Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хм накара ме да се замисля, от една страна си прав, обидите грубостите и насилието не са правилни, но и родителите са човешки същества и имат предел на нервите. Явно не си родител и си нямаш представа какво е.
Родителите също са индивиди със собствени интереси, права и потребности, но както родителите имат задължения така и децата имат и когато някоя от страните не си изпълнява задълженията стават спречквания.

Иначе по принцип единственото което различава хората е начина на възпитание, дори братя отгледани в едно семейство са различно възпитани, колкото и родителите да се стараят да е еднакво, самите реакции и настроения в дадени моенти възпитават децата.
Ако примерно едно от децата донесе двойка в ден в който родителя е имал проблеми на работа, реакцията ще е една, ако обаче донесе двойка в ден в който родителя е имал страхотен ден реакцията ше е съвсем друга и ако децата са две едното донесе ниска оценка е едната ситуация а другото изкара късмет да донесе ниска оценка в деня в който родителя е повишен на работа децата ще са възпитани различно и съвсем нищо няма да е нарочно направено. А животът авторе е низ от случки и ситуации и понякога децата отнясят целия негатив събран от родителя през неговия лош ден. Просто такъв е животът.

7.   Незнам какво да направя.

8.   Няма идеални родители. Моите са добри, но имаше и липси. Живях с усещането, че нямам право да изисквам нищо от другите. Фактически нито майка ми, нито баща ми са ми казвали, че ме обичат. Навремето така са били възпитавани децата, за да не се разглезят. Аз съм типичен продукт на времена, когато се е смятало, че момичето е с по-ниска стойност и трябва да слугува. Това е нещо, което до ден днешен се опитвам да преодолявам.

9.   Уважаеми четящи, този автор очевидно събира информация с цел, която нарушава добрия тон във форума. Моля не се подвеждайте да коментирате, защото няма никаква гаранция къде ще прочетете след това вашата история и за какво ще бъде използвана извън контекст. Имаше поне няколко подобни поста със същата тематика до момента. Както виждате авторът генерализира и търси информация с цял, която не упоменава.

12.   От авторката:

Доста често децата изпитват вина и си мислят, че "са си заслужили" боя, критиките или в каквото друго се изразява лошото отношение на родителите. Обаче, дали например слабата оценка е справедлива причина за бой? Дали въобще има случаи, при които физическото насилие е оправдано? Щом не е приемливо да зашлевиш шамар на някой непознат на улицата, как е допустимо да го причиниш на детето си? Родителите са отговорни за действията си. Въобще не става въпрос да са идеални. Всеки може да се ядоса и да си изпусне нервите понякога. Но ако е наясно как това влияе на децата, на тяхното самочувствие и достойнство, ще се старае да не насочва гнева си към тях. Няма да критикува жестоко и излишно. И със сигурност няма да прилага физическо насилие. Обсебващият контрол също се отразява много зле на самочувствието и увереноста на децата, че са способни да се справят в живота. Другата крайност е неглижирането или дори принуждаването на децата да се грижат за родителите, размяната на ролите, както е при номер 4. При всички тези случаи, децата трябва да разберат, че вината не е тяхна и да поставят граници на родителите си, особено след като са вече пораснали. Това, че родителите са взели решението да имат деца и са се грижили за физическото им оцеляване до даден момент, не означава че децата са тяхна собственост или че родителите имат правото да им управляват живота.

