Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Може би някои приятелства имат почва за развитие само в определени обстоятелства и в определена възраст. Има ситуации, в които се нуждаем емоционално от определен тип характери и тогава търсим приятелство с хора с такива характери. Но после или ситуацията се променя, или самите ние сме променяме и вече имаме други емоционални потребности.

Аз държа на приятелите си, но наистина с времето започват да ни отдалечават много неща. Малко прилича на момента, когато децата на родителите са поотраснали и нямат търпение да започнат своя самостоятелен живот, а родителите, след толкова грижи, тревоги, отдаденост, остават сами и с чувство за липса на мисия в живота.

Което е колкото тъжно, може би и толкова естествено - животът е динамичен, не обича застоя.

(В този ред на мисли, вероятно е неестествено социалното очакване цял живот да си едва ли не влюбен в един и същи партньор. Сещам се две въздействащи литературни произведения по темата. За съжаление не си спомням как са преведени на български и ще ги цитирам на английски: Red от Somerset Maugham и Down Among The Sheltering Palms от John Gorrie (екранизиран в "Разкази с неочакван край").

И съответно раздяла поради "не сме вече същите" звучи налудничаво и като оправдание за нещо друго... сякаш това не е достатъчно силен аргумент. Имам чувството, че понякога хората влизат несъзнателно или полу-съзнателно в скандали, изневери, насилие, само и само да имат "легитимен" повод да се случи раздялата. )

Отделно, има една много лоша черта на семейните отношения - когато единият партньор постави изисквания с кого и колко време да прекарва другия, от приятелския си кръг. Примерно, ако преди си се виждал с някой приятел насаме и сте имали дълбоки и лични разговори, когато се ожени, може да се окаже, че жена му не те харесва или му поставя изискване да отделя свободното си време предимно на нея (сякаш цял живот няма да живеят заедно.. ), или най-тъпото - виждате се само на общи срещи, по формални поводи, понякога и в по-големи компании и вече го няма личния елемент.

7.   Често се разделяме с приятелите от детството и това е съвсем естествено, защото се променяме много с годините. Не е лошо човек да си потърси старите приятели обаче, може нещо да излезе. Ако с теб не стане така, поне ще има нови хора в живота ти и това е хубавото.

8.   Сега ще ти обясня за старите приятели. Единият се изнесе от улицата, смени си номера, всичко, не даде информация за себе си. Една го игра много бедна и цялата групичка й пазаруваше торби с храна, след това без да предупреди никой и явно не е била бедна, замина за Германия. Писахме си след години с нея. Разпитваше ме много за живота ми и почти нищо не казваше за своя. Даваше нагли коментари. Накрая заяви, защо наричам детето си все "детето", а не по име и явно съм имала дефицити. Махнах я от фейсбук със спомена, че тя никога не ме потърси първа да види как съм. Има компания тя, но не от детството. Интригантки и злобарки. Дистанцирах се от нея и подобни индивиди и хич не ми дреме ако те са в група, а аз сама. На мен не ми прави удоволствие да клюкаря или да се изкарвам по-горе от някой с тъпи изказвания. От тях никоя няма дете, те трудно ще ме разберат, защото рядко човек без дете разбира такъв, отглеждащ такова. Те имат време за кафенца, тъпи маникюри и клюки, мен това не ме радва.

9.   Моите приятели и познати от детството идват от няколко групи.

Първата група бяха тези, с които играхме по цял ден навън в училище до към 12-13 годишни. Демек всички от класа, квартала ми, а и не само. С никой от тези хора не поддържам каквито и да е контакти. Тъжно е, но факт.

Втората група са онези от гимназията. С абсолютно никой не поддържам контакти.

Третата група са хората, с които бачках доста продължително в един ресторант. Доста забавно беше, защото средата беше динамична, имаше млади момичета и така нататък, но си намерих истинска и сериозна работа и прекъснахме контакти. Вече една година не съм ги виждал, не ми и пука въобще.

С никой от тези хора не поддържам контакти по-различни от това да си кажем здрасти като се видим и дотам. Имам си 6 истински приятели и си подбирам доста сериозно близките хора. Може би и затова нямам контакти със старите хора, понеже съм по-студен, амбициран и се занимавам със сериозни неща, вместо да стоя и да пуша мара на пейките пред блока като масата мои набори.

Масата хора (особено в гимназията) са интересчии, лицемери, некадърници. Съжалявам, но тва са фактите.

10.   Щом на 21г вече 7г не си виждал някого, знари работата е зле. Мислех, че си на 35-40. Но не всички детски другари са били истински приятели.

11.   Всичко, което си описал, е в рамките на нормалното и се случва едва ли не на всеки. Такъв е животът. Но има и положителни развръзки. На мен ми се случи да подновя връзката си с приятелка от училище, с която не се бяхме виждали от много години, може би 9 или 10. И сега сме си отново близки. :) Така че не всичко е изгубено. Да си призная, изобщо не съм очаквала. Инициативата беше нейна и много се зарадвах, че го направи, съвсем в точния момент беше, когато имах нужда. Това е урок и за мен самата да съм по-инициативна и да търся контакт с хората, които харесвам и с които сме били близки. Така че не унивай, винаги можете да подновите отношения, ако имате желание.

12.   Явно това с прекъсванията на приятелствата са валидни повече за сегашната епоха. Баща ми има например има няколко приятеля, с които имат приятелство вече около 50 години. Изобщо не са прекъсвали контакти и все си се събират на по чашка. Явно младите хора, които сме продукти на съвременния свят, загубихме истинския смисъл на живота и материализма ни поквари. Жалко.

