Просто да си излея някои неща
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1028 пъти
Здравейте! На 21 съм, в хубаво семейство съм израстнала, не съм имала финансови затруденения никога, родителите ми преди няколко год. се разведоха имам и по-малка сестра. Проблемът е (не само сега винаги бил това проблема, защото откакто се помня се чувствам така), че никой не ме разбира. Обичам баща ми, но никога не се е интересувал от нищо друго освен това дали ни трябват пари, какви оценки имаме и тн. Майка ми след раздялата стана съвсем друг човек - несигурен, плах (разбирам я) и най-много ми тежи за сестра ми - винаги я защитавам, винаги я подкрепям, но тя просто не го оценя. Като преди малко влизам в стаята ѝ да я видя, да я питам как е и ми каза, че съм “токсична”?? Това винаги е било така. Другите роднини пък ме имат за някаква хитруша или как да го кажа… по-сериозна, непоказваща емоции и тн. А реалността е съвсем друга. Понякога изпадам в депресивни състояния, когато отношението на хората, които обичам, е студено. От години се опитвам да се променя, но не става - да съм по-студена примерно, да не ми пука толкова за другите, защото нищо не се оценя. Преди време съм се опитвала да говоря с нашите за това, както и за тревожността ми - отговорите бяха: скучно ти е, имаш много свободно време. Не, проятели, и работя, и тренирам, и на университет ходя, затова, родители, опитвайте се да разбирате децата си!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 3 месеца hash: 2b82156a79

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Разбирам те напълно. Цялата работа е, че си силен човек и характер и предпочиташ, когато имаш проблем вместо да мрънкаш 10 часа и да се жалваш, да работиш над проблемната ситуация и да я решиш. В същото време виждаш, че сестра ти и майка ти не са толкова силни като теб и искаш да им дадеш добър пример, да ги мотивираш, но самите те не го искат. Кофти е, че ще ти го кажа, но знам, че предпочиташ истината. А тя е, че каквото и да правиш ще останеш неразбрана от близките си и все ще имат едно наум за теб. Кофти е, но аз го изживявам и не е леко. Обичаш хората около теб, искаш и те да станат силни, даваш 10000% от себе си, раздаваш се на макс, а те те смятат за луд. Просто приеми, че колкото и да ги обичаш, те си имат своя живот, собствения път и собствените уроци. Ти може да им показваш и правиш най-доброто и правилно за тях, но на тях не им харесва, на тях си им е удобно на техния си път, с тяхното поведение на жертва. Ако не предприемеш мерки и не поставиш себе си на първо място, то един ден негативизма и слабостта на близките ти ще надделее над теб и ще останеш без енергия, апатична, отчаяна и без мотивация. Обичай и подкрепяй, помагай, когато са поискали помощта ти. Но винаги поставяй себе си на първо място - стига да е в нормални граници, то е здравословно, не е егоистично.

 

...

преди: 2 години, 3 месеца hash: 7f4c8aab55

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От разказа става ясно, че не е имало разбирателство между родителите ти, а ти искаш те да разбират теб..? За сестра ти не знам. Някой хора искаме да сме насаме с мислите си и е вероятно да си я хванала в такъв момент за да реагира така, освен ако си нямате някаква предистория или например тя клони повече към майка ви и усеща, че ти клониш към баща ви след като са се разделили. Като цяло са прави родителите ти, нямаш си проблеми. Няма как на някой с твоята предистория да спре да му пука - трябва през много помии да минеш и да ти уврят, та чак тогава. Не знам за какво ти е всичко това...

 

...

преди: 2 години, 3 месеца hash: f42b45d62f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Спри да се месец да даваш съвети, да искаш и изискваш от другите, да ги променяш. Вашите са са вашите, тжва е техния живот, гледай твоя си.

 

...

горе^

преди: 2 години, 1 месец hash: e43e53ffc9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не мога да разбера какъв ти е проблема.

 

...