За моя случай. Доста неща са няма да задълбавам в подробности, но накратко е следното. Като дете получавах ежедневни критики за външния ми вид и поведението ми от майка ми. Бях пълна отличничка в елитна гимназия, участия и победи от състезания, като цяло нямаше какво да ми каже в академично отношение. Така че не казваше нищо за това, но пък всеки ден ми крещеше, че не съм ѝ била помагала вкъщи, колкото и да се опитвах, критикуваше начина ми на обличане, въпреки че тя ми купуваше дрехите, наричаше ме с доста обидни епитети, които ме караха да се чувствам безполезна, сякаш съм ѝ тежест, и до днес ми кънтят в главата. Контролираше ме много стриктно, два часа да ми е изключен телефона и изпадаше в истерия. С брат ми беше още по-зле, на него му критикуваше ежедневно и външния вид и академичния успех, който беше над средния, но не отличен, и непрекъснато повтаряше, че нищо нямало да стане от него. Баща ми ме е удрял само веднъж, когато защитавах брат ми, и то пред него. Това не е всичко, но мисля че е достатъчно, за да разберете колко излишно е това поведение. Има много неща, за които съм благодарна, и знам, че има хора в много по-трудни ситуации, но и до днес се чудя за какво беше нужно това отношение. Със сигурност не е "възпитание".

13.   до 12 авторката

от 5

Аз съм ти го обяснил, но ти явно НЕ ЧЕТЕШ!

Защото пишеш следното: "Дали въобще има случаи, при които физическото насилие е оправдано? "

Да, има такива случаи! - КОГАТО ПРОЯВЯВАТ УМИШЛЕНО НЕПОСЛУШАНИЕ!

Защото, ако не пресечеш това непослушание от първия път - после ще ти се качат на главата!

Отново цитирам какво съм ти написал:

"И това е въпреки, че съм ги пошляпвал 2-3 пъти! Просто в началото, (първия път) когато проявиха умишлено непослушание - съм ги нашляпал по дупетата - и повече почти не се е налагало! Защото вече имаха респект от мен и ме слушаха!

А иначе, ако не пресечеш това непослушание от първия път - после ще ти се качат на главата! "

------------------------

Разбира се, както казах, всичко трябва да се прави с разум и разсъждение!

Защото още по-лошо е да се влезе в другата крайност - да биеш децата си за щяло и нещяло! - както правят много малоумни родители!

Затова повтарям единствената разумна причина при която можеш( и е нужно)да нашляпаш малкото си дете е: КОГАТО ПРОЯВИ УМИШЛЕНО НЕПОСЛУШАНИЕ! - но внимателно, не много силно и по дупето!

След това то вече ще има респект от теб и ще бъде достатъчно само да му повишиш тон, за да те послуша! И няма да се налага повече да го биеш! Ако все пак го направи и втори път - обясни му, защо не трябва да прави така и пак ги нашляпай! - и вече би трябвало да е разбрало урока!

За оценки и подобни глупости - НИКОГА не трябва биеш детето си!

14.   Сега започвам. Както има граница за родителите, така има граница и за децата.
Не е нормално да биеш дете за оценки и това показва само бележкарство. Да си Илън Мъск - добре, но ако самият ти си прост, как искаш деца - гении, на кого?
Друг е въпросът, че разлигавени келешчета, като тези в мола, те са напълно изпуснати. Когато детето почне неуважение, агресия да ти показва и на околните, тогава съм 100% за бой! Отделно психиатър и терапия, щото доста българи явно не са запознати с това.
Отделно, не е казано, че всеки некадърник трябва да си разпространи некадърните гени!
Моите родители- интелектуалци откакто съм пълнолетен, не са се бъркали. Възпитавали са ме със сериозни разговори, но бях и отговорно дете. От малък съм научен, че няма кой да ме спасява, ако се насера и затова съм благодарен! Ако се напия и сбия, ще си платя и/или излежа. Ако счупя, ще купя. Без побои и обиди. Позволиха ми да имам топки, то да си мъж не е само да се пъчиш, а сам да се справяш като скала в живота.
От малък сам си оправям стаята, готвя си от 13-годишен.
Сега има голяма разлика дали някакви простаци са ти родителите- пиянки и наркоманки или както в моя случай университетски преподаватели (не че от тях няма "криви").

15.   От сина на университетските преподаватели. Така че както има лоши родители, нескопосан материал, както и добри - така е и с децата. Като тия лайна в мол България, нападнали сервитьорка. В такъв случай не бой, ами в затвор ще ги оставя и 100 пъти деца да са ми. Неслучайно по цял свят милиардери - магнати и олигарси си стягат децата и наказват, а тука са само мамини синета и дъщерички, които не са изкарали 1 лев сами, но на 18 им се дават спортни коли - чудовища за баловете.

