Без роднини, без подкрепа
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1173 пъти
Здравейте, мъж на 24, искам просто да си излея емоциите и да споделим мнение. Винаги съм си чудел на хората с много роднини, братовчеди и тн. От роднините ми всеки си е поел по неговият път и изобщо не контактуваме, рядко си честитим рожденни дни дори. От близките ми имам само дядо, майка ми и баща ми са алкохолици, от малък не ги имам за никакви, с баща ми не съм се чувал и виждал от години, не зная и къде е, докато с майка ми се чуваме от време на време по телефона. Баба и дядо ме отгледаха, обаче баба почина а тя беше човек който държеше някаква връзка с роднините ни, която както казах вече няма. Винаги когато си хванех приятелка се сприятелявах доста с родителите й... дори сега се радвам като ходя с приятелката си и тяхната рода по екскурзии, просто защото няма как да отида с моите си роднини :) На абитуриенската си преди няколко години имах 30 човека с приятелите общо, докато други хора събират над 100 само роднини. Да обясня за леля си, тя эстана един от малкото хора с които имахме някаква комуникация и то заради дядо. Истината е че когато бях малък тя не можеше да има деца и много ми се радваше, винаги ми купуваше някакви неща и то скъпи макар че винаги съм си усещал не на място покрай нея. Доста често докато бях малък, казваше, че ще си ме вземе да живея с нея. Тя е умна жена с образование и хубава заплата, нищо общо с майка ми... минаха години и тя успя да си има дете, след което още едно, което е чудесно. С течение на времето дали от работа и напрежение вкъщи ние се отдалечихме. Млад съм, направих глупости и дължах пари. Нямаше към кого друг да се обърна и споделих с нея с очакването да ми помогне по НЯКАКЪВ начин. От нейна страна получих само и единствено упреци, обиди и тем подобни. От тогава с нея не си говорим, дори рожденият ми ден не честити, знам че е заета и си има свой живот, никога не съм претендирал с нищо, обаче вместо да ми даде насока или да ми помогне да си стъпя на краката, просто ме срина със земята с думите си... винаги съм намирал повече разбиране от приятелите си и гаджетата си. Не винаги е било така, ходили сме на гости в братовчеди, но това време отдавна мина за съжаление. Имам чувството че някой е проклел това семейство, този род и така нататък, защото всеки се кара с някого, всеки се откъсва. Мога и без тях, достатъчно голям съм, обаче ако някой ден имам дете, какво да му обясня. Тежко ми е, защото знам че когато и дядо си отиде ще е много самотно в тази къща. Пожелавам ви да сте живи и здрави, ценете се един другиго, защото някой ден всичко става на прах а остават само спомени. В крайна сметка какво делим и за какво ни е ако няма хора около нас...?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 8 месеца hash: d7f010465f

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Нямаш хора около себе си защото очакваш те да ти дават на теб и да те подкрепят. В момента в който достигнеш до убеждението ти да даваш и подкрепяш и го реализираш ще се напълни с хора около теб.

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 77b9a6b261

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Не си единствен в такова семейство. И аз съм общо взето само с майка ми и баба ми - с дядо ми и вуйчо ми сме скарани на нож. Вината е тяхна, но са хем прости, хем нагли и ни писна да се занимаваме с тях и им теглихме една. Общо взето, разболяха ни и потрошиха един апартамент (ест. наследствения на майка ми от прабаба) да си правят пи*ки. Институциите също никакви ги няма - даже вредят на тези, които спазват законите. Мислим да имигрираме, понеже тук няма и подходяща работа за нас, а и нямаме ганьовския манталитет за алъж-вериж, което винаги води до това да напускаме и малкото смотани работни места, до които сме додрапали над връзкарите. Като цяло - гледай себе си, защото здравето няма кой да ти го върне и всеки да си мре от простотията. Това е мнението ми не само за семейството, а и за този народ (ако може да се нарече така, с някакви единици изключения). М29

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 7f444dccad

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   Какви роднини, какви блянове. Най-големите душмани са роднините. Всички се изпокараха за наследство след смъртта на баби и дядовци. Не поддържам роднински връзки от 10-годишна възраст. Само от лумова срама, се канехме по сватби, които са бяха средно веднъж на 5 години и после още 2 след 10- 15одини. Всички, с които поддържам връзка, са ми приятели, делови партньори и разбира се моето семейство - мъж, деца.

 

...

горе^

преди: 2 години, 8 месеца hash: 3af7a790f0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Нищо не ти прочетох ми за самото заглавие мога да кажа - не се притеснявай! И аз съм рака! Без никой до себе си без подкрепа и прегръдка! Сама хронично болна сляпа! И все ми е тая! Сама съм си достатъчна! Спокойствието и вярата в Бог ме правят щастлива! Не ми трябва друго и никой! Жена на 25

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: a003ba5254

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   И аз съм в подобна ситуация. Баща ми ни напусна още малко след раждането ми, а майка ми никога не е била готова да бъде майка и никога не се е държала особено като такава. Отгледаха ме баба и дядо, предимно. Починаха миналата година и двамата покрай вирусна инфекция, не можахме да ги спасим - обажданията на майка ми спряха съвсем, понеже няма кой да я накара да ми звънне (това обикновено го правеше баба), а ако случайно изпадна в беда и имам нужда от помощ - ами оправям се сама. Баба ми и дядо ми искаха апартамента да остане за мен да си живея в него, но майка ми и сестра ѝ го продадоха и всяка си взе половинката, докато аз се мъча да плащам наеми. Никой от роднините не ми говори изобщо - аз винаги съм била "копеленцето", "оная без бащата" и все тази, която за нищо не става, и т. н. Т. е. съм им под нивото, разбираш ли. :) Така мислят за мен дори и след като създадох свой бизнес и ми провървя полека, а те висят или без работа или на мизерна такава. Приятел също нямам, понеже не мога да си позволя да бъда разсейвана и да позволя на някой неподходящ да ми се насади в пространството и да ми разбие психиката (такива доста често се навъртат около мен, понеже съм добросърдечен човек). Борба е, братко. Няма как. Хора като мен и теб, както и много други, просто не успяват по лесния начин и цял живот е нужно да работим върху себе си, върху мечтите си, да сме упорити и да не се предаваме. Подкрепата сме ние. Само ние можем да си помогнем и да се бутаме напред.

 

...