 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не мога да говоря и споделям с родителите си
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 704 пъти
Здравейте, мъж на 30 годни съм.
Виждам, че родителите ми се опитват да се сближят с мен, но така отраснах, че пред тях аз не мога да се отпусна, когато говоря с тях, не мога да споделям лични неща, мнението ми по дадени теми и какво чувствам. Не мога ей така да седна на маса с баща си, да пием по една ракия.
Като цяло знам, че са ми родители и моя кръв и сме семейство, но никога не съм ги смятал за приятели.
Като цяло и гледам да ги посещавам рядко, тъй като няма какво толкова да правим заедно и да говорим. Усещам как се опитват да ме привикат, уж заради някакви проблеми, за да помогна, но аз просто им казвам, че ще дам пари да си наемат човек да им помогне, защото нямам желание да изпадам в конфузни ситуации.
Просто като малък бях жестоко критикуван и обиждан от тях, когато споделях мнения, или се опитвах да правя нещо. И така в даден момент реших, че е по-лесно да не споделям с тях, и да не говоря много с тях и да правя каквото е необходимо, за да не бъда обиждам и критикуван от тях. Сега вече това чувство да се държа така, е вкоренено в мен като инстинкт, като съм около тях винаги съм в един такъв защитен механизъм, винаги внимавам какво казвам и гледам да не говоря много.
Виждам, че сега малко са натъжени, че съм такъв студен и потаен с тях, но аз немога да се отърва от това чувство, когато съм с тях.
Иначе са ме отгледали, давали са ми пари да си правя рожденни дни, за балове, за абитуриентски, платиха ми висшето обучение, давали са ми финанси когато е било нужно и реално сега съм доста добре реализиран специалист в моята си област и печеля добри пари.
Чувството когато съм около тях е като чувството, когато почваш нова работа и ти се налага да работиш с шефа още от първият работен ден.
Иначе бих казал, че съм си социален тип, приятни са ми нови запознанства, имам си много близки приятели с които съм си споделял проблемите и болката когато ми е било тежко в дадени житейски проблеми и са ми помагали и укоражавали.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 37a0daccff |
|
1. Същата ситуация с наще. Така са си го посяли, сега да си го жънат. Изцяло те са виновни, повярвай ми, такива хора никога не се променят, сега просто са осъзнали че някой ден ще умрат сами, защото са били лоши родители и хора. Въобще не им пука за теб, това е просто фасада.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: d12634dcff |
|
2. Същата съм и аз към моите родители. Никога не съм им споделяла каквото и да е било. За жалост те не могат да разберат, че вината е в тях. Колкото и да опитват трудно ще е да си върнат доверието ми към тях, след като не са го изградили още докато съм била малка.
Ж 23
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: d3f0ea0ac1 |
|
3. Родители не може да са ти приятели!!! Едни са отношенията с приятелите, други с родителите. Не е нужно да споделяш, напротив селектираш се, защото така е правилно, общи приказки, никакви чувствителни теми, като политика.... примерно. Не е нужно да се доказваш, спорищ, изразяваш мнение, да чакаш одобрение. Гледай си живота и по-лошо ще става, остарават, разсъка им почва да изменя нещата, млънкат....
Отчуждението е факт, но не си единствен, на чакай близост и топлина. Мласи са били, диви години, където са битували вярвания, че боя възпитава, думата на бащата се слуша.... и т. н. Чеги, слушай по темата много ще ти помогне.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