16.   Ами номер 12. Понякога може би е разбираемо ако родителят например удари детето си ако направи нещо крайно примерно с риск за живота и здравето му. Затова е изпуснал нервите си.
Има и такива неща които.

17.   Майка ми и баща ми са разведени от както бях на 12 години. Баща ми никога не ме е гледал, виждаше ме от дъжд на вятър и благодарение на това от рано знам какъв мъж не искам до себе си. Никога не съм била с женкари или мъже които се държат неуважително към мен. В момента в който съм виждала наченки на такова отношение съм говорила и в последствие ако не е имало промяна си тръгвам. С майка ми никога не съм имала адекватна връзка. Гледала ме е до степен да съм що годе облечена ( казвам що годе понеже нямахме пари) и нахранена, но от там нататък емоционално никаква я нямаше. Това доведе до преминаването ми през 3 храниелни разстройства започвайки от 10 годишна възраст та чак до 24. Никога не е можела да комуникира с мен освен с викове и крясъци и никога не съм и споделяла и не сме били близки. Спомням си, че не обичах като малка да ходим да ми купува дрехи, защото не харесвах това което тя харесва и ми се караше заради това. Гледайки приятелките ми и отношенията им с техните майки смятам че моята грам не става за родител, ама каквото такова.

19.   Да, няма идеални хора. Но родителят ти да те хваща грубо за дрехите и да те държи да не бягаш докато ти блъска главата в бетонната стена, когато си само първи клас, е агресивно действие много близко до смъртта.

Нима една скъсана връв за едната ти маратонка, е равносилно да ти разбият главата в бетонната стена???

20.   Родителите ми, ми дадоха пълна свобода да бъда себе си.
Не допусната нито система, нито соц. среда, нито "загрижени" роднини да пречупят есенцията ми и да ме вкарат в стадото като поредната послушна овца, която приема и се подчинява, без да мисли, без да задава неудобни въпроси, да следва просто.
Жена съм, но обичах да прекарвам време с татко и неговите хобита, част от които станаха и мои. Типично мъжки хобита- днес мога да точа ножове например по-добре от повечето мъже, инкрустации, което пък разви и рисуването ми хаххах а по визия изобщо не биха предположили за подобни умения от дребничка жена, със сладко сексапилно излъчване и перфектен маникюр. Имам повече инструменти от мъжът ми.
Научих и доста полезни неща от майка ми, по принуда почти, не ме задължаваше, но с мили очи ме манипулираше да прекарвам време и с нея и нейните хобита- е, с предполагам дружини уговорки с татко завърших 2 майсторски курса преди да навършва 18 г още.
Така ми предадоха ценни знания, на майтап почти, никога не се почувствах задължена да правя нещо, което да са изисквали.
1 месец обикновено летата прекарва при малката ми, сладка баба, от нея научих как да живея в синхрон и хармония с природата.
От леля ми научих, че прекалената любов може да боли, беше от онези лели, които като видят любимата племенничка, започват да щипят бузки до болка, да прегръщат до задушаване и те принуждават да ядеш всякакви тестени изделия лично приготвени от нея.
Примери от най-близките ми.
Как ми навредиха? Дадоха ми възможност да бъда свободна!
Отговарям сама за грешките си, няма кого да виня. Отговарям и за успехите си, сама съм си ги постигнала!
Може би "най-вредното" (за другите, не за мен)е, че от дете знам, че имам право на собствен избор, и не допускам друго!
И нямам за какво да рева и обвинявам други за моите избори!

21.   От човек на близо 60 години - щастливо женен.

до 20

Поздравления!
Ти си истинска жена!
Такива жени (като теб) харесвам! )))

Бог да те благослови и да те укрепва да се справяш(и с Божия помощ естествено) с бурните изпитания на житейското море!

