Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Автора:

Питах в общината и социалните за асистент - те ми казаха, че нямат такива програми, единствено заради ТЕЛК може да получи платен асистент, но отново трябва аз да търся асистента, а и заплащането не е голямо и не знам дали ще има съгласни хора.

Вариант е да пусна обява във вестника за болногледачка, но не знам как ще реагира. Най-добрата опция, както и да го погледнем си остава хосписа. Той твърди, че в хосписа ще му стане лошо и ще умре.

Не мога да излезна от града заради него. Вчера бях по магазините за малко и той ми се обади да отивам спешно, защото му се ходело до тоалетната...

7.   Може да плащаш на някой роднина баща да го гледа вкъщи. Или наеми някой от агенция за болногледачи.

8.   Майка ми никога няма да я гледам защото ме наръга с нож когато бях дете. Нека някой който иска да умре ей така само защото тя се е ядосала за нещо дребно, да я гледа.

9.   гадно ще е да му каже. че има право на личен живот. Много ще се натъжи. Нормално е бащата да де притеснява. че ще остане сам.
Убеди го че няма да остане сам.

10.   Ти не си човек бе номер 4. Не мота да повярвам. че съществуват толкова гадни хора като теб.
Ти си страшен егоист.

11.   Дори и платен трябва да има асистент при него. Е ще се лишиш от някои неща но ще трябва да плащаш за асистент. Няма как.
Може да потърсиш и болногледачка.
Може би психолог ще успее да го убеди да отиде в хоспис. Ти ще го посещаваш често.

А нямате ли някакви роднини. които биха помогнали поне за малко в грижите за баща ти.

12.   Номер 10, защо 4 да е егоист?
Първо, трябва да има откровен и смислен разговор между двамата.
Бащата очевидно не е дал смислен отговор защо не иска да ходи там, иначе авторът щеше да го изпише.
На мен ми изглежда, че егоистично е поведението на бащата.
Изобщо, баланс трябва да има. В случая момчето очевидно го търси, а бащата, не.

13.   С тоя начин на живот е разбил здравето си.

На 55 и години мъж не е толкова стар. Напротив. Ако живееш здравословно ще си в топ форма (изключвам генетични проблеми).

Диабет - 100% идва от храната - консумация на много захар. Панкреаса не може вече да произвежда инсулин защото е бил сцепен през годините
Цироза - алкохол
Високо кръвно - наднормено тегло (пак храна) и захар

Ако си в спортните среди ще видиш много мъже на 55 в топ форма.

Това го казвам най-вече за хората на неговата възраст.

Ако искате на 55 да сте с памперси и да тежите на децата си давайте с вредната храна и чикиите пред телевизора.

14.   Браво изкарахте бащата виновен. Поставете се на негово място. Страхува се да не умре в хосписа. Трябват много разговори и внимание на бащата. че няма да умре в старческия дом. Че няма да бъде изоставен.
кой на негово място няма да се страхува.
По-егоистична е постъпката на сина. Иска да се оттърве от баща си за да си живее живота. като всеки младеж на 20 години.
има една приказка Дядо и Внуче. Ако автора постъпи лошо с баща си един ден ще му се върне. Сина му също ще постъпи лошо с него.

До къде стигнахме болните да се обвиняват затова. че са болни.

15.   Автора:

Напълно съгласен съм с номер 13. И продължава да си го разбива.

Баща ми никога не се е опитвал да живее здравословно. Винаги е бил около 100 килограма и нагоре. На времето пиеше и си правеше запой по 2 дни (преди инсулта). След първия инсулт доктора му каза забравяш за цигарите, а баща ми още в болницата запали цигара.. Като му кажа, че е вредно и не трябва да пуши ми отвръща "колкото е писано".

С нищо не показва, че иска да се оправи и оздравее. Трябва(ше) цялостно да преобрази начина си на живот. Единственото позитивно, което прави е да пие всички хапчета, които са му изписани. Не съм виждал някой да пие толкова хапчета. Една чанта ми пълнят като ида в аптеката. Около 200лв на месец са всичките.

По фитнесите и стадионите има много хора 50 изглеждащи страхотно.

А иначе - цялото му семейство го е зарязало. Като казах на баба ми да дойде да погледа сина си 3 дни поне да стои с него да не е сам, тя ми отвърна с "аз съм стара вече, някой трябва мен да гледа" и ми затвори. Това ако е майка не знам..

И аз не горя от желание да давам страшни пари на месец за хоспис, но там поне ще получи каквото му е нужно - рехабилитация, медицински надзор, преглед от специалисти и т. н.

