Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Варианта на Номер 4 е добър. Така сигурно и майка ти ще е доволна. А за така нареченият ти баща ще е чудесно отмъщение дето за втори път се гаври с детето си.

7.   Обясни това на майка си, и и кажи, че ако тя няма да се чувства добре ти няма да приемеш...
Аз мисля че и дължиш 1 мнение и според твоите приказки, тя държи на теб много така че няма да те лиши от собствен дом.
А ако не ти е удобно можеш да я продадеш и да си купиш нова..
Все някога ще имаш деца, така че се замисли дали и те заслужават живот в лишения и по квартири...
Обсъди го с майка ти и приеми... В крайна сметка, баща ти ти дължи много повече от 1 къща...
Успех

8.   Хора, не мога да повярвам!
Бащата не дължи никаква къща - изобщо никой не ни е длъжен в този живот, а да сме отмъщавали - просто нямам думи!
Човекът моли за прошка и за друг шанс в живота си, готов е да даде на дъщеря си всичко, което има, което е градил в тези 17 г., а ние тук говорим за отмъщение. Какво ще спечели от това отмъщение авторката?
Едно потупване по рамото от гордата си майка?

Какво ще загуби - възможност да има баща все пак, децата да имат дядо, да има родител в страната, да има човек, който за час да ? погледа детето, който да е до нея тук и сега, ако мъжът ? я изостави, ако се разбоелее, ако мъжът ? се разболее.
Родителите са много повече от къщите и парите, които ни пращат по Уестърн Юнион!
Засрамете се и престанете да гледате турси сериали, а прочетете малко елементарна християнска етика... погрижете се за мира и духовното си равновесие и давайте любов и прошка на хората около вас. Който е роб на гордостта и ината, само ще загуби, който прощава и обича хората около себе си - ще печели, не само къщи, а преди всичко любов и добри емоции - къщи се купуват и се продават, но хората - това е уникалното и БЕЗЦЕННОТО в живота!!!
Да имаш баща, който иска да бъде част от живота ти - това е много повече, отколкото много хора могат да си мечтаят. Да ти дава къщата си, за да можеш да си родиш и изгледаш твоите си деца в нея, а ти да му се подиграеш и да продадеш и потъпчиш дара му и волята му- това е гнусно отмъщение. Дано авторката не е такава.
А.

9.   Aу Номер 8 ще ме разплачеш. Само че е малко късно за сълзи. 17 ГОДИНИ не я е потърсил даже да я види. Ква прошка. Къв баща. За какво въобще говориш.

10.   А бе номер 3 не става въпрос че авторката няма мозък и не може да решава сама,а за благодарност и уважение към жената,която е пренебрегнала себе си и желанията си за да осигури на детето си нещата от които има нужда,а милият и тати се е държал всякаш няма дете.Изглежда номер 3 тия чувства ти чужди,но както и да е авторката си знае най-добре.И за никво отмъщение не се говори,просто е някак смешно и безочливо да забравиш че имаш дете и в един момент да се сетиш и да започнеш да го отрупваш с подаръци я с някоя корестна цел,я да си успокои съвестта.И не е редно да обвиняваш майка и че е горделива,тъй като авторката никъде не е написала,че майка и е забранявала срещи между нея и баща и през всичките тези години,а баща и сам не е желаел да види детето си...е кво да говорим повече

12.   Хора, ами по вашата логика, тя няма баща - каква къща иска тогава?

Мен малко ми намирисва тази история.
Авторке, кажи как той описа обстоятелствата около развода си, защо не те е потърсил?

Аз лично го намирам за нелогично, един мъж да не потърси детето си, а да строи къщи за него, вие как мислите?

Логиката ми подсказва, че този човек поради някаква причина е бил отблъснат от майката, може и да му е било забранено да вижда детето, знам ли.

Колкото до самата майка, не виждам, защо авторката трябва да се съобразява с нея за решението си.

