Токсичен родител
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 907 пъти
Вече доста време се боря с токсичността на родната ми майка и безуспешно се опитвам да изляза от капана, в който ме е вкарва с манипулациите си.
Родителите ми са разведени от много години, тя ме е отгледала, за което й благодаря, но задушаващото й отношение вече ми идва в повече. Непрекъснато ми натяква как си е жертвала живота и младостта заради мен (не е създала ново семейство след развода, но аз каква отговорност нося за НЕЙНИТЕ житейски избори??? ); как аз съм една неблагодарница (независимо от всичко, което се старая да правя за нея и подкрепата, вкл. финансова, която й оказваме със съпруга ми); как трябва да напусна съпруга си - СПОРЕД НЕЯ не съм щастлива с него, той не ме заслужава и й е трън в очите (защото дръзнах да се омъжа и да заживея своя живот; вероятно е очаквала цял живот да си остана малка, да я държа за ръчичка и да съм зависима от нея); как съм се провалила с възпитанието на детето ми (в същото време не пропуска да подкопае родителския ми авторитет и да изтъкне как ТЯ ЗНАЕ по-добре от мен от какво се нуждае собственото ми дете). Въобще, мога с дни да разказвам. От време на време има моменти на затишие, но когато влезе в криза, става страшно! Никога не знам в какво настроение ще я заваря, когато се виждаме или чуваме по телефона. Имам чувството, че се храни с моите емоции, че й доставя удоволствие да ме вижда срината и пречупена. Вече се чудя някакъв по-сериозен проблем ли има, или просто е съвършен нарцисист, манипулатор и егоист? Къде е логиката в това да изтъкваш как си си дала живота за дъщеря си, колко много я обичаш и как правиш всичко, за да я видиш щастлива, а в същото време да я смазваш психически и ежедневно да й внушаваш чувство за вина?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: f953a9a0f2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Това, което описваш-е поведение на социопат. За съжаление-не си единствената, много добре зная за какво говориш. Но за разлика от мен-май си по-тиха и смирена, аз не си поплювам-не търпя никой да се държи с неуважение към мен-пет пари не давам кой и какъв ми се води-директно го слагам на място, и съм крещяла и какво ли не. Никога не започвам първа, но някакви вещици да ми се набъркват в личното пространство и аз да им търпя простотиите-НЯМА НАЧИН! Ти дори си омъжена и имаш дете, и въпреки това-пак се тормозиш. Като не те уважава-разкарваш я от живота си и толкова. Но, ако мислиш, че си й длъжница за нещо-тогава лошо за теб.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 39741864d5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От авторката И на психолог ходих доста време (макар че май тя повече има нужда от психолог), и се опитвам да си изказвам мнението (когато успея да се вместя в нейните тиради, доста е многословна)... Когато се пробвам да й поставя граници, тя изпада в някакви бесове, започва да реве, да се тръшка, да крещи, включително и на обществени места... Страшно е! И така, чрез манипулации, пак се връщаме на изходна позиция. Само тя е важна, съществува само нейното мнение и точка! Доста време ми отне въобще да осъзная какви игри играе. Единственото, което вероятно ще ме спаси, е да приключа всякакви контакти с нея, но ми е насадено такова чувство за дълг и вина, че не бих се осмелила да го направя. Освен това тя е склонна, когато нещо не й изнася, да отключва и физически симптоми, мигрените й са пословични, нищо, че в такива моменти съм й мерило кръвното и е като на спортист. Въобще, хич не е лесно. Наясно съм, че няма как да я променя, но тя ме е прклещила във хватката си като някакъв октопод и няма измъкване. Най-хубавото ми време беше, когато по време на извънредното положение спазвахме изолация. Ходех да й пазарувам от враме на време, почти не се виждахме, говорехме общи приказки по телефона и аз се видях в свобода! Иначе вечно съм длъжна да я придружавам, където й да ходи, държи се като малко дете. Събота и неделя, отпуски - задължително трябва да й се отделя време. За телефонните разговори с часове - няма да коментирам. И въпреки това все мрънка колко е сама, самотна, изоставена, нещастна... Вместо да си живее живота, да си намери някакво хоби, да се среща с приятелки, тя се е концентрирана върху мен и моето семейство и само рови и ме трови! Био вампир!

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: fcbda60459

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Няма нужда да ходиш на психолог. Тя - съжалявам да го кажа-е като енергиен вампир, а ти си жертвата. Това, което може да направиш, е да заживееш далеч от нея, да не знае телефона и адреса ти и да й пращаш картички зо празнаците. Е, ако решиш, може да й даваш пари, но не на ръка и лочно. Тоест, игнорирай я. Това, което тя е правила е в резултат на нейни лични решения като възрастен човек. Ти нямаш отговорност за тях.

 

...

горе^

преди: 2 години, 5 месеца hash: 554eff9915

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Прочети за "narcissistic supply". Ти в момента изпълняваш тази роля. Може би преди тази роля е изпълнявал баща ти? Защо са се развели?

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 06163f4666

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   То не само имаш чувството, а тя наистина се храни с твоите емоции. Аз съм мъж, но баща ми е по същия начин, когато влезе в серия. Докарвал ме е до страшен гняв. Това са хора, които реално 5 пари не дават за теб, единствено има значение техния живот, емоции и всичко около тях. Ще тв използват, за да ти внушават вина за провалите си. Енергийни вампири. Моя баща определено се кротна, но попадне ли в ролята на жертва става страшно за околните. Не позволявай да те манипулира, макар че е лесно на думи. Държищ на твоето и поставяш ясни граници в поведението и и никакво съжаление, защото и във фалшивитв сълзи са много добри.

 

...