Някой ще каже, че съм егоист и е безсърдечно да си пратя бащата далеч така, за да се оттърва. Истината, е че през годините назад (като съм бил малък) той вкара семейството в дългове, обикаляше с други жени наляво-надясно (уш по работа, но не само) и ходеше по кръчмите. Добър човек е като цяло (ако можеше да помогне на някой с нещо, го правеше), но просто вършеше глупави неща и пороците го провалиха. И въпреки всичко с майка ми (те са разведени от много години) не сме го зарязали напълно и всеки месец отделям пари (както казах и по-горе), за да му нося разни неща. Дори му намерих и квартира (защото от старата го изгониха), на която плащам наема и сметките.

Благодаря за коментарите на всички досега и за бъдещите (ако има такива).

16.   Авторе, чака те тежък избор. Но не си единствен в подобно положение.

Аз съм на 41, родителите ми са по-възрастни (70 год), но и двамата са наясно, че няма да се грижа за тях ако нещо подобно им се случи. Тук няма място за добър/лош, длъжен/недлъжен. Ти сам усещаш за какво иде реч - а именно че не са били перфектните родители. В смисъл че техния личен интерес винаги е бил на първо място - как те ще се чувстват, какво те искат и т. н. Да, естеснвено хранили са ни като деца, грижели са се за нас, но ако това беше родителството - домовете щяха да са перфектнтия избор - хранене и грижа по часовник. За да си родител се иска нещо повече, много повече. а не да "имаш деца, за да те гледа някой като одъртееш", както често се случва с това - длъжен си. Не, не си. Имаш свой собствен живот и интерес/и които винаги трябва да е на първо място.

Погледни го от другата страна - баща ти винаги е имал избора, номер 13 много точно описа нещата - значи той може да си е гледал кефа, да е пиел, пушел на младини, гуляи, сега - ти да плащаш цената. Защото си длъжен (каквото и да означава). Можел ли е да пуши по-малко, да гуляе по-малко и да отделя повече грижи за семейството си (предполагам отдавна е разбито, защото не споменаваш майка си). МОжел ли е - да, правел ли го е? НЕ. Какво ти говори това - чист егоист. Гледал е винаги своя личен кеф/интерес на първо място. И продължава да го прави - виждаш перфектната манипулация пред тебе -guilt-trip. ТОй.... горкия. Айде няма нужда. Ако наистина му пукаше за тебе - нямаше изобщо да те притеснява за каквото и да било, отдавна щеше и ти и той да живеете на различни места (защо не дори да ти беше купил жилище). Щеше отдавна да се е погрижил за тези моменти като е имал спестявания и САМ се е махнал да не бъде тежест на който и да било в тоя живот. Направил ли го е? Предполагам всичко е изфукал. Пишеш дори че живее на квартира - къде е собственото му жилище?

И единственото ти решение е точно както номер 4 предлага. Казваш му ясно и точно: баща ми, нямам време по цял ден за тебе да се рижа. Тази грижа ще я получиш в хоспис. Аз мога два пъти седмично по един час (примерно, ти сеи прецени колко време имаш) да те виждам но толкова. Защото имаш по-важни неща, себе си, бъдещето ти.
И след това правиш точно това. Оставяш го и точно след 1 месец ще се зарине в собствената си мръсотия. Приятна гледка ли ще е? НЕ. Не казвам че ще е лесно, но това е еиднствения начин - той трябва да разбере че ти си твърд в намерението си с ДУМИ И ДЕЙСТВИЯ. В момента си само на думи, и той го знае много добре, все пак те манипулира добре. С думи никой никога нищо не е решил в тоя живот. ДЕЙСТВИЯ, особено ако си мъж.
Сега, нищо чудно да извади и картата за самоубийство - не се коркай - той е пъзльо, няма да го направи - както и всеки който ти каже че ще го направи очи в очи. Говори за пълно отчаяние и слабост, за тая работа се искат топки.

Звучи мрачно, така е. ТОва е Живота - всеки жив организъм гони максималната полза с минималните усилия. Докато получава онова което иска, никой човек не се променя.
Много внимавай с думи като "длъжен си" "трябва" и подобни. Разбира се, ако можеш да си позволиш да му плащаш разноските там в хосписа - разбира се че е добра идея да го направиш. НО в никакъв случай не влизай в дългове заради човек, който сам не цени здравето си.

Бъди твърд, и това ще мине!