„благодарност и уважение към жената,която е пренебрегнала себе си и желанията си за да осигури на детето си нещата от които има нужда“

Не уважавам такива майки, съжалявам. Тя за мен е избрала лесния път, оставяйки детето си на бабата. Може да му е осигурила „нещата“, но не е била тук за детето си като майка. Ако така погледнем на нещата - то и бащата ще изсипе сега една къща, ако сумираме, тя има по-голяма стойност от „нещата“, които майката е осигурявала.

Едно мога да кажа, познавам много самотни майки - най-добрата ми приятелка е такава - може да не живее материялно добре, но всеки ден си е с детето, целува го преди сън и му помага в училище, готви за него, просто е майка.
Поелите из чужбина гурбетчийки, оставили дечицата си тук, за мен не са никакви мъченици, напротив.

Пак е повече от направеното от бащата, но ето - той пък сега иска да е действително до дъщеря си - не само с къщата, а и да живее до нея, да помага с внуци и т.н.
Защо да е обидно на майката?
Аз ако бях майка, бих се радвала, ако бащата на детето ми се интересува и иска да се грижи за него. По-добре късно, отколкото никога!

Да не говорим, че прошката е висша добродетел и прощавайки също откриваме неподозирано щастие.
Аз бих простила, но бих простила не заради къщата.
17 години без баща, но следващите 17 ще имам, а детето ми ще има дядо, с когото да си играе.

Моят баща е алкохолик, изобщо не се е грижил за нас - майка се бъхтеше от работа и ни изхрани - две деца. Простихме му и сега баща ми е при нас. Нито къщи ни е дал, нито евра ни е пратил.

Човекът, бащата, изобщо хората са най-голямото имане. А той предлага и къща на авторката, дом, който е градил за уж забравената дъщеря. Няма логика.
Нека авторката го пита, но съм сигурна, че е имал своите си причини до сега да не я потърси
A.

13.   ООО приемай. Моят баща не ме потърси до 20та ми годишнина и цъфна с един куфар пари и много сълзливи истории. Купи ми апартамент, купи кола, подсигури образованието ми и накрая ми каза "Сега трябва да ме гледаш!"

Познай.. Продадохме всичко, със събраната сума си платих мастъра в Америка и на никого не съм длъжна. С тези пари, можеше да си пзволи болногледачка до края на живота, да е мислил като не ме е търсил 20 години. Да не говорим, колко ли братя и сестри имам нейде по света.
Дават ли ти - ВЗИМАЙ !
Успех !

14.   Ако беше жив Елин Пелин сигурно щеше да каже: ”Боже, колко злоба има в този свят, Боже”. Всички сме заразени от завист и омраза. Радвайте се на малкото, което имате, почитайте родителите си, обичайте децата си и бъдете добронамерени към хората. Животът няма цена, за да го пълним със злоба. Адмирации към А. - напълно споделям вижданията му/й. Успех на Авторката!!!

15.   Хора, за какво живеете бе? Нима цялото ни щастие се свежда до това да си имаме дом, кола, работа - или на прост език пари??? Това ли е щастието? Авторке - за майка ти щастието е било да отгледа детето си и да го възпита по най-добрия начин. Нима за теб щастието не е да имаш щастливо семейство? Лиспата на собствено жилище пречи ли ти да си щастлива? Отговора на този въпрос би ти помогнал да вземеш решение.
Успех и дано да направиш най-доброто за себе си.

16.   Както винаги, в една тема е пълна с идиотски прояви. Е па такива жалки коментари до сега не съм виждал. Няма да е зле всички останали, които са поствали в темата да прочетат внимателно това, което съм написал.

