Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Живееш и това е. Опитваш се да работиш върху травмите и толкова.

7.   Аз също не съм изключение! Освен, че ме тормозиха от класа, искаха и да спя с учителите! Затова и майка ми ме спря от училище! Това беше през 1998/1999 уч. г. А от месец май миналата вече година посещавам и психолог! Много културна и вежлива дама, бивша медицинска сестра! Тя ме посъветва да забравя за това, но просто не мога! Знаете приказката за мечката и лошата дума, нали? Нито ще простя, нито ще забравя! Но слава Богу, завърших вечерно училище, а после и университета, не че и там не беше по-различно, но не беше както в училище! Сега работя и съм добре!

9.   Всеки е имал тегави моменти в детството. Това е минало и не може да бъде променено. Важното е човек да се изгради като силен. Ако само се връщаш в кофтите моменти, това ще дърпа постоянно на долу.

10.   Като гледаш напред и не позволяваш травмите от детството да ти съсипят целия живот. Казвам ти го като човек с такива травми който ги е загърбил и продължил.

11.   Тормозиха ме в училище от 1 до 7 клас. Беше ужасно-всеки ден обиди и подигравки. И вкъщи не беше добре-родителите ми се караха, караха се и на мен за неща които нямах вина. Дори ме биеха понякога, рядко но се е случвало. Такива обиди съм чула, смятам че едно детско сърце не може да понесе всичко това. Отделно от това и много боледувах, имам слаба имунна система, но това е отделен въпрос.
После отидох в гимназия. Там си намерих малко приятели. Не ме тормозиха от 8 до 12 клас, но травмите от детските ми години си седят. Резултата е че сега подхождам към всичко с несигурност и страх. Минаха доста години и още не мога да се отърся от всичко това.

13.   Ами аз лично не се справям. Той №10 иначе хубаво казва да гледаш напред и да загърбиш всичко лошо, но за мен това са просто клишета. А може би зависи и от характера на дадения човек, има по силни характери, които се справят някак си, но има и по-чувствителни и лабилни хора. Дали мисля често-ами да, често се случва за жалост, предполагам всеки знае, че травмите от детството остават за цял живот. Относно прошката-на думи прошка лесно се дава, но от сърце-трудна работа. И нещо за което безкрайно съм се чудила-има великолепни хора, родени за да бъдат родители, само че съдбата им отрежда да са бездетни. А има и такива, които по никакъв начин не бива да се размножават.... а тъкмо те имат най много деца.

14.   Последните 5 години от ученическия ми живот бяха ад вкъщи и нямах търпение да отида на училище или да се затворя в стаята си да чета нещо или да се правя, че уча.. Редовни пребивания на майка ми, стигахме и до полиция. На всяко "добър вечер" в нас получавах отговор: "Нещастник с нещастник". Аз се правих, че съм такъв, но в ума си винаги повтарях: "Ти си нещастник". Няма да забравя как през ден ме гонеше от вкъщи и ме караше да си търся работа, забраняваха ми да излизам навън и да се срещам с приятели, да играем карти. 12 клас в края спечелих олимпиада по математика (бях на първо място в областта) и в деня, в който баща ми разбра, видях безпомощния му поглед. 1 месец след това вече бях в София със специалност математика и до ден днешен не сме приятели. Той далеч и аз далеч, така ми е добре на мен. Та на въпросите ти: Мисля често, но вместо да съжалявам себе си, по-скоро съжалявам него. Той беше и все още е убеден, че от мен нищо не става. Той вярва, че никога не съм правил секс (вече съм над 30 годишен), не мога 1 гайка да завия и съм толкова заспал, че не знам как да си вържа обувките. А дори е убеден, че детето ми, не е мое. А колко подигравки съм понесъл, че няма да си намеря работа, тази сигурно ми е 7-8-ма работа... Как се справям с това: Всеки път, когато се замислям над тия неща, пляскам си 1 шамар и мисля за хубави работи - разходка в планината, някоя приятелка, някоя мръснишка секс поза, каквото ти е на ума - това беше моя начин да забравя всичко. Хубавата музика и четенето също помагат, на мен и решаването на задачи ми е помогнало много. Успех!

15.   Благодаря за отговорите и аз се припознах в някой от описанията, и аз днес съм давана, за приме, като родител, като съпруга, къщата ми е много хубава, не защото е скъпарско, а защото е уютно и стилно, всичко ме смаза, напуснах България за да избягам от миналото, но с годините то пак ме настига. Съпругът ми често ми пита дали осъзнавам отношението на хората към мен и, че всъщност лошото отношение, обиди, унижения са от моето семейство, наистина контраста е огромен.
Никой не му пукаше за мен, как доживял до 18 се чудя и от тогава, тъй като никой не се занимаше с мен, не съм спряла да уча, направо се плаша от себе си, да това се отрази имам много добра работа, борбена съм, независимо от ужасното ми детство и това, че за нищо не ставам ми е вменявано постоянно, си дадох сметка, че на позицията на която съм и на тази отговорна работа трябва наистина да си много устойчив. Колежката ми не издържа психическ и е в дълъг болничен, другата и тя просто рухна и е в болничен. Да работа е отговорна, натоварена, но чак толкова, при това за тях, това е майчин език, а за мен чужд. В такива моменти, от една страна е факт описаното, от друга се подценявам постоянно, не си вярвам, отричам очевидното. Много е страшно, да се самосабутираш. Не приемат похвала, веднага съм в позиция не, не е вярно. Чета реценцията от шефа ми и рева и искам да я скъсам и да я изхвърля. Уча паралелно нов чужд език, на курса винаги с домашно, преподавателката вижда, че уча, знам, изказва се ласкаво, а аз заемам отбранителна позиция и просто не искам да чуя и према похвала. Ужасни са тези травми.