22.   Никога не са ми казвали, че се гордеят с мен. Много рядко са ми казвали, че ме обичат. Държаха единствено да имам добри оценки и добро поведение пред хората от тяхното общество (Татко имаше бизнес). Мразех всичко, свързано със семейството си. Единствено, баба и дядо бяха нормални хора и ми показваха любов.

Когато се ожених за съпругата си, се заклех, че ако имаме деца, няма да мине и ден без да им казвам, че ги обичам.

23.   Аз докато съм жив само ще благодаря на родителите ми за това, което са направили за мен, за семейството, в което съм израсъл, за безрезервната им ЛЮБОВ„ за помощта, която съм получавал във всеки един аспект! Царство му небесно на БАЩА ми, да е жива, здрава и щастлива МАЙКА ми поне още толкова години, на колкото е! ПОКЛОН пред ВАС, МОИ РОДИТЕЛИ, ОБИЧАМ ВИ!

24.   С повече от едно нещо. Макар да не е било съзнателно, все пак, човекът, който съм днес, в някои негативни отношения, е такъв заради тях. Разбира се, че винаги се търси вината в родителите, няма у съседите да е. Моите родителите неглижираха някои здравословни проблеми, които развих с времето, и майка ми до ден днешен се изживява, сякаш нищо особено не е станало. Поне искам да признаят, че са сбъркали спрямо мен, да поемат отговорност за грешките си, да не отричат и омаловажават. Дължат ми поне това, друго не искам от тях.

25.   Номер 1, и аз израснах в бедно семейство, и бях карана да се чувствам виновна за такива дреболии, че искам да наема филм от видеотеката. Непрекъснато ми се намекваше, че нямаме пари, почти денонощно, и майка ми нямаше доблестта поне да не се оплаква пред мен от безпаричие. Едва оцелявахме и ние през Жанвиденовата зима, макар че го осъзнах много по-късно, но дори времената да са трудни, нямаш право да вменяваш вина на детето си, че е дете и иска разни неща. Има начини да му обясниш и научиш, че не може винаги да му купуваш каквото иска, но в моя случай бях упреквана. Не стига, че живеехме в мизерен квартал, пълен с кофти хора, че в училище ме тормозеха, а и вкъщи нямах много отдушници от гадостите на ежедневието, средата ми беше просто кофти, че и трябваше да се вълнувам дали имаме пари или не. Чак като станах на 18, майка ми се сети да ми дава някакви джобни. Добре де, като си бедна, защо раждаш дете, а, и после то страда? Поне бъди най-добрият възможен родител, без упреци и обвинения, но майка ми не можа и това да направи. Все трябваше да ме обвинява.

26.   Как са ми навредили ли, ами още от съвсем малък ми натякваха че са правили какво ли не за мен, поради факта че като дете бях доста болнав, нищо сериозно но натякваха особенно баща ми и баба ми, майка ми беше много грижовна, като тръгнах на училище натякваха как не съм бил така добър ученик както едни братовчеди което много ми тежеше и депресираше, отделно като започнах да ходя на училище след 4-5клас започнаха да ми дават джобни но някакви дребни суми-пример ще дам баща ми ме пита колко струва една баничка и ако тя е 1лв например ми дава 5лв за седмицата, нищо повече, същото време когато бях вече 6-7-8клас лятото имахме доста селска работа, работех наравно с родителите ми а в някой моменти даже и повече, въпреки всичко пари получавах за излизане най много 1път в месеца, за дрехи и обувки 1 обувки в годината оточнявам плетени за по 5-6лв и някакви зимни обувки които също бяха от възможно най евтините, 1 анцунг и 1 дънки и яке а са имали възможност просто баща ми беше много стиснат, така беше докато отидох в казармата, след като се уволних веднага се хванах на работа, малко след това приятелка но все се месеха, как съм харчил пари по нея и по кафета, е имало е и помощ но що за родител е човек който не помага на детето което е създал

27.   Никак.