Към авторката: Найстина е много странно че получаваш финансова помощ от майка ти като си омъжена и си на 26, но да оставим това настрана. Наще се разведоха когато бях в първи клас, от тогава нито съм чувал баща ми, нито съм го виждал. Преди няколко години, скрит прод прозореца на село, (подслушвайки баба ми и дядо ми) разбрах че той е починал, от напиване. След година-дбе разбрах че ми е оставил сметка в банка, с пари които сто процента е събирал с години. Замисли се малко. Нито нещо е знаел за мен, нито нещо аз за него, и все пак се е погрижил да спести толкова пари за мен, без да ме познава въобще, вместо да си ги използва за свой нужди. Ти имаш шанса да имаш нещо, което аз съм загубил, без аз да имам дума по въпроса, преди много време. Разбирам всичките неща, които майка ти е правила за тебе, жертвите които е правила за тебе заслужават всякаква похвала, но това в момента не е за нея, а за теб. Каквото е станало, е станало преди години, а предполагам знаеш колко МНОГО неща могат да се променят па дори за един месец. Дай му шанс на човека, и се опитай да направиш всичко по силите си по някакъв начин да се оправят нещата, поне това им дължиш.

-Death_Blade ^

17.   И аз мисля, че трябва да го обсъдиш с майка си и ДА! БАЩА ТИ ТИ Е ДЛЪЖЕН щом те е създал. Родителите трябва да се грижат за децата си поне до пълнолетие. Щом живееш на квартира е по-добре да приемеш.

18.   Да и аз мисля като 13,
всички съжаляват "горкия татко", а може би татко се е наживял, докато мама е гледала детето и се е трепала, сега се сеща че остарява и ще остане съвсем сам...
а майката никой ли не я съжалява, момичето че е расло без родители и в лишения?
Мила моя, помисли за бъдещите си деца, приеми къщата, но преди да му се довериш, първо разбери защо се е сетил след толкова години

19.   Към Номер 3 (А. ) : много ми харесват коментарите ти-полезни и смислени:)

Ginger

20.   Говори първо с майка си и виж какво мисли
пък и баща ти един вид ти е длъжен.
но в никакъв случай не се продаваш!

21.   Задължително приеми!
Ако на теб ти е леко във финансово отношение - ще можеш да бъдеш полезна на майка си или поне няма да си в тежест, още повече годините й напредват.
Също така това е начинът самата ти да си по-пълноценна майка, а не да живееш като скот и да изпадаш в унизителни и тежки положения заради недостиг на средства. Финансовите затруднения с годините се натрупват и драмата би била неизбежна.

Не допускай паричните проблеми да те преборят заради криво разбрана принципност, гордост и съвест - думи, които нищо не значат, защото все пак това, което вършиш не е престъпление, а спасение!

22.   Не се продавай! Няма безплатен обяд. Баща ти има едно наум - най-вероятно да го гледаш на старини.
За каква гордост и твърдоглавие на майка й пишете? Че я е оставил сама с дете и тя на майна си райна е работила като робиня за да го изгледа докато той безгрижно си е живял и СПЕСТИЛ пари, (защо ли не ме очудва)? Авторката да сумира издръжката от майка си за тези 17 години и ще види, къде й е домът от нея. Но кръвта си е кръв и генът - ген, може и да има нещо от баща си - както баща й се е отнесъл с нея, така и тя - с майка си.

23.   От авторката. Първо да ви благодаря ,че проявихте интерес и се включихте в темата. Не уточних, че баща ми навремето беше човек, с много властен характер, ревнив и обичащ алкохола, често е удрял майка ми пред очите ми. Сега годините са го променили. Много от вас мислят, че майка ми сама е избрала лесния път. Може и така да е. Но и аз бих постъпила така, когато няма как да купя обувки на детето и на себе си, и в същото време да осигуря пари за прехраната. Съвсем не ме оставила на бабата, защото е искала да е сама, много пъти съм имала възможността да заживея там, но аз искам тук да родя децата си. ( Сега не започвайте- ами какво правиш тук)

Казах, че майка ми помагаше финасово докато започна работа, и че сега пак е зад мен- това не означава, че чакам издръжка на 26. Разбира се, че всеки родител би помогнал на детето си и на 40 да е то, когато то има нужда от пари! Не гледайте от тази страна, никой не ме издържа. За отмъщение, няма смисъл да коментираме.

