Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   На мен баба ми така правеше - делеше си синовете. Чичо ми и децата му живееха с нея, издържаше ги, абе всичко си даваше за тях. Ние живеехме отделно. Цял живот ѝ бяхме трън в очите на тая женица. Постоянно говореше на братовчедите ми как ние имаме повече и не е честно спрямо тях. А реално това дето го имаме не ни го е дала тя.
Баща ми беше болен, тя един път не се сети да го попита как е. Знаеше, че не е добре. Не ѝ пукаше. За мен и майка ми да не говорим. За съжаление баща ми си отиде много млад. След неговата смърт, с ръка на сърцето го казвам, един път не ме попита имам ли нужда от нещо. Докато другата ѝ внучка е на 30 и не работеше, щото ти да видиш дъртата ѝ пълнеше гушата с пари, аз бях месеци наред като зомби, защото ми се налагаше да работя и да ходя на даскало, за да свържем двата края. Само аз и майка ми си знаем през къв ад минахме. Дори да си беше предложила помощта си, аз не бих ѝ приела мръсните пари. Става дума да прояви някаква човещина.
Накрая и тя се разболя и я подмятаха. Малко преди тя да го закъса аз влязох в болница. Не само, че един път не дойде, ами и по тела не можа за тия две седмици дето бях там да звънне да пита как съм.. За съжаление дойде на моето. За разлика от нея аз ходех да я виждам като тя е болна. Носех ѝ по нещо. От мен толкова. Тя нямаше уважение към моя човек, аз ли да имам към нея? И това дето съм направила ѝ е много. Но съвестта ми е чиста.
Та, мога само да те посъветвам - подкрепяй мъжа си! Видях с очите си децата как преживяват да са отхвърлени от родител. Отдръпнете се и да се оправят. Само нерви ще берете покрай тях, не си струва. А, повярвай, един ден всеки си плаща с лихвите.

7.   До 1 - Виж аз не искам да ми гледа детето и да ми помага- но ми е болно заради детето ми и съпруга ми. Аз се справям и сама добре, имам достатъчно помощ от съпруга ми. Но просто искам нормални отношение здравей, здрасти как си, как е детето. Живеехме заедно в една къща, но на отделни етажи засичахме се само в двора, дори и тогава не е погледнала детето защото все беше по кафето и разходки. От както се изнесохме от там, защото съпруга ми видя колко много се тормозя и, че не се чувствам добре там се изнесохме от тогава ме намразиха още повече, започнаха да настроиват съпруга ми против мен, бях свидетел на разговор как кроят план да ни разделят, и на всичкото отгоре говорили на детето ми, че аз съм им провалила семейството, защото от както аз съм се появила и баща му спрял да им дава пари ( те бяха свикнали съпруга ми да ги издържа и да им осигурява всичко което искат)

8.   Според мен си има причина някой да те мрази, значи нещо прикриваш от нас, какво ли е станало че някой да те намрази?

9.   До 8. Намрази ме от там когато аз се появих, защото те бяха свикнали сина им да ги издържа да им плаща почивки
и т. н. Те сами си казала, че от както аз и детето ми се появихме сме им спрели кранчето. И майка му се принуди да започне работа.
Предисторията е такава, че в началото когато бяхме гаджета много се разбирахме със нея. Излизали сме заедно, на разходки на кафето на пазар. Тя навсякъде много ме хвалеше колко съм целенасочена и упорита. Пълна противоположност на дъщеря й която е мой набор, но за 100 сменени работни места няма и 1 година стаж общо. Дъщеря й започна да ревнува. Аз съм с професията мечтана от дъщеря й, но нея дори не я приеха в университет макар и години да пробва. И тогава се появи и нашето прекрасно дете. Което още повече спря паричките които моя съпруг даваше на родителите си. Сестра му тогава забраняваше на майка си и баща си да му купуват неща и подаръци защото тя сама беше заявила, че от както брат й е станал на 16 години и е започнал работа той вече не е от тяхното семейство и майка му и баща му не са длъжни да му дават пари.
Това може на някои които няма такива роднини да звучи много нереалистично, а за тези които им е до болка познати ще ми повярват, че наистина има такива хора.
Сестра му също заяви, че той получи ли някакво наследство тя ще се отрече от родителите си, и майка й е категорична, че той няма да получи нищо от тях.

10.   Еее много съжалявам номер 6. Що за майка е тя. Дори да е егоис пак трябва да се обади. От човещина или поне от КУМОВА СРАМА.
Но както и да е. Продължи напред в живота.
Успех ти желая занапред.