17.   Здравей, авторе! Какво да ти кажа знам какво имаш предвид. Само, че тези неща нито се преживяват, нито напълно се забравят. Физически не са ме били като дете, но психически ме смазаха. Баща ми беше агресивен алкохолик, който съжаляваше че ме е създал. Понеже се оженил заради мен, т. е. съм му развалила "купона". Посягаше обаче на майка ми. Налагало се е да застана пред нея, за да я спася от ударите му. Унижаваше ме, казваше ми, че съм боклук, който никой мъж няма да вземе и да търпи. Майка ми пък ми повтаряше какви изроди са мъжете. А онзи ми го доказваше. На път бях да обърна резбата. Когато завърших гимназия се омъжих за първия с който бях, за да се махна от този ад, а да видят, че някой ме иска. После баща ми почина от пиенето. Майка ми дойде при мен, защото остана на пътя. Тя цял живот си е една такава пасивна. Така и не направи нищо, за да бъде самостоятелна и независима жена. Само, че на мъжа ми й писна от нея. Не го виня. Кой мъж иска да живее с тъщата? Обичам я, обаче виждам, че с нейното овчедушие и нерешителност ми е причинила толкова травми. Молила съм й се да се разведе и да се махаме, но тя нищо не направи. Оправдаваше се, че няма къде да отиде с 2 деца. Мен и сестра ми. Само, че когато остана вдовица пак не тръгна да си оправя живота, макар че вече сама.
В резултат на всичко това, самочувствие никога не съм имала достатъчно, а най-вече комплекси. Въпреки, че с много трудности успях да завърша университет, така и не мога да се впиша в подходяща среда. Травмите ме направиха човек, който лесно се изолира от останалите. Искрена и директна съм, но хората не се задържат много в приятелски отношения с мен. Ходила съм на психолог, който ме определи като свръхинтелигентен човек, затова ми било трудно да намеря мястото си. А аз не искам много просто да бъда щастлива, но уви.

18.   Тормозили са ме съученици от една от тъй наречените елитни гимназии, като тогавашната ми най-добра приятелка се оказа змия. Тъй като беше отличничка и любимка на класната, която харесваше съмнителни и злобни хора, в една пролука от време, в което ме нямаше на училище, така наречената "приятелка" спря да ми говори, отлъчи ме от компанията, която аз привикаха човек по човек, за да сме си заедно и въпреки че не бяха хора като нея останалите, по непонятен за мен начин ги настрои. 10, 11, 12 клас: тотално сама. Срещнах случайно през годините хора от тъй наречената групичка и искаха да се виждаме, но аз вече не искам да ги виждам. С едната 3-4 пъти се видяхме: психически зле, злобее кой от класа какъв бил и що бил. Минаха повече от 10 години. И см семейство, дете. Всички от групичката, с изключение на 2, нямат деца. Няма дете и момичето тогава, което насила ме спъна. Не че мога да кажа, че е равносилно на тормоз, но да останеш заради интрига няколко години сам: и не, не ставаше да отида в друга групичка, всичко стана заради злобата, отчаяната злоба на момиче, на което съм му правела само добро. Как се забравя ли? Спомен оставани тече времето, вървим напред, естествено е човек да не забравя подобни неща, но и не бива да забива на едно място. Градиш нови спомени. И когато имаш травма дадена подобни хора винаги са ти обеца на ухото, като видиш характеристиките на подлостта в друг човек си казваш не, не искам пак в подобна ситуация, по-добре да ме няма около този човек. Първо такива ще те зарежат, после ще те клюкарят и ще лъжат за теб, може и всичко това едновременно, няма нужда. Седна ли на маса с някой, който единствената му тема на разговор да е против друг, знам, че в мое отсъствие ще направи същото. Стремя се да извличам поука, да избягвам подобни хора.

19.   Номер 3 е кратък, ясен, но точният коментар! Авторе, общувай с хора тип номер 3 като лек. Човешката емпатия е изключително важна за преодоляване на такива ситуации, а не да изключваме и да почваме как на нас е най-тежко. Така ще изключат и за нас. Авторе, и аз съжалявам и емпатизирам! Решението е да се бориш да си по-добрата версия на себе си, с което ще спечелиш добри и правилни хора в живота си. Да, раните няма да зараснат напълно, но когато имаш любов и разбиране в живота си, те ще са най-важното, а не болката. Можеш!

20.   Когато ти сам се харесваш и си повтаря че можеш, че го заслужаваш, че си уникален, тогава мнението на другите е без значение. Просто не трябва да позволяваме да се държат по този начин. Каквото и да ви казват, отговорете с аз харесвам себе си. Това, че някой вижда вас като грозен и нз какво още е неговия поглед, не вашия, хубавия човек вижда само хубави неща около себе си.