Онлайн споделяне/реално споделяне (очи в очи)
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1066 пъти
Най-напред искам да кажа, че започнах да следя сайта от около 4-5 месеца. Направи ми впечатление, че голям брой хора споделят проблемите си тук. Въпросът ми е - защо? Наистина много ми е чудно защо си мислите, че някой непознат ще може да ви даде адекватен съвет тук без изобщо да ви познава. Всеки пише историята си тук през своята гледна точка, което не е достатъчно достоверно, за да се даде съвет. Много ми е интересно как на времето, като е нямало сайтове за споделяне на проблеми, хората са се оправяли. И не говоря за супер далечно време, имам предвид преди 15-20 години. Еми споделяш с близките си. Наясно съм, че няма как да имаш доверие на всеки от обкръжението си, но все поне на 1-2 близки човека трябва да имаш доверие, било то родител, брат, сестра или най-добър приятел. Наистина ли хората станахме толкова потайни и анонимни, че да се чувстваме по-предразположени да споделяме на непознати хора проблемите си, отколкото на родител, приятел на четири очи. Сякаш забравихме как да комуникираме с хората на лично ниво. Примерно някоя жена пита тук в сайта "Напоследък мъжът ми се отдалечи от мен, дали съм му омръзнала, каква ли е причината? " - Еми върви и питай мъжа си на какво се дължи отдръпването, седнете с него на масата като големи хора и поговорете открито, защо питаш нас - ние нито познаваме мъжа ти, нито знаем на какво се дължи дистанцирането му от теб - единственият начин да разбереш е като ти самата идеш и го питаш, тук ще чуеш само предположения и предразсъдъци, които може и да са на светлинни години от истинската причина. Ето го и другия пример - момче пита в сайта "Тя харесва ли ме? " - еми, пич, иди и я питай, направи й някакъв намек, виж как ще реагира, кои сме ние да знаем дали момичето те харесва, нито сме ясновидци, нито сме гадатели - върви и разбери сам. Ще дам и един последен пример - някой пита "Какъв подарък да взема за рождения му/й ден? " - човек, вие се познавате лично и това предполага, че знаете какви са вкусовете ви, кои сме ние, тук коментиращите, че да преценяваме какъв подарък ще хареса приятелят/приятелката ви, какви авторитети сме ние, че да ви казваме какво да правите.

Отдавна исках да напиша този пост, но се чудех как точно да го формулирам, е, вече разбрах - въпросът е - защо предпочитате да споделяте проблемите си пред непознати онлайн, криейки се зад екрана на компютъра, а не с хора от обкръжението ви, които познавате и на които имате доверие?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 6 месеца hash: d6f60ff203

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Баси, толкова ли нямаш 1- 2 близки, които да попиташ, а пишеш тук, в анонимния сайт? Сега ще ти отговори всеки през своята гледна точка (! ) ама теб какво те топли? ! Преди да си пуснеш поста, прочете ли го? Или даже и прочетен, пак не разбра какви глупости пишеш?

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: b176e79dd4

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Причините могат да бъдат много и различни. Човекът може: 1. Да няма кого друг да попита (няма доверени хора около себе си); 2. Да има близки и доверени хора, но да се притеснява да ги попита директно; 3. Да иска да получи безпристрастно мнение, точно това е може би най-хубавото на анонимните постове - никой не те познава и всеки ти казва честно какво мисли; 4. Да се е допитал до приятели, но да иска да вземе и второ мнение, защото приятелите много често са пристрастни, дори без да си дават винаги сметка за това; 5. Да иска да отвори дадена тема за по-широко обсъждане (избори, кризи и прочие);

