Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   (Oт автора) №5, много съм ти благодарна за съвета! Просто имах нужда някой да ми каже, че и той е преживял същото! Моят приятел вече се изнесе на квартира, но аз все още не мога, нямам сили. Казах на нашите, а те започнаха още по-некоректно да се държат с мен:( Но вече съм решила, че след Нова год, каквото и да става се изнасям. Наистина много ти благодаря и за споделената история:) Успех:)

7.   Много глупава постъпка от страна на твоите родители Аз никога не бих накарала детето си без подкрепа. Що за родител би накарал детето си да страда така. Няма по голямо богатство от това да си щастлив.

8.   Ти си на 22 и не зависиш от твоите родители.

9.   Аз съм Номер 5. До голяма степен мисля, че проблемът е и в нашите глави. Имаме някаква зависимост от родителите и то не материална толкова, колкото някакъв вид уважение към тях и тяхното мнение. Аз примерно не искам те да са нещастни и да са недоволни от мен. Много завися от тяхното одобрение, защото това автоматично ще ми донесе спокойствие. Така има мир вкъщи и всичко е наред.

Понеже връзката ми става все по-хубава (да чукна на дърво), ако се стигне до нещо по-сериозно, мисля дисректно да им съобщя преди да се изнеса от нас или нещо такова. Минавало ми е през главата да забременея първо. Тогава вече няма да има какво да правят. Но ти не мисли за този вариант, все още ти е рано. Все трябва да измислиш нещо. Но мисля, че изнасянето от вас ще е най-добрия вариант, стига да можеш да си го позволиш.

Говоря не за иснасяне при приятелят ти, а независимо от това дали имаш връзка или не, да се изнесеш и да се опиташ да бъдеш самостоятелна. Казвам то го от опит - ако сега аз се върна назад, щях да се изнеса още на твоята възраст. Виждам, че направих грешка, че останах с тях. Много похабени нерви, а можеше да е по-добре. Ако имаш възможност се изнеси още сега, не чакай Нова година.

10.   Ако можеш-изнеси се! Аз съм на 31, майка ми е със сериозни заболявания и, напълно разбираемо, е много чувствителна и притеснена за всичко, най-много за мен.

Баща ми също е консервативен и изнервен. От 22-годишната си възраст, когато майка ми се разболя сериозно, а и преди това, аз изпитвах чувство на вина-че я притеснявам като ме няма докъсно, че не съм си достатъчно вкъщи, че не помагам, че я разочаровам-аз или човека, с който излизам...И въпреки че нерядко родителите са прави в преценката си и със сигурност моного те обичат, живоът си е твой и ти имаш право на своите решения и грешки. Ако не намериш път навън, един ден ще се отчуждиш и от тях /защото няма да споделяш, а ще си принудена да ги лъжеш/и от другите хора, с които искаш да бъдеш, защото е много трудно да запазиш връзка или приятелство, опитвайки се да го криеш от родителите си.

11.   Здравейте, много дълго време си мислих, че аз съм единствена на този свят, която е на 25 и има проблеми от този тип. Явно трудно се говори за тези неща. При мен историята е същата като при авторката на темата и № 5 с този разлика, че имам сериозен приятел от почити 8 години.

През цялото това време не съм спирала да имам проблеми с нашите. Независимо от факта че не съм спирала да се доказвам като личност, учих и работих едновременно през цялото си следване, сега също работя, грижа се за тях, а те не спират да ме тормозят. Баща ми е много особен характер, няма угодия. Никога не съм си позволявала да оставам нощем у приятеля ми, имам чувството че ще ме убие на другия ден, напоследък започна да ми забранява да излизам. ЗА Бога та аз съм на 25. Чувствам се ужасно.
Много са объркани мислите ми в момента. НО едно искам да споделя, съжелявам, ме има и друг с такива проблеми. НАИСТИНА

12.   И аз незнам какъв съвет да дам защото съм в същото положение на 19 съм вече 1 година ходя с въпросното момче мн мн се обичаме.. ама с наще скандалите винаги са на ниво не ме псукат да излизам с него дори ми поставиха дата на която да скъсам с него..ама ние още сме си заедно тайно.. постоно ги лъжа и нз докога ще издържа така :(

