Споделена история от Семейство |
Системно малтретиране
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1290 пъти
Здравейте, преди време писах по темата, но никой не отговори. Ще съм благодарна!
Значи, имам по-голяма сестра, която живее с нашите и с мен, тя е леко лудичка. И нашите уж се грижиха за нея, бяха добри. Обаче почна да им писва, не й дават да споделя, сърдят се. Озлобяват се, като получи криза, наричат я " курва" и " луда", ама крещят. Оплакват се на всички си познати, не й дават да излиза с приятели, колеги и гаджета. Да работи каквото иска. Карат съседите и да следят всяка нейна крачка, дори като ходи до магазина за кърпички. Ако искат да си го изкарат на мен, вместо на мен, на нея. Само за услуги я използват, остават и брат ни да я малтретира. А тя е мега емоционална, отговорна, чувствителна, красива, добра, умна, има си и приятели, и приятели, и учи. Много е ранима, уязвима. Има чувствителни кости, не трябва да се удря. Няколко пъти бяга, или ходи да се самоубива, тя е на 20, аз съм на 18, ученичка, на тях не им дреме. Много е важно хората да не разберат, а те всички разбират. Крещят и що не може да работи в момента. Значи, да се разберат последно - да работи или не, луда ли или глезла, курва или що не си хванела гадже? Пълна шизофрения е тяхното. Двойнствени стандарти и претенции, само манипулации. Спират й хапчетата. Знам, че са болни, уморени, стари, че работят, ама не са само те хора. С мен са още по - зли. Е, аз си го прося де, защото правя само глупости, и съм им благодарна, че ме търпят. Повечето биха ме наритали с шутове, знам. И сестра ми го отнася заради мен. Ама може ли да ме бият, да се напиват всяка вечер, да ме наричат " курва", " боклук", "луда", да ми забраняват да работя, да излизам, да имам гадже? Аз искам да следвам едно, те - друго! Ами няма да стане на тяхната. Те ни определят дрехите, как да се обличаме. И все другите са прави, все другите жертви на нас, и незнам си какво. Или пък другата крайност, все другите са лоши, простаци, пък ние велики. Всичко е делене на лагери, интриги, занимават и наши познати. Тя и той срещу нас и брат ни, той и брат ни срещу нас и нея... И брат ни уж е в конфликт с тях, ама участва в тия неща, не му пука, подиграва ни се, насъсква ни нарочно, интригант, лешпер, пияница и насилник е той, според настроенията си е добър с нас. Аз съм с тежка депресия, крият ми антидепресантите, и се алкохолизирах. Знам, нямам право, всички ме обсъждат, че съм пиянде, но ми е зле... Нямам. Хубаво, ще се изнесем и двете. Ама, само ми кажете, това нормално ли е? Били сме глезли. Да, така е. Ама те са ни направили такива, а после се чудят. Ами както възпиташ детето, сори. Навремето не поставяли граници, не учили на труд, сега се сетили. То ще се научим, не е късно, живота учи. Аз може и да съм леш, но мога да се поправя. Не като ми казват всеки ден, че съм боклук, че нищо не умея. За всяко нещо се подиграват, уязвяват, дори за външен вид. За тях е нормално да те пребият и насилят, ти си си виновна. Как да им кажа, че редовно в училище ме млатиха, че работници ме причакваха? Те ще обвинят мен, или ще почнат да звънят по инстанции, така правят, та да ми се смеят. Те за това всички ме имат за глезла и мамино дете, а не е така! Така изглежда, заради нашите. Някаква пасивна агресия, непоискани жертви, бели ми плодове.... и после крещи. Ами аз сама ще си ги обеля. За хоби и дума да не става. И всичко си измислят. Цялата действителност. За хората, света, политиката. Месят ми се за интересите. Май са садисти. Твърдят, че аз и сестра ми сме курви, че правим свирки, в ануса... ето такива неща, пък аз съм имала само един приятел, тя - двама. Не ги харесват, не може да се води никой у дома. Само измислици. Вместо да кажат какво да се направи, то едни намеци, то пъшкане, то казвам ти снахо.... какво беше там. " Трябва да лижеш къщата", ми вик мама. " Ама вас кой ще ви вземе за жени, ще си умрете сами". " И за секс не ставате". Може и да е така. Но звучи много обидно и унизително. Пълна свободия, преди се скитахме по улиците. Тя го нахъсва да ни бие. Мен, добре, но нея - защо? Тя какво е виновна? Когато аз направя нещо, наказват нея, и обратно. Трябвало да се вади много пари. Добре, ок. Ама да казва на сестра ми че правила свирки и незнам си какво... Ровят ни в имейлите и дневниците. И всичко само около яденето се върти. На фризьор не ходя, не се къпя, та да пестя пари. Баща ми си удари пръстчето, и веднага на лекар. Онзи ден почти счупи носа на сестра ми, обаче лекар - не. Лицемерни са. Използват всяка дума срещу теб. Знам, че са добри хора. Че ни обичат. Не искам да ги хейтя. И ще се махна при първа възможност. След което почвам психолог, и ако ще раждам - чак на 40... Искам да спася сестра си. Какво да правя? Да я унижават, че е биполярна... Да я заплашват с лудници... По време на кризите я пребиваха или я прескачаха. Дори твърдяха, че няма кризи. Че си измисля. От глезотия било. А ние си правим всичко у нас. Дори филми не може да се гледат. А тя сестра ми нито е опасна, нито нищо... Еми да, хората разбраха. Почнаха да ни отбягват, и приятели, и други. И какво да направя? И съседите, и те. Ами пука ми за тях. Не дават гък да се каже. Те са си в правото. Ама какво да правя? Добри хора са, страхотни са иначе. Аз, пак повтарям, съм виновна. Но вече почнах да се поправям. Да не си го изкарват на нея. Приемам хейта ви, защото го заслужавам.
Но всеки може да се поправи, нали?
Чакам да видя отговорите ви.
|
