Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Здравей и съжалявам, че си подложена на този тормоз. Не зная на колко години си, но в момента в който станеш на 18 бягай далече от тази жена. Също така, ако нямаш никакви роднини според мен вече може да предявиш иск в полицията за тормоз на непълнолетен. Ако си в малък град, нека се разчуе, оплачи се на родителите дори и на някоя приятелка с която ходиш. Все някой трябва да те вземе под внимание и да ти помогне.
Иначе за края на живота, не се отчайвай, това е само едно изпитание. Вярвам, че си много читав човек и скоро като си самостоятелна ще попаднеш на свестни хора и ще бъдеш високо оценена. Пиши от кой град си и на колко си години. Знай, че родителите са до време и ако се държат лошо, един ден ще съжаляват.
Възможно е да имате и финансови затруднения, които допълнително да изострят реакциите ѝ, за което също съжалявам.
Ние сме с теб!

8.   Мило момиче, не се отчайвай никога!

Да, ситуацията в която си е трудна и неприятна, но има и много по-тежки и трудни ситуации в живота! Просто човек трябва винаги да се уповава на Бога и да го обича, и Бог ще му дава сили да изтърпи и да преодолее всичко!

Никога не трябва да приемаш помисли за самоубийство - защото те са от лукавия(дявола) който се стреми да погуби човека.

А самоубиството е пагубно и гибелно за душата на човека, защото такъв човек отива вечно в ада!

И занй, че Бог те обича и го е грижа за теб и за всеки един човек!

А иначе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!

Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!

При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!

Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.

Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).

Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!

Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.

Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!

Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!

Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.

Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.

Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.

Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!

Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...

А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...

Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:

Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!

Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.

10.   Много съжалявам за това което се случва!
Още повече щом си осиновена, изборът да имаш дете по този начин е 100% осъзнат и тук никва случайност не играе роля, едно осинявяване е бумащина, чакане с години, срещи със социални, минала е през всичко това, за да те обижда сега, ужасна работа просто.
Истината е, че не всеки човек може да бъде родител, това е, някой са си егоисти до шия. Бих те посъветвала при първия възможен момент да излезеш от дома си, не се променяй, остани си вярна на себе си, добра ученичка и старателен човек. Опитай се до колкото ти е възможно да не и обръщаш внимани, мисли си за бъдещето си, ще си намериш работа, изнесеш на квартира, може дори да не знае къде си и да блокираш номера и. Един ден ще я оставиш сама, да си мисли за живота и да го живее както иска, щом дете и тежи, явно.

11.   Защо изобщо е осиновила дете, което тормози.

Не я оправдавайте. Проблеми имала. Само майка й ли има проблеми.
Ами авторката. Тя е дете. А. Тя няма ли. Каква е нейната вина.
Момичето не е виновно, че е осиновено. Така че.

Ако спомене за биологичната си майка онази ще онемее и май ще спре да я тормози. Ще я отрезви.

12.   Първо да кажа, че аз съм мъж и имам дъщеря.
Когато влезе в пубертета - с майка и започнаха война. Чак физическо насилие не е имало, но и двете преувеличаваха всяко нещо и всеки ден щеше да настъпва краят на света :)

Това продължи година-две, после жена ми се усети и започна да игнорира драмите, което пък доведе до същото от другата страна.

Сега - не знам как е при теб, а и в пубертета не знам доколко можеш да оцениш ситуацията правилно, но имай предвид, че е възможно да не виждаш трезво нещата и майка ти да те обича повече отколкото можеш да си представиш.

13.   Здравей, аз не съм осиновена, но след като баща ми се самоуби, когато бях на7г изпитах голяма болка, защото винаги се е отнасял добре с мен, а майка ми все беше лошата, направи живота ми ад в един момент и аз се махнах от нея, в момента в който се махнах и до ден днешен, тя не спира да ми звъни, за сега сме в добри отношения, но след всичко това аз просто не се чувствам същата, майка ми е и винаги ще й помогна и съм й помагала, но това е нарцистична майка.
С такъв човек имаш проблем и решението повярвай ми и аз още не съм стигнала до него, защото сърце не ми дава да приключа контакт с жената, която ме е родила.
Другото като дете ме биеше, все аз й бях виновна, независимо, че бях едно от най-умните деца в класа, винаги защитаваше останалите и ме сравняваше с тях, подценяваше мен и качествата ми, след случилото с баща ми, аз бях като нейна майка дори, правих й закуска, кафе, тя все беше недоволна и пак след години разбра, че съм искала да ме изслушва, да имаме хубави отношения с нея, но нищо не е същото, след като ми счупи крилете и правя всичко възможно да не съм като нея в момента и да не тръгвам по нейният път. Някои хора, дори родителите ни, могат да ни бъдат голям урок.
Защото всичко това ми оказа влияние, не се оправдавам, преди я винях за това, но истината е, че аз бях започнала да ставам същата като нея, да бъда нарцистична, егоистична, да не изслушвам хората.
И преди след всеки път в който сгреши към мен, ме затрупваше с подаръци от които нямах нужда, аз исках просто любов и комуникация, а нейното разбиране беше доста по-различно, грижеше се и ми подготвяше какво да облека, възпитаваше ме кое е добро и кое не, държеше да бъда перфектна, но беше прекалено критична.
Все заета, все нямаща време, съдба, сега аз нямам време и то не умишлено, но намирам и й звъня да я чуя как е, какво прави, говорим си дълго, но колкото и да се е променила, не е изкоренила това все тя да е най-важната и въобще да не слуша какво говорят останалите и как се чувстват те.
Нарцис... И нейният живот не е бил лек, винаги съм се опитвала да я подкрепя, разбера и обичам, но колкото повече правих, толкова повече ми се качи на главата.
Трябва да намериш начин да я държиш настрана, за да се осъзнае.

14.   Съжалявам номер 13. Много тъжно баща ти се е самоубил когато си била на 7 години.