Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Никой не ви е длъжен да помага с децата. Защо не си зададохте въпроса "можем ли да загърбим себе си в името на дежата"? Или си вземете почасово бавачка и излизайте. Писнало ми е от роднини които ме молят да им гледам лапетата. Да сте си правели сметката преди. Явно сте от хората, които се чудят за какво да мрънкат. Има хиляди двойки който си мечтаят да са на ваше място и да се грижат за деца, но поради една или друга причина нямат това щастие. Наистина не проумявам как можете да се оплаквате от това че ви тежи да се грижите за тях. И как не чувстате малко срам? Доказателство сте за това колко неблагодарни са хората.

7.   Правилно е да се пише изляза, не излезна, доценте.

8.   Доцент супер..
Защо не си вземете отпуск и да отидете някъде на почивка.

9.   Авторе, живея в чужбина, работата ми е свързана със семейства с деца и ето как се организират те: 90% от тях имат домашна помощница. Тези които могат да си го позволят финансово имат всекидневна помощ в домакинството, готвене и чистене. Викат жената за 3-4 часа. Обикновено това са семейства с две деца. Хората с по-скромни доходи викат помощничка 1-2 пъти седмично за основно почистване на дома, а готвенето вече сами се оправят.

Относно писането на домашни, наистина ми се струва чудно как всеки ден пишеш домашни с детето. Аз сама съм си пишех домашните до към 5 клас, когато почнах да имам проблеми с математиката и вече тогава майка ми или баща ми сядаха с мен да ми обясняват. Втори клас сама сядам да ги пиша, майка ми после само хвърляше един поглед да види дали съм ги написала. Напомняла ми е да си чета уроците и ми е помагала само в определени случаи. Да речем, един път седмично. Иначе се занимаваше с мен, четяхме книжки, играехме, но не е имало писане на домашни всеки ден. Тя си вършеше работата следобед. С брат ми горе-долу беше по същия начин. Той математиката много я разбираше, та с него още по-малко са сядали да му обясняват. Значи, чак последните години от гимназията, баща ми сядаше с него да му помага по физика и химия (и то защото това е по специалността на баща ми).

Значи, или детето трябва вече да се научи да бъде самостоятелно, или ако има някакви по-сериозни затруднения по определени предмети би било добра идея да го запишете да ходи на допълнителни уроци. Тук масово си водят децата по академии, основно по математика. Други предпочитат частен учител за определени дни в седмицата. Ето в момента се мъча да се сетя за клиенти които да не са наели частен учител или помощница в домакинството, и не се сещам за такива.

Не говоря за заможни семейства. Познавам и такива, но повечето са средна класа. Иначе не смогват. Да не говорим вече че тия които имат много пари, нямат твоите притеснения. Когато се върнат вкъщи всичко им е чисто, сготвено и напазарувано. Децата ходят на частни занимания след училище почти всеки ден: английски, немски, футбол, тенис и тъй нататък. Имат и гледачка която ги води и ги взима. Родителите разполагат със свободно време за себе си всеки ден. А уикендите посвещават на семейството, но не за да чистят и готвят като гламави, а ходят на екскурзии, на театър, на кино... Излишно е да казвам че на 45 години и мъжете и жените изглеждат добре запазени и в отлична форма. И гледаш имат по 3-4 деца. Да, ама като имат пари, буквално си купуват свободното време и спокойствието.

Та авторе, ако искаш със съпругата ти да имате време за вас и да ви е по-спокойно, вземете една домашна помощница, ако ще да е веднъж седмично, пак ще ви е от полза. Детето трябва да го научите да бъде по-самостоятелно и само да пише домашни, не да разчита на татко. Важно е да му покажеш принципа за да си научи уроците: как да запомни най-важното от урока, как да се съсредоточи, да не се отвлича... а не ти да му го дадеш сдъвкано и готово. Сега ако питаш мен, уикендите са за почивка, не за да се трепете с домакинска работа и учене. Взимай мерки, защото след още 5 години такъв живот съвсем ще се скапете, а детето като е в седми клас вече няма да ти е по силите да учиш всички предмети с него, да не говорим че тогава и малкия ще ходи на училище.

10.   Затова не се прави семейство с малки деца на 40, а на 20. А пари все ще се намерят. Пари винаги ще се намерят. Умората и физическа и психическа, е жестока за жената, решила че може да си роди когато си поиска.

11.   Щом ангажиментите са прекалено много, ги редуцирайте до наистина необходимите, без които не може.
Още малко и ще стане студено за висене по площадки, така че този ангажимент ще ти отпадне :-) Ако училището на дъщеря ти не бива, го сменете докато е време. Докъм 3-4 клас как да е, но особено от 5 нагоре е важно да е добро. Иначе ти ще учиш с нея като луд, вместо само да обясняваш някои неясни неща. Ходенето на танци не е задължително, така че ако ти струва прекалено много време и усилия, ти спрете докато може да ходи сама.
Домакинската работа я оптимизирайте доколкото е възможно, можете да наемете чистачка, която да върши поне част от нея, а за жена ти да остане готвенето. Там могат да се правят заготовки когато има време и да ги използва след това.
Изобщо намалете това, без което може докато станат относително самостоятелни и могат да се справят поне донякъде сами.