Родителите не си ги избираме. Не става дума за материалното в живота, или за тази къща, а за това че мога да наряня някого, и ми се искаше да зная ей така, странично мнение. Имаше още един коментар, че мога да съм щастлива и без дом - мога разбира се, не съм се вайкала, че нямам. И сега съм щастлива, но съм сигурна, че всеки който живее на квартира, мечтае да за собствен дом. Пак ви благодаря! На всички :)

24.   Пак съм авторката, пропуснах да кажа, че не знам майка ми да е забранявала, срещи с баща ми. Напротив, на всеки мой рожден ден и Коледа, очакваше той да се появи или поне да се обади. Когато и казах, че сме се срещали, единственото което ми каза, е че поне знаем че е жив и здрав. Неговите родители, също не са ме търсили. Но и той ми е мил, независимо от всичко.

25.   Тцтцтц да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли докато четеш коментарите. Драги коментиращи, авторката не ви пита конкретно да вземе ли или не къщата, или да ''бие шута'' на баща си и т. н., тя явно си е преценила, че ще се съгласи баща и да и препише къщата и да заживее там (а признавам и на мен да ми се налагаше да живея на квартира и да не съм в цветущо финансово състояние също). Въпроса е, че не знае как ще погледне на това майка и, как ще се почувства. И моя съвет както и на номер 2 е да споделиш с майка си (въпреки, че по-надолу побързаха да изкритикуват и това мнение). Кажи и какво става, какво ти мислиш и разбира се как е по-добре за теб, защото си на 26 достатъчно голяма да създадеш семейство, а на квартира ако сега ви е зле, представи си с едно дете какво ще е. Колкото до баща ти... и аз съм по-склонна да смятам, че това с къщата не е безкористно, явно се е наживял човека и може да се е стигнало до там, че друг освен теб да не иска да го погледне, знам ли. Но поговори с майка си и и обясни, че това е най-доброто решение. Подържай си нормални отношения с баща си, разбираемо е да мислиш и за него, но за мен лично един баща е недопустимо да остави детето си, да не се интересува от него, и един ден да се върне и да се опитва да подреди нещо, което всъщност никога не го е имало.

26.   Мила авторке...
Ситуацията с моето семейство е близка до твоята...
С разликата, че аз живея с двете си сестри заедно с майка ми и вуйчо ми в двустаен апартамент, който е наследствен...
Баща ми плаща 200лв. на месец ИЗДРЪЖКА за 3 си деца...
Какво да ти кажа.. аз никога няма да приема нищо от него...
Той цял живот не се е интересувал от нас, сега е твърде късно...
Сама си знаеш мила, но аз на твое място няма да се поколебая и ще го сложа там където му е мястото, а именно извън живота ми!!!
Павлина Хр.

27.   Сложна ситуация... Не знам какво точно да напиша, но ще е горе-долу следното. Бившият ми изостави дъщеря си, когато беше на 1 год. и 8 мес. Аз се боря всеки ден да оживеем, тичам насам-натам като кон, чудя се кой вход по-напред да изчистя и къде още да отида да изкарам левчета за храна, животът ми е едно надбягване и водене на детето в детски клуб, после прибиране/защото тя не е на градина, няма места... /. Господинът за година и половина раздяла не е дал лев за дъщеря си и явно няма и да даде. Не съм го съдила за издръжка, няма и да го съдя. А човекът си живее по купончета, приятели, алкохол и животът му е лайф из лайф! Знам, защото живее на 10 минути от апартамента ми, където живея аз с детето. И след някоя и друга година като остарее, да се сети че има дете, пък да му приписва имот, че тя да го гледа на старини? Никога! Къде е бил, когато събирах левчета за хляб? Къде беше, когато изкъртих вратата на собственото си мазе и извадих всичко, де е метал, за да го завлека в Надин? Къде беше, когато тичах по снимки и сума ти ангажименти за пари и се прибирах по 12-1 часа скапана от умора? Къде е таткото, когато я приспивам, преобличам, къпя, чета или просто си играем заедно? Когато и готвя, когато падне и заплаче, тичам да я прегърна, да сложа лепенка на крачето? Къде е, когато я уча да си обуе обувките и да си облече якето? Къде е на пързалката, където малката си играе?
Миналото не може да се върне и да се плати. Но трябва да се оцени. Най-вече кой е бил до теб през всички тия години като човек. Сама го казваш-майка ти ти е дала всичко.