15.   Боже, ужас.... Чета мнения и ми настръхват косите. Студентка съм по психология и общо взето съм наясно с проблема за зависимите от родителите си хора, и под "зависими" нямам предвид само финансово. Проблемът е и в двете страни - и родителската, и тази на вече "порасналото" дете. Но дори и да няма такава болезнена и разрушителна връзка родител - дете, родителите пак продължават да забраняват и да изискват от теб, това просто им е поведение по дефолт, рядкост са наистина родителите, които наистина разбират, подкрепят и помагат на детето си по правилния начин, ненакърняващ достойнството и правото му на избор. Като цяло колкото и интелигентни хора да са родителите, по тенденция голям процент са невярващите и недоверяващите се в "детето" си, дори то да е блестящо в образованието си, да има работа и т. н. Разбрете, че каквото и да направите, както и да им се докажете, няма нищо да постигнете, освен лъжливото спокойствие от одобрението на мама и тати, но вече сте пораснали и това "спокойствие" ще трае доста кратко. Просто решението е да се опълчите срещу тях, защото това е нормална отбранителна реакция на един пораснал и зрял човек. Не се чувствайте виновни заради родителите си, винаги бъдете убедени в правото си да бъдете свободни и независими личности. Функцията на родителя е ако може, да помогне, ако не - да не пречи. Използвайте това срещу тях. Прилагане на домашно насилие като метод на убеждение и подчинение е абсолютно недопустимо. Оплачете се в полицията, потърсете помощ в някой спешен център за психологическа помощ, обикновено с това се занимават разни неправителствени организации, фондации и т. н., за да притиснете насилниците. В никакъв случай не им позволявайте да ви убеждават в тяхната гледна точка, разберете ги, поставете се на тяхно място, но отстоявайте позициите си. Това е което мисля. За успокоение ще кажа, че и моите отношения с нашите не са железни - на 22 години съм, не пия, не пуша, не ходя по заведения, рядко се случва да излезнем с приятеля ми и да прекарам нощта у тях и веднага се почва манипулативното им поведение, целящо единствено подчинение, но няма да стане тая работа.

17.   Здравейте. Аз съм момиче на 13 години. Изчетох статията и всички коментари. Според мен най-важното нещо в живота на едни човек са родителите му. Поговорете с тях и бъдете внимателни, ако не се получи не ги лъжете, защото после ще си навлечете белята. Може да се изнесете на квартира без приятеля си и, когато родителите, ви дойдат на гости подредете и сгответе. Облечете се официално. Нека първите три вечери с родителите, ви да не включват приятелят, ви. После обаче го поканете. Нека и той се облече официално. Подгответе се. Нека той да говори на вия и да казва моля, извинявай и благодаря по време на вечерята. Когато родителите, ви дойдат е най-добре да отворите двамата и да се здрависате. Окачете им якетата на закачалка. Целта е добрата подготовка и доброто поведение. Баща, ви със сигурност ще хареса момчето особено, ако ги оставите да си поговорят малко насаме, а приятелят, ви да обясни на баща, ви колко, ви обича и колко сте прекрасна. Успех!

18.   И аз имам този проблем, всъщност аз живея в чужбина майка ми, брат ми, и сестра ми. Приятелят ми също е българин и живеем в един град. Заедно сме от 7 месеца в началото нашите не знаеха, но на него му писна да се крием и реши да каже на брат ми че сме заедно, защото той знае, че ме истрах от брат ми. Така де приятелят ми му каза, но той не го възприе и веднага изклюкари на майка ми, брат ми е на 24. Майка ми е твърдо против, не ми позволява дори да излизам с приятелки. Моля ви кажете какво да правя, той предложи да дойде с техните в нас за да се разберат, само да сме гаджета. Аз го обичам той също ме обича. Забравих да кажа, че идвамата сме на 16.

