Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не се преживява.... живееш с нея и ПРОДЪЛЖАВАШ. И моята майка почина преди 40 дни, на 89г. Некролога и е на къщата и тя ме посреща и изпраща.... аз съм единствено дете и много бяхме близки. И сега се грижа за баща си, който тежко го изживява, та те са били заедно 66 г. Преди четири години мъжа ми почина от ковид и те двамата и децата ми ми бяха опора, живота продължава, падаш, ставаш и пак тръгваш, това е. Дръж се за детето си и само напред. Успех.. От Ж на 60 г.

7.   Много съжалявам мила. Незнам какво да ти кажа. Незнам какъв съвет да ти дам.
Може би е добре да заминеш някъде за известно време за да не мислиш толкова много за мъката си..

8.   Аз ти препоръчвам да помислиш за децата си. Те ще се успокоят когато те видят спокойна и теб. Извини ме, но много егоистично звучи ''Никое дете не заслужава да преживее това. '' Има деца, които губят родителите си в ранна възраст, знам за случай и в който баща умира от инфаркт в ръцете на сина си -ученик, на фона на това не е ли лигаво и егоистично да смяташ, че смъртта на жена на 88 е стрес, който не се полага на никого? !
От теб зависи - не си принцесата родена в свят, в който няма смърт (както всеки от нас), на никого не е дадено да знае предварително кога това ще се случи, а то винаги може да се случи, но най-важното е, че се е случило по реда си. Това е достатъчно, за да се преодолее болката, защото такава смърт е възможно най-логичната и нормалната.
Всяка друга- смърт на родители, които имат малки деца или смърт на малки деца или млади хора, които родителите губят- това е истинската трагедия. Ако ме разбираш.

9.   Лесно им е на някои. Просто се стягаш. Колко добре звучи.


Аз не казвам така дай си време да изживееш мъката си..
Брей това мисли за децата си айде твърдо НЕ при мен. А. Децата та децата. Айде.

10.   "... Мама... "
Боже, колко много любов в една дума! ... Сълзите сами тръгнаха....

11.   Искам да попитам тези които са написали "Стегни се" вие адекватни ли сте? Що за брутално тъп и бездушен коментар? ! Какво значи "Стегни се"? Да не би да й е умрял хамстера, че да се стяга? Ако не можете да дадете нормален съвет изобщо не се опитвайте да коментирате!
Много съжалявам за загубата ти! Напълно разбирам през какво преминаваш и какво преживяваш. Тази година след дълго боледуване и аз загубих майка си и останах сам, тъй като преди много години баща ми също почина. Единственото нещо, което ще ти помогне и времето. Просто трябва да си дадеш време, за да преживееш и някак преглътнеш болката. Изключително трудно се свиква с това че любимия ти и скъп човек вече го няма. Неописуемо е. Имаш чувството, че ще се побъркаш всеки момент! С времето ще се научиш да владееш болката и външно да не личи, че страдаш. Бъди по-често до хората, които наистина обичаш и са сред теб. Гледай неща, които те карат да се усмихнеш, въпреки преживяното, защото ще се усмихнеш, повярвай ми. Дай си време и постепенно нещата ще се наредят и уталожат от самосебе си.

16.   Да на 88 години е била жената. Да, факт е че обаче умират и много по-млади хора но това няма значение.
На колкото и години да е човек винаги някой ще тъгува за него.
Да.

Добре нека тези хора, които казват стегни се станат на 88 години и след това... Техните деца да не тъгуват за тях.. да. Детето та децата. Възпитавате деца егоисти също. Да. Неспособни да изпитат човешки чувства като вас. Да точно така е.
Да и на 90-1000 години да е човек винаги ще е скъп за някой друг човек и този човек ще страда. Така е. Винаги страдаме за любимите си хора. Така е не сме от камък.. или от желязо..
Винаги ще е бил добър човек и ценен за някои хора просто да.

17.   11, айде по-кротко, много хора сме губили родителите си и светът ни не е свършил. И моите починаха, но животът ми продължава, да не би те да са искали и моят да свърши с тях? Не, продължавам заради себе си и децата си, това е естественият ход на живота. Обратното дори не искам да си го помислям, защото е ужасно и не го пожелавам на никого. Е това е нещо, което не се преживява.