13.   За съжаление така се получава. Специално българите в голямата си част сме използвачи, т. е. за да поддържаме контакти с някого трябва да имаме изгода. Свърши ли изгодата, свършва и "приятелството". Свестните хора са малко и поради това, че са използвани се затварят в себе си. В моя случай "големите ми приятели" се изпариха в мига, в който вече не им трябвах. За някои от тях разбрах впоследствие и че са ми правили мръсотии зад гърба ми. Даже същите продължават да се опитват нагло да ме използват, нищо че в останалото време едва ме поздравяват на улицата. В последните няколко години съм прекратил всякакви контакти с подобни хора и нямам никакво желание да се виждаме по никакви поводи. Тъпо е, но е факт и аз няма как да ги променя.

14.   Хората се променят. Обстоятелствата ги променят. Най-добрия ми приятел от първите ученически години казармата го промени. Не знам малтретирали ли са го там, но излезе друг човек. Злобен, завислив. Взе едни пари от мен и не ги върна. Аз пък напук го завлякох с една телефонна сметка за да си избия парите и се скарахме. Един друг от техникума след като спряхме с училище замина за Южна Европа, аз за Скандинавието. След няколко месеца му звъннах, усетих го по телефона, че явно не иска контакт. От тогава минаха 20 години. И добре, че беше тая тема да се сетя са него.
Хора, които са останали в миналото, явно трябва да си останат там. С повечето от тях след толкова години нямам какво да си кажа.


Чингис Хан-Скандинавеца

15.   12, глупости, и моите родители са вече на възраст и те казват, че с времето са си загубили приятелите като автора. Просто това е нормалния ход на живота, с едни хора порастваш, с други учиш, с трети се реализираш

16.   И аз не правя изключение, наистина съседските момчета, с които играхме край блока, са се пръснали, някои се преместиха, има един-двама, с които се поздравявам, но всеки си има семейство, деца, работа, аз още съм свободен, макар че съм на 39, няма да се отклонявам от темата, просто нямах късмет, отдавна не съм търсил никого от училище, от университета имам един приятел, който е тираджия и това е общо взето! Щом минат години, всеки взема решение, не се сърдя на никого!

17.   Аз пък имам приятел от детинството, може би сме били по на 6 години когато сме се сприятелили и сега близо 40 години по-късно имаме доста различни житейски пътища, живеем и в различни градове, почти няма нищо общо, за което да се хванем, НО това не пречи от време на време да вдигна просто така телефона и да го набера и да си поговорим 1-2 часа ей така, с кеф, нищо смислено да не си кажем, ама да го направим с най-голямо удоволствие. Ами това е истинското приятелство, то е неподвластно на времето, при това знам, че ако този човек има нужда от помощ, ще се отзова без да му мисля много-много, знам, че и той ще реагира така, имало е достатъчно случаи в живота ни, които да са го потвърждавали.

18.   Браво, 17, много добре казано. Точно така разбирам приятелството и аз. Винаги ми е било много смешно, когато някои започнат да се оправдават със задължения, ангажименти, семейство и т. н. Всеки има такива и никой не ги кара да отделят време всяка седмица за срещи или нещо подобно. За сметка на това, ако им затрябва нещо, изведнъж всичките им "ангажименти" приключват и звънят на пожар.

19.   Това, че на 12 г. сте играли и сте били но стоп заедно, не значи, че сега така трябва да е пак. В живота влизат и излизат постоянно хора сега съм на 40 и постоянно намаляват. Аз не се карам с никого, като цяло. Последно разказах една приятелка, след 2-3 хапливо-завистливи коментара. Звъни ми пита ме защо, праща съобщениения, но дори не и казах причините дори, просто се дистанцирах. Понякога няма нужда да се обяснаваш а и не е нужно. Много завист, злоба и в крайна сметка по-добре да съм сама, отколкото с много "приятели".

20.   Да. Най-добрата ми приятелка и аз се запознахме в 8 клас, бяхме в една гимназия, в различни класове. После учихме висше заедно в Швейцария, прибрахме се в София и така вече сме на 47 и двете със семейства, ходим заедно по почивки, на гости… Не е сигурно, че няма да ти останат приятелите от детството. Моята дъщеря и на най-добрата ми приятелка в момента за на 16 и 17 години и също са най-добри приятелки

21.   Зависи само и единствено от хората. Аз имам малко приятелки, но всичките ми приятелства са над 30 годишни. Истински приятелства се създават в училищни и студентски години. След това според мен е почти невъзможно. И точно тези приятелства устояват във времето, защото тези хора те познават от малка възраст, преживяванията ви са били общи, израстването ви във всяко едно отношение. Това са хората, на които мога да разчитам 24/7 и вярвам на 101%, както и те на мен.

22.   Разбира се, че приятелите могат да си останат такива и след 30 и след 50 години. Това е истинското приятелство. Винаги са ми били смешни оправдания от сорта на: "ама, аз сега имам много ангажименти", "вече имам дете и е друго" и т. н. Да, разбира се, че всеки си има ангажименти, семейство и прочие. Никой не очаква да се шляете по цял ден заедно или всяка събота да пиете кафе с часове. Достатъчно е поне веднъж месечно да вдигнеш телефона и да чуеш човека отсреща. Не се изисква голямо усилие за това.

23.   И аз прекъснах контакт с най-добрата си приятелка. Дори не знам как стана.

24.   Дори чувствам вина, че прекъснах контакт. Мисля си колко лошо постъпих с нея.

25.   Но може би се страхувам да не ме критикува за нещо затова не искам.