13.   Е номер 9 това с парите си е друга тема. Не е било редно да им спира парите. Можеше поне малко да им дава. В този случай наистина нямаше да се настроят срещу вас.
Завидели са ви. Амии кво да се прави.

15.   Значи авторке първия който е постъпил зле сте били вие, вие сте "спрели кранчето", а е можело да продължите да им давате по рядко и по евтино някакви подаръци.
Така както сте действали не само да спрете кранчето на свекървата, ами и да очаквате тя да дава подаръци на вас, май е нормално да ти се ядоса.
Когато ти влизаш в едно семейство и променяш техния начин на живот толкова много е нормално да ти се ядосват. В крайна сметка мъжът ти като син е плащал почивка на майка си, ти какво лошо намираш в това му действие че не само не го подкрепяш да се грижи за нея но си го накарала да спре. Добре след като той има жена и дете нека почивките са по рядко и по евтини, но чак заради теб да спре да гледа майка си....
Свекървите които обичат снахите си ги обичат защото се чувстват уважавани, а за да покажеш уважение на свекърва е нужно, да й подаряваш неща които тя харесва за да има с какво да се хвали пред приятелките си, нейния кеф е да покаже какво си й подарила и да каже снахата ми го подари. Ако тя обича ексурзиите какво толкова да й платите една две ефтини екскурзии годишно.

16.   До 13.
Винаги им е давал и продължава до скоро да им дава, но не всеки път когато те последно време са искали на почивка той е можел да я покрие. Той другото което е не е длъжен да издържа здрави, прави хора, защото просто ги мързи да работят. Няма да забравя никога, един път искахме да гледат детето за 3-4 часа да излезем с приятели и те му искаха 20лв на час да го гледат. Ние следователно не дадохме и те не го гледаха. Еми какво повече да кажа.

17.   А ясно. Много са алчни. Но все пак вина има и мъжът ти.
Така ги е свикнал още в началото.
Не е трябвало да им дава толкова много.
Да права си млади, прави и най-вече здрави хора е трябвало да работят.
Но какво да се прави. Така ги е свикнал..

Да така е. Това с парите е друга тема. Парите озлобяват и развалят отношенията между хората. Да.

18.   И ти си прав номер 15. Трябва да продължат да им дава поне малко пари.
Всеки ще се озлоби ако му спрат кранчето.
Но авторката няма вина. За всичко е виновен мъжа й защото така ги е свикнал години наред.

21.   Разбирам те. Но, никога, ама никога няма да разбера такива" майки", дето си делят децата. И моята свекърва обожаваше малкия си син, братът на моя съпруг, всичко беше за него. Никога не действаше открито-тайно му даваше, тайно ни плюеше и го насъскваше срещу мен и мъжът ми. Приписа му къщата, нивите-за нас нищо. Здраве да е, справихме се сами, не мога да се оплача, имаме достатъчно и то постигнато със собствен труд, на четири ръце. Но много сълзи съм проляла, много. И накрая знаеш ли какво стана-разболя се онкологично и познай на кой падна на ръцете-на нас, лошите. Оттичах си по болници и доктори. Умря сравнително млада-на 57. Другата снаха, любимата, на любимия син дори не дойде на помените, които правех. И сега да си призная един грях-първите години след като умря раздавах, правех всичко, каквото трябва-по задушници, по годишнини. Сега от няколко години нищо не съм подавала за Бог да прости за нея. Знам, че Бог ни учи да прощаваме, че мъртвите вече друг ги съди-наумя ли си нещо изплуват в главата ми най големите мръсотии, дето ми ги е правила и сякаш душата ми не дава да подам за нея. И тия последни години, когато не спазвам традициите да подам за Бог да прости много взех да я сънувам. Защото ако аз не направя помен и не раздам храна-няма кой. Добрата снаха се разведе с любимия син и и забрави даже името. А мен ме тормози с угризения даже и от отвъдното...

23.   До 21.
Надявам се да не прозвучи грозно, но раздвам се, че има човек който найстина разбира как се чувствам и какво ми е. Човек който е минал през подобно нещо и вярва и знае, че съществуват такива хора като тях.

24.   Дано се оправите авторке.
Искрено ти го пожелавам да сте щастливи. Успех.

25.   До 24. Благодаря Ви от все сърце. Желая всичко най-хубаво и на Вас.

26.   Ние сме като вас. Често срещано е по нашите ширини, не знам това успокоява ли те. Ами плаках, плаках и в един момент спря да ми пука. Децата ми не искат и да чуят за нея.

27.   Благодаря.