28.   27, шапка ти свалям, но не знам ти какво имаш общо с „майката“ на авторката. Нещата, които ги описа, че правиш като майка, авторката не ги е получила и от майка си, а само материалното и няколко разговора по телефона. Ти за мен си истинска майка, но не и тази жена. Съжалявам, това са ми убежденията. Не е случайно, че за авторката родителството се изразява само в материалното, в къщи и пари - нещата, които ти описа, тя може би не е познала никога, което е много жалко и достойно за съжаление. Не е виновно момичето, но да поставяш жена като майката на авторката в една категория с теб самата? Хм.... много подценяваш призванието си на майка, а то е повече от паричките за хляба (както описа ти самата). Парички за хляб може и държавата да ти даде в някой дом, но къде е майката? За мен, авторката точно толкова майка има, колкото „държавните“ деца имат майка. Подобно на мнозинствоот от тях и тя чака да ? се пустне наготово... материалното... друго тя и не познава.
Ако погледнем така на нещата, бащата, които се появява с материалното в много труден за авторката момент, не е по-малко родител от „майката“. В светогледа на авторката, родителството са парите, които можеш да си вземеш от Уестърн Юнион, къщите, в които можеш да живееш на готово...
Това ти е толкова далеч от светоусещането, 27, че си нямаш и понятие. Факт е, че не всички майки са избрали като теб трудния път, има и „родители“, които са избрали лесния. За мен и двамата родители на авторката са равноправни в това отношение. Тя е достойна тяхна дъщеря, защото при нея можеш да си закупиш или откупиш явно място в живота ?. Аз не вярвам, че при теб е така, 27, както и не вярвам, честно казано, че бащата на детето ти ще се обади някога. Не искам да ти се меся, но не ти прави чест и на теб, че не се бориш за издръжка, колкото и малка да е тя. Това е фалшива гордост, тук става дума не за твои пари или подеяния, а за ПАРИТЕ НА ДЕТЕТО ТИ. Затова осъди баща му, защото тези пари му се полагат.
Но иначе - просто шапка ти свалям. Ти за мен си истинска майка, но и ти един ден няма да имаш право да се бъркаш в решението на детето си, в случай, че реши да прости на баща си. Понякога децата са по-мъдри от родителите си.
А.

29.   Немога да повярвам какво чета. Гледам и не вярвам на очите си.
Баща ми ме остави, когато бях на 12. Сети се за мен на 22, опита се да ме залъже с една къща, но аз му казах следното:"на улицата ще остана, ще прося, ще проституирам, ако трябва, но с теб нищо общо не искам да имам". Само аз си знам какво ми беше през годините. Още повече не бих предала майка ми, която каза че няма нищо против, но аз много добре знаех че дълбоко в себе си има, просто иска най-доброто за мен. Но най-доброто за мен не е миризливата му къща, в която бих се намразила само ако ми стъпне крака. Аз си имам достойнство в крайна сметка. Няма прошка за него. То така и баба знае. Като остаряват се сещат и се опитват да си купят децата с пари. Продажниците да му мислят.
Подкрепям напълно:9, 13, 22, 26, 27. Много добра е идеята да вземеш къщата и да я продадеш -с парите купи нов дом, в който майка ти да е добре дошла през цялото време, а баща си остави на улицата, както той те е оставил. Нима щеше да си жива сега, ако зависеше само от него.
Това са правилните възможности.
Не за къща, ами за 1 000 000 000 000 лв няма да погледна баща си!