Споделена история от Семейство |
Родителите ми не ме подкрепят..
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 858 пъти
Здравейте на всички! Включвам се тук, за да си излея болката, защото на никого не мога да споделя за проблемите ми. Винаги съм била момиче за пример- винаги бях отличничка и най- добрата в училище. Родителите ми се гордееха с мен и ме даваха за пример. Още от малка исках да се преместя да уча в чужбина и баща ми уж, за да ме подпомогне и той се премести, още докато бях в гимназията. В последствие разбрах, че е бил сгафил на работа, а беше на отговорна позиция и е бил уволнен. Аз тази подробност след години я научавам и през това време винаги са ме обвинявали, че заради мен си е напуснал работата.
Завърших гимназия и ме приеха в голям университет да уча Стоматология. Всичко започна отначало зле, защото не се справях с практиката. Смятах, че ще се науча, че ми трябва време, но винаги бях най- зле от всички. Вземах си изпитите, но в практиката ме нямаше въобще. Ходих с успокоителни на университет, защото не ми издържаха нервите и правих паник атаки. Скъсаха ме на една практика и трябваше да загубя една година. Бях сигурна, че повече Стоматология не искам да уча. Кандидатствах друга специалност- Социални дейности и ме приеха. Споделих на родителите си, че искам да се откажа и те веднага ме нападнаха. Обясних, че съм най- слабата, ходя с успокоителни на уни, но те не ме разбираха. Не съм била упорита, как всички са се научили, а аз не съм. Те са си били зарязали работните места заради мен, а аз как им се отблагодарявам. Просто винаги съм искала веднъж да ме подкрепят в нещо, което искам. Не исках да уча Стоматология въобще, но бях принудена от родителите ми. Просто не знаех как да им откажа. Но вече не издържам, мисля всеки ден за самоубийство, защото нервите ми не издържат. Аз съм ги разочаровала, защото не съм можела да се справям. Е, и аз искам да живея живота си без стрес и успокотелни. Най- накрая ще сложа край на живота си и всички ще са щастливи и няма да разочаровам никого.
|
