 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Празнота. Изгубих детето си...
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 8884 пъти
Аз съм омъжена жена, която наскоро дочака най-голямата радост- оказа се, че най-после съм бременна след почти 2-годишни опити. Както може да се очаква, бременността ми не настъпи в най-подходящия възможен момент - бях се захванала с твърде много дейности едновременно, нямах никакво свободно време, живеех под постоянен стрес.
Въпреки всичко, бебето беше много чакано и желано, така че за миг изоставих всичките си ангажименти, спрях всички вредни навици, откъснах се от всичко, което пряко или косвено би могло да навреди на нероденото ми бебе.
Влизах в четвъртия месец, когато го загубих. Случи се преди три дни. Един от тези редки случаи, когато не става въпрос за хромозомна грешка, нито за кухо яйце, нито за вродени аномалии. Едно съвършено малко същество, с напълно развити за периода крайници и органи, на което в един момент, без медицинска причина спира сърцето.
"Мисед аборт" - майчиният организъм, т.е. моят, задържа плода и не го изхвърля, като продължава да отделя хормона на бременността и да поддържа всички симптоми, характерни за това състояние. До този момент всички рутинни консултации завършваха съвсем нормално, всичко беше ОК. Направиха ми абразио.
Не съм на себе си. Сърцето ми се къса от болка. Изживявам всичко, като реална загуба или смърт и не мога да понеса опити за успокоение като: " Млада си, ще имаш още бебета", "Не е толкова страшно" "Случва се" и т.н. Всички тези клишета просто ме карат да се чувствам още по- сама в мъката си, все едно никой не разбира. Не зная какви биха били думите, които биха ме успокоили, нито какво искам да чуя, за да се почуствам по-добре, нито дали е нормално да се чувствам така. Може би ако някой е минал по този път, или знае какво изпитвам би могъл да ме посъветва нещо? Искам поне да мога да заспя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 1617c266cb |
|
1. Мила моя, навярно не мога да разбера болката ти, но мислено съм с теб... Кураж, мила :)
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 55c066dbb0 |
|
2. Не съм минала по този път, но съдейки по написаното знам какво ще ти помогне. Знаеш, вече си усетила, че клишетата са супер за да може приятелите ти, както и ние в сайта, да ти помогнем... аз самата сигурно бих казала клише, но пък очевАдно не ти трябва.
Истината ли? Ясно си е. Загубила си дете, това е много лошо, неописуема болка и не няма да ти мине, ще ти трябва време, ще се сещаш за него постоянно, щом го забравиш ще ти стане кофти че е спряло да те боли. ( психология е- мислиш си че си лош човек защото си се отърсила от проблема).
Не знам какво ти трябва, знам само че никога нищо не е токова лошо колкото изглежда. Понякога си мислиш че си на дъното, а осъзнаваш че не си, че всичко е наред, но във всеки случай щом си кажеш ,,Не мога повече!" можеш още 3пъти по толкова. Така че, мила, стегни се, не няма да ти мине скоро не и ако не се стегнеш, да не е фрапантно и определено 3дни са прекалено малко, че да си мислиш че клишетата сега са дразнещи. Повярвай ми след 3 месеца ще ти иде да убиеш всеки казващ ,,съжалявам!" .
Стегни се, успех, и дано има бебо номер 2.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: c85cda0502 |
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: e6055ec601 |
|
4. Мила, важно е да се чувстваш добре, забрави за този случай и си дай сили за нов. Опитвайте пак, не се тревожи, тези негативни емоции влияят на плода, за да не се повтори пий фолиева киселина, ако вече не си пила и се консултирай с лекар. Тук можем само да гадаем. По - гадно е да се роди и да умре. Имаше една женичка, която всеки път раждаше и на вторият месец бебето и умираше, а на крачето му имаше нещо... Да чукам на дърво, да не го хваща никого това!
Удпокой се, ще забременееш пак и ще имаш бебе, само не се отчайвай!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: e5b945872f |
|
5. Да на мен много отдавна ми се случи, само, че бях в началото на бременността. Първо си мисля, че щом сърцето е спряло е имало някаква причина - аномалия. Не е възможно проста така да спре. Представи си друг вариант - дете, което от съвсем мъничко е увредено, страда и селд мнаго мъки умре.
Имах колежка в това положение - операции, притеснения, надежди - на две години детето й почина. След това роди две деце съвсем здрави. Така, че приеме това като нещо, което е ужасно, но е трябвало да се случи. Аз така и не разбрах защо ми се случи спонтанен аборт. Бях много разстроена психически, което близо пет години ме остави без бебе.
