работа! Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
Трето - относно децата:
Децата са едно от най-прекрасните неща на този свят!
Разбира се, когато човек не е голям егоист, обича ги силно и може да живее и да се жертва, ако е нужно, за тях, и ги е възпитал правилно.
Едни от най-хубавите ми мигове в този живот са били, когато се връщам от работа, звънвам на звънеца и дъщеря ми бяга и отваря, и с любов ме посреща и се хвърля на шията ми, целува ме, прегръща ме като вика от радост Тате, Тате... Това усещане и чувство няма как да се опише напълно и сравни с нищо друго!
(Тук говоря за нормални хора, които обичат децата си и ги възпитават строго, но с много любов. )
Разбира се, човек не е длъжен в този живот непременно да създава семейство и да има деца! Има и друг по-висш път - живот на служение на Бога - като приеме монашество... Но и това не е за всеки.
А в твоя случай, когато засега не изпитваш любов към детето си - какво да направи човек?
Ще ти кажа, че човек невинаги веднага започва да изпитва любов към детето си. Понякога са необходими години, докато постепенно сърцето му се изпълни с тая любов.
Понякога е нужно много време, докато човек осъзнае, че е станал родител и трябва да носи определената за това отговорност! И че трябва вече да живее не само за себе си за своите забавления и развлечения, а трябва да се лиши от много неща, да се жертва, да обикне... а това невинаги е толкова лесно!
----------------------------------------------
Така че моите съвети към теб и към хората, които са в подобно на твоето положение са:
Да се обърнете с цялото си сърце и душа към Бога, да го обикнете и да се въцърковите (говоря за православната църква)!
Да не роптаете и да не недоволствате!
Да продължавате да носите кръста си и да се стремите да го правите както трябва! Всеки човек има свой кръст и трябва да го носи...
Да имате търпение, смирение, духовна мъдрост и разсъждение!
Странник
|
| преди: 2 години, 12 дни hash: 46defe82af |
|
88. Най-добре дай бебето за осиновяване! То ще намери любов, а ти почивка! В края на краищата трябват и сурогатни майки!
|
| преди: 2 години, 12 дни hash: dc03fab9a0 |
|
89. Авторке извинявай, но ако наистина не си го искала, никога е нямало да рискуваш да се получи. Такива оправдания ама аз не исках, ама то не беше планирано, това са пълни глупости. Предполагам не си циганка за да плещиш подобни несвързани неща. Само циганин може да каже че не си бил планирал бебето а то се получило. Все едно някой да играе на руска ролетка и да ми говори, че не бил планирал или очаквал да гръмне револверът като си го опира в главата и дърпа спусъка. А вземете се в ръце малко...
|
| преди: 2 години, 12 дни hash: e014717b0c |
|
90. Не съм съгласна номер 88. То така е най-лесно но трябва да се опита жената да се бори с трудностите. Обичта към бебето не идва веднага ни нужно е време човек да обикне някого.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 13243c6f27 |
|
91. Как си сега, година по-късно? Аз се намирам в описаната от теб ситуация в момента. Родих през май и не го понасям! Грижа се за него, развивам го, масажирам, люшкам го, пея му, но не го искам. Провалих си живота. А на всичкото отгоре съм и в село в Германия. Приятелите ми са в БГ. Аз очаквах да започна работа и да си ходя поне 4 пъти в годината, за да не ми тежи раздялата с тях и семейството ми. Но ей го на и съм заточена вкъщи. Мъжът ми и аз се оженихме някак набързо. Любовен чат 1 година и 2 вижданки за по седмица. Той е 8, 5 години по-малък от мен. В момента съм на 35. Не иска нещо да се връща в БГ, а аз копнея за живота си там. Зарязах мечтаната работа, която имах от пуста любов … и сега зверски съжалявам. И за детето, и за брака си. Направо ми иде да си тегля ножа! Съчувствам ти искрено!
|
...
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 614ed9eb3e |
|
92. Историята на авторката е стара, от преди година, но много поучителна. Нека я прочетат всички моралисти, които настояват, че всяка жена става за майка и всяка е длъжна да стане такава, без значение дали го иска или не. И не, човечеството няма да се затрие, ако хората, които не искат деца, нямат деца. Е, като жени като авторката са станали родители без да го искат, по-добре ли е? Това са 3 провалени живота и 3 човека, които ще са нещастни с години (вкл. и едно дете, което няма да има щастливо детство). За какво? Защото баба Мара, която по цял ден седи на пейката пред блока твърди, че всяка жена трябва да стане майка? И то даже на няколко деца. Или чичо Пешо, които буквално живее в кръчмата смята, че България изчезва, защото младите нямат деца. Сорри, ама щом на България не и пука за мен и никой не прави нищо хората да не бягат, тогава защо на мен да ми пука и да раждам дете? Защото баба Мара и чичо Пешо смятат, че така трябва? Ама после не те ще го гледат това дете, нали? Така, че напълно е права авторката, като не ставате за родители, по-добре е да нямате дете, отколкото да създадете един отчаян човек, който ще мрази всичко и всички заради нещастното си детство.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: d719392bbb |
|
93. Напълно съм съгласна с 92 и разирам 91. Както са казали хората човек се учи от грешките си. Никой не знае какво може да му се отключи в следващия момент. Животът е непредсказуем, жесток. Винаги трябва да сме подготвени са лошите неща. Относно родителството, определено не е за всеки. Не на всеки може да му издържат нервите с тези лигави бебета. Когато една жена се готви да става майка, трябва да има поне още един възрастен човек, близка, която да е винаги в готовност да помага. Не е за сам човек!
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: c92a755578 |
|
94. Само като прочетох -запознах се с моя... разбрах, че от теб нищо не става. Такива, които приемате партньора си като моя или мойта сте тотал щета. Непригодни за съвместен живот и създаване на семейство.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
