На къде след толкова години?
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2732 пъти
На 38 години съм, мъж, с едно дете. По стечение на обстоятелствата не живея в България от почти 10 години. С жена ми сме заедно от 17 години. Преди около 10 години я хванах че ми е изневерила, тя си призна. Беше много, много болезнено. Тя каза, че по добре е да се разделим, защото аз няма да мога да го преживея. Аз бях много влюбен в нея и започнах да я убеждавам в противното. Че ще го преживея, всичко ще се оправи и т.н...
Е да, ама не!

Минаха доста годин от тогава и все още ме боли, и при най-малкия проблем това ми идва в главата и започва да ме тормози. А живота ни се промени много през това време. Сега аз си седя у дома чистя, готвя, ремонтирам и изобщто се грижа за всичко в дома. А ТЯ? Тя ходи на работа по цял ден 7 дни в седмицата и не се интересува от нищо друго освен парите.

При най-малкия наме,к че трябва да си седи малко повече в къщи, реакцията е много остра- "ти искаш да ме затвориш в къщи и да не правя нищо ли"? Аз също работя и изкарвам доста прилични пари, но не колкото нея.

Не знам как да постъпя, просто съм в безизходица и ме е налегнало страхотно отчаяние. А съм мъж и то не на 18 години, а с солиден житеиски опит. Отгоре на това и не ми се живее в чужбина колкото и да е гадно в родината, но как да си оставя детето само? Без баща?

От всичко описано до тук, ме избиват много нерви и изпадам в постоянно отчаяние. Не знам как да постъпя. И много ме боли. И се чуствам слаб и безпомощен. Как бихте постъпили вие в подобна ситуация?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: 19355a1ef5

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На колко е детето?

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 6ace7d0f67

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   В грешна посока си авторе не се вкопчвай така в детето. Не детето те спира да тръгнеш има нещо друго. Защо караш жена ти да остава повече време в къщи? Ти си се превърнал в домакиня, няма лошо, но си намери и друго занимание, работи повече, излизай повече. Иначе с времето ще става по зле, пък и жена ти вижда как рухваш ден след ден и ще дойде ден когато наистина ще те замени с такъв който има малко време за нея и гледа да го изживее възможно най-добре, такъв който има свой занимания и за да е щастлив тя не му е нужна, детето ще порастне ще си вземе живота в ръце и ти авторе оставаш сам без нея а детето няма да е дете завинаги. Намери си нещо освен семейството, което като правиш се чувстваш щастлив. В България животът не е лесен и да инвестираш в нещо няма смисъл в момента, всеки бизнес ден след ден запада. Затова да доведеш семейството си тук е глупаво обричаш ги на по-нисък стандарт на живот, а да ги оставиш там и да дойдеш сам какво ще правиш каква ти е идеята бизнес ли ще започваш.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: e15f1bb0e6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Като си се превърнал в домакиня и майка, не означава че трябва да не получаваш нормално отношение от съпругата ти. Доста години търпях поведение което не желаех и все си казвах заради детето, после стана заради двете деца... все намирах причина да остан, е накрая нямаше такова нещо което да ме задържи... Решението беше взето и сега след три години като се върна назад съжалявам само че не съм го сторила по рано, защото виждам че и на децата им е по добре да сме разделени с баща им отколкото да живеят в едно напрежение постоянно. Важното е ти да осъзнаеш какво искаш и готов ли си да правиш компромиси през целия си живот и заслужава ли си най-вече. Да не стане така, че един ден детето ти да се обърне и да ти каже: Защо не се махна, защо не го стори по рано, защо трябваше да живея в това? Не търси съвети, потърси в себе си отговора и ще го намериш, трудно е но няма как... Дано вземеш правилното решение

 

...

горе^

преди: 13 години, 1 месец hash: 3133344e27

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да, същия въпрос имам като 1. Иначе, на точно толкова години беше мъжът ми, когато се запознахме. Аз съм втората му съпруга и той си изгледа децата и като разведен човек. Много може да боли, но децата, особено след определена възраст, имат много по-голяма нужда от спокойствие, от рутина, отколкото от двама родители под един покрив, които воюват. И като разведен можеш да се грижиш много добре за детето си, дори повече внимание и време да им отделяш. Разбирам желанието ти да се върнеш у нас, защото и аз съм се прибрала, за кеото не съжалявам (по-хубав си е живота в България, кой каквото иска да ми казва, особено да си изгледаш децата), но в твоя случай може би детето е твърде голямо за такава промяна - раздели се просто и остани там, където си, докато детето завърши гимназия. После и без това не е вече дете и ще можеш да се прибереш и си свободен. Има жени, които биха искали да остареят с теб, да имат истински дом и семейство, да ти дадат любов, защото ти явно можеш да обичаш. Решавай, аз съм си щастлива, очакваме дете, мъжът ми живее втори живот с мен и се надявам да не го разочаровам. На много мъже се случва да не успеят в първия си брак, на 38 години си по-зрял и можеш по-съзнателно да направиш избора си на жена... P.S. Послушай номер 1, историята ? е сходна на тази на мъжа ми, но с обърнат пол. Търпял, търпял....заради децата, а те са си отдъхнали (и са им го казали), когато родителите им са се разделили!

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 67accd321e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Факт е, че я обичаш, и това, че тя не те обича. Че кой работи по 7дни в седмицата и не се интересува от семейството, това подсказва, че тя намира забавление и утеха на нечие друго мъжко рамо. Номер 2 те попита на колко години е детето и аз бих те попитал същото, ако е достатъчно голямо, просто я забрави.

 

...