Когато ми направиха какви ли не изследвания и ми казаха, че причинаи да не забременявам няма още първия месец, когато бях решила да не се подлагам повече на изследвания и да направя постъпки за осиновяване се оказах бременна.
След това като на шега и втори път.
Сега децата ми са големи, но естествено този инцидент не се забравя. Така, че разбирам те, но се опитай да мислиш, че се е случила по-малката злина и, че когато се възстановиш и физически и психически ще износиш здраво бебче. Искрено ти го желая!
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 723209415a |
|
6. Когато, след дълги години безплодие, най-сетне забременях, това бе тихият ми ужас - да не загубя детето. Не знам как се чувстваш, не знам какво да ти кажа. Мога само да ти пожелая кураж! Изчакай да мине малко време и подновете опитите. Желая ти от все сърце скоро да забременееш и да родиш едно чудесно, здраво бебе!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 0c3ab97b12 |
|
7. Авторката: Благодаря на всички, които с топло разбиране насочиха толкова много позитивизъм към една непозната. Вече трети ден съм на работа, връщайки се към стария си начин на живот, с надеждата да си помогна и съхраня психиката си. Развих неописуема невроза от това да оставам сама. Имам нужда непрекъснато да говоря с някого, за да заглуша собствените си мисли. Не зная наистина дали някога бих преодоляла това напълно... пък дори и с хипотетична нова бременност, ако е рекъл Господ.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 39dcb4ec4c |
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: fc8ceaf5c2 |
|
9. Здравей.
Не искам да те отчайвам но нямя да го преодолееш лесно
просто ще свикнеш да живееш с болката. Аз изгубих близнаци
затова ти говоря от собствен опит. Успях да се усмихна чак след като родих и прегърнах дъщеря си.
През цялото време оваче мъжът ми беше до мен и ме обичаше повече от всякога.
Моят съвет
1 пий си антибиотиците и не забременявай 1 година
2 не се отдалечавай от близките си
3 работи-и на 2 места ако можешр работи много
4 позволи на съпругът ти да е до теб-и той страда за бебето нищо че не го виждаш да плаче
ако някой знае как да победи болката нека да каже.
След моя аборт ми бяха казали че без лечение нямя да забременея но стана. Просто след като ми минаха 8 месеца спряхме да се пазим бях постоянно на работа и неусетно започна да ми прилошава.
Имам прекрасен син беше на 2-3 г по време на аборта сега имам страхотна и много послушна дъщеря и все още понякога се чудя какви ли биха били моите близначета.
Яд ме е на жени които правят аборти по свое желание и после пак забременяват. Яд ме е че жени като теб и мен знаят какво искат но не го получават.
Бъди силна мила ще се справиш.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 52e1320d34 |
|
10. Изживявала съм го не един път... знам каква е болката, знам и колко вреден и опасен е страха при повторен опит да се почустваш пълноценен като родиш дете - и ако сега това, което ти казвам ти се струва невярно, то ще мине време и ти ще разбереш, че това да родиш дете няма да те направи "пълноценна" - детето е продукт на ЛЮБОВТА и ТЯ е която ни кара да се чустваме пълноценни... Колко пъти повторих думата "пълноценен", може би защото знам за всичко онова, което в момента крещи от болка в тебе...
Първото дете, което изгубих беше лекарска грешка поради съмнението за извън маточна бременност... втория път забременях, когато спрях да правя деца с решението да се лекувам, но отново ми сложиха диагнозата "извън маточна бременност" - подписах, че приемам риска и се прибрах у дома защото с цялото си същество чуствах, че съм нормално бременна, след 3 месеца ми направиха сирклаж и така със зор, но с много любов износих прекрасната си дъщеря. Винаги съм искала две деца и когато тя стана на 6 отново забременях... Тя се радваше, че ще има братче или сестриче и всички чакахме с нетърпение появата му... купихме много красиви чорапки едни такива с пампулки... купихме сухо мляко с връзки, защото беше криза - подготвяхме се за бебето... и една заран се събудих твърде рано защото водите ми изтекоха а едва бях влязла в седмия месец... бях много уплашена и объркана в болницата, когато ми казаха, че детето е много малко за да го спасяват - стреса замъгли инстикта ми за съхранение и едва по-късно разбрах, че картона ми е бил объркан - според него съм била в началото на 6-я месец...