18.   Тези, които пишат "стегни се" дори няма да ги коментирам. Ако можеше да се стегне едва ли щеше да е в състоянието, в което е и да пише тук...
Авторите, съжалявам за загубата ти. Загубих човекът, който ме е отгледал и едва си стъпих на краката. Нямах желание за нищо и не виждах смисъл в нищо. Ходех като призрак. Не можех да се концентрирам и не живеех, а съществувах. Затворих се за иЗвестно време, отказвах срещи, плаках. Всеки има своя начин да се пребори с това. При някои е по-лесно, при други - не. Моят съвет е да потърсиш помощ, може да поговориш с психотерапевт, а ако си много зле дори и с психиатър, който да ти изпише медикаменти временно докато се съвземеш, ако се налага разбира се. Няма нищо срамно в това. Смъртта на близък и раздялата са най-тежките житейски събития за преживяване. Очевидно си от по - чувствителните.

21.   Авторът на коментар 11 - Номер 17 явно не е умееш да четеш с разбиране. Няма да е лошо да се научиш, защото никъде не съм написал, че след като родителите си отидат света свършва с тях. Написал съм, че комантара "Стегни се" е бездушен, защото всеки преживява загубата на родител по различен начин. Това че повечето явно го преживявате за 2 дни не значи, че всички хора сме такива. Жената е по-емоционална и й трябва повече подкрепа - нещо което явно вие не знаете какво е :)

22.   От авторката - нямам намерение да превръщам скръбта си в повод за спорове колко е нормално или не е нормално да скърби човек в такъв момент. Всеки приема смъртта по различен начин. Аз чудесно осъзнавам, че това е лохичният край на всеки човек, но не мисля, че има човек на 100% подготвен за това да се раздели с родител. Независимо на каква възраст, вероятно винаги боли по един и същи начин. И независимо на колко години съм, винаги мама си остава мама, както ние оставаме винаги деца за родителите си и те цял живот се отнасят към нас като малки и беззащитни деца. Съжалявам, че рядко се обръщах към нея с "мамо", а сега когато я няма, не мога да си представя да я наричам по друг начин. Разбира се, в живота има и по-големи трагедии. За някои смъртта на 88-годишна старица е нещо нормално, но за мен това е загубата на единственият и най-близък човек, който имам. Тя самата губи майка си, когато е на 3 години, когато е на 44 за една година губи баща, съпруг и свекър, като последните двама умират в 2 последователни дни, така че цял живот съпреживявам нейните загуби в живота и оценям факта, че все пак беше с мен до такава преклонна възраст. И все пак е тежко, боли и се чувствам като малко, загубено дете.

23.   Авторке, погледни от друг ъгъл: майка ти е живяла дълго и достойно, успяла е да те осинови, изгледа и възпита, което е достойно за уважение. Просто времето й на този свят е изтекло и така е с всички.
Никой не е готов да загуби родител, ако ще и на 100 г. да стане. Майка ми почина когато бях на 49 и пак се чувствах "като малко, загубено дете", както ти пишеш. Просто тя беше последната от хората, с които израснах (баща, баба и дядо) и с нея сякаш си отиде детството ми, колкото и парадоксално да звучи. Ти не си имала друго семейство освен нея, та при теб е още по-тежко. Поплачи, пострадай и бъди за децата си това, което тя е била за теб.

24.   Много е трудно. Важно е да изживееш болката си. В един момент ще продължиш напред. Това е силна жена, щом е преживяла толкова много неща и не се е предала. Ти също си силна!
Моята майка загуби родителите си, брат си и след само 6 години загубихме баща ми. Това я съсипа и сега след 20 години още не може да го преживее. Идва Коледа, а тя е нещастна и мисли за баща ми. Не знам как да й помогна! Това беше истинска любов, продължила 19 години, защото смъртта ги раздели. Сигурна съм, че ако тати беше жив, щеше да са заедно сега. Но си отиде рано, на 50 години само!

25.   Първо - Бог да я прости!

Авторке, аз също много обичах дядо ми, защото той и баба ми ме отгледаха, Бог да ги прости!

За пръв път на погребението му плаках, но той и чрез смъртта си ми помогна, защото осъзнах суетата на земните неща и достигнах до Бога.

Сега, много важно е следното:

Ако е кръстена православна християнка:

1. Викнали ли сте православен свещеник на погребението й, за да извърши православно опело? Ако не сте, трябва да го направите, колкото се може по скоро!
Също така на 40 дни, 6 месеца и годишнините от смъртта й е добре да правите (като викнете православен свещеник и той я прави) Панихида за нея.