17.   Номера 13 и 16 са напълно прави, не прави грешката да си съсипваш живота заради баща си, още повече като се има предвид какъв е бил през годините. За съжаление има такива хора: ядат, пият, пушат и живеят като за световно, съсипват си здравето, пренебрегват семейството и после лягат на ръцете на близките си: аз съм болен, вие сте длъжни да ме гледате.
И да, и не, не е човешко да го зарежеш напълно, но и не е добре за теб да зачеркнеш живота си и да го посветиш на него. Много е важно да поставиш здравословни граници така че хем той да бъде обгрижен, макар и не точно както очаква, хем твоят живот да продължи. Нито можеш да напуснеш работа, за да се въртиш около него, нито да зарежеш личния си живот, а и не трябва. Доколкото чета, ти и сега му плащаш квартира, не е като да си го зарязал, така че не се оставяй да те върти на струната на вината и дълга. Послушай съветите и поговори с него категорично и твърдо какво можеш да направиш и какво не.

18.   Е сега кой човек не греши. Всеки в живота си допуска грешки. Дори и автора е направил грешки.
Аз разсъждавам по друг начин. Прекалено съм жалостива. Гледам с каквото мога да помагам на хората а не да ги упреквам. Изкарах курс за болногледач.
Мен не ме интересува какво някой е правил на младини интересува ме да помогна на човек с каквото мога. Няма да мисля за постъпките на някой на младини на човек. който не съм познавала няма да съдя някой.

Знам авторе. че ти си съвестен син. Няма да оставиш баща си.
Все ще се намери някой който да ви помогне.
Личен асистент или болногледач. Те поне разсъждават като мен.

Какво като е допуснал грешки като млад. това не означава. че не трябва да му се помогне.

Ако се съдеше по това дали някой заслужава да му се помогне за старчески дом по това какво са вършели старите хора на младини за да бъдат приети може би старческите домове щяха да са празни.

Авторе извинявай написах ти. че си егоист защото ме подразниха някои коментиращи но не мисля. че си такъв.
Разбирам те живее ти се млад си но имаш и отговорност към баща ти. жалко. че не мога да ви помогна. Ако можех щях да го гледам поне няколко часа на ден. Нямаше да искам много пари. ти не знаеш аз колко скромна душица съм.
Шях да бъда доволна и на 100-200 лв.
Ако ми осигуреше безплатна квартира пак шях да го гледам дори и за без пари. Щях да си плащам сметките. Но работя работа. която много обичам. От 10. до 20. няма да имам време. И не искам да напускам.
Дано намериш някоя скромна и добра душица като мен. Дори само да живее при вас.

Знам. че си добър син.
Но едва ли баща ти е доволен. че е в това положение. Той също страда. Осъзнава грешките си ама вече е късно. Поговори пак с него за хосписа. Убеди го. че няма да го изоставиш. че ще следиш как се грижат за него. Ще го посещаваш често. Ясно е. че проблемът е. че няма доверие на хосписите. Тогава потърсете и изберете друг хоспис стига да можете да си го позволите. Ако имате възможност нека сам избере. Убеди го. че трябва да се довери на хосписа.

Майка му е възрастна и за нея трябват грижи но все пак колкото и да е възрастна как може да не й пука за сина й.

Авторе пиши взех проблема ви присърце.

19.   Как се справихте с памперса и подмиването психически? Аз не успях да се навия на това, както и да ме обвиняват близките.

20.   Как си бе момко. Откога те чакам да пишеш ти не пишеш.
Оправиха ли се нещата.

21.   Мдаа... Класически случай. Напълно те разбирам, само че при мен беше майка ми. Цял живот тъпкане, подигравки, физическо насилие, настроения. Баща ми беше добър човек, но мекушав и нищо не направи по въпроса - "Тя си е такава". Отрази ми се катастрофално на целия живот после.

На стари години, след поредица инциденти, падна само на моите ръце (едно дете съм, тя си прекъсна сама връзките с родини и приятели). И още по-зле като отношение. Аз ѝ го казвах като дете, че това я чака, но кой да слуша.. Даже нямам предвид и материалното обгрижване - никога не ме е вълнувало, а може да се каже, че специално на нея повече съм ѝ дала, отколкото получила. Важно беше отношението, а и на младото момиче ти като зряла жена трябва да му предадеш някои знания и умения, което тя не направи навремето, а после ме съдеше, че не мога.

А има жертвоготовни родители с ужасни деца.

Явно неблагодарните и жестоки хора преживяват на гърба на такива като нас - които ще се разболеят от преумора и ще се разорят, но няма да ги оставят. А баща ти още е млад човек дори.

Направи, каквото ти е по силите и желаеш. И без чувство за вина.