Няма да ти разкажа как ме изродиха, за да не ти натрупвам стрес, а и ти препоръчвам да си забраниш да слушаш всякакви истории от рода на "колко боли" и тем подобни негативи, но ще ти споделя, че изпитах огромна болка когато въпреки молбата ми да не ми казват какво е детето някой извика "момче"... и сякаш заби нож в сърцето ми... и сега се стичат сълзите ми - докато ти пиша - болката оживява и това е естествено защото сме живи същества... можеш ли да си представиш какво ми е било, когато на другия ден отивайки до тоалетната видях малкото същество натъпкано в наилонов чувал, който някой БЕЗКОМПРОМИСНО и нехайно беше оставил там- на земята.... видях съвършенно малко телце с доста голяма косичка... представяш ли си какви сили трябва да изкопаеш от себе си за да помолиш санитарките да го махнат от там... дълго виех като вълчица от загубата - утеха беше малката ми дъщеря, която много тежко преживя новината и едно новородено сърне, което свекъра ми намери в гората - отгледах го с млякото, което бяхме купили за бебето... и не си съчинявам мила - просто наистина са "неведоми пътищата господни".... мина време, заякнах отново и повторих опита за второ дете - никой от близките ми не го искаше, защото още им горчеше, а аз им казвах, че с "отворени очи ще умра", ако не опитам пак - загубих го в 5-я месец след стресова ситуация с дъщеря ми - просто ми изтекоха водите...
Така, аз приключих с опитите и благодаря на Бога, че ме е дарил с една прекрасна дъщеря... неудовлетворението за второ дете, което ми остана вярвам че ще се компенсира от внуците... Винаги има "компенсация" и аз вярвам в това... както вярвам, че благодарение на голямата ми любов към децата и силното ми желание аз по странен начин - като дар от небето получих дете... получих го когато изхвърли страха и напрежението от очакването... получих го когато му подсигурих едно пространство само от любов... Затова моя единствен съвет е ПРАВИ ЛЮБОВ!
Това което не ни убива ни прави по-силни... мога още да ти пиша - как в тези кошмари, които преживявах ми помогна една книга открита в супермаркет няколко дена след последната загуба:"Излекувай живота си" от Луис Хей... после си взех и друга нейна книга "Силата е в теб", която пък сега раздавам и сякаш е магическа - помага в различни житейски ситуации... Днес обичам да казвам, че Луис Хей ми е лична приятелка, защото благодарение на нея преодолях много...
Слънчице - току що научих, че днес е Арахангелов ден - да благодарим на малките ангелчета, които макар и за кратко са се докоснали до нас и повярвай ми това е знак, че всичко което поискаш с любов ще се роди от любов...
С цялата си душа ти пожелавам да се сбъдне съкровенната ти мечта и съм готова да споделя всяка твоя болка и радост за да стигнеш успешно до нея. Ето адреса ми и ако искаш ми пиши :crezy_r@abv. bg
Искам да те подкрепя за да изживееш след болката, която сме имали и двете и моята РАДОСТ - скоро дъщеря ми прави свадба - моето "свраче" беше най- красивата булка, а аз най-щастливата майка... Прегръщам те за да ти предам това щастие, което ти предстои да изживееш:)))
|
...
| преди: 13 години, 2 месеца hash: a7134e12d1 |
|
11. Прочетох само извадки от горните постове, защото прекалено нагоре ми идват подробностите. Много съжалявам за загубата ти, искрено ми се насълзиха очите и наистина не знам какво да кажа.
Преди много години майка ми също загуби желано дете поради лекарска грешка в късен месец. Аз знам, че тя никога не го преживя. Живеем си по същият начин, всичко е същото, тя също, но знам, че това си седи в нея. И не само. Гадното е, че аз го разбрах подслушвайки разговор като малка и честно казано не успях да го преживея до ден днешен.
Винаги на празници, когато подредим трапезата очите ми се насълзяват и ми става празно. Едно нещо, което не успях да пипна, видя. Което не се роди и не погребахме, а изпитвам една много силна обич. Не си го обяснявам наистина, но знам колко е болно, тъпо, кухо..
Не си сама, много хора живеят с тази болка. Някои го преодоляват напълно, други не. Но ти си имаш детенце, за което да се събуждаш сутрин и да стискаш зъби. Така е било писано - така е станало. Имам си един предмет, който съм го посветила на него и си нося навсякъде. И знам, че братчето ми ще се роди някъде, просто не сега, дали в друг живот или друга утроба, дали в капка дъжд или цвете, дали в момиченце или врабче, ще се роди и ще диша. И аз го обичам. Може някой да ми се изсмее, но така си го чувствам.