2. След това, е най-добре да я пишеш(всяка седмица) за поменаване на Светата Литургия, и не само нея, а и други твои починали близки, на една бланка можеш да напишеш 10 имена. Попитай в православната църква, там(където продават свещи) ще ти обяснят.

3. На Задушниците, които всъщност представляват Панихиди(специални заупокойни Богослужения) за душата на всички починали православни християни, винаги записвай името й за поменаване на сутрешното Богослужение в храма - и присъствай на него. А на гроба може да отидеш по-късно. (или много рано сутринта)

4. Моли се всекидневно и в личната си молитва за нея, и за всички твои близки починали и живи роднини, близки, приятели...

5. Раздавай милостиня(храна, дрехи, и друго от каквото се нуждаят) на бедни хора за нея.

Майка ми също почина скоро, Бог да я прости! Аз също много я обичах, но не тъжа неимоверно за нея, защото:
ние сме вярващи и въцърковени православни християни и аз знам какво се случва с човека след смъртта, и предполагам, че тя е на добро място защото преди смъртта си се изповяда, причасти се, и й направихме Маслосвет(тоест подготви се напълно), защото след смъртта човек отива или в ада, или в рая.
И аз и брат ми се молим за нея, и подаваме записки за поменаване на Светата Литургия на нея, на баща ми, на дядовците и бабите ми, и на други наши близки починали православни християни.

Така, че щом си я обичала толкова много - моли се за нея, пали и свещи, и подавай записки за поменаване! Това е реална и действена помощ, която ние можем да оказваме на нашите починали близки!

Пускай също записки за здраве и Божие благословение и за живи, за себе си и за други свои близки - само че се пишат на отделни бланки!

Това също е много важно!

Хайде със здраве и бъди силна! Това е част от живота! А и човек всъщност не умира, защото е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.

Смъртта представлява отделяне на душата от тялото.

Но трябва да се молим за починалите, защото е много важно къде ще отидат след смъртта си: дали при Бога в Небесното Царство или в ада с демоните.


п. с. Ако не е била кръстена Православна християнка - нямаш право да подаваш записки за поменаване за нея в православния храм!
Тогава остават точки 4 и 5 - те са универсални!

За укрепване и повдигане на душата ти ще ти препоръчам две неща:

1. По-често да се обръщаш молитвено към Бога като усилиш духовния си живот, ако нямаш такъв - да го започнеш - като се кръстиш(ако не си кръстена) в православната църква и започнеш да посещаваш неделните и празничните Богослужения, да се молиш - въобще поговори с православен свещеник и той ще ти обясни как да вървиш към Бога.

2. Има един прекрасен и потресаващ православен документален филм за отец Михаил от Украйна, който е построил приют за изоставени деца(над 400) - подобно на нашия отец Иван от Нови Хан, но в по-голям мащаб! Това е уникален, удивителен и разтърсващ филм - ВСЕКИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ГО ИЗГЛЕДА!
Винаги, когато ме нападнат помисли на отчаяние - го гледам и след това съм като обновен, нов човек...
Филмът се казва "Форпост" - има го в YouTube, няма да давам връзка, защото тук това не е разрешено, просто напиши в търсачката на YouTube Форпост православен филм - и ще ти излезе. Каналът е Православна вяра!

26.   Авторке, имаш деца! Никога не казвай пред тях, че покойната ти майка е била единственивт най-близък човек и си го загубила.
Децата ти са най-близките ти хора и заради тях се дръж.

27.   Drama Queen е авторката.
Майка и е доживяла до дълбока старост и трябва да се радва, че толкова дълго е имала щастието да бъде с нея, вместо да се жалва по форумите.
Животът не е вечен!

От загубата на близък и обичан човек много боли, но ппвечето хора таят болката в себе си и не драматизират излишно особено пред непознати.

30.   Ще се справиш спокойно.

35.   Благодаря, номер 25, за коментара. Научих много полезни неща. Да, кръстена християнка е, кръщавана е в храма, в който беше и опелото ѝ. Записах името ѝ да бъде поменавано в службите до 40-те дни в същия този храм. Нямам възможност да посещавам гроба ѝ всеки ден (днес отидох, но през работни дни ми е невъзможно), но при всеки удобен момент ще го правя. Обясниха ми, че свещите, които бяха до главата и краката ѝ, трябва да ги припалвам при всяко ходене на гроба и да изгорят до 40-те дни. Подавки за Задушниците винаги сме правили за починалите си близки, без изключение, но не знаех, че може да се запишат и имената им за поменаване. Ще го имам предвид, благодаря!