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: 3b700f974c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Има няколко причини за това хората да споделят тук: 1. Част от темите са с цел просто човек да сподели свои мисли, защото няма доверени хора около себе си, на които би могъл да излее мислите си и да бъда разбран правилно. На това трудно могат да повярват тези, които са заобиколени от приятели (или поне минаващи за такива, докато не се наложи да докажат, че са такива наистина) и разбрани роднини. Както се казва: "Ситият на гладния не вярва! ". Има го и този момент, че обикновено жени могат да получат по-искрен отговор от мъже, отколкото от други жени, тъй като често се случва една "приятелка" нарочно да даде измамно мнение към друга, допитала се към нея, за да може първата да изпъкне на фона на втората (особено ако и двете харесват еднакъв мъж или ако питащата е по-хубава и другата завижда и иска да я злепостави). Пример: Пита я дали някаква рокля ѝ стои добре, онази я лъже, че е страхотна, а мислено се кикоти: "Ха-ха, как ще ѝ се смеят всички сега, това ще ми осмисли деня! "; 2. Друга част от хората просто искат да споделят нещо хубаво и или да се допитат по даден въпрос, понеже никой не се е родил научен и е нормално да се чуят повече мнения, особено от хора с личен опит. Така, в хода на разискването и споделянето на различни мнения, може да се открие по-удачно решение по темата. Това важи с особена сила при момичетата и момчетата в ученическа възраст, при които любовта и привличането се случват за пръв път, хормоните бушуват и не знаят как да подходят най-правилно, просто защото нямат натрупан предишен опит. Нека не забравяме, че по-младите хора често имат по-чист поглед над първата любов и когато вече във връзка бъдат изненадани от необичайно поведение у човека до тях, водещо до разочарование (лошо отношение, изневяра, премълчаване на истината, уклончиво поведение и други), те се чувстват като попарени и объркани, защото хем обичат своята половинка, хем виждат, че нещо не е наред и се опитват да намерят решение на това противоречие между чувства и разум. Затова не са рядкост темите, в които са написани съвети към тези с по-малък междуполов опит, така че да могат по-лесно да разгадават определени поведенчески черти у хората насреща. Във времена на рязко променящи се ценности, огромната "заслуга" за което имат Интернет и обществените мрежи, прецакали с пошлостта и показността там отношението между хората и даващи лесен достъп до непознати от отсрещния пол с неблагородна цел (измами, помпане на самочувствието, изневери и прочее), това важи 200 пъти повече; 3. Има и хора, които искат да се допитат до мнения относно някой град, университет или специалност, защото им предстои важна крачка в живота и споделеният чужд опит за тях е ценен и способен да помогне за избора им; 4. Някои теми пък са от хора с добре стекли се при тях обстоятелства, желаещи да споделят личен опит и насоки, така че безкористно да помогнат на други хора, които са нямали късмет в работата или са безработни, за да си намерят ново и печелившо поприще; 5. Немалка част от темите са пълна измислица и служат като душевен отдушник на разни лицемерни хора и от двата пола, целящи здраво да насъскат единия пол срещу другия, или щастливите майки с деца срещу нераждалите стари моми, или работещите жени срещу домакините. Често за "успешни, млади и красиви руси жени със сини очи" се представят разни мустакати бабички или тлъсти нещастно омъжени лелки, които са потиснати, скучаят и се чудят как да запълват жалкото си ежедневие, което е стечение от лошия им избор през годините; 6. Има и раздел за поезия, където даровити хора споделят своите произведения. Някои от тези стихове по погрешка или нарочно (с цел повече четяемост) биват публикувани в неправилен раздел, например "Любов и изневяра". Но пък може и да е любовно откровение на влюбен човек, който чрез стихове желае да изрази бушуващите си чувства, като например ето тази даровита и добронамерена авторка: http://spodeli. net/4/story-169035. html :) - Кифлоприземител

 

...

горе^

преди: 2 години, 6 месеца hash: 87b4aed5d2

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   "Еми", "еми", , не зная да има такава дума в българския език... ами, ами, провери си знанията по български, дразнещо е, ами, да ти кажа, ...

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: dba125c835

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   От автора: Кифлоприземител, не очаквах от теб такова мнение, но като видях колко е дълъг коментарът ти, веднага разбрах, че ти си го писал, още преди да стигна до края, за да видя подписът ти. Мисълта ми е, че на времето не е имало интернет и такива сайтове за анонимни изповеди и все пак хората са се справяли все по някакъв начин с проблемите си, не са мрънкали по сайтовете, като сега. Аз лично много бих се замислил преди да поискам съвет от непознати. Не го казвам случайно, изчетох доста истории тук и бих казал, че някои от коментарите са по-скоро объркващи за авторите на историите и целят да ги обидят, а не толкова да им помогнат. И това, което казваш, че някои хора с поетичен талант си публикуват произведенията тук - представи си, че някой копира произведението и го представи за свое, след което започне да го издава под свое име - един вид кражба. номер 4 - явно се засегна лично, щом обърна палачинката - наясно съм, че изрази от типа на "ами" и "еми" се отнасят към групата на паразитните думи. Използвах точно тях с цел да "ожаргоня" темата - опа, май пак казах дума, която не съществува :))

 

...