|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Разбита мечта
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 3063 пъти
Защо, по дяволите, не ме оставихте да правя каквото си искам? Защото когато ви казах, че искам да уча в спортно училище ме накарахте да се явя на изпит за езикова гимназия? Приеха ме. И какво? Сбъднах ли мечтите си? Не, защото мечтата ми беше да стана шампион по шотокан. Ученето, не ме привлича колкото спорта, разберете. Оправдавате се, че всики спорт трябва да се започне на 5-7 години. Да, така е. Но защо тогава не тренирах? Защото нямаше кой да ме води на тренировки. Добре, това го разбирам. Не сте имали време. Ок. Но защо когато станах на 15 пак не ме пуснахте да тренирам? Карахте ме да уча по цял ден. Искахте да стана книжен плъх, каквата станах.
Казах ви, че искам за разтоварване да тренирам шотокан. А вие какво? Не било за момичета. Да, обаче това беше мечтата ми. Добре че беше баба да ви убеди за 1 месец. Разбрах от нея, че сте мислили, че сама ще се откажа. Но не стана така. Намерих си работа, за да си плащам. Не бърках във вашия джоб. Тренирах известно време, после ми забранихте и провалихте мечтата ми. Отидох в университет и вие сте далече. Но живея с баба. Сега имам възможност да се запиша, но съм първи курс в университета и вече е малко късно. Но говорих с треньора. Каза, че няма проблем.
Само че не мога да отида, защото сте инструктирали баба да не муска по тъмно никъде. Мислих много и не се сетих за оправдание. Не знам какво излъжа. Че имам лекции? Да, ама до 21. 00? Нали няма да ми повярва? Говорих с баба по този въпрос и я помолих да не ви казва, но тя каза, че не може да ви лъже. Аз и казах, че това не е лъжа, просто прикриване на информация. Много исках и все още искам да тренирам, но вие провалихте всичко.
Предразсъдъците са виновни за всичко. Можеше да има компромисен вариант. Да уча и да тренирам. Да ви кажа, по-продуктивно уча, когато преди това съм спортувала. Имам много негативни емоции в мен и на шотокана щях да си излея всичко и да ми олекне. Щях да се чувствам по -добре.
А и още един въпрос - ако тренирах шотокан и някой ме нападне щях да мога да се защитя, нали? А сега съм сега баба в голям град. Вие просто разчитате никой да не ме нападне. Ами ако се случи? Излизам сутрин в 6. 30. Не е изключено. Притеснявали сте се за мен? Напротив, по-спокойни бихте били ако можех да се защитавам.
Предлагам като се притеснявате да ме заклюбине вкъщи и да ми намерите частни учители. Хаха. Сега ми е последния шанс. Ако не сега, няма кога. Нека баба да не крие ключевете от къщата след 18. 00 и да ми позволи да отида на тренировки. Това е последния влак. Мамо, тате, баба не ми позволява заради вас. Моля ви, поне сега ми разрешете. Това е мечтата ми. Ще ме зарадва повече от всичките модерни дрехи и дрънкулки, които ми подарявате. Все ме питате защо не се усмихвам. Нещастни сте заради това. Причината е точно, че заради вас не мога да осъществя мечтата си. Като ми позволите да тренирам, ще ме направите щастлива. Моля ви, умолявам ви...
Ваша любима и единствена дъщеря,
~~~
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 6b01f95443 |
|
1. На колко години си че да не те пускат, защо позволяваш да ти забраняваш и кого изобщо питаш?
Една студентка-предполагам пълнолетна какво може да я спре да се прибере в 9?
И докога смяташ родителите ти да те контролират? Докато не дойде съпругът ти да го прави ли...
Порастни и се научи да отстояваш позицийте си.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 3d787c4ff6 |
|
2. Авторке, напълно права си да се сърдиш. Но никога не е късно. Бъди независима. Учудвам се, че ти имаш 18, щом си в университет, а те държат изкъсо. Не им го позволявай за Бога.
Моите мечти също бяха разбити. Целият род от страна на майка ми са музиканти, актьори и художници- всички до 1. Бях дете на изкуството. Като съм била малка съм рисувала постоянно и съм драскала навсякъде. Също така имах страхотно усещане за ритъм и правилен музикален слух. Танцувах добре и обичах да пея и също така да свиря на пиано. Но някой обърна ли ми внимание да си развивам талантите- нее. И сега как да се занимавам с това, което обичам след като съм на 20г. и не съм се развила в нито една област. Обичам изкуството и не искам да се занимавам с друго:(
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 5c5a615ff4 |
|
3. Oо милата жалка за теб с това желание което имаш можеше да стигнеш далеч но помни че има ли желание има и начин стига да си пластична и да тредираш редовно! ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ И ДАНО ЕДИН ДЕН СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ ЖЕЛАЯ ТИ ГО ОТ СЪРЦЕ!
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 94a10a2417 |
|
4. Завърши 12-ти клас и отивай да учиш в спортното
не се отказвай от най-голямата си мечта! НИКОГА!
|
преди: 9 години, 2 месеца hash: 50a9dc803c |
|
5. Здравей, авторке! Според мен, ако дадеш да се разбере на родителите ти, че вече си голяма и искаш да осъществиш мечтата си, не виждам какво може да те спре... Номер 2, никога не е късно да се занимаваш със изкуство, на 20 години си и живота е пред теб!!!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|