Как се справяте родители, загубили децата си?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1852 пъти
Здравейте. Загубих дъщеря си в инцидент, тя беше на 25 години. Мина се над година, но аз съм в непрекъснати самообвинения. Че съм й отделяла малко време в последните й дни. Че не съм усетила, че има опасност и не съм я предпазила. Че не съм й звъняла достатъчно често, че да разбера по-скоро в каква ситуация е изпаднала - можело е да бъде спасена и това тежи страшно много. Може би ако не й бях дала "пространство" и ако бях настоявала да се чуваме по-често, щях да разбера докато е време, че има проблем и щеше да бъде още жива. След смъртта й научих толкова много нови неща за нея - сякаш чисто нов свят се разкри пред мен. Колко дълбоко е обичала, колко много е страдала, колко е прощавала и колко хора е ценяла. Някои от тях дори не бях чувала. Писала е толкова красиви, емоционални разкази. Преживяла е травми, за които и гък не е казала. За първи път видях албумите й със снимки - всички снимки са надписани. А тя сякаш не обичаше да се снима, до последно така си мислих. Обвинявам се, че не съм я познавала толкова, колкото сега. Уж се интересувах от нея, уж говорехме какви ли не неща. А е имало толкова скрито.
Почти непрекъснато дъвча едно и също в главата си, разбирате ли? И не знам как да се справя, как да преглътна тази загуба, как да продължа напред. Продължава ли се изобщо напред? Единственото, което откровено искам да правя, е да вървя по нейните стъпки. Да чета писаното от нея, да обикалям местата, на които е била, да се срещам с хората, които е харесвала. Искам да чувам името й, да говоря за нея, да слушам за нея, да бъда с нея. Искам да я видя, да я прегърна, да чуя гласа й.
Има един психолог в града, в който живея. Не ми беше полезен. Онлайн консултациите не са моето нещо, опитах и това. Не ми се удава да чета нищо различно от това, което тя е изписала. Стана ми рутина и чувствам, че трябва да го правя, иначе сякаш не я почитам. Знам че не е нормално. Синът ми активно се опитва да ме накара да изляза от това състояние, но аз сякаш започвам да го обвинявам, че той не мисли за сестра си. А той трябва да продължи напред, нали? Нека! Но аз сякаш няма да мога. Не знам... Вие кажете.
Коя е най-добрата фаза, в която сте изпадали след кончината на детето си? На какво изобщо мога да разчитам?
Имам внуци, опитвам се да не ставам досадна и да не ги травмирам, но ми е трудно и през повечето време по взаимно съгласие със сина ми, не ги виждам. Просто не съм в състояние да се грижа за някой друг. Не съм в състояние да мисля за някой друг освен дъщеря си. И знам че не е нормално, но сякаш не виждам друг път.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 2f4c5c0377

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Съжалявам за претърпяната загуба, от която няма по-тежка за една майка! Никакви думи не може да са утеха при такива обстоятелства... Искам само да ти кажа, че от самообвинения и чудене какво би станало, ако бе сторила нещо друго, няма полза, тъй като никой може да каже как бива се развили неща иначе. Нека спомените за твоята дъщеря са повод да се гордееш с нея, да съпреживяваш нейните радости и преживените заедно хубави моменти! Може би ще ти е полезно да споделиш и в ето този раздел, защото там има много други майки в твоето положение и биха могли да ти дадат съвет и да почерпите взаимно опит: https://www.bg-mamma.com/?board=432 - КП

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: a7d1ba3668

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравейте, съжалявам за дъщеря Ви! Наистина се надявам да е на по-добро място. Колкото и да въртите сценарии в главата, аз смятам, че всеки човек има един път пред себе си и колкото да отива в ляво или дясно на финала е там където е било писано. Дълга история е, но в семейството ми има загуба на близък, които заради сън е сменил начина на транспорт и пак загуби живота си. Та така. Според мен потърсете онлайн психолог, вече доста правят консултации и познати са доволни. Опитвайте се да мислите за хубавите моменти с детето си, не за това, което мислите, че е можело да се направи, защото никой не може да гарантира различен сценарии. Искрено Ви желая да намерите начин да продължите, отделете време и на внуците. Кажете колко прекрасна е била леля им.

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 60dda9a5f5

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Минавате през труден период, когато се обърнем назад, винаги ни се струва че е можело да направим повече, но не винаги реално е така. Изумена съм как точно сериозните теми и проблем като вашия хората избягват да коментират, а пишат какви ли не коментари по другите. Съболезнования, никой никога незнае, какво ще му поднесе живота един ден

 

...

горе^

преди: 1 година, 10 месеца hash: ddd041702b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Съжалявам. Не съм преживяла това. което ти изживяваш и по$добре да не го изживявам. Разбирам те. Не се самообвинявай. хубаво е. че имаш й син. Заради него н„трябва да продължиш напред. Ще мине много време когато ще позабравиш болката но имаш и син. Помисли и за него.

 

...