Липсва ми това да съм малък ...
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1217 пъти
Здравейте! От известно време исках да напиша това, но все ми беше трудно и не намирах точни думи, с които да се изкажа. Аз съм момче на 22 години и искам да споделя, че много ми липсват детските ми години - игрите с приятелите пред блока и в парка, училището, емоциите. Да, 01 набор съм, знам, че не съм от старото поколение, но все си мисля, че хората от моя набор бяхме едни от последните, които имахме истинско детство и предпочитахме игрите навън пред стоенето вкъщи и тъпеенето пред компютрите. Сещам се как през летните ваканции с приятелите ми излизахме сутринта навън и се прибирахме чак вечерта. През деня се прибирахме само за обяд. По цял ден играехме на криеница, гонехме се, карахме колелета и от време на време ходехме до магазина за сладолед. Сещам се как през учебната година ходехме на училище, прибирахме се и бързахме да напишем домашните само и само да излезем и да поиграем навън преди да се е стъмнило. Единствените ми тревоги тогава бяха домашните и опасенията учителката да не ни даде тест в понеделник. Като настъпваше април-май месец и времето се затопляше всички чакахме с нетърпение да дойде последния учебен ден и да започнат приключенията на лятната ваканция. Тогава сякаш всичко беше по-лесно и по-чисто, а сега... сега всичко ми се струва толкова объркано и заплетено - университет, работа, тичане напред-назад по задачи, от време на време и проблеми. Наистина ми е много чудно как времето си минава и минава - в един момент си малко и безгрижно дете, а в следващия момент вече си голям човек, който се сблъсква с проблеми и трябва да се оправя с тях. Наистина ми е много тъжно и мъчно как детските ми години си отлетяха. С приятелите ми някъде там в парка сме си играли за последно и дори и не сме подозирали, че това ни е била последната игра като деца. Най-големият парадокс в цялата тази работа е, че като сме деца, бързаме да пораснем, а като пораснем, осъзнаваме, че всъщност не е чак толкова "готино" да си голям и пак искаме да сме деца. Но времето така или иначе си лети, даже някои от приятелите ми, които бяха с 1-2 години по-големи от мен, вече са и родители и си имат свои деца.

Направи ми и впечатление, че с годините очакванията и амбициите се променят. Когато бях малък, си мечтаех един ден да съм милионер, да живея в имение и т. н., а сега вече не искам да съм богат или да живея в луксозна къща, искам само да съм жив и здрав и да създам семейство, с което да съм щастлив.

Та в общи линии написах всичко това, за да изкажа с думи колко много ми липсва детството и незабравимите моменти от тогава и да си направя равносметка за досегашния ми 22-годишен живот.

Благодаря, ако сте изчели всичко до край. Ще се радвам, ако някой реше да сподели своите наблюдение за живота си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: d61e3664ed

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Най-прекрасните години в живота ми са, когато започнах да печеля пари сама от последните години в университета до времето, преди да се появят децата. Поживях си десет години на воля. Никога не бих се върнала в гимназията, въпреки че бяха хубави времена, а в основното училище и милиони да ми дават не бих се върнала. Няма нищо по-хубаво от това да си самостоятелен и до голяма степен независим. Поеми инициативата в живота си и ще ти се промени нагласата за него.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 90729a9c6e

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   И на мен ми липсват детството и тийнейджърските години, които са най-безгрижни, но всяка възраст си има своите плюсове. Дъщеря ми наскоро завърши университет и започна работа, депресира се леко, че животът й отсега нататък ще е работа-вкъщи и евентуално излизане с приятели в петък и събота. Звучиш като малко самотен човек. Не излизаш ли с приятели, нямаш ли си хобита? Мисли позитивно, животът е прекрасен! Ж 46

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 49c4b98420

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   Мило момче, точно днес се бях замислила за това и съвсем случайно попаднах на историята ти. Аз съм момиче, 99 набор и се чувствам по абсолютно същия начин... Ужасно, ужасно ми е тъжно колко бързо летят годините и как като че ли вчера бяхме деца. Често с мои приятелки от училищните години си говорим за всички незабравими преживявания и всяка една от нас помни безброй случки. Животът беше толкова безгрижен, прекрасен и интересен... Мъчно ми е, че тези моменти никога няма да се върнат, мъчно ми е и че всички се разпиляхме в различни градове, някои и в чужбина. Аз съм от малкото хора, които към момента се завърнаха в родния си град и всеки ден минавам през места, където сме играли като малки, където сме се събирали и т. н., а сега рядко срещам някой връстник. Дори сега като пиша това се разчувствах, но в същото време трябва да си дадем сметка и че все още сме много млади и един ден ще се питаме - еех, кога минаха още 20 години, кога бяхме на 22-23-24... Така че колкото и да ни се иска да върнем времето назад, трябва да се научим да се наслаждаваме на сегашния момент! :) А сега се усмихни и благодари на вселената, че си имал щастливо детство, защото някои деца нямат такова. Знай също, че не си сам и е напълно нормално да се чувстваш по този начин!

 

...

горе^

преди: 2 години, 5 месеца hash: 3cca58ddc0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Вече не си дете. Трябва да пораснеш.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 94683bd8e7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хей, ами на всички ни е чудно. Жалко, ме не сме слушали възрастните като са ни говорили за старостта, какво представлява тя. За мен, идеята че времето си отминава е най-мощният стимул да се развивам и да върша неща. Кой беше казал, че ако бяхме вечни нямаше да има нито наука, нито изкуство. Имай пред вид, нищо от това не е изгубено. Всички щастливи моменти са там и си стоят, случили са се. Няма за какво да бъдеш тъжен.

 

...