Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Приеми го, майче, приеми го. Колкото по-рано, толкова по-добре за теб. Защото на всекиго рано или късно предстои това. Писано е и в библията. Защото човека ще остави майката и баща си, и ще се привърже към съпруга си.

7.   Стига сте нападали жената! Едва ли и половината от вас знаят какво й е! Аз не съм майка, но уча в друг град, далеч от моя роден и съдя по моите родители какво е чувството детето ти да е далеч. Те също се тревожат за мен и много тъгуват, не си представям как щеше да е, ако не бях на 250 км. от нас, а на 2500 примерно.

Авторке, радвай се, че имаш такава дъщеря! Тя е силна, борбена и успяла! Всеки родител би се гордял с такова дете. Радвай се и че е срещнала добър човек, който да я обича и да я прави щастлива. Предполагам колко е голяма тъгата ти, но помисли реално - тук като се върне какво ще работи? Дали изобщо ще има шанс да си намери работа по специалността? Едва ли.. всички знаем колко е трудно. Затова радвай се, че си е уредила живота и не си мисли, че са ти я "откраднали". Мисли си колко по-добре ще й е там. Знаеш, че е за нейно добро :))

8.   Аз също съм майка като теб. Моя син също иска да замине за чужбина. И на мен като на теб ми е свито сърцето, но чесно казано ако има съдбата на дъщеря ти - т.е да е устроен и обичан.. бих се радвала и то много. Това е живота скъпа.. всяка птичка един ден излита. И на нас когато сме били на тяхните години ни е било добре когато сме можели да избираме сами и да сме независими до колкото можем. А детето си всеки родител обича независимо от възрастта му.

9.   Eдин родител още като се роди детето му трябва да е наясно, че животът си е негов и детето е оделен индивид с свой нужди и желания. Като си я отгледала и възпитала добре и тя се справя добре в живота, това трябва да те радва. Нормално е да се омъжи детето ти далече от дома. Сега е време да обърнеш внимание на себе си, живей своя живот ходи на почивки не се старай да живееш нейния.

10.   ''Намерила е човек, който явно я обича, но точно този човек ми отнема детето''- това изречение звучи ужасно. За мен сте един незрял човек, а може би и егоист, но при всички случаи незрял и нищо ненаучил в този живот. Добрият родител остава детето си да бъде щастливо- където и с когото и да е то, стига то да е щастливо. Каквото и друго да кажа, само ще ви обидя. За мен сте по-скоро жалка -''отнемали й детето''. Просто нямам думи.

11.   Мога да ви съчувствам за тъгата, но не и за егоизма.

12.   Подкрепям всички освен номер 7.

Аз имам сходна съдба като дъщерята на авторката. Моите родители обаче не са такива егоисти и дори да им е било мъчно, не са ме тормозили така. Дори им е до ден днешен неудобно, че сама съм се блъскала и не са могли да ми осигурят образованието. Родителите ми са горди с мен, покрай мен и те видяха свят. В момента работя за българска фирма - живея 2 седмици в месеца в България, но пак съм на едни 450 км. от тях.
Виждаме се по скайп.

Миналата година не можах да се прибера за празниците, защото ги прекарах със семейството на мъжа ми, тази година съм при тях.

Слава Богу, имам разбрани родители и никога не биха си помислили, че мъжът ми (небългарин) ме краде или отнема от тях. Радват се, че ме глези и обича, чакат внуци един ден. За тях той дава, не взима.

Не съм съгласна с номер 7 - мила, ако човек е учил в чужбина, вярвай ми - в България можеш да работиш за чужда компания на същите пари, които би печелил на Запад. Просто е много трудно да се прибереш, защото и приятелите ти са там, а и вече и семейството ти, начина ти на живот е там, имаш любими неща и места, жилище....

Който е учил в добър университет и добра специалност в Западна Европа, САЩ, Япония, има стаж, знае езици - вярвай ми, никога няма да остане без хляб и в България ще си живее много-много добре материално погледнато.

Аз при тези обстоятелства бих предпочела детето ми е на 25000 км., не на 25, но да знам, че е щастливо, че е взело хляб в ръцете си и, че прави това, което ИСКА.

Децата не ни принадлежат, те имат право на свои живот. Както и ние - който си е изгледал децата, да търси ново амплоа в живота си. Не можеш да ИСКАШ и да ИЗИСКВАШ от друг човек да си жертва живота, всичко, което е изградил, личното си щастие, за да можеш ти да го виждаш, особено, ако си родител и обичаш детето си, никога не би го изисквал от него.

Авторката е за мен пълен егоист. След някоя година ще почне да мрънка, че нямало кой да я гледа, да си измисля болести, да критизира дъщеря си, да я обвинява и в крайна сметка да я загуби - защо - ами от прекалено гледане на турски сериали и възприемане на остарелите ценности там. Събудете се, хора!!!!
А.

14.   Майче, и аз съм майка със същата съдба. Само човек, който може да ти обуе обувките знае как се чувстваш. Аз също не мога да намеря мир със себе си, аз имам едно дете. Сама съм като куче. Моята дъщеря е на друг континет и я виждам още по- рядко. Не мога да се побера в кожата си- не мога! Тя вече 3-и години е на другия край на света. Аз 3-и години не съм спряла да плача. Това което говорят другите е само когато са си гледали и собственият живот, когато не са били близки с децата си или с родителите си. Това, че не съм плакала пред нея не значи че не го правя. Всичките тези сълзи ми донесоха и доста болести- Внимавай! За последните 10 месеца съм влизала 4-ри пъти в болница, а по принцип съм доста здрава. Критическата ме хвана на 47, а тя ми донесе и още повече несгоди. Направих от притеснение микро инсулт, излизах от ритъм пулса ми е 140 кюртажи. Знам какво ти е, знам и те подкрепям- дано поне твоето дете да ти е благодарно и да те уважава, да се обажда и да ти дава много поводи за усмивки, че аз май не съм си възпитала добре детето, макар да загърбих живота си заради нея и родителите си. Пази боже, сляпо да прогледне. Нека твоята дъщеря те прави щастлива!

15.   Аз съм и майка, и дъщеря - затова те разбирам прекрасно.
Много добре знам какво е онова топло и силно чувство, което за други се свежда до "посещение", те затова недоумяват.
От сега ми се свива сърцето като помисля как децата ще поемат своя път и ми се иска да не свършва днешния ден, защото нямам право да ги спра. Нямам право да ги спра, но тъгата ще я има.
А за моите родители отдавна съм решила... аз никога няма да замина далеч, макар че с моята професия в чужбина имам огромни перспективи. Никога няма да изоставя родителите си, ще продължа да живея близо до тях и да ги виждам когато мога. Защото от година на година те все повече ще се доближават по безпомощност до децата. Това е мое лично усещане и решение - не го натрапвам на никого.

16.   Децата са птички и един ден поемат своя дълъг полет. Радвайте се за дъщеря си. А и сега в 21 век не е пречка да си общувате всеки ден- има интернет, телефони... По този начин ще си останете част от живота й. А и вие винаги ще бъдете нейното семейство и нейните родители, макар и да изгради и свое собствено и самата тя да стане родител. Тъй че не тъгувайте чак толкова. Събирайте парички и при възможност и отидете и вие на гости.