Виждам, че тук получи подкрепа и съвети от други жени в подобно положение, дано наистина да ти поолекне малко.
Пожелавам ти от все сърце много хубави моменти, здраве и любов на теб и семейството ти :)
Лоша
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 0c3ab97b12 |
|
12. Авторката: Толкова силно чувствам подкрепата на всички ви, че почти мога да я докосна. Явно наистина светът не е толкова лош, след като срещам такава утеха сред вас, жени, с които никога не сме разговаряли лично. Никой от моите близки, приятели или семейство не успя да намери подходящите думи, които чета тук. В опитите си да си обяснят случилото се, или да "бъдат до мен" или омаловажаваха болката ми, или повтаряха очевидни, далечни и нищо не значещи неща.
Към коментар 9 - наистина си права- инстинктивно следвах тези стъпки, преди да съм прочела съвета ти и да, помага. Поне в опита отново да контролираш живота си, доколкото е възможно.
Към коментар 10- къде, за Бога, ти причиниха всичко това?! Прегръщам те, ти си много силна жена. Пожелавам на твойта дъщеричка най-прекрасния семеен живот, в здраве и любов, а на теб- прелестни внучета, които да те дарят с обичта, която заслужаваш. Аз самата имах по-силна връзка с баба си, отколкото с майка си. Отново благодаря ви благодаря - наистина усещам, че не съм сама.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 36d0cc8588 |
|
13. Авторке, нямам време да чета коментарите, но едно ще ти кажа - човешкото тяло е перфектно.
Не си мисли, че си изгубила един перфектен зародиш. 100% е имало някакъв проблем, природата си знае работата.
Сега е важно ти да си здрава, не почвай с вредните си навици, продължавай с опитите за забременяване. Остави природата да си върши работата. Не случайно нашите предци са крили бременността до последните месеци, просто често се случва подобно изхвърляне на зародиш с генетични дефекти.
По-добре така, отколкото още едно болно и страдащо дете на този свят. Изобщо - съжалявам много, но във всяко лошо има и частица добро. Ще го разбереш, когато държиш живо роденото си здраво детенце един ден. Хайде, успех!
А.
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: cc23abe937 |
|
14. Здравей, година и половина след като се роди синът ми, аз забременях отново. Планирано и желано. Ходих на прегледи, казваха, че всичко е наред. Започна да ми расте коремчето, не можех да си закопчавам дънките... и в четвъртия месец прокъвих. По много малко, но имаше. А не трябва да има кръв. Беше неделя и отидох в една частна клиника. Бях се паникьосала много. Казаха ми, че е кухо яйце, и трябва да се махне. Питаха ме защо чак сега идвам, и защо не съм го махнала вече. Направо се побърках. Какви некадърни лекари има четири месеца изобщо да не разберат, че няма бебе в мен. Но всички симптоми на бремеността си ги има. Направих аборта веднага, там на място. След около3 часа си бях вкъщи. Беше ми гадно, но така, като тебе не съм се чувствала може би защото си имах и друго дете и то ми запълни празнотата. Казаха ми 6 месеца да не забременявам и после да пробваме пак. Сега вече си имам и дъщеричка. Искам да ти кажа, че живота продължава и само трябва да се обичате и разбирате със съпруга ти, те децата ще си дойдат сами. Стават и такива неща. Тя природата си знае работата.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 8c6423f5fe |
|
15. В момента съм в това положение, още не съм отишла при док., просто не мога, а трябва. Не мога да спра да плача. Борим се за бебче почти 2 години и сега Бог ни го показа само за да се зарадваме за малко и ни го отне. Мъжът ми отказва да повярва, че нещата не вървят - той е убеден, че всичко ще се подреди, но за съжаление няма как.
Надявам се утре да успея да събера сили и да отида при док, поне всичко да свърши до край.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f3a40daed2 |
|
16. 15 - не съм чула някой да е забременял от рев. Така нищо няма да промениш. Поне отиди на лекар, за да видиш причината. После кандидатствай за държавно финансиране от фонда за хора с репродуктивни проблеми. Плащат 3 инвитро-процедури.
Не си завирай главата в пясъка. Деца се правят със секс, с желание и ако не стане - с епроведка.
От рев никой не е забременял. Непорочно само Дева Мария.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