19.   Здравейте. Аз съм на 29 години и имам същия проблем. Като бях на 17 ходех с едно момче (една година по малък от мен), родителите ми не ми даваха да съм с него. Не бил от добро семейство, лъжел ме, използвал ме и т. н. Разделих се с него, но след 1 година пак го срещнахи започнахме да излизаме заедно. Той ми предложи брак, но като казах в къщи ми забраниха, защото имал дете от друга. Отново се разделихме. Хванах си ново гадже и той не беше добър според тях. Бях с него 5 години, докато не срещнах отново предишния ми приятел. Криех от тях известно време след което разбраха за него. Всичко беше нормално на пръв поглед, но те са се престрували. Той идваше в къщи аз ходех в тях. Бях щастлива до момента в който им казах че се изнасям и отивам да живея при него. И се започна той те използва, има си друга, престъпник е, наркоман бил, той те лъже и куп други неща. А аз го обичам толкова много и не знам дали ще мога да се преборя
Вече не ми остават сили. Искат и вечерен час да ми сложат. Не искат да се прибирам късно. Казаха че заради мен ще умрат, била съм съсипала името на семейството. А аз си изкарвам сама пари, помагам в къщи, чистя, готвя всичко което е необходимо го правя, но те явно не искат да създам семейство, за да бъда винаги при тях. Стигнах до този извод вече.

20.   Аз мисля че трябва да ни изоставиш или ако не стана kill them for bearbaria!Те заслужават наказание!

21.   Аз съм на 22, студентка съм и все още завися от родителите ми. Имам приятел от почти 7 години, но те не го одобряват, лошото е, че с него искаме да живеем заедно вече и имаме много общи планове за в бъдеще. Обаче майка ми и баща ми постоянно ми натякват, че той не е за мен понеже е от село, не е особено интелигентен и с него няма да постигна нищо.. Не знам до къде ще стигне всичко и дали на него няма да му писне и да сложи край...

22.   Здравейте, аз съм на 45 години. Имам прекрасно семейство. Дъщеря която скоро се омъжи за добро момче. Живеем в една къща на различни етажи. За сега се разбираме много добре. Дано така да е и за напред.
Имам брат с 11 години по- голям от мен. Той живее със семейството си в друга къща построена от баща ми. Бог да го прости човека. В същата къща живее и майка ми но на моя етаж. Преди 3 години сина на брат ми се ожени. И от тогава това са 3 години на всяко ходене при майка ми аз слушам за проблемите на брат ми. Че била им лоша снахата, че много харчела пари че ходела по почивки и тем-подобни глупости, които мене не ме засягат. Аз отивам да помогна нещо на майка ми и толкова. Всъщност им казах да не се бъркат в живота на младите. Те си харчат техните пари и те си решават за всичко. Но майка ми и брат ми непрекъснато ровят и се заяждат с децата си. И така бях ги зарязала цял месец не бях годила при майка ми. Следват 3, 4 посещения при нея и тя пак започна да ме настройва против брат ми и неговите деца. Разберете ме правилно. Всеки си има проблеми, но аз не натоварвам с моите никого. Когато ние имаме проблеми се събираме говорим и си ги решаваме сами. А брат ми и майка ми ме натоварват с техните. И на последното скарване с майка ми пак за същите глупости тя ми каза, че не иска децата на брат ми да живеят при тях име настройва срещу тях. Аз я предупредих, че ще кажа на всички како говори. При което тя ми зашлеви един шамар. Излезнах и казах наистина на всички за случката. При което аз станах виновна, че били разбрали децата им, по точно снаха им.
Искам да поясня, че това са хора които само хленчат, които не обичат да дават пари, стиснати, а в същото време си създават сами проблеми. Старах ги е някой да не им вземе и сантиметър от имота. Е аз излезнах виновна, че защитавам младите. Много се радвам, че живея отделно от тези хора. И, децата ми не ходят там. Аз също спрях да ходя. Може да е грехота. Ходех само заради майка ми за да помогна защото е на 77 години, но много озлобена към всички. Обича да се бърка и командва. Аз я игнорирах още преди 20 години и не позволих никой да се бърка в моето семейство. Моля кажете си мнението.

23.   До номер 22. Правилно си постъпила.