12.   Повечето не мислят. Детегледачка казват, второ, трето, с проблемът е на съвсем друго място, като даже авторът не иска да си го признае на глас.
Той е че нищо че е глава на семейството, той е човекът със задълженията, човекът който влага всичко, а в замяна няма елементарно уважение към него, от половинката.
Когато има хармония, когато има любов, сили винаги има и човек не може да се чувства както той.
Чисто аналитично човека влага всичко от себе си и вижда че насреща не получава нищо, че е направил едно от тези семейства, които са направени от липса на избор, бързане или просто там да се отчетем че сме направили деца.
За 5 години теално няма начин да не са могли да отидат на кино, на някое място заедно. Разбира се се оправдават с това, че ако са имали желания, е щяло да стане.
Само оправдания и липса на действия виждам, а липсват такива от нежелание на половинката.

13.   Значи вече си достигнал до извода че не си император, сега трябва да разбереш че е много голяма грешка да отглеждаш децата си като принцове. Нека и те помогнат в домакинската работа, на 5 и 8 години няма нещо в домакинството което те не могат да свършат. Напазарувал си нека те подредят покупките по шкафовете. А книга можеш да четеш и на площадката, нима играеш лично с тях, нали висиш на някой пейка, чети.
Като почне някой да ми обяснява че пазарувал ежедневно или че му е трудно да хвърли боклука ми става доста смешно, при наличие на огромни магазини и при правилен разчет се пазарува веднъж на 15 дни, а кофите за болкук вече са толкова близко до домовете че не си струва да споменаваш че губиш по 2 мин на ден да хвърлиш болкука.

14.   Авторът съм, пробвахме с детегледачка 2 пъти-децата въобще не ги приеха, ревали са 2 часа. Относно самостоятелността на децата и аз отраснал с игри под блока, но най близката площадка е на 400 метра от нас а за домашните, то не е до самостоятелност, там им губят времето, ако ние не се занимаваме, просто не се получава, приятелски семейства децата им още сричат и не могат да смятат до 20, До номер 4, заплата ми като доцент е малко над 2000 нетно, сега ще се увеличи до 2400. До номер 6, много жалко е подобно мислене, чувал съм го често от баби за внуците си, но то е двупосочен процес, защото като те като остареят децата им могат да кажат същото-оправяй се, отивай в старчески дом и тн. До 7, малко дребнави ми идват тези забележки, ние доцентите не сме свръххора и също правим грешки. До 10, станах баща на 32.

15.   Авторе (14) пробвайте 2-3 пъти да сте си вкъщи, а детегледачка да се занимават с децата. Така по-лесно ще свикна, пък и малко ще ги опознаят като са спокойни, че и вие сте наоколо.
Но да са в друга стая с децата, да не сте в едно помещение. Предполагам ще искат няколко пъти да надникнат, където сте с майката за да са сигурни, че сте там, но ги връщате при детегледачката.
Ако трябва постепенно ги свиквйате, единият път ще излезе само единият и после обратно, или и двамата, но за малко и наблизо.
Трябва да си освободите време за вас.

16.   14 ами такъв е живота, работа, метро, сън и утре пак отново. Затова някои хора като станат пенсионери хукват по круизи и почивки. Стига да са издържали. Опитай се да тренираш нещо, да не си даваш толкова зор. Намирайте време за себе си.

Иначе на мен ми е интересно как стана доцент? Може ли да се учи задочно за доцент?

17.   Е, авторе, на 5 и 8 не са бебета, за да реват без вас. Достатъчно големи са, за да им обясните, че ги оставяте за няколко часа, че ще играят настолни игри, гледат филм или там каквото правят с детегледачката. Ако наистина не могат да останат с други хора, има някакъв сериозен пропуск във възпитанието.

18.   Щом не става с детегледачка и децата не я приемат, пробвайте със занималня. Хем ще пишат домашни, хем и нови приятелчета ще имат. Това за дъщерята. Ако мислиш че проблемът е в училището и че там им губят времето, решението е много просто: СМЕНЕТЕ УЧИЛИЩЕТО. Все пак в училище се предполага че трябва да ги научат на нещо. При положението че им губят времето, потърсете друго учебно заведение.

Аз си спомням добре че когато татко ме водеше в парка, винаги носеше със себе си книга или вестник. Сядаше и си четеше. Аз да съм била тогава на 8-9 години. С брат ми по същия начин.

Разберете се със съпругата поне веднъж месечно да имате вечер за вас си. Научете децата че не са те центъра на внимание. Те трябва да знаят че вие също имате нужда от почивка и време за вас. Достатъчно големи са, не са бебета.

Първите пъти са ревали с детегледачката от каприз. Сега знаят че като пуснат 2 сълзи и тропнат с крак, мама и тате на мига ще се съобразят с тях. С две думи, възпитавате ги капризни и егоисти. Ти и жена ти са авторитета в дома, не невръстните деца. Трябва да ги научите да слушат и да бъдат по-отговорни и самостоятелни. Не да ги третирате като принц и принцеса, а вие придворните да кръжите около тях. Колкото по-рано осмислят че не са те центъра на света, толкова по-добре за всички. Иначе като станат възрастни хора ще бъдат непоносими и ще им е много трудно в живота.

19.   При нас беше същото чак до 7-ми клас.
В 8-ми и 9-ти започнах да помагам значително по-малко, бонибвече нямам толкова сили и енергия, а и децата са по-самостоятелни.
Не сме имали нито баби, нито детегледачки на разположение.
Но висенето в парка още в първи клас го сведох до излизане само събота и неделя, и евентуално веднъж в седмицата през учебната
година.
Иначе продължавам да ставам в 5. 30 ч всеки делничен ден и си лягам в 00-01 ч., но не изпитвам нужда от повече сън. 5-6 часа винаги са ми били достатъчни.
Да имаш дете/деца в България е много трудно.

20.   Не са ви виновни децата, а това, че работите малоумни и изтощителна работи, които мразите.